РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 08.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в
публично заседание на девети ноември две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 250 по описа за 2023 година на
Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ във връзка с чл. 54
от Наредба № 7 от 24.02.2015 година за прилагане на мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските районни /ПРСР/ 2014-2020 година.
Административното дело е образувано по
жалба на Ц.М.М. с адрес ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
програмата за развитие на селските районни 2014-2020, за кампания 2020 година с
изх. № 02-110-6500/1305 от 20.01.2023 година, издадено от зам.изпълнителния
директор на ДФЗ, с искане да бъде отменено обжалваното писмо.
В жалбата са наведени доводи, че
оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно и неправилно, поради
нарушение на административно-производствените правила по неговото издаване,
както и противоречие на материалноправните разпоредби на базата, на които е
издадено. Според жалбоподателя в обжалвания индивидуален административен акт
липсват мотиви и правни основания, като
самото съдържание на уведомителното писмо е неясно, което го възпрепятства да
разбере по какви съображения са му наложени санкции за бъдещ период в размер на
2 419,48 лв. „без да бъде посочен критерия за това как е определена тази сума и
на какво основание е наложена“, което осуетява възможността му да защити
адекватно правата и интересите си. Сочи, че не са изпълени изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК – в атакувания индивидуален административен акт ясно и
недвусмислено да са посочени фактическите и правните основания относно
определяне на конкретната санкция и редукция.
В съдебно
заседание жалбоподателят
не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. М.И.
– ЛАК, който поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения. Претендира присъждане на направените
разноски по делото, като представя списък. Подробни съображения излага и в
писмена защита.
Ответникът – Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - гр.
София чрез процесуалния представител гл. ю.к. Л.Х. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила оспорения акт с доводи,
че е правилен и законосъобразен, като издаден от компетентен орган при спазване
процесуалните правила и императивните изисквания на материалноправните разпоредби.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ц.М.М. е регистриран в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер
(УРН) 200547. Същият е подал заявление за подпомагане от 11.05.2020 г. с УИН
11/110620/57809 за кампания 2020 (лист 215 – 217) по Схема за единно плащане на
площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за преходна национална помощ за
земеделска земя на хектар /ПНДП/, Агроекология и климат /Мярка 10/, Плащания по
Натура 2000 и Рамковата директива за водите /Мярка 12/ и Компенсационни
плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР1/. В подаденото заявление е декларирал, че е запознат
с условията по схемите и мерките, за които кандидатства за подпомагане.
Към заявлението
е приложена в табличен вид информация за използваните парцели – 2020 г. (лист
218 – 220) и заявените площи по схеми и мерки 2020 (лист 220 – 221), както и
Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2020 със
заявено за подпомагане направление: „Контрол на почвената ерозия“ (лист 222).
При подаване на заявлението са направени
проверки, обективирани в: „Резултати от автоматични проверки на въведените
данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020“ (лист
225 – 227).
Със Заповед № 414567/16.10.2020 г. (лист 21)
е наредено да се извърши проверка на място на кандидат с УРН 200547 относно заявление
УИН 11/110620/57809 на посочените в заповедта парцели в срок от 16.10.2020 г.
до 23.10.2020 г.
Във връзка с извършената проверка от експерт А.И.А.–
РТИ Плевен на кандидата: Ц.М.М. с УРН 200547 и уникален идентифкатор на
завлението: 11/110620/57809 е изготвен Доклад за Проверка на място „Мярка 10 Агроекология
и климат – 2020“ (лист 22- 34). В доклада е посочено, че проверката е извършена
на 20.10.2020 г., за което кандидата е
информиран предварително за нея на 19.10.2020 г., като е присъствал на
проверката. Посочено е, че на територията на цялото стопанство се спазват
минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита
съгласно приложение № 7 на Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка
10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Земеделските стопани водят редовно
дневник за прилаганите агроекологични дейности в земеделското стопанство
съгласно чл. 27 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Отразено е също, че са спазени минималните изисквания за
използването на торове и продукти за растителна защита, като са спазени правилата
за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати
от земеделски източници на територията на цялото стопанство и се води дневник
за проведените химични обработки за всяко поле или склад по образец одобрен от
изпълнителния директор на БАБХ. Като забележка за част от проверяваните парцели
е отразено, че част от трайните насаждения (орехи) на парцела са липсващи или
загинали. Процентът на живите растения е по – малък от 70 %. Видно от доклада
проверката е извършена в присъствието и на Г. Х. Ц. – Главен инспектор в ОДБХ
Ловеч.
На
20.10.2020 г. е съставен Констативен протокол № 0001288 (лист 35- 36) от Г. Х. Ц.
– Главен инспектор в ОДБХ Ловеч и А.И.А.– експерт в РТИ – Плевен за извършени
проверки на обекти собственост на Ц.М.М. – овощни насаждения и ливади в с.
Борима, с. Балабанско и с. Лешница. Посочено е, че проверката е извършена по
мярка 10. Спазени са правилата за добра земеделска практика. Дневниците се
водят съгласно изискванията на Наредба 10Н и няма констатирани нарушения. Към
констативния протокол е приложен и доклад за извършена проверка за спазване на
правилата за добра земеделска практика за опзване на водите от замърсяване с
нитрати от земеделски източници (лист 37).
Във връзка с извършената проверка на място
от А.И.А.– екперт в РТИ – Плевен съгласно Заповед № 414567 от 16.10.2020 г. по
м. Агроекология и климат 2020 спрямо бенефициент Ц.М.М. с УРН 200547 и УИН
11/110620/57809 е изготвена докладна записка изх. № 05-2-152/250 от 21.10.2020
г. (лист 38) от П.К.Д.– Началник отдел РТИ – Плевен до Директор дирекция „ТИ“
Държавен фонд „Земеделие‘ гр. София. В нея е посочено, че парцели с номера:
47615318/43579-356-1-1 – 0,26 ха; 47679994/43579-302-1-1 – 0,41 ха;
47839741/43579-298-1-1 – 0,60 ха; 47681292/43579-305-1-1 – 0,16 ха;
47679388/43579-305-2-1 – 0,30 ха; 47679995/43579-305-3-2 – 0,34 ха;
47679989/43579-315-1-1 – 0,67 ха; 47679996/43579-323-1-1 – 0,14 ха;
47864756/43579-325-1-1 – 0,26 ха; 47679391/43579 – 327-1-1 – 0,12 ха;
47864757/43579-328-1-1 – 0,41 ха; 47679990/43579-338-1-1 – 0,20 ха;
47679992/43579-342-1-1 – 0,15 ха; 47679993/43579-346-1-1 – 0,40 ха;
47839739/43579-346-3-1 – 0,75 ха; 47825438/43579-358-1-1 – 0,62 ха; 47825439/43579-360-1-1
– 0,22 ха; 47824783/43579-366-1-1 – 0,12 ха; 47758748/43579-367-1-1 – 0,28 ха;
47758749/43579-367-2-1 – 0,60 ха са заявени като орехи. При проверката на място
е установено, че част от трайните насаждения са изсъхнали или липсващи.
Процентът на живи растения е по-малък от 70 %.
Представен е и Доклад за проверка на площи
(лист 149 – 199) извършена на място от З.Х.И.– експерт РТИ Разград на
13.11.2020 г. спрямо кандидата Ц.М.М. с УРН 200547 и заявление УИН
11/110620/57809, като при проверката е взета под внимание и Докладна записка
изх. № 05-2-152/250 от 21.10.2020 г.
Представено е и Възражение вх. №
01-172-6500/961 от 16.12.2020 г. (лист 200 – 203) от Ц.М.М., с което възразява
относно констатациите в докладна записка с изх. № 05-2-152/250 от 21.10.2020 г.
и резултатаите от извършените проверки на място.
В отговор на депозираното възражение е
представен отговор чрез Уведмително писмо изх. № 01-172-6500/961 от 27.01.2021
г. (лист 204 – 205) на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в което е посочено,
че констатациите на експертите от Регионален Технически Инспекторат са коректни
и са в съответствие с акредитираните процедури и критерии за работа и допустимост
съгласно нормативните и законови разпоредби на „Държавен Фонд Земеделие“ –
Разплащателна агенция.
При
така установената фактическа обстановка е издадено оспореното Уведомително
писмо с изх. № 02-110-6500/1305 от 20.1.2023 г. на зам. изпълнителния директор
на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020, за кампания 2020 г., с което е уведомен Ц.М.М., че оторизираната субсидия
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020, съгласно подаденото от
него заявление за подпомагане с УИН 11/110620/57809 и Приложение за
кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за
кампания 2020 г. е в размер на 0.00 лв., като му е наложена санкция за бъдещ
период в размер общо на 2 419, 48 лв.
В уведомителното писмо е посочено, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни
административни проверки и/или проверки на място в съответствие с чл. 37 от
ЗПЗП на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и предоставените данни от
Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и
дирекциите на националните паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 –
2020 г. За декларараните в заявлението за подпомагане за 2020 г. площи по мярка
10 „Агроекология и климат“ направление „Контрол на почвената ерозия“ 2020
година е пета година от последно поетия от М. агроекологичен ангажимент по това
направление. Неразделна част от това писмо са: Таблица № 1 – Оторизирани суми
(в лева) и Таблица № 2 – Извършени плащания (в лева).
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, депозирана е в срока
по чл. 149, ал.1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна
процесуална легитимация и интерес от оспорването. Подадена е срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, предвид така
установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки
административен съд, първи административен състав намира жалбата за основателна поради следните съображения:
Според
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно
валидността му, спазването на процесуално правните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът,
без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.
Със Закона за подпомагане на земеделските
производители се определят необходимите процедури и структури в страната за
прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика
на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) Изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Държавен фонд “Земеделие” е
акредитиран за изпълняващ функциите на единствена разплащателна агенция за
Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС /чл. 11а от ЗПЗП/, като съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския
съюз. Акредитацията, според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е „процедура по
признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган
въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на
средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на
Европейския съюз“. С разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители е
предоставена възможност на изпълнителния директор да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда. От
представената по делото Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. се
установява, че Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ Владислава
Илиева Казакова правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане от
вида на процесното. Предвид изложеното, оспореният
акт се явява издаден от компетентен орган, съобразно предоставените му
правомощия.
Безспорно
уведомителното писмо, предмет на съдебното обжалване съставлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който следва да бъде
издаден съобразно изискванията на АПК при спазване на процедурата по Глава V,
Раздел първи на АПК, вкл. и да отговаря на изискванията за съдържание и форма,
очертаващи законовият статут на административния акт, регламентирани в
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като неизпълнението им съставлява
основание за отмяна по аргумент на чл. 146 от АПК. Процесният акт е издаден в
изискуемата писмена форма и съдържа подпис на издателя си, но не отговаря на
необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа
всички задължителни реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК,
административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано
решение, а според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за издаването му, за да бъде
законосъобразен. По съществото си те представляват юридическият факт /респ.
фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно
административно право и са необходим ограничителен белег на това право. Това са
конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни
предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата
съдебна преценка за законосъобразността на акта. Затова липсата на фактически
основания в оспорваният акт не може да бъде запълвана пред съда чрез
доказателства, тъй като на практика няма предмет на доказване по смисъла на чл.
168 от АПК. Немотивирането на АА е самостоятелно основание за отмяна на същия.
От
съдържанието на административния акт - Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания
2020 г. изх. № 02-110-6500/1305 от 20.1.2023 г. на заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” - не става ясно кои са фактическите и правните
основания за издаването му. Не са изложени дори бланкетни мотиви, което при липсата
и на посочени правни основания, затруднява жалбоподателя да разбере
съдържанието на УП и да упражни правото си на защита, както и съда при проверка
на материалната законосъобразност на УП. Липсата на фактически основания в
случая не може де бъде преодоляна със съдържанието на административната
преписка, т.к. в същата от една страна, също не са изложени мотиви, а от друга
страна, съдържанието на УП е лаконично, не препраща към нито един документ от
административната преписка, като не са посочени и правни основания за
издаването на УП.
Ето защо съдът
намира, че обжалваното УП не отговаря на изискванията за форма, както поради
липса на мотиви, така и поради липса на правни основания, което обосновава
отмяната му на основание чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В разглеждания
случай, като фактически основания за издаване на обжалваното уведомително писмо
е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за
администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на задължителни административни
проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в
подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани
на основание чл. 30 от ЗПЗП. Други фактически, а също така и правни основания,
не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до извод кои изисквания
не са спазени.
Не става ясно на какво основание са наложени
санкции за бъдещ период в размер общо на 2 419,48 лв., без да бъде посочен
критерия за това, как са определени тези суми и на какво основание са наложени като
единствено е посочено направление „Контрол на почвената ерозия“ – 2 419,48 лв.
Никъде в писмото не е посочено, какви факти от
установените от административния орган при извършените задължителни
административни проверки и проверка на място, са обосновали намалението на
исканите от жалбоподателя суми по процесната мярка.
Ето защо
съдът намира, че освен липса на мотиви и на правни основания, самото съдържание
на обжалваното УП е неясно и лаконично. Намаленията на субсидиите следва да
бъдат съобразени с установената недопустима за подпомагане площ, основанието за
недопустимост, схемата, по която е заявен процесния парцел. Това е необходимо,
за да се определят правното основание за намалението и съответният размер.
Всичко това,
както и с липсата на обосновка изобщо за намалението на субсидията по основание
и размер и за какво се отнасят начислените санкции, подлежащи на прихващане от
бъдещи плащания, сочат за пълна липса на мотиви на оспорения административен
акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ
неговата незаконосъобразност.
В допълнение следва да се посочи, че фактически
и правни основания не са налични и в административната преписка, приложена от
ответника, поради което липсата им в обжалваното УП не може да бъде заместена
от данните от административната преписка.
Едва в
настоящото съдебно производство, с писмено становище по жалбата от ответника с
изх. № 02-110-6500/1305#3 от 14.06.2023 г. /л. 18-19/, е направен опит за
мотивиране на оспорения акт, което съдът намира за недопустимо. Посоченото
становище на зам. изпълнителния директор на ДФЗ не е документ, част от
административната преписка по издаване на административния акт. Мотивите на административния акт не могат да
бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния
акт и неговото съобщаване от твърдения на страните/становища или чрез
доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване, чрез
които се изясняват фактическите основания за издаване на акта. В този смисъл е
и съдебната практика /Решение № 8556 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4231/2020 г., Решение № 9297 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2019 г.
Решение № 1731 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2020 г. и др./
Липсата на конкретно изложени правни и фактически основания в обжалвания
административен акт е пречка за проверка на материалната законосъобразност на
административния акт.
Както се посочи принципно е възможно да се
приеме, че уведомителното писмо е мотивирано със съдържащи се в преписката
други документи, съставени в производството по издаване на оспорения акт, но
такива документи не са налични по представената пред съда административна
преписка.
Фактическите основания за издаване на акта
следва да са изложени или в самия административен акт или в други подготвителни
документи по издаването му (допустим начин на мотивиране съгласно Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС), като същите следва да са конкретни и да са
относими към приложимото материално право, а когато актът е издаден по искане
на адресата, тоест издаването му не е предоставено на преценката на
административния орган, както е и в конкретния случай, то мотивите следва да
кореспондират с искането, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището
на административния орган по основателността на отправената претенция на
съответното лице. Както основателно се твърди от жалбоподателя, в поясненията
към Таблица № 1 от оспореното УП, не става ясно как административния орган е
определил площите като недопустими, санкционната площ, намаленията и санкциите
в размер на 4 628,44 лв. и за кои точно площи се отнасят тези констатации и
санкции. Приложените две таблици
съдържат само цифри, без да е посочено фактическото и правно основание за
тяхното определяне. Не са изложени никакви конкретно установени факти и
обстоятелства за заявените конкретни парцели по Мярка 10, които да попадат в
хипотезите на тези санкции, няма позоваване и препращане към изготвени доклади
и контролни листове от извършени проверки на място или от административни
проверки. В УП е отразена сумата за прихващане /2 419.48 лв./ , като липсва всякаква конкретика, от която да се
установи на база на коя от наличните възможности органът е упражнил правата си
да прихване процесната. Към преписката не са приложени издадени по отношение на
оспорващия уведомителни писма, респективно решения за финансова корекция,
респективно АУПДВ, актове, удостоверяващи приспадане на суми от ДФ „Земеделие“
по други схеми и мерки, или актове, с които се удържа данък общ доход. Липсват
и твърдения в акта или другите подготвителни документи от преписката, че такива
са издадени. Предвид това, дори такива да са налице, съдът е в невъзможност да
провери съображенията на органа.
Искането за обосноваване е една от гаранциите
за законосъобразност на властническото волеизявление, които законът е установил
за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и
организациите - страни в административното производство. С излагането на
мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които
административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен
акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при
изграждането на защитата им срещу такива актове.
Както беше отбелязано
по-горе, в оспорения административен акт липсват и посочени правни основания. В
разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са изброени хипотезите, в които
Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по
схемите за директни плащания, но при липса на фактически установявания, не
могат да бъдат изведени и правните такива.
Съгласно чл. 170,
ал. 1 от АПК, доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че
размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде намален или
плащането отказано, лежи върху административния орган, който следва да установи
фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид
посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното
оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на
административния орган да изложи фактическите основания за издаване на
оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо трябва да е ясно
защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се
посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането
на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Следва да се
отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и
правни основания, но е недопустимо мотивите да се допълват впоследствие едва в
съдебна фаза със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от
административната преписка, към които актът препраща.
Непосочването на фактически основания в
оспорения акт и съответните правни такива в конкретната хипотеза, не позволява
да бъде идентифицирана волята на административния орган относно наложените
санкции, като не е ясно и как е определен конкретния им размер на 2 419,48 лв.
Върховният
административен съд в свое решение - Решение № 13763 от 18.11.2014 г. по адм.д.
№ 3345/2014 г., III отд на ВАС, приема, че формата на произнасяне от страна на
компетентния орган на Държавен фонд „Земеделие“ по заявленията за подпомагане
по схемите и мерките за директни плащания не може да се отличава от
предвидената в разпоредбата на чл. 59 от АПК, която изисква мотивирано
изложение на обстоятелствата, позоваване на доказателствата, които ги
установяват, и правните изводи, на които се опира взетото решение. Не само
съдът, но и административният орган, има задължение да обоснове решението си с
подробен и логически свързан писмен текст, който да внесе яснота относно
съображенията, които са го ръководили. Що се отнася до изготвените таблици, те
може само да допълват, но не и да заместват мотивите на административния орган.
Още повече, че е налице разминаване в текстовата част на Уведомителното писмо и
цифрите посочени в таблиците, като не е ясно по какъв начин е определена
наложената санкция за бъдещ период в размер на 2 419,48 лв. посочена в Уведомителното
писмо, както и посочената в таблица – оторизирани суми (в лева) по направление
ВПС, КПЕ и Сортове – сума в размер на 4 628, 44 лева – представляваща общо
санкции и редукции.
В оспореното УП не са изложени никакви
конкретно установени факти и обстоятелства за заявените конкретни парцели по
процесната мярка, които да попадат в хипотезите на посочените намаления. Няма
позоваване и препращане към изготвени доклади и контролни листове от извършени
проверки на място или от административни проверки.
За да
се извърши преценка дали наложеното намаление е правилно определено е
необходимо от мотивите на УП да е ясно кои са конкретните имоти, каква е
констатираната недопустимост за всеки от тях, на какво основание за приети за
недопустими, да е посочена правната норма, която е основание за налагане на
намалението, както и по какъв начин е определен размерът. Същото се отнася и за
наложените санкции за бъдещ период.
Безспорно липсата на мотиви в оспорения акт
нарушава правото на защита на заявителя, който следва да бъде запознат с
конкретните причини - фактически и правни за намаляване на сумите в хода на
административното производство, приключило с издаване на оспореното писмо.
Липсата на конкретно изложени мотиви, правни и
фактически основания от административния орган е пречка за проверка на
материалната законосъобразност на административния акт.
Съдът
съобрази и трайната съдебна практика на Върховния административен съд по
идентични казуси, обективирана в Решение № 6137 от 08.06.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 11062/2022 г., V о.; Решение № 480 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. №
10754/2021 г., V о.; Решение № 4303 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №
4470/2022 г., V о.; Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. №
2366/2022 г., V о.; Решение № 1133 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №
7560/2021 г., V о., Решение № 8556 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4231/2020 г., Решение № 9297 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2019 г.
Решение № 1731 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2020 г. и др.
В оспореното
писмо не са посочени нито фактическите обстоятелства по случая, нито правното
основание, на което се издава. В същото не са посочени никакви мотиви, от които
да се направи извод каква е волята на административния орган и на какви
фактически обстоятелства се основава тя. Посочването на фактическите
обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно
условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено
задължение води до немотивираност на оспореното писмо, което не само препятства
съда да извърши проверка за неговата законосъобразност, но и поставя в невъзможност
адресата му да защити интересите си. Допуснатото нарушение на изискването за
спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства
както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и
възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно
да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Ето защо
съдът намира, че оспореният административен акт е немотивиран, а
немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол, води до
невъзможност да се установи волята на административния орган да постанови
именно такъв отказ и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, с
оглед нормата на чл. 146, т. 2 от АПК. Административният орган е бил длъжен да изследва
и обсъди наличието или отсъствието на правно значимите факти, обосноваващи
постановения от него акт. Неизпълнението на това задължение е довело до
издаването на незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде
отменен.
Съдът
констатира и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, поради неуведомяването на жалбоподателя за започналото административно
производство в съответствие с чл. 26 от АПК, което представлява самостоятелно
нарушение.
Настоящият съд намира, че оспореното
уведомително писмо е издадено и в нарушение на материалния закон. Действително
ответникът е изпратил на заявителя едно уведомително писмо /на л.204/ от което,
както и от обжалваното уведомително писмо по никакъв
начин не може да се установи на какво се
дължи намалението на заявените субсидии, въз основа на какви изчисления
намалението е именно в посоченото в процесното писмо размери.
Волята на административния орган не следва да
бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез
въвеждане на нови фактически и правни основания - такива, които не са включени
нито в акта, нито в преписката по издаването му. Административният орган следва
да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в
съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който
се намира се в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се
допълват впоследствие в съдебна фаза със съображения, които не се съдържат в
акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.
Следва да се отбележи, че с цитираната в
процесният акт разпоредба на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014
г. е уредена възможността държавите членки да прихващат неизплатените
задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното
законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната
агенция, отговаряща за възстановяването на дълга, без да се засягат други
правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство. В този
смисъл е и съображение 24 от същия регламент, където е посочено, че един от
начините са събиране на вземания е приспадането на дължимите плащания по дълга,
чийто размер е установен в съответствие с националното законодателство, от
следващите плащания към длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка,
предвидена в националното законодателство.
Следователно разпоредбата на чл. 28 от
Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 изисква неизплатените задължения на бенефициера
да са установени в съответствие с националното законодателство. Регламентацията
относно характера и реда за реализиране на вземанията, които възникват въз
основа на индивидуален административен акт по реда на ЗПЗП, се извлича от
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, съгласно която вземанията, които
възникват въз основа на административен договор или административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Нормата на чл. 165 от ДОПК
изрично предвижда, че събирането на държавните и общинските публични вземания
се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното
публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено
друго.
От анализа на цитираните разпоредби и при
липсата на друга конкретна законова регламентация е видно, че прихващането по
реда на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г. е възможно, само
ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и
размер с влязъл в сила акт. Този извод следва и от функцията на прихващането
като способ, който замества принудителното изпълнение и изисква вземането на
прихващащата страна (активното вземане) да е ликвидно и изискуемо към момента
на изявлението за компенсация. Изключение от това изискване е, когато актът, с
който е установено публичното вземане, подлежи на предварително изпълнение
съобразно националното законодателство. Тогава не е задължително актът да е
влязъл в сила, за да се упражни правото на прихващане. Достатъчно е вземането
да е изискуемо, без да е необходимо да е безспорно установено по основание и
размер, тоест да е ликвидно.
В случая към момента на издаване на
оспорения акт, уведомителното писмо, с което е наложена санкцията за бъдещ
период, не е подлежало на предварително изпълнение нито по силата на специалния
ЗПЗП, нито с разпореждане на административния орган. При липсата на
предварителна изпълняемост на това уведомително писмо и наличието на висящо
съдебно производство по оспорването му административният орган не е имал
правната възможност да извърши прихващането. В този смисъл са и Решение № 1294
от 10.02.2022 г. по адм. дело № 10746/2021 г. по описа на ВАС, V отделение;
Решение № 6706 от 04.06.2020 г. по адм. дело № 1205/2020 г. по описа на ВАС, V
отделение; Решение № 2895 от 29.03.2022 г. по адм. дело № 436/2022 г. на ВАС, V
отделение и др.
С оглед на това съдът намира, че процесното
уведомително писмо е незаконосъобразно и по същество поради липса на материалноправните
предпоставки за издаването му, вкл. за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕО) №
908/2014 г. и следва да бъде отменено в съответствие с чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените съображения и като провери
оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът намира жалбата за
основателна, а оспореният административен акт - Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания
2020 г. изх. № 02-110-6500/1305 от 20.01.2023 г. на заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” за незаконосъобразен и следва да бъде отменен на
основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Тъй като естеството на
административния акт не позволява разрешаването на въпроса по същество, следва
да се изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне по
подаденото от Ц.М.М. заявление за подпомагане за кампания 2020 г., в двумесечен
срок, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона. Издаденият административен акт следва да
бъде надлежно мотивиран с посочване на фактически и правни основания за
издаването му.
Искането
на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е
своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради
което и на основание чл.143 от АПК следва да бъде уважено в доказания размер.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата
страна следните разноски съобразно приложения списък на лист 269 от делото –
общо в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, от които – 10 /десет/ лева дължима
и внесена държавна такса (лист 260 от делото) и 1000 лева договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна
защита и съдействие на лист 259 от делото.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2
предл. второ, във вр. с чл. 173 ал.2 от Административно-процесуалният кодекс,
Ловешки административен съд, първи административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на Ц.М.М. с адрес: *** Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
г. за кампания 2020 г. изх. № 02-110-6500/1305 от 20.01.2023 година на
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ИЗПРАЩА административната преписка на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”
за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на това
решение срок и указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“
гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136 да заплати на Ц.М.М., ЕГН: ********** с
адрес: ***, сумата от 1010 / хиляда и десет/ лева, представляваща направени
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен
съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: