№ 86
гр. Търговище , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боряна С. Петрова
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Боряна С. Петрова Гражданско дело №
20203530101007 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Образувано е по иск за установяване на вземане от
“РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.С., против П. Б. Х. от гр.Търговище, за сумата от
общо 4 877.82 лв., представляваща неизплатено задължение за главница и лихви по договор
за кредит, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 385/20 г. по
описа на РСТ. Издадената заповед е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. Поради горното, ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на
иск, за установяване на вземанията му против ответницата. Претендират се законната лихва
и разноските в настоящото производство.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от особения представител на
ответника, искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че не е доказан по размер.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск за установяване на вземане по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК е
обоснован с неизпълнено в уговорените срокове задължение по Договор за банков кредит от
15.03.2017 година, сключен с ответницата по делото П.Х. за сумата от 5 260.65 лв. По този
договор длъжникът не е изпълнявал задължението си да погасява месечните вноски, като е
останало неизплатено задължение в размер общо на 4 254.67 лв., от главница лихва за забава
в размер на 301.27 лв., за периода 05.01.2019 г. до 27.11.2019 г., сумата от 297.88 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 05.01.2019 г. до 27.11.2019 г., както и сумата
1
от 24.00 лв., такси. За тези сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
162 от 01.03.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 385/20 по описа на РСТ против длъжника по
договор за кредит П. Б. Х.. Заповедта е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК.
Ответникът, чрез назначения си особен представител оспорва предявения иск.
Твърди, че има извършвани плащания по договора от страна на длъжника, като не е доказан
към момента размера на задълженията по него.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит от 15.03.2017 г.,
сключен между “РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.С. и П. Б. Х., банката е отпуснала
на кредитополучателя кредит в размер на 5 260.65 лв. Падежа на договора е бил на
05.04.2024 година. Поради неизпълнение на задълженията за погасяване на кредита, банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила кредитополучателя.
Депозирала е заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 385/20г. по описа на РСТ. Издадената
заповед е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя
правният интерес от предявяване на настоящия иск. При сключването на договора, страните
са договорили дължимите по него лихви, както и дължимите лихви при забава от страна на
кредитополучателя.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-икономическа
експертиза е видно, че сумите по договора са преведени по сметката на длъжника П.Х., на
15.03.2017 година. Към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, непогасената
главница е в размер на 4 254.67 лв. ,договорната лихва е в размер на 301.27 лв., за периода
05.01.2019 г. до 27.11.2019 година, наказателната лихва е в размер на 297.88 лв., за периода
05.01.2019 г. до 27.11.2019 г. След депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, не са
постъпвали плащания по договора за банков кредит.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Договорът за банков кредит е абсолютна /обективна/ търговска сделка /арг. чл. 1, ал.
1, т. 7 ТЗ вр. с гл. 27, р. III, чл. 430 ТЗ и чл. 286, ал. 2 ТЗ. Няма спор, че процесният договор е
именно такъв. Кредиторът се позовава на настъпила предсрочната изискуемост, с оглед на
надлежното и съобщаване на длъжника по договора-ответницата. Банката е упражнила
правомощията си по договора и е обявила предсрочната му изискуемост. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на
ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически
факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване
на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва
да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за
2
настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да
може договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т.
18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Допустимо е да се фингира недоставеното или само изпратено от кредитора
съобщение до длъжника като получено единствено в случай че договорът между страните
предвижда определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които
ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника
изявлението на кредитора, че е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването
на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37–58 ГПК
способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), чрез
частен съдебен изпълнител. В случая е налице уговорка в договора за кредит, която фингира
недоставеното или само изпратено от кредитора съобщение до длъжника като получено, при
наличие на определени предпоставки- чл.11.8, които, ако са се осъществили ще се счита, че
е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на
кредитора, че е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Съгласно
посочения текст уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени
в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, независимо, че не са
лично получени, ако последният е променил адреса си без да уведоми своевременно
писмено насрещната страна- банката. Уведомленията ще се считат за връчени, с
удостоверяването от страна на куриерската служба, пощата или друг връчител, че адресатът
не е намерен на посочения адрес. Видно от приложеното по делото на лист 25 писмено
уведомление, изхождащо от банката ищец до ответницата, банката е уведомила последната,
че обявява кредита за предсрочно изискуем, поради забава в изпълнение на задълженията,
като остатъка на непогасените задължения е в размер на 4 718.65 лв. Банката е избрала да
връчи това уведомление чрез ЧСИ. Съответното длъжностно лице от канцеларията в
изпълнение на процедурата по чл.47 от ГПК е посетило адресата, като е отбелязало, че не е
намерен на адреса. С оглед на това и с оглед наличието на клауза в договора, която
фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, следва да се приеме, че
банката ищец, в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата е
положила дължимата грижа, както и че според договора опитът за предаване на
съобщението /на адреса или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване, т.е.
ответницата е била своевременно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по договор за кредит и последиците от това са настъпили. В тази насока е
константната съдебна практика, част от която са и Решение № 208 от 9.02.2018 г. на ВКС по
т. д. № 394/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 293 от 28.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2201/2017
г., II т. о., ТК.
Размерът на задълженията по договора за банков кредит, са установено от
възприетата по делото икономическа експертиза.
Изложените по-горе мотиви, сочат на основателност на предявения установителен
3
иск, поради което следва да бъде установено в отношенията между страните, че банката има
вземане от ответницата по процесния договор, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Поради изхода на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати сторените от
ищеца разноски в ч.гр.д. № 385/20 по описа на РСТ, в размер на 97.56 лв., представляваща
разноски по делото, сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски в настящото производство, в размер на 1 294.08 лв., включващи – 222.63
лв. държавна такса, 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, 200 лв., разноски за вещо лице
и 571.45 лв., разноски за назначения на ответницата особен представител.
С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения
в условията на евентуалност осъдителен такъв за сумата от 4 877.82 лв., представляващи
задължения по процесния договор.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, вземането на “РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ”
АД гр.С., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:гр.С., район С., ул.”Г.” №**-**,
представлявана от А. В. А. и М. Т. П., действащи чрез пълномощника си П. Б. Д.-
юрисконсулт, съдебен адрес гр.Р., бул.”Л.”, № **, офис 2 от П. Б. Х. ЕГН ********** от
гр.Търговище, ул.“Р.“, № **, ет. *, ап. *, представлявана от назначения и особен
представител адв. И.И. АК Търговище за сумата от 4 254.67 лв., представляваща главница,
сумата от 301.27 лв., представляваща лихва за забава от 05.01.2019 г. до 27.11.2019 г., сумата
от 297.88 лв., наказателна лихва от 05.01.2019 г. до 27.11.2019 г., сумата от 24.00 лв., такса
за уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата от 27.03.2020 г., представляващи задължения по неиздължени суми по договор за
потребителски кредит от 15.03.2017 година, обявен за предсрочно изискуем на 28.11.2019
година, за което издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 162/01.03.2021
г., постановена по ч.гр.д.№ 385/20 г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА П. Б. Х. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Р.“, № **, ет. *, ап. *,
представлявана от назначения и особен представител адв. И.И. АК Търговище да заплати на
“РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.С., ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:гр.С., район С., ул.”Г.” №**-**, представлявана от А. В. А. и М. Т. П.,
действащи чрез пълномощника си П. Б. Д.-юрисконсулт, съдебен адрес гр.Р., бул.”Л.”, № **,
офис 2, разноските по ч.гр.д.№ 385/20 по описа на РСТ, в размер на 147.54 лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
4
ОСЪЖДА П. Б. Х. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Р.“, № **, ет. *, ап. *,
представлявана от назначения и особен представител адв. И.И. АК Търговище да заплати на
“РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.С., ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:гр.С., район С., ул.”Г.” №**-**, представлявана от А. В. А. и М. Т. П.,
действащи чрез пълномощника си П. Б. Д.-юрисконсулт, съдебен адрес гр.Р., бул.”Л.”, № **,
офис 2, разноските в настоящото производство в размер на 1 294.08 лв., на осн. чл. 78,ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5