Решение по дело №328/2019 на Окръжен съд - Ямбол

                                                  Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

№                                                            23.01.2020г.                                  гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският  окръжен съд,                                        гражданско  отделение,първи състав

на 14.01.2020година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА  

                                                           ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                              ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д. № 328 по описа за 2019 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на СНЦ "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България"/НАРМОБ/ гр.Велико Търново и на Х.С.С. ***, против Решение №620/26.09.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 4373/2018г.

Въззивникът СНЦ "НАРМОБ", чрез адв.Г.Х., е обжалвал решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен предявения от него против Х.С. иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.19 и чл.20 от сключения договор от 30.05.2012г. за сумата 1193.40 лева.  Оплакването му е за неправилност на първоинстанционното решение в посочената част, поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на районния съд, че по време на действие на договора липсвало твърдяното неизпълнение на ответника, при което клаузата за неустойка не можела да влезе в сила. Сочи, че районният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.19 и чл.20 от процесния договор, тъй като неустойката е предвидена във връзка с членството на ответника в ищцовото сдружение, а основанието на договорната неустойка е, че осеменителните възможности на разплодника намаляват с времето и той губи от стойността си и тази загуба е неоправдана за собственика. Моли за отмяна на решението и за уважаване иска за неустойка, с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззивникът Х.С., чрез адв.И.Д., е обжалвал решението на ЯРС в частта, с която е уважен предявения от ищеца СНЦ"НАРМОБ" евентуален иск по чл.521, ал.2 ГПК и същият е осъден да заплати на ищеца сумата 397.80лева, представляваща равностойността на мъжко разплодно животно - агне, подробно идентифицирано. Въззивникът С. също счита, че решението на ЯРС в обжалваната от него част, е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага, че районният съд не извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и неправилно е приел, че за уважаване на иска по чл.521, ал.2 ГПК без значение е причината, поради която вещта не се намира у ответника. Съдът не обсъдил показанията на св.М., която е установила предаването на животните от един фермер на друг и че в случая предаденото на ответника животно се намира у лицето Х. П. от с.Н., което лице е член на ищцовото сдружение, т.е. че животното е у ищеца, което е основанието за отхвърлянето на иска. По тези съображения моли за отмяна на решението в частта на уважения иск по чл.521, ал.2 ГПК и за отхвърляне на този иск, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

Подадени са отговори, с които всеки от въззивниците е оспорил въззивната жалба на насрещната страна.

В о.с.з. въззивникът СНЦ "НАРМОБ" не се представлява, като пълномощникът му адв.Х. депозира писмена молба, с изложени съображения за основателност на жалбата на сдружението и неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна.

Въззивникът Х.С., чрез адв.Д., пледира за отмяна на обжалваното решение в частта на уважения иск по чл.521, ал.2 ГПК, за отхвърляне на този иск и за присъждане на разноските.

ЯОС намира, че двете въззивни жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледат по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

С исковата си молба ищецът СНЦ "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България"/НАРМОБ/ гр.Велико Търново е предявил против ответника Х.С.С. *** осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС за признаване собствеността на ищеца и предаване владението върху един брой мъжко разплодно животно - агне, порода асаф, а в случай на отхвърляне на този иск в осъдителната му част, поради невъзможност за предаване на вещта, в евентуално съединяване е предявил иск по чл.521,ал.2 ГПК за присъждане на паричната равностойност на вещта, агнето - порода асаф, в размер на 397,80лв. В условията на обективно кумулативно съединяване ищецът е предявил и иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за присъждане на договорна неустойка по чл.20, вр. с чл.19 от сключен между страните договор от 30.05.2012г.- в размер на 1193,40лв.

Изложените от ищеца твърдения са, че е собственик на 1 брой мъжко разплодно животно - агне, което през 2012г. закупил с още 59бр. животни от дружеството "Камелия-В.Гетов"ЕООД. Това разплодно животно, което е индивидуализирано с ветеринарен номер и инд. №, ищецът предал за ползване на ответника в изпълнение на сключен между тях договор от 30.05.2012г. Ответникът поел договорните задължения да върне разплодника в 7-дневен срок от прекратяване действието на договора или при прекратяване на членството си при ищеца, като в случай на прекратяване на членството и невръщане на животното, приел да заплати договорна неустойка по чл.20 от договора - тройния размер на стойността на животното. Тъй като след изтичане срока на договора ответникът не върнал на ищеца предоставеното му за ползване животно, което неизпълнение продължило и след прекратяване н членственото правоотношение  с ищеца, за последния се породил правния интерес да предяви исковете за ревандикация на животното, евентуално за заплащане на равностойността му, както и за присъждане на договорната неустойка по чл.20 от договора.

Ответникът е оспорил исковете изцяло като неоснователни, с възраженията, че е предал процесното животно на друг член на ищцовото сдружение, а искът за неустойка е оспорил и с възражението, че договорната неустойка по чл.20 от сключения с ищеца договор е уговорена при прекратяване на членството му при ищеца преди изтичане срока на договора, а в случая членството е прекратено след изтичане срока на договора.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.

Установено е, че с фактура от 04.05.2012г. ищецът НАРМОБ е закупил от "Камелия -В.Гетов"ЕООД гр.Долни Дъбник 60 броя кочлета за разплод на обща стойност с ДДС 23 868лв., като цената е заплатена по банков път. На същата дата разплодните животни са предадени на ищеца с приемо–предавателен протокол, в който под №20 е животно с ветеринарен №566815 и инд. № 241.

На 30.05.2012год. между ищеца и ответника Х.С. е сключен договор за предоставяне ползването на 1 бр. мъжко агне с ветеринарен №566815 и инд. №241. Страните са постигнали съгласие срокът на договора да е 4 години. В чл.13 от договора ползвателят-ответникът е приел в 7-дневен срок от изтичане срока на договора да върне разплодника на ищеца. В чл.19 е уговорено връщането на разплодника да се извърши и при прекратяване на членството на ползвателя при ищеца, а ако има получени приплоди - и един мъжки приплод. В случай на прекратяване на членството на ответника при ищеца преди изтичане на срока на договора, е уговорено разплодникът да се върне към момента на прекратяване на членството изр.2 на чл.19 от договора. Съгласно приетото в чл.20 от договора, при неизпълнение на чл.19, ползвателят се е задължил да възстанови на собственика стойността на разплодника в троен размер. Установено е, че с приемо – предавателен протокол от 30.05.2012г. животното с ветеринарен №566815 и инд. №241 е предадено от ищеца на ответника.

Не е спорно между страните, че при сключване на процесния договор от 30.05.2012г. ответникът е бил член в ищцовото сдружение. На 03.11.2016г. ответникът е подал заявление за прекратяване на членството си в сдружението, а с взето решение на проведено ОС на членовете на СНЦ“НАРМОБ“ от 17.03.2018г., е  прекратено членството на ответника при ищеца.

От показанията на разпитаната свидетелка Н.М. е установено, че същата като служител при ищеца, зооинженер, е подписала сключения с ответника договор за ползването на животното и приемо-предавателния протокол за предаването му. Според свидетелката, за да се избегне близко родствено кръстосване, по решение на ищцовото сдружение животните се предоставяли от един фермер на друг в рамките на сдружението, но не и на външни лица. В изпълнение на това решение процесното животно се прехвърлило от Х.С. на Х. Н. П., респ. на баща му Н. П., който се занимавал с животни в с. Н., като свидетелката присъствала при това предаване. След това същото животно било  предадено от Н.П. на друг член на асоциацията, който по-късно отново го върнал на П., а от последния свидетелката научила, че животното е  умряло.

Със заключението на вещото лице М.Г., извършило назначената съдебно-оценителна експертиза, по делото е установено, че стойността на процесното животно - коч порода асаф, на 7 години, е в размер на 420 лв.

При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил иска по чл.108 ЗС в установителната му част, но го е отхвърлил в частта за предаване владението на процесното животно, тъй като е приел, че ответникът е предал животното на трето лице. При отхвърляне иска за собственост в осъдителната му част, съдът е разгледал иска по чл.521, ал.2 ГПК за присъждане равностойността на животното и го е уважил в предявения размер, като е приел, че без правно значение е причината, поради която вещта не се намира при ответника, както и че за предаването на животното на друг член на сдружението липсва договорка между страните, липсват съставени документи, както и че предаването е по решение на ОС на ищеца. Съдът е отхвърлил иска по чл.92 ЗЗД за заплащане на договорната неустойка по чл.20 от договора, тъй като е приел, че неустойката е уговорена в случай на прекратяване членството на ответника при ищеца преди изтичане срока на договора, а в случая прекратяването е настъпило след изтичане срока на договора.

Решението на ЯРС в частта на частично уважения и отхвърлен иск по чл.108 ЗС не е обжалвано от страните и е влязло в сила, като в предмета на въззивното производство е решението, постановено по исковете по чл.521, ал.2 ГПК и чл.92 ЗЗД.  

В тази му обжалвана част решението на първата инстанция е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съображенията за този извод са следните:

По иска с правно основание чл.521, ал.2 ГПК:

Този иск е предявен като евентуален и е за заплащане на стойността на движимата вещ, за която е предявен ревандикационния иск по 108 ЗС, ако се установи, че вещта не се намира у ответника. Правилно при отхвърляне на иска по чл.108 ЗС, районният съд е разгледал евентуалния иск и правилно е квалифицирал иска по чл.521, ал.2 ГПК. Действително, тази разпоредба е част от изпълнителното производство по ГПК. Защитата по чл.521, ал.2 ГПК обаче е допустима не само в хода на изпълнителното производство, но и във фазата на исковото производство. Няма пречка иск за предаване на владение на собствена на ищеца движима вещ или иск за връщане на предоставена под наем движима вещ, които се държат без основание от ответника, да бъде съединен при условията на евентуалност с иск за присъждане на паричната равностойност на вещта, ако тя не се намери у ответника. Действие, което е допустимо да се предприеме от взискателя в изпълнителното дело е допустимо да се предприеме и от ищеца в исковия процес. Исковият процес разполага с не по-малки възможности от изпълнителния процес за правилното разрешаване на спора за предаването на вещите, поради което няма основание да се отрече приложимостта на чл.521, ал.2 ГПК в исковото производство. (В този смисъл са Решение №60/25.03.2010г. на ВКС по гр.д. №394/2009г. на IV г.о., Решение № 22/09.02.2011г. на ВКС по гр.д.№1610/2009г. на I г.о., Решение № 47/06.04.2017г. по гр. д. №3021/2016г. на ВКС, І г.о.; Решение № 213/10.09.2012г. по гр.д. №370/2011г. на ІV г.о. на ВКС, както и ТР №114/63г. по гр.д.№95/63г. на ОСГК на ВС).

В случая държането на процесната движима вещ е било осъществено от ответника на основание сключения с ищеца договор от 30.05.2012г. Договорно задължение на ответника е било да върне вещта, животното, в 7-дневен срок от изтичане срока на договора - чл.13 от договора, или при прекратяване членството на ответника при ищеца - чл.19 от договора. От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. е установено, че ответникът е предал животното на друг член на ищцовото сдружение и това е станало в присъствието на свидетелката, а самото предаване е в изпълнение на решение на ръководството на ищцовото сдружение, чийто представител в отношенията с ответника е била именно св.М.. Въззивната инстанция намира, че с предаването на разплодника на друг член на ищцовото сдружение, е осъществено изпълнението на договорното задължение на ответника за връщане на процесната вещ и на това основание същият не дължи и равностойността на вещта. Без значение е обстоятелството, че по делото не е представено взето от ОС на ищцовото сдружение решение въпросното предаване да се осъществява на от един на друг член на сдружението, тъй като самото предаване на животното, с което е осъществено изпълнението на договорното задължение на ответника за връщане на животното, е установено с показанията на  св.М., като за самото предаване е налице знание и съгласие от страна на ищеца, тъй като свидетелката е действала като негов представител.

С оглед на така приетото от въззивния съд, предявеният иск по чл.521, ал.2 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли. Решението на ЯРС в тази му обжалвана част е неправилно и следва да се отмени, като се постанови ново за отхвърляне на претенцията.

П иска с правно основание чл.92 ЗЗД за присъждане на договорната неустойка:

Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл.92, ал.1 ЗЗД обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че като форма на договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право. 3а да възникне правото на ищеца да претендира уговорената неустойка в сочения размер, следва да са налице предпоставките по чл.92, ал.1 ЗЗД, а именно: неустойката да е уговорена писмено, да е настъпило предвиденото в договора основание за нейното плащане, като същата трябва да отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Тези обстоятелства в случая не са налице.

В чл.20 от процесния договор страните са уговорили дължима от ответника неустойка в тройния размер на разплодника, при неспазване на чл.19 от договора. В чл.19 от договора, в двете му изречения, е установено задължението на ползвателя-ответника за връщане на ползваното от него животно по договора при прекратяване на членството му в ищцовото сдружение. При тълкуване на основание чл.20 ЗЗД разпоредбата на чл.20 от договора във връзка с чл.19 от същия, ЯОС намира, че действителната воля на страните е била да се обвърже отговорността на ползвателя за заплащане на неустойка, при неизпълнение на задължението му за връщане на разплодника в случай на прекратяване на членството при ищеца, като тази отговорност е при прекратяване на членството и преди, и след изтичане срока на договора. Неправилно районният съд е приел, че отговорността за заплащане на неустойката по чл.20 от договора е обвързана само с прекратяването на членството преди изтичане срока на договора, тъй като изрично чл.20 от договора сочи неспазване на чл.19 от договора, а същият урежда връщането на вещта и в двете хипотези на прекратяване на членството на ответника при ищеца - и преди, и след изтичане срока на договора.

Като краен резултат обаче решението на районния съд за отхвърляне на иска за неустойка е правилно. Безспорно е налице прекратяване на членството на ответника в ищцовото сдружение, но от този факт не следва отговорността му за заплащане на договорната неустойка, тъй като същата е за неизпълнение и на задължението за връщане на животното, а  по делото е установено изпълнението на това задължение на ползвателя. Както се прие и посочи по-горе, връщането е осъществено с предаването на животното на друг член на ищцовото сдружение, което е извършено със знанието и съгласието на ищеца, чрез представителя му св.М., при което изпълнение на договорното задължение на ответника, не е възникнало задължението му за заплащане на неустойката по чл.20 от процесния договор. В тази му обжалвана част, решението на ЯРС следва да се потвърди.  

  При този изход на делото пред настоящата инстанция, право на разноските за въззивното производство има въззивникът Х.С., т.к. жалбата му е основателна. На същия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на сумата общо 325лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №620/26.09.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №4373/2018г. в частта, с която Х.С.С. е осъден да заплати на СНЦ "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" гр.Велико Търново на основание чл.521, ал.2 ГПК сумата 397,80лв., представляваща равностойността на мъжко разплодно животно - агне, порода асаф И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от СНЦ "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" гр.Велико Търново, ул."Н.Габровски"№25-А, с ЕИК *********, против  Х.С.С. ***, с ЕГН ********** иск по чл.521, ал.2 ГПК за заплащане на сумата 397,80лв., представляваща равностойността на  мъжко разплодно животно - агне, порода асаф, с ветеринарен №566815 и инд. №241, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №620/26.09.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №4373/2018г. в частта, с която е отхвърлен предявения от СНЦ "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" гр.Велико Търново, против  Х.С.С. ***, иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 1193,40лв.

В останалата му част Решение №620/26.09.2019г. на Ямболски районен съд по гр.д. №4373/2018г., като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА СНЦ "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" гр.Велико Търново, ул."Н.Габровски"№25-А, с ЕИК *********, да заплати на Х.С.С. ***, с ЕГН **********, направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 325 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгл. разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                  

                                                                                                    2.