№ 223
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20241800500675 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от Л. Б. И. против Решение № 56/30.05.2024 г.,
постановено по гр.д. № 436/2023 г. по описа на РС – Етрополе, с което е
прогласена нищожността на отказа от наследство, направен от Л. Б. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ггр. Е., обл. С., кв. „О.“ бл. ., ет.., ап. .. от
оставеното й от нейната майка В. Л. В., ЕГН **********, постановен с
Решение № 89/07.08.2023 г. по ч.гр.дело № 284/2023 г. по описа на РС –
Етрополе, вписан в особената книга на РС-Етрополе под № 19/07.08.2023 г., и
е постановено да се заличи посоченото вписване в особената книга, водена в
РС – Етрополе.
В жалбата са изложени доводи, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се наличие на
съществени процесуални нарушения поради превратен доказателствен анализ
и необоснованост. Навежда се, че вписаното приемане по опис на
наследството от Л. Б. И. под № 10/06.04.2022 г. по ч.гр.д. № 327/2021 г. на РС –
1
Етрополе не може да породи целеното от ищеца действие, доколкото дори в
самото представено към исковата молба Удостоверение № 197/06.04.2022г. на
Районен съд - гр. Етрополе се сочи: „Отказът е вписан по № 10/06.04.2022г.“
Това обстоятелство не е коментирано, дори споменато в обжалваното
решение.
Извън правния анализ на първоинстанционния съд е останало
обстоятелството, че приемането по опис на наследството, направено от
въззивницата, е извършено след преклузивния срок, регламентиран в
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗН.
Първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че приемането
по опис на наследството, оставено от майка й, е извършено от въззивницата
единствено поради това, че е била непълнолетна и не е имала право да се
откаже от наследството. По този начин се достигало до житейски абсурдната
ситуация, единствено въззивницата да бъде обременена със наследствените
задължения на покойната си майка. Първостепенния съд не е обсъдил и
свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, съгласно
които действителната воля на ответницата в първоинстанционното
производство е била да се откаже от наследството на покойната си майка.
Последното се оценява, като допуснато съществено процесуално нарушение,
обуславящо отмяна на обжалваното решение.
Предлага се подробен анализ на правната теория и съдебна практика
относно възможността за отказ от наследство от непълнолетен. Твърди се, че
изложените в анализа юридически доводи не са обсъдени от
първоинстанционния съд, поради което е постановен един необоснован,
неправилен и незаконосъобразен - постановен при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противеречие с материалния закон съдебен акт,
който следва да бъде отменен.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор. С него се
подържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се,
че по делото е доказано, че въззивницата от Л. Б. И. валидно е изразила воля
приемане по опис на наследството, оставено й от нейната майка В. Л. В., под
№ 10/06.04.2022 г. по ч.гр.д. № 327/2021 г. на РС – Етрополе, поради което
2
последващият отказ от наследството на В. Л. В. е недействителен, има
невъзможен предмет, поради което е нищожен.
Твърди се още, че освен валидно изразена воля за приемане на
наследството по опис, в хода на производството е несъмнено доказано
приемането на същото и с конклудентни действия, изразяващи се в използване
на движимите вещи, описани в протокол от 20.04.2022 г.
Възразява се срещу приложимостта на чл. 61, ал. 1 ЗН при приемане на
наследство от непълнолетни лица с позоваване на т. 5 от ТР № 3/19.12.2013 г.
на ОСГК на ВКС
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по
същество правилно.
Когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите кредитори
могат да насочат претенциите си към неговите наследници, ако те са приели
наследството. Когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с
възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят
дали приемат наследството или се отказват от него - чл. 51 от ЗН. Когато
наследниците вече са направили своя избор и са се отказали от наследството,
то кредиторът следва да използва процедурата по чл. 51 от ЗН по отношение
на призованите наследниците от следващия ред - и така до изчерпване на
законните наследници и до преминаване на наследственото имущество към
държавата. Този път за защита обаче е на разположение на кредитора само
тогава, когато отказът от наследство е валиден. Ако отказът от наследство е
недействителен, включително в хипотезата, в която преди извършването му
наследството вече е било прието, кредиторът не разполага с възможността по
чл. 51 от ЗН. За защита на правата си в този случай той може единствено да
предяви установителен иск, с който да претендира прогласяване на отказа от
наследство за нищожен. Този иск е допустим. За предявяването му е налице
правен интерес и кредиторът не може да бъде принуден да води други искове
срещу наследниците, ако за защита на неговите интереси ще е достатъчно да
се установи действителното правно положение, а именно че направеният
отказ от наследство не е произвел действие и че наследството е прието (вж.
3
Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение № 2727 от 4.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4290/2023 г., III г. о.,
ГК, Решение № 875/14.04.1969 г. по гр. д. № 381/69 г. на ВС, I г. о., Решение
№ 2488/13.11.1963 г. по гр. д. № 1779/63 г. на ВС, I г. о., Решение №
1793/5.11.1962 г. по гр. д. № 1325/62 г. на ВС, IV г. о.).
Съществува и съдебна практика (Решение № 155 от 23.12.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 4919/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 43 от 15.05.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 1761/2019 г., III г. о., ГК), че такъв иск е недопустим, ако е предявен от
кредитор на наследника, доколкото този кредитор разполага за защита на
правата си с иска по чл. 56, ал. 1 ЗН. Процесната хипотеза обаче не е такава,
тъй като искът е предявен от кредитор на длъжника-наследодател, а не от
кредитор на наследника-ответник по исковете.
В настоящия случай с обжалваното Решение № 56/30.05.2024 г.,
постановено по гр.д. № 436/2023 г. по описа на РС – Етрополе, по иск,
предявен от „Юробанк България“ АД с на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 вр. чл.
44 ЗЗД е прогласена нищожността на отказа от наследство, направен от Л. Б.
И., ЕГН ********** с постоянен адрес: ггр. Е., обл. С., кв. „О.“ бл. ., ет.., ап. ..
от оставеното й наследство от нейната майка В. Л. В., ЕГН **********,
постановен с Решение № 89/07.08.2023 г. по ч.гр.дело № 284/2023 г. по описа
на РС – Етрополе, вписан в особената книга на РС-Етрополе под №
19/07.08.2023 г. и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е постановено да се отмени
посоченото вписване в особената книга, водена в РС – Етрополе.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че на 28.11.2018 г.
между въззиваемият „Юробанк България“ АД и В. Л. В. е сключен Договор за
потребителски кредит FL954260 от 28.11.2018 г.
На 28.11.2020 г. В. Л. В. починала и като свои наследници оставила
двете си дъщери – въззивницата Л. Б. И. /непълнолетна към тази дата/, родена
на 05.08.2005 г. и Йоана Б. И..
По искане на „Юробанк България“ АД с вх. № 1144/26.08//2021 г. на РС
– Етрополе, е инициирано производство по чл. 51 ЗН по ч.гр.д. № № 327/2021
г. по описа на РС-Етрополе, в хода на което въззивницата Л. Б. И., в качеството
на наследник на В. Л. В., е призована да заяви приема ли наследството или се
отказва от него. С Молба с вх. № 600/04.04.2022 г. въззивницата, лично и със
съгласието на своя баща и законен представител Б. Я. И., е заявила, че приема
4
по опис наследството, оставено й от нейната майка В. Л. В., ЕГН **********.
С Протоколно определение № 74 от 06.04.2022 г. по ч.гр.д. № №
327/2021 г. по описа на РС-Етрополе, е допуснато приемане по опис от Л. Б. И.
на наследството, оставено й от В. Л. В..
Приемането по опис на наследството е вписано в особената книга,
водена в РС – Етрополе, под № 10/06.04.2022 г.
На 07.08.2023 г. (два дни след като навършила пълнолетие) въззивницата
Л. Б. И. депозирала в РС – Етрополе Заявление с вх. № 1381/07.08.2023 г. за
отказ от наследството, оставено й от В. Л. В. и Решение № 89/07.08.2023 г. по
ч.гр. дело № 284/2023 г. Отказът бил вписан в особената книга, водена в съда
под № 19/07.08.2023 г.
Предвид установеното първоинстанционният съд е направил правилен
материалноправен извод, че отказът, направен от Л. Б. И., от наследството,
оставеното й от нейната майка В. Л. В., ЕГН **********, постановен с
Решение № 89/07.08.2023 г. по ч.гр.дело № 284/2023 г. по описа на РС –
Етрополе, вписан в особената книга на РС-Етрополе под № 19/07.08.2023 г., е
нищожен поради невъзможен предмет.
Приемането на наследство и отказът от наследство са безусловни и
неоттегляеми. След надлежното им извършване се изчерпва възможността да
се осъществи обратното волеизявление. Следващото по ред изявление няма
предмет, поради което отказът от наследство е нищожен, ако преди това
наследникът е приел наследството изрично или чрез конклудентни действия,
показващи по недвусмислен начин воля за това. Когато наследството вече е
прието от наследника е налице невъзможност на предмета на отказа (вж.
Определение № 77 от 27.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1003/2022 г., I г. о.,
ГК и Решение № 10 от 08.03.2022 г. по гр. д. № 2260/2021 г. на II г. о. на ВКС).
По настоящото дело се доказва, че въззивницата Л. Б. И. е направила
валидно волеизявление за приемане по опис наследството, оставено й от В. Л.
В., ЕГН **********, което с Протоколно определение № 74 от 06.04.2022 г. по
ч.гр.д. № № 327/2021 г. по описа на РС-Етрополе, е постановено вписаното му
в особената книга, водена в РС – Етрополе, под № 10/06.04.2022 г. Не се
констатират пороци на формираната воля. Не следва различен извод от
свидетелските показания, противно на твърденията в жалбата. При това
положение, последващото изявление за отказ от същото наследство е
5
нищожно.
По доводите, развити във въззивната жалба, следва да се отбележи, че
доказателствената и аналитична дейност на първоинстанционния съд не търпи
укор. Събрани са множество доказателства, всички относими към спора са
обсъдени и въз основа на тях не са изградени превратни изводи.
Несъстоятелно е възражението, че вписаното приемане по опис на
наследството от Л. Б. И. под № 10/06.04.2022 г. по ч.гр.д. № 327/2021 г. на РС –
Етрополе не може да породи целеното от ищеца действие, доколкото в
Удостоверение № 197/06.04.2022г. на Районен съд - гр. Етрополе е написано,
че: „Отказът е вписан по № 10/06.04.2022г.“. Отбелязаното в удостоверението
няма значение за действителността на волеизявлението, тъй като документът
има производен характер. Същевременно при прегледа му е видно, че
написаното във втория абзац има характер на техническа грешка, тъй като в
първия абзац е посочено, че наследството е прието по опис, каквато е била
волята на въззивницата и в който смисъл с Протоколно определение № 74 от
06.04.2022 г. по ч.гр.д. № № 327/2021 г. по описа на РС-Етрополе, е
постановено вписаното му в особената книга, водена в РС – Етрополе.
Неоснователно се твърди, че извън правния анализ на
първоинстанционния съд е останало обстоятелството, че приемането по опис
на наследството, направено от въззивницата, е извършено след преклузивния
срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗН. Първоинстанционният
съд не е следвало да излага доводи спазен ли е срокът, установен в чл. 61, ал. 1
ЗН, тъй като приемането на наследство по опис от непълнолетни не е
скрепено със срок. В т. 5 от ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че спрямо посочените в чл. 61, ал. 2 ЗН лица предвиденият в чл. 61, ал. 1 ЗН
преклузивен срок не намира приложение - те могат да приемат наследството
по опис и след като срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН е изтекъл.
Без правно значение за правилността на обжалвания акт е имала ли е
възможност въззивницата да се откаже от наследството на своята майка,
докато е била непълнолетна, както и каква е действителната й воля. Доколкото
към момента, в който е била призована да заяви приема ли наследството на
своята майка, въззивницата е била непълнолетна, единствената правна
възможност е била установената по делото – приемана на наследство по опис.
Във връзка с опасенията на процесуалния представител на въззивната
6
жалбоподателка, че същата би се оказала обременена с наследството на своята
майка, само, защото е била непълнолетна към момента на осъществяване на
волеизявлението й по ч.гр.д. № 327/2021 г. на РС – Етрополе, е нужно е да се
припомни, че приемането по опис е най-сигурната гаранция, че наследникът
няма да бъде обременен с пасиви на наследството, които надвишават
активите. Приемането на наследството задължително по опис означава, че
наследникът отговарят ограничено за задълженията – само чрез и до
стойността на активите на наследството. Следователно детето не може да се
окаже „увредено“ в резултат на приемане на едно наследство, доколкото
отговорността за задълженията никога няма да надхвърли стойността на
придобитите права (вж. т.1 от Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024
год. по Тълкувателно дело № 1 по описа за 2021 г. на Общото събрание на
Гражданска колегия на ВКС).
Предложеният анализ на правната теория и съдебна практика относно
възможността за отказ от наследство от непълнолетен не сочи на основания за
неправилност и отмяна на първоинстанционното решение. Нужно е да се
отбележи, че въпреки множеството източници от правната доктрина и съдебна
практика, прави впечатление, че процесуалният представител на въззивницата
е пропуснал да посочи т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024
год. по Тълкувателно дело № 1 по описа за 2021 г. на Общото събрание на
Гражданска колегия на ВКС, постановено към момента на депозиране на
жалбата (26.04.2024 г.), което дава задължително за съдилищата тълкуване, че
отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е
недопустим. Даденото задължително тълкуване лишава от основателност
развитите пространни съображения в обратен смисъл.
Поради изложеното въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Претенцията на въззиваемият за присъждане на разноски е
неоснователна, тъй като не се доказва извършването на такива пред
въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1
ГПК,
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/30.05.2024 г., постановено по гр.д. №
436/2023 г. по описа на РС – Етрополе.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8