Р Е Ш Е Н И Е №
260058
Гр.Пловдив,17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в
открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
при участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева
възз. т.д.№650 по описа за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №67 от 24.06.2020 г.,постановено по т.д.№112/2019 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд,е осъден ответника „З.К.Б.И.“АД-гр.С. с ЕИК *********
да заплати на основание чл.432,ал.1 от КЗ на всеки от двамата ищци-Г.Й.Г. с ЕГН
********** и Л.П.Г. с ЕГН **********-по 120 000 лв. обезщетение за претърпени
от тях неимуществени вреди,явяващи се резултат от смъртта на техния син С. Г.
Г.,настъпила на 27.03.2017 г. вследствие на причинено на същата дата
ПТП с делинквент В. С. К.,управлявал лек автомобил марка „С.“,модел
„Д.“,рег.№** **** **,застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите,ведно със законната лихва за забава от 10.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Със
същото решение предявените от Г.Й.Г. и Л.П.Г. срещу
„З.К.Б.И.“АД-гр.С. с ЕИК ********* осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ са
отхвърлени за разликата над уважените по 120 000 лв. до претендираните по 200
000 лв.,като неоснователни.
Освен
това,с решение №67 от 24.06.2020 г. ответното з. д. е осъдено да заплати на
ищците Г.Й.Г. и Л.П.Г. мрез адв. С.Ч. сумата от 760 лв.,представляваща
адвокатско възнаграждение за всеки един от ищците,на основание чл.38,ал.1,т.2
от Задв.,начислени по компенсация,а по сметка на Окръжен съд-Пазарджик
ответникът е осъден да заплати сумата от 9 600 лв. държавна такса съразмерно на
уважената част от иска,дължима на основание чл.78,ал.6 от ГПК,както и 5 лв. -за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
С
решение №260010 от 18.09.2020 г.,постановено по т.д.№112/2019 г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд,е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решение №67 от 24.06.2020 г.,като на стр.11,ред 17 от същото,вместо
неправилно изписаното „обезщетението възлиза на сумата от 80 000 лв. за всеки
ищец“,да се чете правилното-“обезщетението възлиза на сумата от по 120 000 лв.
за всеки ищец“.Решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Настоящото
дело е образувано по въззивна жалба на ищците и насрещна въззивна жалба на
ответника срещу различни части на решение №67 от 24.06.2020 г.,постановено по
т.д.№112/2019 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Ищците
Г.Й.Г. и Л.П.Г. обжалват решението от 24.06.2020 г. в частта,с която
предявените от тях искове са отхвърлени за разликата над уважените по 120 000
лв. до претендираните по 200 000 лв. обезщетение.В така обжалваната част
ищците-жалбоподатели считат първоинстанционното решение за неправилно,тъй като
е постановено при нарушаване на материалния закон и е необосновано.Във
въззивната си жалба развиват аргументи за нарушение на материалния
закон,изразяващо се в това,че размерът на определеното обезщетение не
съответства на критериите за справедливост,произтичащи от нормата на чл.52 от ЗЗД.Развиват доводи и за това,че същото решение /при определяне размера на
обезщетението/ не е съобразено с трайната съдебна практика и със задължителните
указания по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД,дадени с
ППВС 4/1968 г.Позовават се и на игнорирането от първоинстанционния съд на
установени по делото факти относно някои проявления на търпените от ищците
неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им,което според жалбоподателите
е довело до формирането на погрешни изводи относно размера на справедливото
обезщетение.Считат,че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди е занижено и с оглед точното приложение на чл.52 от ЗЗД е
необходимо паричният еквивалент на болките и страданията им да бъде завишен за
всеки от тях до размера,посочен в исковата претенция.
На
база поддържаните в общата им въззивна жалба съображения,ищците-жалбоподатели
Г. и Л. Г.молят първоинстанционното решение от 24.06.2020 г. на Окръжен
съд-Пазарджик да бъде отменено в частта,с която предявените от тях осъдителни
искове са отхвърлени и да бъде постановено друго решение от настоящия съд,с
което на всеки от ищците да бъде присъдено допълнително обезщетение за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от по 200 000 лв.Молят
да им се присъди и законната лихва,считано от причиняване на увреждането до
окончателното плащане,както и разноски за настоящото въззивно производство,включително
и адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.Молят също така да им бъдат
присъдени дължимите за първоинстанционното производство разноски и адв.
Възнаграждение в пълен размер с начислен ДДС съгласно действащата Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения.
В
законния двуседмичен срок по чл.263,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК ответникът по
процесните искове-З.“Б.И.“АД-гр.С. с ЕИК *********,е подал насрещна въззивна
жалба,с която обжалва решение №67/24.06.2020 г.,постановено по т.д.№112/2019 г.
на ОС-Пазарджик в частта,с която предявените от ищците Л.П.Г. и Г.Й.Г. искове
са уважени за разликата над 80 000 лв. до присъдените по 120 000 лв.
обезщетение,както и в частта за разноските по делото,възложени в тежест на
ответното дружество.В насрещната си въззивна жалба ответникът излага довода,че
първоинстанционният съд правилно е приел в мотивната част на решението се,че
при цялостна преценка и анализ на относимите за прилагане на критерия за
справедливост обстоятелства,паричният еквивалент на понесените от ищците
неимуществени вреди,причинени от смъртта на сина им,при съобразяване и на
неговата възраст,както и предвид обществените отношения,вкл. и
застрахователните лимити към момента на увреждането-2017 г.,възлиза на сумата
от по 80 000 лв. за всеки ищец,а за разликата до 200 000 лв. исковете претенции
са неоснователни.Сочи се обаче,че в диспозитива на решението неправилно
ответникът е бил осъден да заплати на всеки от ищците по 120 000 лв.,а не по 80
000 лв.Ответникът поддържа,че принципа на справедливостта,залегнал в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,ще се изпълни с обоснованият в мотивите на
първоинстанционното решение размер от 80 000 лв.,а ищците дори и да получат
обезщетения от по 120 000 лв. няма да намерят покой за болката от загубата на
сина си.Въз основа на всички поддържани в насрещната въззивна жалба
доводи,дружеството-ответник моли да бъде отменено първоинстанционното решение в
осъдителната му част над 80 000 лв. до 120 000 лв. по всеки от
субективно съединените искове,както и в частта за разноските,като неправилно и
незаконосъобразно.Моли да му се присъдят направените по делото разноски и за
двете инстанции.
Относно
въззивната жалба на ищците ответникът не е подал отделен писмен отговор,но в насрещната
си въззивна жалба е изразил становище,че подадената от ищците жалба следва да
се остави без уважение.
От
ищците Г.Й.Г. и Л.П.Г.,чрез пълномощника им адв. С.Ч.,е подаден в законния срок
писмен отговор на насрещната жалба на З.“Б.И.“АД с ЕИК *********.Поискано е от тях същата жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна,а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната от
ответника част като правилно и законосъобразно.В тази насока ищците са развили
подробни доводи в подадения от тях отговор.
Във
въззивната жалба на Г. и Л. Г.е направено доказателствено искане за назначаване
на съдебнопсихиатрична експертиза в отговор на конкретно формулирани въпроси,но
същото искане е оставено без уважение от въззивния съд с
определение,постановено в закрито заседание на 20.01.2021 г.
Други
доказателствени искания не са заявени от страните в настоящото въззивно
производство,а и не са представени от тях писмените доказателства с подадените
жалби.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените
от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната
жалба на ищците и насрещната въззивна жалба на ответника
са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица,имащи правен
интерес да обжалват първоинстанционното решение и при подаването им е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК,респективно-по чл.263,ал.2 във вр. С ал.1
от ГПК.Ето защо и двете жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на
правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е
подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на
решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки
проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното
решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално
допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е
сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самите искове счита за
допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и
правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбите.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба на ищците
и насрещната въззивна жалба на ответника,както и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По
т.д.№112/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,са предявени от Г.Й.Г. и
Л.П.Г. против З.“Б.И.“АД-гр.С. с ЕИК ********* субективно активно съединени
осъдителни искове по чл.432,ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за заплащане
на всеки от двамата ищци на по 200 000 лв. обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди,настъпили поради смъртта на техния син С. Г. Г. вследствие
на ПТП от 27.03.2017 г.,виновно причинено от застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач-В. С. К..Поискано е
присъденото на всеки от ищците обезщетение да бъде преведено по банков път по
посочена в ИМ банкова сметка, както и върху определената като обезщетение сума
да бъде присъдена компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл.86,ал.1
от ЗЗД от деня на увреждането-27.03.2017 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Исковете
са базирани на следните основни твърдения:
Твърди
се,че при ПТП,настъпило на 27.03.2017 г. и реализирано при застрахован при ответника
водач-В. С. К. при управление на лек автомобил марка „С.“,модел „Д.“ с рег.№**
**** ** по път **-**,км.***+*** м,обл.П.,е
била причинена смъртта на сина на двамата ищци-С. Г. Г. с ЕГН **********.Твърди
се,че водача на посочения лек автомобил е причинил виновно произшествието,като
нарушил правилата за движение по пътищата,управлявайки превозното средство със
скорост,несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите
ограничения,вследствие на което изгубил устойчивост е навлязъл в насрещната
пътна лента за движение,където реализирал удар с товарен автомобил и вследствие
на това настъпила смъртта както на водача на автомобила,така и на пътуващия в
същия автомобил син на ищците-С.Г..Посочено е в ИМ,че във връзка с процесното
ПТП е било образувано досъдебно производство по описа на РУП-П.,приключило с
постановление за прекратяването му поради настъпилата смърт на виновния
водач,както и че автомобилът,при управлението на който е причинено пътното
произшествие от 27.03.2017 г.,има сключена застраховка в ответното дружество по
полица №**/***********,валидна от 28.03.2016 г. до 27.03.2017 г.,което ангажира
отговорността на ответника за обезщетение на причинените вследствие
на ПТП неимуществени вреди.Твърди се още,че ищците преживяват изключително тежко
загубата на своя син С. и търпят в резултат на смъртта му описаните в исковата
молба неимуществени вреди-болки и страдания,за обезщетяването на които са
предявили пред ответника-застраховател извънсъдебна претенция с вх.№011-294711
от 10.05.2018 г.,но по нея не било извършено доброволно плащане и ответникът не
предприел действия по приключване на щетата в законоустановения срок.
Ответникът
З.д. „Б.И.“АД с ЕИК ********* е оспорил исковете с подадения от него
писмен отговор на исковата молба,като в тази връзка е заявил редица
възражения-оспорил е причиняването на деликт от водача на посочения в ИМ лек
автомобил,твърдяния от ищците механизъм на пътно транспортното
произшествие,причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените и
претендирани от ищците неимуществени вреди,техния интензитет и
проявление,твърденията за периода,през който са търпени,както и твърдението за
настъпване на такива вреди,които да обосновават размера на исковите
претенции.Заявил е наред с това и възражение за наличие на т.н. независимо
съизвършителство от водача на другия автомобил,участвал в инцидента,а
именно-водача на влекач ***.При условията на евентуалност ответникът е заявил и
възражение на наличие на т.нар. независимо съпричиняване или независимо съпричинителство
на водачите и на двата автомобила,участвали в процесното ПТП,както е направил и
възражение,че пострадалият син на ищците сам е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат,тъй като се е качил в автомобил,управляван от
водач с алкохолно опиянение и е знаел за това.Оспорил е и размера на
предявените искове за неимуществени вреди,считайки го за прекомерен и в
противоречие с принципа на справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД,както и за
прекомерен поради самоувреждане на пострадалия.Оспорил е и претенцията за
присъждане на лихва по съображения за неоснователност на главните искове,както
и искането на ищците за присъждане на законната лихва от датата на
непозволеното увреждане.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно,че към датата
на процесното ПТП е имало действаща и валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за участвалия в произшествието лек автомобил
съгласно сключена между делинквента и ответника застрахователна
полица,както и че ищците са отправили пред застрахователя претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за произтичащи от същото произшествие
неимуществени вреди.Приел е още за доказано настъпването на описаното в
исковата молба ПТП от 27.03.2017 г.,виновното му причиняване от В. С. К. като
водач на лекия автомобил марка марка „С.“,модел „Д.“ с рег.№** ****
** и наличието на причинно-следствена връзка между това ПТП и смъртта на С. Г.
Г.-син на ищците Г. и Л. Г.,настъпила на същата дата.Приел е още за
установено,че вследствие смъртта на сина им,ищците са претърпели и търпят
описаните в мотивната част на решението неимуществени вреди-болки и страдания,а
от друга страна е приел за неустановено поддържаното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия С. и за наличието на
т.нар. „независимо съизвършителство“ от страна на водача на другия
автомобил,участвал в инцидента.Като краен резултат,първоинстанционният съд е
приел за доказани по основание предявените искове по чл.432,ал.1 от КЗ,а по
размер ги е счел за частично основателни,като е присъдил на всеки от двамата
ищци по 120 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди,търпени от тях
вследствие смъртта на сина им С.,явяваща се резултат от настъпилото на
27.03.2017 г. ПТП,а за разликата над посочения размер до пълния предявен размер
от по 200 000 лв. е счел същите искове за неоснователни и ги е отхвърлил като
такива.
Настоящата
апелативна инстанция счита,че фактическата обстановка,относима към предмета на
процесните искове и касаеща настъпването на твърдяния от ищците
деликт,механизма на процесното ПТП,причинно-следствената му връзка със смъртта
на загиналия син на ищците,виновността на дееца,управлявал горепосочения лек
автомобил,наличието на валидна и действаща към момента на деликта застраховка „Гражданска
отговорност“ по сключен между виновния водач и ответника застрахователен
договор,причиняването на неимуществени вреди на ищците като последица от
смъртта на сина им,е изяснена правилно,пълно и съобразно събраните по
първоинстанционното дело доказателства.От друга страна правилно в обжалваното
решение са приети за незащитени с доказателства и оттам за неоснователни
поддържаните от ответника твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия,т.е. от загиналия при катастрофата син на ищците,както и
за настъпване на деликта вследствие на твърдяното от ответника независимо
съизвършителство от водача на другия участвал в инцидента автомобил и
евентуално-за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от водачите и на
двата автомобила,участвали в процесното ПТП.На база установената по делото
фактическа обстановка,в обжалваното решение е направен правилен правен извод,че
процесните осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ са доказани по своето
основание и че размера на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени
вреди не подлежи на намаляване поради съпричиняването,респ. поради
съизвършителството,твърдяно от ответника.Наред с това въззивният съд отчита,че
в случая с подадената насрещна въззивна жалба ответникът обжалва първоинстанционното
решение само частично относно размера на присъденото на ищците обезщетение за
неимуществени вреди,без да поддържа в същата жалба заявените в отговора на
исковата молба възражения относно настъпването на деликта,механизма на
процесното ПТП и съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия,респективно-твърдяното в същия отговор независимо
съизвършителство.С оглед на това,при съобразяване разпоредбата на чл.269 от ГПК,описаните и поддържани пред първата инстанция възражения на ответника срещу
процесните искове не попадат в случая в обхвата на въззивния контрол.
Като
цяло,имайки предвид оплакванията,поддържани в подадената от ищците въззивна
жалба и в насрещната въззивна жалба на ответника,основната преценка,която
следва да бъде извършена от настоящата инстанция в случая е за размера на
дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди с оглед залегналия в
нормата на чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост и трайната съдебна практика.В
тази връзка въззивната инстанция счита,че първоинстанционният съд е направил
неправилен извод за размера за дължимото на ищците обезщетение и че същия
размер следва да бъде завишен по следните съображения:
Както
е възприето и трайно наложено в съдебната практика,обезщетението за неимуществени
вреди на пострадалия или на третите увредени лица при предявен срещу
застрахователя пряк иск се определя от съда по справедливост съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.В частност,при настъпила смърт на пострадалия и
предявена от негови наследници или близки претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди,явяващи се
последица от тази смърт,се вземат предвид следните критерии при определяне
размера на обезщетението,а именно:отношенията между загиналия при ПТП и
претендиращите обезщетение правоимащи лица,както и родствената връзка между
тях;дали същите правоимащи са живеели в едно домакинство с починалия или
не;наличието на финансова и/или друга зависимост между тях;степента на
емоционалната им връзка със загиналия,възрастта на всички тях-претендиращи и
загинал;вида,степента,интензитета и продължителността на търпените от
претендиращите обезщетение неимуществени вреди,явяващи се пряка последица от
смъртта на пострадалия при ПТП,социално-икономическите условия на живот в
страната към момента на настъпване на произшествието и други фактори с оглед
спецификата на всеки отделен случай.Като цяло,съобразяването на критериите е
фактически въпрос,решаван за всеки отделен случай в зависимост от събраните в
конкретния исков процес доказателства.
В
случая няма спор и се установява от приложеното към
първоинстанционното дело удостоверение за наследници на С. Г. Г.,***,че двамата
ищци-Л. и Г. Г.,са родители на С. /майка и баща/,както се установява от
непротиворечивите показания на свидетелите Й.В.,Г. Г. и И.С.-всички те живеещи
от дълги години в едно село с ищците и имащи непосредствени и чести впечатления
от живота им,че С. винаги до смъртта си /настъпила,когато той е бил на 33
години/ е живеел в едно домакинство със своите родители и е имал много добри
отношения с тях,разбирали са се много добре и са живеели много задружно цялото
семейство,същият е помагал на родителите си за много неща-в оранжериите,в
къщата и др.Установява се още от така събраните гласни доказателства,че ищците
Г. и Л.Г. /съответно на 56 и 57 г. към момента на процесното ПТП/ са приели
много тежко смъртта на сина си С. и както заявява св.В.,животът им „се е
преобърнал на 180 градуса“,като те оттогава /и към момента на разпита на
свидетелите,извършен в съдебното заседание на 25.02.2020 г./ се затворили в
себе си,не общували с други хора извън семейството им,при положение,че преди
това са били много контактни със своите съседи и други хора,отслабнали и
двамата много,ходели всеки ден на гроба на сина си сутрин и вечер.не излизали
на празници и не се събирали със съседите от махалата,както преди.Както сочи
свидетелят Г.,първите месеци след погребението на сина им ищците били много
затворени и започвали да плачат,когато се срещнели със свидетеля,а останали
затворени и по-късно,като свидетелят заявява,че не може да види усмивка по
лицата им и ищцата Л.Г. често казвала,че й е много тежко душевно.Свидетелката
С. също потвърждава,че ищците всеки ден ходят на гроба на сина си и са казвали
пред нея,че след смъртта на сина им С. „животът за тях е свършил“ и престанали
да се занимават със замеделие,както правели преди смъртта си сина си.От същите
показания става ясно още,че макар ищците са имат и друг син,както и внуче,и
макар да общуват и да са в добри отношения с тях,те не могат да превъзмогнат
смъртта на сина си С.,като вече три години след това изобщо няма никакво
подобрение /съгласно показанията на св.В./ по отношение на тяхната мъка от
смъртта на сина им и породеното от това тяхно нежелание да общуват с други хора
извън семейството им.
Предвид
гореизложеното,като отчита установената силна и много близка емоционална връзка
между ищците и сина им С. до неговата смърт,изключителната значимост на
загиналия в живота на неговите родители,на която съответства и тяхното
страдание от загубата му,като отчита и интензитета и продължителността на
понесените от ищците мъка и душевни страдания от смъртта на сина
им,внезапността на загубата,както и възрастта на загиналия и тази на самите
ищци към момента на процесното ПТП,въззивният съд счита,че пълния претендиран
от всеки от ищците размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява
справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД.С оглед на това въззивният съд намира
предявените искове за основателни и доказани в пълния им заявен размер от по
200 000 лв.Предвид това,първоинстанционното решение се явява неправилно в
частта,с която исковете са отхвърлени за разликата над присъдените по 120 000
лв. до пълния претендиран размер от по 200 000 лв. обезщетение.Затова в тази част същото
решение следва да се отмени като неправилно и вместо това да се присъди на
двамата ищци още по 80 000 лв. застрахователно обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на сина им С.,настъпила на 27.03.2017 г. вследствие
на ПТП,виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС.Върху
допълнително присъденото с настоящото решение обезщетение от по 80 000 лв.
следва да се начисли законна лихва за забава,която съгласно установените с
действащия КЗ правила,регламентирани с разпоредбите на чл.429,ал.2,т.2 във вр.
с чл.493,ал.1,т.5 от КЗ,се дължи или от датата на която застрахования е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие или от датаа,на
която увредените лица са отправили претенция пред застрахователя за изплащане
на обезщетение за вредите от съответно настъпилото такова събитие.В случая не е
установена първата хипотеза,т.е. не е налице уведомяване на застрахователя от
самия застрахован,поради което като начална дата,от която
ответникът-застраховател дължи лихвата за забава върху присъдените на ищците
обезщетения е датата,на която самите ищци са отправили пред него претенция за
изплащане на обезщетение.По делото са налице писмени
доказателства,установяващи,че тази дата е 10.05.2018 г.,поради което законната
лихва върху присъденото с настоящото решение по 80 000 лв. обезщетение за всеки
от ищците следва да бъде начислена именно от тази дата,като се дължи до момента
на окончателното плащане на обезщетението.
Присъденото
с настоящото решение обезщетение на ищцата Л.Г. в размер на 80 000 лв.,ведно
със законната лихва върху този размер,следва да бъде преведено от банков път по
банковата сметка с титуляр-същата ищца,посочена в молба на лист 65-ти по
настоящото дело.А дължимото на ищеца Г.Г. допълнително обезщетение от 80 000
лв. следва да му бъде преведено от ответника по банков път по
посочената в самата искова молба банкова сметка с титуляр-същият
ищец.Междувпрочем,предвид изискването на чл.127,ал.4 от ГПК,в исковата молба е
посочена банкова сметка и на ищцата Л.Г.,по която да бъде преведено
претендираното от нея обезщетение,но същата сметка е различна от посочената
такава в представената по настоящото въззивно дело молба,приложена на л.65-ти,с
оглед на което въззивният съд приема,че относно банковата сметка,по която да
бъде преведено дължимото на ищцата Г. обезщетение има промяна и в тази връзка
следва да бъде взета предвид последващо посочената пред въззивната инстанция
нова банкова сметка.
С
оглед всички изложени по-горе съображения се налага извод,че подадената от
ищците въззивна жалба е изцяло основателна и като такава подлежи на уважаване,а
подадената от ответника насрещна въззивна жалба,с която първоинстанционното
решение е атакувано в осъдителната му част за разликата над 80000 лв. до
присъдените със същото решение по 120 000 лв. обезщетение за всеки ищец,се
явява неоснователна.За тази разлика присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение на ищците е дължимо и не се установиха по делото
обстоятелства,които да обосновават,че за същата разлика размера на
обезщетението е завишен и несъответен на произтичащия от нормата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта.Напротив,както се прие от въззивния съд
с настоящото решение,предявените от ищците искове са основателни не
само до присъдения от първоинстанционния съд размер,но и до пълния им
претендиран размер.Предвид изложеното и неоснователността на насрещната
въззивна жалба първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответника част,с която същият е осъден да заплати на всеки от
двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80
000 лв. до присъдените по 120 000 лв.Заедно с това решението следва да се
потвърди и в атакуваната от ответника част за разноските,тъй като няма причина
за отмяна на решението и в тази му част предвид приетата неоснователност на
насрещната въззивна жалба срещу частта от решението,с която исковете са уважени
за посочената по-горе разлика.
По
разноските пред въззивната инстанция:
Предвид
основателността на подадената от ищците въззивна жалба и
съответно-неоснователността на насрещната жалба на ответника,последният дължи
на ищците направените от тях съдебни разноски за настоящата инстанция,както във
връзка с подадената от тях жалба,така и в качеството им на въззиваеми по
насрещната жалба на ответника.В тази връзка по настоящото дело са представени
два договора за правна защита и съдействие от 09.02.2021 г.,единият от които е
сключен между адв. С.Ч. и жалбоподателя-ищец Г.Г.,а другият между този адвокат и
жалбоподателката Л.Г.,като във всеки от двата договора е уговорено оказването
на правна защита и съдействие по настоящото въззивно дело /до приключването му
пред всички инстанции/ и срещу това е уговорено заплащането от всеки от двамата
жалбоподатели на адвокатско възнаграждение в размер от по 6 710 лв. с ДДС,от
които-4219 лв. с ДДС за изготвяне и подаване на въззивна жалба и 2491 лв. с
ДДС-за изготвяне и подаване на отговор на въззивна жалба /явно отговор на
подадената от ответника насрещна въззивна жалба/.Във всеки от договорите е
удостоверено,че уговореното адвокатско възнаграждение е платено изцяло в брой и
че самият договор служи за разписка относно плащането на възнаграждението.При
тези данни въззивният съд приема за доказано,че всеки от ищците е извършил
разноски за настоящото въззивно производство в размер от по 6710
лв.,представляващи уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение за
адвокатска защита по повод на подадената от тях въззивна жалба и по повод на
насрещната въззивна жалба на ответника.Предвид изложеното и с оглед изхода от
спора пред настоящата инстанция,на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати на всеки от двамата
ищци по 6710 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция.Така дължимите
разноски следва да бъдат преведени от ответника по посочената от всеки ищец
негова банкова сметка,***рисъденото с настоящото решение обезщетение.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №67 от 24.06.2020
г.,постановено по т.д.№112/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд,в
частта,с която предявените от Г.Й.Г. с ЕГН ********** и Л.П.Г. с ЕГН
********** срещу З.“Б.И.“АД-гр.С. с ЕИК ********* осъдителни искове по
чл.432,ал.1 от КЗ са отхвърлени като неоснователни за разликата над уважените
по 120 000 лв. до претендираните по 200 000 лв.,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.д.
„Б. И.“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Г.Й.Г. с ЕГН ********** и на Л.П.Г. с ЕГН **********,двамата с
адрес:с***, още по 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/,освен
присъдените им по 120 000 лв. с решението от 24.06.2020 г. по т.д.№112/2019 г.
по описа на ОС-Пазарджик,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,които са резултат от смъртта на техния син С. Г. Г.,настъпила
на 27.03.2017 г. вследствие на причинено на същата дата ПТП с
делинквент В. С. К.,управлявал лек автомобил марка „С.“,модел „Д.“,рег.№** ****
**,застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите,ведно със законната лихва за забава върху допълнително
дължимото обезщетение от по 80 000 лв.,считано от 10.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите,а също да заплати на Г.Й.Г. с ЕГН **********
и на Л.П.Г. с ЕГН ********** и по 6710 лв. /по шест хиляди седемстотин и десет
лева/ съдебни разноски за въззивното производство по т.д.№650/2020 г. по описа
на Апелативен съд-Пловдив,като допълнително дължимото на Г.Й.Г. с
ЕГН ********** обезщетение от 80 000 лв. и разноските от 6710 лв.,ведно със
законната лихва върху обезщетението,се преведат от З.“Б.И.“АД с ЕИК *********
по следната банкова сметка:*** ***,Б. „***“ЕАД,BIC:***,титуляр:Г.Й.Г. с ЕГН **********,а допълнително дължимото на
Л.П.Г. с ЕГН ********** обезщетение от 80 000 лв. и дължимите й разноски от
6710 лв.,ведно със законната лихва върху обезщетението,се преведат
от З.“Б.И.“АД с ЕИК ********* по следната банкова сметка:*** ***, ****************:***,титуляр:Л.П.Г. с ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№67 от 24.06.2020 г.,постановено по т.д.№112/2019 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд,в частите,обжалвани с насрещната въззивна жалба на ответника
З.Д.“Б.И.“АД с ЕИК *********,а именно:в частта,с която ответникът е осъден да
заплати на Г.Й.Г. с ЕГН ********** и на Л.П.Г. с ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от по 80 000 лв. до
присъдения размер от по 120 000 лв. ,както и в осъдителната част за
разноските,възложени с решението в тежест на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.