РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. Бургас, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120102998 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 ал. 1 и чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 8021/27.09.2021 г., подадена по пощата на 24.09.2021 г. от
ответницата И. А. Х. с искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 989/13.09.2021 г. по гражданско дело № 2998/2021 г. на РС Бургас, в частта с
която адвокатското възнаграждение за предоставена на ответника безплатна правна помощ е
присъдено на същата, вместо на процесуалния представител по чл. 247 ал. 1 от ГПК, както
и искане за допълване на решението в частта относно разноските, като в полза на
процесуалния представител на ответницата бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК.
В законоустановения срок ищецът е подал отговор на молбата, в който е взето
становище само по искането по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Поддържа се, че за заповедното
производство не се дължи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
длъжника, а в условията на евентуалност се сочи, че същото следва да се определи в размера
предвиден в чл. 6 т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски за производството по
чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Като разгледа материалите по делото и съобрази становищата на страните, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
По молбата по чл. 247 ал. 1 от ГПК.
В мотивите на Решение № 989/13.09.2021 г. по гражданско дело № 2998/2021 г. на РС
Бургас е изрично посочено, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответницата е определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, а в диспозитива на
същото, възнаграждението е присъдено на ответницата, вместо на процесуалния
представител. В случая разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не се дължат на
1
ответницата, защото последната не сторила такива. В случаите на осъществено в полза на
ответника процесуално представителство при условията на чл. 38 ал. 1 от Закона за
адвокатурата и отхвърляне на исковата претенция изцяло или отчасти определеното от съда
адвокатско възнаграждение, респ. съдебните разноски се присъждат на адвоката, съобразно
установеното в чл. 38 ал. 2 изр. 1 от ЗА. Следователно действително е налице твърдяната в
молбата очевидна фактическа грешка, поради което следва да бъде допусната нейната
поправка, като адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата
бъде присъдено на адв. Д.М..
По изложените съображение, молбата по чл. 247 ал. 1 от ГПК е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
По молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Молбата е подадена по пощата, в законоустановения срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК,
представен е списък по чл. 80 от ГПК (л. 50 от делото), поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Предвид своевременно направеното искане и представеният по ч. гр. д. № 1346/2021
г. договор за осъществена, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата правна
защита и съдействи, съдът приема, че Решение № 989/13.09.2021 г. по гражданско дело №
2998/2021 г. на РС Бургас следва да бъде допълнено, като в полза на процесуалния
представител на ответника следва да бъде определено и присъдено възнаграждение за
заповедното производство по правилата на чл. 38 ал. 2 изр. 2 от ЗА, според който съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда правила за определяне на минимален размер на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заявителя в производствата
за издаване на заповед за изпълнение, но липсват такива за определяне на възнаграждението
на процесуалния представител на длъжника в производството по подаване на възражение по
чл. 414 от ГПК. Наредба № 6 от 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство (отм.), предвижда утвърдени образци както за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението по чл. 414 от ГПК. За разлика от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в което следва да бъдат посочени
фактически и правни основания, от които произтича претендираното вземане, за
възражението обосновка не се изисква. На този етап от развитието на процеса
възможностите за защита на длъжника са ограничени. Единственото действие, което може
да бъде извършено от неговия процесуалнен представител е подаването на възражение по
чл. 414 от ГПК, въз основа на което чрез предявяване на иск относно вземането, процеса да
бъде пренесен в неговата искова фаза, където правата на длъжника могат да бъдат защитени
в пълен обем. Това действие на процесуалния представител на длъжника, настоящият състав
отнася към описаните такива в чл. 6 т. 5 Наредба № 1/2004 год. - съставяне на нотариални
покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално
вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби, за които се дължи
възнаграждение в размер на 50 лева. Изчислено по правилата на чл. 78 ал. 3 от ГПК
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на процесуалния
представител на ответника за осъществената от него безплатна правна помощ в заповедното
производство е в размер от 48,05 лева.
По изложение съображения, молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е основателна и следва
да бъде уважена.
С отговора на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК, ищецът е направил искане за
присъждане на разноски в настоящото производство. В тази връзка следва да се посочи, че
производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на
делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
2
инстанция. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече
постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови
разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение не се дължат – в този смисъл
Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и
много други.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 989/13.09.2021 г.
по гражданско дело № 2998/2021 г. на РС Бургас, в частта в която на ответницата са
присъдени разноски в исковото производство, като в тази част решението да се чете по
следния начин:
„ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. С., *** да заплати на Д.В. М., ЕГН ********** с адрес гр. П., ***, сумата
от 304,59 лева /триста и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за гр. д. № 2998/2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 78 ал. 3
от ГПК, определено по реда на чл. 38 ал. 2 изр. 2 от ЗА, вр. чл. 6 ал. 5, от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.“
ДОПУСКА допълване на Решение № 989/13.09.2021 г. по гражданско дело №
2998/2021 г. на РС Бургас, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. С., *** да заплати на Д.В. М., ЕГН ********** с адрес гр. П., ***, сумата
от 48,05 лева /четиридесет и осем лева и пет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за ч. гр. д. № 1346/2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК,
определено по реда на чл. 38 ал. 2 изр. 2 от ЗА, вр. чл. 6 ал. 5, от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.“
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3