Р Е Ш
Е Н И Е
№ 586/ 22.10.2018
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански
състав
на двадесет и първи септември през
две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 526 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Й.Г.М., гражданин на ********, роден на ***г., със съдебен адрес ***,
офис 9, адв.Б. С., против „М и Н Интернационал” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Иван Шишман“ №42, ет.1,
ап.2, представляван от управителя П. Зл. Н.,
обективно съединени искове с правно основание чл.232
ал.2 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В
исковата молба се твърди, че страните сключили договор
за наем от 13.04.2006г. и анекс от 13.04.2006г. на движими вещи, описани в
договора. Договорът продължил действието си на основание чл. 236 от ЗЗД след
изтичане на срока. Ищецът претендира
сумата от 19000лв., представляваща наем за периода от месец август 2016г. до
месец февруари 2018г., както и обезщетение за забава в размер на 1501,62лв. за
периода от 11.08.2016г. до 19.02.2018г.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва изцяло
исковете. Заявява, че няма сключен договор за наем между страните. Договорът не
бил продължен по съгласие на страните. Не бил подписван нов анекс за
продължаване на срока. Оспорва автентичността на договора и анекса.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2006г.
страните са сключили договор за отдаване под наем на подробно описаните в същия
движими вещи за срок от една година при наемна цена от 1000лв. на месец. На
същата дата – 13.04.2006г. между страните е подписан анекс за заплащане на
наемна сума, касаеща периода от девет месеца назад, т.е. от месец август 2005г.
до месец април 2006г.
За
изясняване на делото от фактическа страна, с оглед оспорване на подписите,
положени за наемодател и наемател в договор за наем и анекс към него от
13.04.2006г., съдът назначи и изслуша съдебно-графологична експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение
вещото лице е категорично, че оспорените подписи са изпълнени от Й.Г.М. и П. З.
Н..
По
искане на ищцовата страна съдът допусна и изслуша показанията на свидетеля С.Г.П..
Свидетелят твърди, че се познава с ищеца от 20-25 години. За договора за наем
знаел, че машините дошли някъде през пролетта на 2005г. Той участвал при
тяхното разтоварване, помагал и мисли, че тогава се направил договора за наем,
може и малко по-рано да били машините. Машините дошли от Холандия и се
разтоварили на „Освобождение“, а другите машини на „Орфей“ в базата за перални.
Били много машини за химическо чистене – перални, сушилни, за гладене. Отделно
имало много телефони, бюра, като всичко необходимо за работата на фирмата било
доставено от Й.М., те били негови лични неща. Имало автомобили, купени от него.
Според свидетеля, това разтоварване било пролетта на 2005г. или 2004г., не бил
сигурен. Стойността на машините била доста сериозна сума. Свидетелят твърди, че
във времето ищецът не е искал да прекрати договора за наем, защото си имали
фирма, която започнала да работи и си работела много добре. Свидетелят твърди
също така, че ищецът не е получавал плащания по този договор във времето, нито
стотинка. Толкова години не си търсел парите, защото германците били търпеливи
хора. Когато идвал в България, се виждал първо със свидетеля и му казвал, че
държи право на работниците да се плати, осигуровки, наем и вече каквото остане
за тях. Във времето се надявал да получи нещо от работата, но за жалост
търпението му след толкова години приключило. Този бизнес с тези машини никога
не бил спирал да работи. Може през времето някаква машина или пералня да се е
развалила и да е сменена с друга, но така както си били наредени машините в
началото, така си били и досега. Свидетелят живеел в чужбина от месец март
2015г. до сега.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените искове :
По
силата на сключения на 13.04.2006г. между страните по делото договор на наем
ищецът е предоставил на ответното дружество за временно /за срок от една година/
възмездно ползване подробно описаните движими вещи срещу поетото от последния
задължение за заплащане на месечна наемна цена в размер на 1000лв. В чл.6 от
договора страните изрично са визирали, че наемодателят е предоставил описаните
движими вещи на наемателя съгласно протокол от 28.04.2005г., както и че
последният се задължава да предаде след изтичане на срока на договора или след прекратяването му на
друго основание отдадените под наем движими вещи във вид и състояние,
съответстващи на нормалното изхабяване за наемния период /чл.11 от договора/.
При тези данни по делото и липса на подписан между страните анекс, с който се
продължава срока на договора, следва извода, че наемния договор е прекратен с
изтичането на договорения едногодишен срок, т.е. след 13.04.2007г. е
преустановено действието на договора. Изцяло в тежест на ищеца е да установи
наличието на продължаване на наемния договор след изтичане на неговия срок, в
каквато насока липсват ангажирани доказателства. Несериозно е със свидетелски
показания да се доказва наличието на продължаване на писмен договор за наем на
движими вещи на толкова висока стойност. От една страна по делото липсва
цитирания в наемния договор приемо-предаветелен протокол от 28.04.2005г., от
който да се установи какви точно машини и на каква стойност е получил за
ползване наемателят. От този протокол може да се установи кой е предал машините
на наемателя и в какво състояние са били същите. Подписания анекс за заплащане
на наемни вноски за минал период, предхождащ подписването на договора за наем
по никакъв начин не санират пропуските на този договор. Ищецът не ангажира
доказателства, от които да се установи дали изобщо е налице валидно възникнало
наемно правоотношение, тъй като липсва документ, от който да се
индивидуализират отдадените под наем вещи. С още по-голяма сила съдът приема,
че липсват доказателства, от които да се установи, че дори и да е възникнало
валидно наемно правоотношение между страните, то същото е продължило своето
действие след изтичане на договорения едногодишен срок. В подкрепа на тези
изводи са и данните по делото, че за периода от 2008г. до 2011г. управлението
на дружеството – наемател и наемодателя са се концентрирали в едно и също лице.
През този период от време става ясно, че управителят на ответното дружество е
бил отстранен и дяловете от капитала на същото се разпределят между ищеца и
неговата съпруга, като за управител е избрана последната. Тази промяна в
управлението и представителството на ответното дружество, макар и временна до
нейната отмяна с влезли в сила съдебни решения сочат на изводи за наличието на
цитирания протокол в договора за наем в ищцовата страна, както и на други
документи, от които да се правят евентуално изводи за наличие на валидно наемно
правоотношение между страните, продължило и през този период и през процесния.
Доказателства в тази насока обаче не се представят от ищеца по делото. Предвид
гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание
чл.232 ал.2 от ЗЗД за неоснователен и недоказан и счета, че следва да се
отхвърли изцяло, тъй като ищецът не установи наличието на валиден договор за
наем на движими вещи и съответно размера на неизплатени наемни вноски за
процесния период. В тази връзка следва да се отхвърли като неоснователен и иска
за заплащане на лихва за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД предвид неговия
акцесорен характер спрямо главния иск с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД.
С
оглед изхода на делото съдът счита, че следва да бъде осъден ищеца да заплати
на ответника направените по делото разноски общо в размер на 1700лв., от които
200лв. – депозит за вещо лице и 1500лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Г.М., гражданин на ********,
роден на ***г., със съдебен адрес ***, офис 9, адв.Б. С., против „М и Н
Интернационал” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, ул.”Иван Шишман“ №42, ет.1, ап.2, представляван от управителя П.З.Н., обективно
съединени искове с правно основание чл.232 ал.2 и чл.86 от ЗЗД в размер на 19000лв. – наем за периода от месец
август 2016г. до месец февруари 2018г., както и обезщетение за забава в размер
на 1501,62лв. за периода от 11.08.2016г. до 19.02.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Й.Г.М., гражданин на ********, роден
на ***г., със съдебен адрес ***, офис 9, адв.Б. С., да заплати на „М и Н
Интернационал” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, ул.”Иван Шишман“ №42, ет.1, ап.2, представляван от управителя П.З.Н.,
направените по делото разноски в
размер общо на 1700лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.