Р Е Ш Е Н И Е
№ 396
гр. Добрич, 10.12.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд,
ІV състав в публично заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
участието на секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от съдия Т. Милева
административно дело № 99 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство
на територията, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „АКБ АКТИВ“ АД, представлявано от управителя З.Г.Д., подадена
чрез адв. М. П. - ДАК срещу заповед №115/11.02.2021 г. на Кмета на Община гр.
Каварна с която на осн. чл.195, ал.4 и ал. 5 и 196, ал.3 от ЗУТ е разпоредено на
дружеството, да поправи за своя сметка обект: сграда за търговия с
идент.35064.501.2322.3 по КККР на гр. Каварна, представляваща бивш ресторант
„Чайка“, находящ се в Крайбрежна зона, гр. Каварна и да я въведе във вид
отговарящ на изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Определен е двумесечен
срок за доброволно изпълнение.Посочено е, че при неизпълнение на заповедта, ще
бъде наложена глоба на собственика.
В
жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, поради противоречие с материалния
закон и незаконосъобразна. Релевират се доводи, че фактическата обстановка,
описана в заповедта не отговаря на действителната такава. Сочи се, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Излагат се и подробни съображения,
че са допуснати и съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ специални
административно-производствени правила и на общите такива по АПК, които са довели
до ограничаване правата на оспорващия. Твърди се, че сградата не е опасна за
живота и здравето на гражданите, не е застрашена от самосрутване и не се
създават условия за пожари. Същата според оспорващия е в добро общо състояние. Моли
се да се отмени заповедта. В хода по същество се навеждат същите доводи, които
са посочени и в жалбата, като страната се позовава и на съдебно-техническата
експертиза. Моли се да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата, кметът на Община гр.
Каварна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт счита жалбата за неоснователна. Твърди, че
оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена при наличие на всички
предвидени в чл.196 от ЗУТ предпоставки и при спазване на процесуалните
правила. Пледира отхвърляне на жалбата и юриск. възнаграждение.
Административен
съд гр.Добрич, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
твърденията на страните, намира за установено следното:
Съгл.
нот.акт №119, том ІІ, рег. №1707, дело 289 от 03.08.2012 г. „АКБ АКТИВ“ АД е
собственик на имот: 1285/1804 кв.м., с идент. №35064.501.2322 по КККР на гр.
Каварна, целият с площ от 1804 кмв.м., ведно с построената в него сграда с
идент. №35064.501.2322.3 със ЗП 404 кв.м., предназначение сграда за търговия,
находяща се на Крайбрежна зона, ул. „Черноморска“ гр. Каварна. Част от
поземления имот е собственост на община Каварна, съгл. Акт №5740 за частна
общинска собственост от 05.02.2018 г.
В
Искане, вх. №АБ-30-18/15.07.2020 г., подадено до Кмета на община Каварна от управителя
на „РОЯЛ КОУВ“ ЕООД, Валентин Николов, който е съсобственик на съседния имот а
е посочено, че сградата находяща се в съседното УПИ /бивш ресторант Чайка“/ е в
лошо техническо състояние и е опасна за здравето и живота на гражданите и
гостите на гр. Каварна. В същото се сочи, че ламарините по покривите, калкани и
атики са откъснати от покривната конструкция и вятъра ги отнася из района.
По така
подаденото заявление, кметът със Заповед е назначил Комисия по чл.196 от ЗУТ,
която на 21.07.2020 г. е извършила
проверка на място за установяване състоянието на сградата. В изготвения
протокол на комисията е посочено, че в района на плажа има сграда с идент.
35064.501.2322.3 по КККР на гр. Каварна, която не се поддържа в добър вид,
създава опасност за здравето и живота на летуващите, с което е нарушен чл.195,
ал.1 от ЗУТ. Изрично е описано в какво се крие опасността за преминаващите в
близост, вкл. и за плажната ивица лица.
За
постъпилото искане от собственика на съседния имот и за изготвения протокол е
уведомен оспорващия с писмо с изх. №АБ-30-18.001/31.07.2020 г., като изрично е
дадена възможност за изразяване на становище по направените в протокола
констатации. Видно от приложените доказателства, процесното писмо е получено на
26.08.2020 г. Няма данни за подадено становище.
Въз
основа на протокола на комисията, кметът на община гр.Каварна издава оспорената
заповед №115/11.02.2021 г., с която на
осн. чл.195, ал.4 и ал. 5 и 196, ал.3 от ЗУТ е разпоредено
на дружеството, да поправи за своя сметка обект: сграда за търговия с
идент.35064.501.2322.3 по КККР на гр. Каварна, представляващо бивш ресторант
„Чайка“, находящ се в Крайбрежна зона, гр. Каварна и да я въведе във вид
отговарящ на изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ.
Заповедта е връчена на 17.02.2021 г.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена
съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, което е
извършило оглед на място, във връзка с поставените му задачи, то посочва, че в
източната част покривната конструкция е започнала да се разрушава и има опасност
в даден момент да се откъсне поредния лист ламарина от покрива. Проблем са и
счупените витрини на втория и третия етаж, като един по-силен вятър може да ги
доразруши и да паднат парчета стъкло. Вещото лице посочва, че освен по
покривната конструкция, се наблюдават повреди и по стоманобетонната конструкция
– разрушено бетонно покритие и корозирала армировка. Според специалиста е
наложително да бъде извършен ремонт на покривната конструкция, като при необходимост
следва да се подменят винтовете или да се поставят нови, като е необходимо и
възстановяване борда по източната фасада, както и в южната част на северната
фасада. Вещото лице описва подробно проблемите на сградата и опасностите от
нея. Експертизата е приета от съда като неоспорена от страните.
По делото като свидетели бяха разпитани
участниците в проверката на обекта С.И. Г., М.В. П. и Р.Ц.Ц.. И тримата
свидетели потвърждават установеното на място, а именно, че сградата в имота не
се стопанисва от години, има счупени стъкла, липсващи ламарини, свободен достъп
до имота и повреди вътре в същия.
Според свидетелката Г., назад във
времето, също е имало подадени сигнали, те са извършвали проверки, но
дружеството не е реагирало. Свидетеля заявява, че сградата е опасна, тъй като
покрай нея преминават плажуващите на плажа на гр. Каварна и има предпоставки за
инциденти.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно
обжалване. Заповедта е съобщена на оспорващият на 17.02.2021 г., като жалбата е
подадена на 02.03.2021 г., т.е. в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Оспорващият е
непосредствен адресат на оспорения административен акт, поради което има правен
интерес от оспорването му.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен по смисъла на чл. 195, ал. 4 и, ал. 5 от ЗУТ орган
– Кмета на община Каварна, въз основа на констативен протокол, съставен от
длъжностни лица от Общинска администрация - Каварна, определени с нарочна
заповед по реда на чл. 196 от ЗУТ. Спазена е
и формата на издаване - писмена. При постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на административно- производствените правила. Правилно е
приложен материалния закон, като е налице и съответствие с целта на закона.
Еднопосочно
се установява по делото, че е спазена разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ,
като е предоставена възможност на страните в административното производство
/страни и в настоящото/ да бъдат изслушани, в т.ч. да депозират писмени
становища, от която възможност не се е възползвал оспорващия. Установените от
комисията фактически обстоятелства в нарочно съставения Констативен протокол от
21.07.2020 г. не само, че не са оборени в рамките на висящото съдебно
производство с надлежни доказателства от оспорващият, но дори напротив, изцяло
се подкрепят и от заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза,
според която също се установява, че сградата е опасна за живота и здравето на
преминаващите покрай нея.
С
нормата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ законодателят
е предвидил случаите, в които обекти, по смисъла на чл. 1 от същата разпоредба,
не се поддържат в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по
ал. 3 на чл. 195 ЗУТ /аварии
или други обстоятелства, застрашаващи обект с увреждане или разрушаване/,
кметът на общината да издаде заповед, с която да задължи собственика/
собствениците да извършат в определен срок необходимите ремонтни и
възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. От наличните по делото
доказателства - Констативен протокол и експертно заключение е видно, че сграда не е опасна от самосрутване, а само по отношение
на съществуващия покрив и стъклата е констатирана необходимост от извършване на
ремонтни и възстановителни работи, каквито са разпоредени с оспорения акт.
Всъщност
жалбоподателя не оспорва констатациите, направени от ответната страна а
единствено се позовава, че това са вандалски прояви и той не следва да носи
отговорност за тях. Дори и да са налице такива вандалски прояви, то те са
налице, тъй като сградата е неохранявана, необезопасена е, и всеки може да
влезе в нея, което пък може да доведе до пострадването на лицата, които влизат
в нея.
Изложеното
показва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, в съответствие с изискванията и целта на материалния закон и
при спазване на процесуалните правила, поради което и подадената против нея
жалба ще следва да се отхвърли.
При
този изход на делото, и според правилата на чл. 143, ал. 3 и, ал. 4 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, оспорващият
дължи сторените по делото разноски на ответника - за юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в
случаи като процесния, се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/.
Посоченият текст на чл. 37 от ЗПП пък
препраща към Наредбата за заплащането на правната
помощ, приета от МС, в чийто чл. 24, е предвидено - по административни
дела /без значение от вида им/ възнаграждението за една инстанция да е в размер
- от 100 до 200 лв. При това положение и доколкото се претендира възнаграждение
в минимален размер, следва да се определи за юриск. възнаграждение в размер на
100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Добрич, ІV състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „АКБ АКТИВ“ АД, представлявано от управителя З.Г.Д.
срещу Заповед №115/11.02.2021 г. на Кмета на Община гр.
Каварна
ОСЪЖДА
„АКБ АКТИВ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***,
представлявано от З.Г.Д. ***, сторените по делото с разноски в размер на 100
/Сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: