Р Е
Ш Е Н И Е
номер 79 23.05.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
четиринадесети май 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията Цветанов, гражданско дело номер 110 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ във вр. чл. 225 КТ.
Производството е
образувано по искова молба на Д.Щ.С. срещу „Рудник Трояново-Север“, клон на
„Мини Марица - изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във
вр. чл. 225 КТ. Ищецът твърди, че е работил по безсрочен трудов договор с
ответното дружество на длъжност „механошлосер – ТПРМС 2 група“. Твърди, че
трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 10 от 22.01.2019 г.
на управителя на рудника, с която му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина – установено
наличие на алкохол от 0,14 %, отчетено на 13.01.2018 г. в 17,30 часа с Дрегер
Алкотест 7410 плюс. Твърди, че работодателят не е отчел принципите за тежестта
на нарушението и поради това не се е съобразил с разпоредбата на чл. 189 КТ.
Развива съображения, че ниската концентрация на алкохол в кръвта, липсата на
наложени предходни дисциплинарни наказания, дългогодишната му работа с добро
качество в ответното дружество, липсата на вреди за работодателя, налагат извод
за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Иска от съда да
постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и да отмени
заповедта, с която същото е наложено, да бъде възстановен на заеманата до
уволнението длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по
чл. 225 КТ в размер на 13176 лв. за времето от 22.01.2019 г. до 22.07.2019 г.,
през което останал без работа заради уволнението, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 23.01.2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника „Рудник Трояново-Север“, клон на „Мини Марица -
изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни
и недоказани. Не оспорва обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов
договор № 0808 от 26.04.1991 г. с ищеца за изпълнение на длъжност „механошлосер
– ТПРМС 2 група“. Твърди, че ищецът е подписал длъжностна характеристика за
длъжността и е запознат с отговорностите си. Не оспорва обстоятелството, че
трудовия договор с ищеца е прекратен със заповед № 10 от 22.01.2019 г. на
управителя на рудника чрез дисциплинарно уволнение, считано от 23.01.2019 г.
Твърди, че съгласно утвърдения график ищецът е бил назначен на 13.01.2019 г. на
дневна 12-часова смяна. Твърди, че към 14 часа следобед в работилницата, където
е работил ищецът, била допусната трудова злополука, поради което по-късно през
деня около 17,30 часа се извършила проверка на работещите там за наличието на
алкохол в издишвания от тях въздух. Твърди, че комисия установила наличието на
0,14% промила алкохол в издишвания от ищеца въздух, за което била съставена
проба № 584, отчетена с апарат Дрегер Алкотест 7410 плюс, валиден до месец май
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението
за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи,
че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника
и че същото е било прекратено с оспорената заповед, като оттук насетне в тежест
на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно
- че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в
частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона
реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието;
че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са
били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е
наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
С протоколно определение от 02.04.2019 г. е обявен
за окончателен доклада по делото, обективиран в определението от 14.03.2019 г.,
с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4
от ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване следните
факти: сключеният между
страните безсрочен трудов договор № 0808 от 26.04.1991 г. за изпълнение на
длъжност „механошлосер – ТПРМС 2 група“; извършената проверка за алкохол на
ищеца на 13.01.2019 г. в 17,30 часа, при която е отчело наличие на 0,14%
промила алкохол в издишвания от него въздух; връчената на ищеца на 22.01.2019
г. заповед № 10 от 22.01.2019 г. на управителя на рудника за прекратяване на
трудовото правоотношение чрез дисциплинарно уволнение, считано от 23.01.2019 г.
Единствените
възражения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба,
касаят неспазване от страна на работодателя на принципите по чл. 189 КТ за
избор на наказание съответстващо на дисциплинарното нарушение.
Съгласно уеднаквената съдебна
практика, намерила израз в решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №
7424/2013 г. III г.о., съдът следва да се произнесе само по въведените от
страните факти в процеса с исковата молба, отговора и по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, но не и по непредявени такива. Тъй като трудовите спорове
се разглеждат по реда на ГПК като всички останали гражданско правни спорове, то
няма причина за неприлагане на диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПК/.
Поради това и съдът ще се произнесе досежно наведеното от ищеца възражение за
неспазване на принципа на чл. 189 КТ.
Съгласно
чл.
189, ал 1 КТ при определяне
на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. При всеки случай на дисциплинарно нарушение
следва да се съобразяват критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ относно тежестта на
нарушението. Съгласно съдебната практика (Решение № 551
от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от
1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 1040/2009 г., IV г. о.,
ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с оглед
обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за безопасни условия на
труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички обстоятелства, свързани с
дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените трудови
задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му
към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се
преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител /в този смисъл
решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/. А
пък вредните
последици, които квалифицират нарушението като тежко нарушение на трудовата
дисциплина могат да са не само материално съизмеримите, но и такива, които са
дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес /в този смисъл
решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и
решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
Същевременно,
в Решение № 232 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2009 г., IV г. о., ГК,
се изтъква, че “При преценка на това кое явяване на работа е състояние, което
не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи, от значение е
констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под
въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам
поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да
допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука.”. Следва
да се отчете съдебната практика (Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
040/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 471 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д.
650/2010 г., III г. о., ГК), съгласно която явяването на работа с остатъчна
концентрация на алкохол е достатъчно да обуслови налагане на най - тежкото
дисциплинарно наказание, ако работата се извършва във високорискова трудова
среда, в каквато е полагал труд ищецът /заемал е длъжността механошлосер, която поставя
завишени изисквания към осигуряване на безопасни условия на труд, а също и към
отговорността и самокритичността на служителите/.
Следва
да се отчете обстоятелството, че отчетените от дрегера 0,14 промила алкохол в
дъха на ищеца са констатирани в 17,30 часа на 13.01.2019 г. /виж протокола на
извършилата изследването комисия на л.47 и доклада на ръководителя ЗБУТ на л.48/,
а видно от обясненията на ищеца по чл. 193 КТ /л. 50/ същият е посочил, че „през
обедната почивка е употребил бира“, което е около 5 часа
по-рано от вземането на пробата. От приетото заключение на вещото лице д-р Б.
по СМЕ е видно, че ако концентрацията от 0,14% в издишвания въздух на ищеца е
на етилов алкохол, то толкова е била приблизително и в кръвта му. Посочено е,
че тази концентрация не е само за етилов алкохол, а въобще за летливи вещества.
Видно е също, че концентрациите на етилов алкохол в кръвта от 0% до 0,10% са в
границите на физиологичната норма, обясними с ферментационни процеси в
организма, а норми от 0,10% до 0,20% е концентрация на практически трезво лице,
тъй като норми до 0,20% не дават функционални промени и тези проби от
изследванията се вземат за нулеви. Също така е видно, че не може да се дири
назад във времето концентрацията на алкохол у ищеца, тъй като неговото
показание е 0,14%, а диренето назад във времето е приложимо само за
концентрации над 0,20%. Поради това е и практически невъзможно установяването
на концентрацията на алкохол в издишвания въздух от ищеца в предходните часове
на деня. С оглед на това вещото лице прави заключение, че отчетените 0,14% у
ищеца отговарят на практически трезво лице, това не води до функционални
промени и по никакъв начин не влияе на физиологичните и психични процеси у
работника /дори и при неерудиран и неквалифициран работник/. Вещото лице е
посочило, че дори ищецът да е приел на празен стомах
Съгласно
т.2.11 от длъжностната характеристика /л.119-121/ на ищеца е вменено задължение
да спазва изискванията за безопасна работа, както и задължението да се грижи за
здравето и безопасността си, както и това на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените му от
работодателя инструкции. В ответното дружество е забранено внасянето и
консумацията на алкохол /заповед № ЗБУТ-05-106 от 14.09.2016 г. на л.51-53/.
Със заповед № РД-09-111 от 08.03.2016 г. на изпълнителния директор на „Мини
Марица изток“ ЕАД /л.73-75/ е уредена същата забрана, като е посочено, че при
отчитане на положителна проба, се прави втора проба след 15 мин, а служителят
се отстранява от работа до отчитане на отрицателна проба, като му се търси и
дисциплинарна отговорност.
Видно
е от писмените доказателства, че на същата дата около 14 часа на същия ден
13.01.2019 г. е допусната трудова злополука с друг механошлосер в
работилницата, поради което са и вземани проби за алкохол на механошлосерите
по-късно през деня /виж протокола на л.60/.
Видно
от писмените доказателства /л.79/ ищецът е започнал е работа в ответното
дружество на 25.04.1991 г. и е имал почти 27 години трудов стаж в ответното
дружество, без да има налагани дисциплинарни наказания до момента. Без
констатиране на едно нарушение в дисциплинарно производство чрез налагане на
наказание, не е възможно да се отчете извършено от служителя дисциплинарно
нарушение, поради това съдът не приема възраженията на ответното дружество за
отчитане на предишни нарушения на ищеца. Отделно от това и принципно
дисциплинарните наказания се заличават /реабилитират/ след изтичане на
определен срок от време /чл. 197 КТ/.
С
оглед на събраните по делото доказателства е видно, че ищецът със сигурност е
употребил алкохол през работно време /пил е бира в обедната почивка/, но няма
конкретни данни, а и е принципно невъзможно да се установи какво количество
алкохол е изпил и каква концентрация на алкохол е имал преди 17,30 часа /в този
смисъл заключението на СМЕ/, тъй като отчетените 0,14% се явяват практически на
трезвен човек и се приравняват до нулева стойност. Няма данни по делото
поведението на ищеца да е било компрометирано от въздействието на алкохол,
тоест да е имал неадекватно или несъответстващо поведение на това на трезвен
човек. Независимо от отчетените на друг служител Николай Пейчев 0,48% и
допусната трудова злополука в същия ден около 14 часа с участието на друг
служител, няма никакви данни поведението на ищеца и употребената бира от него
да са имали отражение и да са допринесли за настъпване на трудовата злополука
със служителя Гочо Тодоров Киров /виж протокола на л.54-56/. В случая е налице
съвпадение на ситуациите, но те нямат каквато и да било причинна връзка.
При
всичко констатирано и като отчете поведението на работника /конкретно на ищеца
на 13.01.2019 г./, че дългогодишен работник без допускани дисциплинарни
нарушения и без налагани дисциплинарни наказания, съдът намира, че въпреки
недопустимостта да се употребява алкохол по време на работа, в случая с оглед
критерии в чл. 189 КТ и при наличието на различни по вид дисциплинарни
наказания съгласно чл. 188 КТ, ответното дружество е подходило крайно тежко към
избора на дисциплинарно наказания на ищеца. Съдът намира, че дисциплинарното
уволнение се явява твърде тежко наказание за ищеца, и същият при налагане на
някое от наказанията с по-нисък интензитет би спомогнал да постигне ефекта от
наказанието спрямо ищеца. Видно от нормите на КТ дисциплинарното уволнение е
най-тежкото наказание по чл. 188 КТ и съгласно чл. 190 КТ то се налага за тежки
нарушения на трудовата дисциплина. В случая извършеното нарушение на трудовата
дисциплина от ищеца е тежко, тъй като употребата на алкохол в работно време е
недопустима, но пък същото не се явява в достатъчна степен тежко с оглед
критериите на чл. 189 КТ да изисква налагането на най-тежкото наказание по чл.
188 КТ. Например налагането на предходното по интензитет наказание
„предупреждение за уволнение“ би постигнал в точност превъзпитателен ефект
върху служителя и би спомогнало на работодателя да запази своя дългогодишен
квалифициран работник.
Както
се посочи по-горе в разпоредбата на чл. 188 от КТ са посочени в низходящ ред
според тежестта им - трите вида дисциплинарни наказания, които работодателят
може да налага. С оглед на посочените по-горе обстоятелства, съдът намира, че в
нарушение на разпоредбата на чл. 189 КТ работодателят е домогнал до най-тежкото
дисциплинарно наказание, което с оглед тежестта на нарушението, поведението на
ищеца, формата на вина, високата оценка на изпълнение на работата за целия
период на работа в ответното дружество и липсата на предходни нарушения и
наказания. Затова и намира, че наложено на ищеца най-тежко дисциплинарно
наказание „уволнение” е незаконосъобразно и ще следва да се отмени оспорената
заповед, с която същото е наложено, и заповедта, с която е констатирано
прекратеното трудово правоотношение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Този иск е обусловен от основателността на иска за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще следва да се уважи и искът
за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „механошлосер –
ТПРМС 2-ра група” в цех „Механична работилница“ в рудника, от която е бил
уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността на иска
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи
да е основателен.
Не се спори между страните, че ищецът в периода след
23.01.2019 г. /тогава е наложено дисциплинарното наказание, чрез връчване на
заповедта/ не е започвал друга работа, в това число и до приключване на устните
състезания в настоящата инстанция 14.05.2019 г., поради което същия има право
на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на БТВ за последния пълен
отработен месец съгласно чл. 228 КТ /месец декември
Според СИЕ полученото от ищеца БТВ за месец
За периода от 23.01.2019 г. до 14.05.2019 г. има 3
пълни месеца по 2152,62 лв. /общо 6457,86 лв./ и 12 работни дни /защото в
периода от 23.04.2019 г. до 14.05.2019 г. са великденските празници – 4 дни, 1
май и 6 май, които са официални празници съгласно чл. 154 КТ/ по 119,59 лв. /общо
1435,08 лв./, поради което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в брутен размер на
ищеца за периода от 23.01.2019 г. до 14.05.2019 г. е в размер на 7892,94 лв.,
поради което искът ще следва да се уважи за този период и в този размер, а за
разликата до пълно претендираният размер и период ще се отхвърли.
Относно
разноските и дължимата държавна такса:
При този
изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива обаче
не са доказани въпреки представени договор за правна защита и съдействие от
07.02.2019 г. /л.14/, тъй като в същия няма данни възнаграждението да заплатено
/виж т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК/. Поради това разноски на ищеца не ще се
присъдят.
Следва на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати по
сметка на РС-Раднево държавната такса за производството, която съдът определя в
размер на 375,72 лв. съгласно чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(по 30 лв. за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 315,72
лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ), и заплатените от бюджета на съда
възнаграждения за вещите лица в размер общо на 420 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно по предявения иск от Д.Щ.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Рудник
„Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево,
община Раднево, дисциплинарното наказание „Уволнение”, наложено на Д.Щ.С.,
изпълняващ длъжността „механошлосер – ТПРМС 2-ра група”, и ОТМЕНЯ заповед № 10 от 22.01.2019 г. на управителя на Рудник
„Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД за налагане на дисциплинарното
наказание „Уволнение” и заповед № 6 от 23.01.2019 г. на управителя на Рудник
„Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Щ.С., ЕГН **********,
с адрес ***, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „механошлосер – ТПРМС 2-ра група” в цех
„Механична работилница“ в Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини Марица
изток” ЕАД.
ОСЪЖДА Рудник
„Трояново – север“, клон на „Мини Марица изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево,
община Раднево, да заплати на Д.Щ.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 7892,94 лв. (седем хиляди осемстотин деветдесет
и два лева и 94 ст.), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 23.01.2019 г. до 14.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 07.02.2019
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 7892,94 лв. до претендираните 13176
лева и за периода от 15.05.2019 г. до 23.07.2019 г.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново – север“, клон на „Мини
Марица изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с
адрес на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, държавна такса за
производството в размер на 375,72 лв. (триста седемдесет и пет лева и 72 ст.) и
сумата от 420 лв. (четиристотин и двадесет лева) заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещите лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 28.05.2019 г. съгласно чл.
315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: