Решение по дело №3683/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 268
Дата: 31 януари 2020 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20197180703683
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 268

гр. Пловдив, 31.01.2020 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                           ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

при секретаря К.Р.и участието на прокурора  Росен Каменов, като разгледа КАНД № 3683 по описа на съда за 2019 година, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП, гр.Пловдив, подадена чрез гл. юрисконсулт Г.Т.срещу Решение № 1832 от 09.10.2019г., постановено по АНД № 5399 по описа за 2019 година на Районен съд – град Пловдив, ХХIV н. с., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 337708-F369322/17.05.2018г., издадено от Заместник -Директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на Н.А.И., ЕГН**********, с адрес *** за административно нарушение на чл.1 ал.2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /съкр. НООСЛБГРЧМЛ/, е наложено на основание чл.355 ал.1 от КСО административно наказание „глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева. Касационният жалбоподател излага съображения, че решението е постановено в нарушение на материалните разпоредби и неправилно приложение на закона, свързано с непълнота на извършения анализ на събраните доказателства, довел до неправилен извод за съществени пороци на административно – наказателния процес и наличие на маловажен случай по чл.28 б.а от ЗАНН, поради което неправомерно е отменил атакувания административен акт. Счита, че са събрани достатъчно категорични доказателства относно извършеното административно нарушение и неговия автор, като правомерно от наказващите органи е била ангажирана неговата административно - наказателна отговорност. В тази връзка подробно излага аргументи, касаещи анализ на събраните доказателства, от които според него се установява извършеното нарушение. Предлага съдебното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Касационният ответник Н.А.И. в писмен отговор излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. В съдебно заседание се явява лично, като оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. По същество на спора счита, че са налице  посочените в съдебното решение съществени процесуални нарушения на проведения административно наказателен процес, които ограничават правото му на защита и са основание за отмяна на атакувания административен акт. Моли касационният съд да потвърди като законосъобразно издаденото съдебно решение. Не претендира разноски.

Контролиращата страна, чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и счита, че следва да бъде оставен в сила.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните за това съображения:

НП е издадено въз основа на съставен АУАН с №F369322/12.01.2018г., с който Н.А.И. е бил привлечен като нарушител за административно нарушение на чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, изразило се в това, че не е подадена в ТД на НАП Пловдив декларация за възобновяване на трудовата дейност от  12.01.2017г. в качеството му на собственик на „ИНЕС-93“ ЕООД ЕИК825316896 в нормативно определения 7-мо дневен срок от настъпване на обстоятелствата до 19.01.2017г включително. Посочено е, че декларацията е подадена в ТД НАП Пловдив на 08.01.2018г. с вх.№********** по регистъра на самоосигуряващите се лица, към който момент е установено и нарушението и нарушителя. АУАН бил връчен на пълномощник на касационния ответник. В тридневен срок не постъпило писмено възражение. На основание съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което била ангажирана административно – наказателната отговорност на И., като му е определено и наложено процесното административно наказание. За да отмени атакуваното пред него НП, първоинстанционият съд е приел, че независимо от наличието на съставомерни, обективни признаци по извършване на вмененото административно нарушение, в хода на административно- наказателното производство е допуснато съществено нарушение на административно – наказателния процес, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя, което е основание за неговата отмяна. Допълнително изложил мотиви, че деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 б.а от ЗАНН. В тази връзка е посочил в мотивите си, че необосновано и неправомерно от страна на контролните органи не е било поканено лицето нарушител за съставянето на АУАН, каквито са изискванията на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Така допуснатото нарушение на административно – наказателния процес е съществено, защото то не дава възможност на нарушителя да разбере в какво деяние е обвинен и да изложи своите възражения и същото е от категорията на неотстранимите, защото съществено нарушава състезателното  начало и равенството на страните в административният процес. Изложил и мотиви, че с оглед характера на деянието, личността на нарушителя и фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП, деянието е с по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай, поради което е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 б.а ЗАНН, поради което неправилно е ангажирана административно – наказателната отговорност на И.. По тези съображения е отменил и атакуваното НП.

Така обжалваното решението се явява правилно.

Наведените в обжалваното съдебно решение изводи на съда за незаконосъобразност на наказателното постановление се явяват законосъобразни. Атакуваното НП е било издадено от административно – наказващият орган в нарушение на законово регламентираните изисквания по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, свързани с преценката на АУАН за неговото съдържание, за обстоятелствата по извършване на вмененото административното нарушение и възможността да се ангажира административно – наказателна отговорност. Налице е било съществено нарушение на разпоредбите на чл.40 ал.1 от ЗАНН, което ограничава съществено правото на защита на нарушителя и води до незаконосъобразност на АУАН, който при този порок не може да послужи като основание за издаване на НП, като са били налице и предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на  районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във  връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са идентични с тези направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ :

 ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 1832/09.10.2019год., постановено по АНД № 5399/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив - ХХIV - ти наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     

                     2.