Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 712 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с
правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания по договор за
продажба на топлинна енергия (ТЕ) на потребител (купувач).
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че за периода от 28.02.2015 г.
до 30.06.2018 г. ответникът Р.А. *** му дължи сумата 1997, 91 лв., представляваща
незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. Враца, ул. **********.
Поддържа, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК до Районен съд - гр. Враца, в което е претендирал посочената сума, като
в хода на производството по ч.гр.д. № 4002/2018г. по описа на РС Враца
длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в резултат
на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за него е възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията му срещу него. Сочи, че
въпреки многократно отправяните от него до ответника покани за доброволно
уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата
молба, което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли
съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът Р.А. *** му дължи сумата 1997, 91 лв.,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 28.02.2015 г. до 30.06.2018 г. вкл., сумата 309, 50 лв.,
представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86,
ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода от
31.03.2015 г. до 21.08.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също
съда, да му присъди разноските, направени в производството по ч.гр.д. №
4002/2018г. и в настоящото исково производство, включително и юрисконсулско
възнаграждение в размер 200,00 лв.
Ответникът Р.А. ***, чрез
назначения му особен представител адв. М.Д. ***, в писмения отговор по делото в
срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск по основание и размер и моли
съда с решението си да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Оспорва
представените като доказателство справка за неплатените фактури и дължими
лихви, изравнителни сметки за топлоенергия, от които е видно, че е записан в
тях като потребител лицето Л.Д.А.. Освен това счита, че за посочения в
документите самостоятелен обект в сграда неправилно е отчетен размера на
потребената топлинна енергия и неправилно е извършено дяловото разпределение за
изравнителните периоди. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на исковите претенции за незаплатена топлинна енергия и за законова лихва, тъй
като се касае за периодични плащания, които са погасени с изтичането на
тригодишен срок. Твърди, че ищецът не е представил доказателства,
удостоверяващи датата на влизане в сила на Общите условия за продажба на
топлинна енергия, че не е представил фактури за претендираните суми, както и че
за издаване на съответните фактури не е уведомяван по предвидения в Общите
условия ред - с писмено съобщение за определените месечни дължими суми.
Съдът, като прецени събраните по
делото и по ч.гр.д. № 4002/2018г. на ВРС писмени доказателства и заключението
на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, намери за
установено от фактическа страна, следното:
По делото не е спорно, че ищцовото
дружество
"Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си
качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично
известни Общи условия.
От представената справка
по лице на Служба по вписванията - Враца (л.60 по делото), се установи, че на
14.01.2015г. Л.Д.А. с постоянен адрес *** е продала на Р.А.А. своите 4/6 ид. части от жилище
(апартамент), находящо се на адрес гр. Враца, ****** и от тази дата ответникът
Р.А.А. е станал собственик
на 5/6 ид. части от посочения недвижим имот. Видно е, от приложената на л. 28 по
делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г.,
че адресът, на който се намира жилището, съвпада с регистрирания настоящ адрес
на ответника. От представеното удостоверение за семейно положение и родствени
връзки на Л.Д.А. се установява, че ответникът Р.А.А. е нейн син и че същата е починала.
За
установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи
условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с
Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР (приложени на л.20-23). Установи се
също, от представените в съдебното заседание копия от страници на вестници и
направената констатация за съответствието им с оригиналите, че ОУ на ищцовото
дружество са публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един
местен всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г.
и във вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10
от 16.01.2008 г.
По делото е представена справка
за неплатените фактури и дължими лихви от Л.Д.А. за жилище на адрес гр. Враца, ******
(л.10 и л.11), от която е видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са
отразени 41 броя фактури, издавани ежемесечно, начиная от фактура № **********
от 28.02.2015г. (първата издадена фактура) с падеж 09.12.2015г. до фактура №
********** от 30.06.2018г. (последната издадена такава) с падеж 31.07.2018г.,
които не са издължени. В справката са посочени номерата на фактурите, датите на
тяхното издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума и начислената
лихва за забава по всяка от тях.
От приложените към исковата молба
5 броя изравнителни сметки за топлоенергия, касаещи разпределението на
топлинната енергия по партида № 1417 с абонат Л.Д.А. за жилище на адрес гр. Враца, ******,
съответно за периодите м.02.2015 г. – м.04.2015 г., м.05.2015 г. – м.04.2016
г., м.05.2016 г. – м.04.2017 г., м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и м.05.2018 г. –
м.06.2018 г., се установява, че след извършване на изравняване на потребеното
количество топлоенергия и платените през отоплителните сезони суми не е налице
основание за корекция на сумите.
От заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, което съда цени като обосновано, обективно
и професионално, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства,
след справка със счетоводството на ищеца и на топлинния счетоводител, се
установява, че етажната собственост на адрес гр. Враца, ул. ******, част от
която е имота на ответника Р.А.А., е била топлоснабдена с енергия за отопление
и битово горещо водоснабдяване (БГВ) от "Топлофикация Враца" ЕАД,
посредством абонатна станция № 36. През процесния период абонатната станция е
работила и е доставяна енергия до етажната собственост. Енергията е отчетена по
абонатния топломер и е вписана в ежемесечен Констативен протокол на
"Топлофикация Враца" ЕАД. Отчета на показанията при потребителите за
абонатна станция 36 е годишен с годишна равнителна сметка. От представените му
документи вещото лице е установило, че отоплителните тела в жилището на ответника
(в кухня, спалня и хол) се използват като отоплителни уреди, върху тях са
монтирани измерителни прибори и за тях се разпределя топлинна енергия; инсталацията
за битово горещо водоснабдяване е с два броя индивидуални водомера (в кухня и
баня). Според заключението жилището е посещавано за годишни отчети за всеки
отоплителен период, като е отчетено следното: през период 01.05.2014/
30.04.2015г. общо за отопление и БГВ се дължи сума в размер 364,03 лв. за 3,726
мвтч. (от тях за отопление 2,542 мвтч. или 249,72 лв. и за БГВ 1,184 мвтч. или
114,61 лв.), а за процесния период се дължи сума 116,54 лв. или 1,089 мвтч.; през
период 01.05.2015/ 30.04.2016г. общо за отопление и БГВ се дължи сума в размер
420,84 лв. за 5,004 мвтч. (от тях за отопление 3,175 мвтч. или 265,28 лв. и за
БГВ 1,829 мвтч. или 155,56 лв.); през период 01.05.2016/ 30.04.2017г. общо за
отопление и БГВ се дължи сума в размер 523,60 лв. за 7,332 мвтч. (от тях за
отопление 4,998 мвтч. или 353,69 лв. и за БГВ 2,334 мвтч. или 1 69,91 лв.); през
период 01.05.2017/ 30.04.2018г. общо за отопление и БГВ се дължи сума в размер
559,17 лв. за 6,178 мвтч. (от тях за отопление 5,151 мвтч. или 466,65 лв. и за
БГВ 1,027 мвтч. или 92,52 лв.) или за процесния период общо за отопление и БГВ
се дължи сума в размер 1635,65 лв. за 19,816 мвтч. Според вещото лице
нормативната уредба за начисление на количеството енергия за отопление и БГВ е
спазена. Според заключението за процесния период в рамките на отоплителния
сезон е начислявана енергия за общи разходи върху пълния отопляем обем на
жилището на ответника - 172,00 куб.м, съгласно чл.143, ал.2 от ЗЕ и т. 61.1. от
Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост - Приложение № 1 към чл. 61, ал.1 от Наредбата за
топлоснабдяването. Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация в жилището
на ответника - общи разходи за отоплителни сезони е както следва: 2014г./2015г.
е 1,514 мвтч. или 148, 69 лв. (1,023 мвтч. или 100,45 лв. за процесния период);
2015г./2016г. е 0,921 мвтч. или 76,95 лв.; 2016г./2017г. е 1,167 мвтч. или
82,55 лв. и 2017г./2018г. е 1,129 мвтч. или 102,31 лв. Общо за енергия сградна
инсталация върху кубатурата на жилището от 172 куб.м. за процесния период се
дължи сумата 362, 26 лв. за 4, 24 мвтч. Според вещото лице нормативната уредба
за начисление на количеството енергия за сградна инсталация е спазена. За
процесния период по данни, предоставени на вещото лице от ищеца и топлинния
счетоводител, ответника не е подавал жалби, декларации и възражения до
,,Топлофикация - Враца” ЕАД и търговеца, извършил дялово разпределение, относно
начислените му суми за топлинна енергия. Според заключението за процесния
период за четирите сезона се дължи сумата 1997, 91 лв. или 23, 948 мвтч., както
следва: 2014г./ 2015г. е 2,121 мвтч. или 216,98 лв.; 2015г./ 2016г. е 5, 925
мвтч. или 497,79 лв.; 2016г./ 2017г. е 8,499 мвтч. или 606,16 лв.; 2017г./
2018г. е 7,307 мвтч. или 661,48 лв.; 2018г. - 0,204 мвтч. или 15,50 лв. Дължимото
обезщетение за забава върху главницата от 1997, 91 лв. за процесния период от
31.03.2015 г. до 21.08.2018 г. вкл., е 309, 50 лв. Сумите са дължими по общо 41
фактури, подробно описани от вещото лице в таблица. Лихвата за периода от
изготвяне на справката от ищеца 21.06.2018г. до 24.08.2018г. - датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер 2,05
лв.
За
изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата експертиза са
ползвани както документите, представени от ищеца с исковата молба, така и изготвени
от топлинния счетоводител формуляри за годишен отчет, констативни протоколи за
отчитане на топлинна енергия за процесния период и индивидуални справки за
използвана топлинна енергия, представени на вещото лице и приложени към
заключението.
По делото е приложено ч.гр.д. № 4002/2018
г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 24.08.2018г. заявление от
дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 2543 от 29.08.2018г.
по чл.410 ГПК срещу Л.Д.А. за заплащане на сумите: 1997, 91 лв., представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от
28.02.2015 г. до 30.06.2018 г., сумата 309, 50 лв., представляваща лихва за
периода от 31.03.2015 г. до 21.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 24.08.2018г. - датата на предявяване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски от 46, 15
лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В хода на заповедното
производство е установено, че длъжникът Л.Д.А. е починала на
22.09.2018г., видно
от приложената на л. 22 по ч.гр.д. № 4002/2018 г. справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. По делото е направена и справка за
семейно положение и родствени връзки на Л.Д.А. (л.24-27), от която се
установява, че нейни законни наследници от първи ред са двамата й синове К. А.А.
и Р.А.А..
С определение от 18.10.2018г.
(л.24), на основание чл.227 от ГПК, съдът е заличил като страна в процеса
починалата Л.Д.А. и като страни-длъжници е конституирал
нейните наследници - К. А.А. и Р.А.А.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника К. А.А.
на 23.01.2019г. (видно от разписката на л.40) и в законоустановеният срок
същият не е подал възражение срещу нея, поради което е влязла в сила по
отношение на този длъжник. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Р.А.А. при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, което е наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково
производство.
Ответникът не оспорва твърденията
на ищеца, че не е заплатил претендираните суми, респ. същия не е представил по
делото никакви доказателства за извършени плащания.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по
чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на
топлинна енергия на потребител/клиент за битови нужди. Производството се
развива след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл.
422 ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен
и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му
и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера
на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител/купувач на топлинна
енергия за битови нужди през процесния период; предоставянето от него, респ. използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираните суми (главница и/или обезщетение за забавено
плащане) изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по
договора или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
В настоящото производство пасивната
легитимация на ответника Р.А.А. се извежда от качеството му на наследник на Л.Д.А.
- длъжник по ч.гр.д.
№ 4002/2018 г. на РС-Враца, което обстоятелство не се оспорва от особения
представител на ответника.
С оглед обстоятелството, че
заповедта за изпълнение е издадена срещу наследодателката на ответника Л.Д.А.,
на първо място следва да се установи дали вземането срещу това
лице, предмет на заповед
№ 2543 от 29.08.2018г. по чл.410 ГПК, е съществувало и дали е било изискуемо,
след което да се установи дали задълженията на длъжницата са преминали по
силата на наследственото правоприемство към нейните наследници - синовете й К. А.А.
и Р.А.А. и в какви части, положителното установяване на които би обусловило
основателност на установителния иск срещу ответника-наследник Р.А.А. в
съответната наследствена част. Тоест отговорността на ответника за дължимост на
претендираните суми не е на негово лично основание, а е производна от
отговорността на неговата наследодателка - длъжница по заповедното
производство,
съобразно разпоредбата на чл. 60, ал.1 от Закона за наследството.
Първият въпрос, по който съдът трябва да се произнесе, е дали за процесния
период между ищеца и наследодателката на ответника Л.Д.А. е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което наследодателката
се е явявала потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такава е
дължала заплащане на същата.
Съгласно нормата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, която е действала в процесния период
и към настоящия момент, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За
да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие, че не
желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление
и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата
разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които
се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и
редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления и пр. Топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите (ал.2). В ал. 3 на същата
разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Посочената нормативна
уредба и анализът на същата водят до извода, че не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди или изрично приемане
на общите условия от последните като условие за възникване на облигационно
отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Фактът на притежаване на
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ
се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди и за възникването
на облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия. Следователно
това правооотношение възниква по силата на самия закон и Общите условия и
обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
По делото не са ангажирани
доказателства Л.Д.А. да е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
поради което съдът приема, че в отношенията й с ищеца са били приложими действащите
за процесния период Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр.
Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Посочените Общи
условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна
енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
"продавач" и всички потребители/клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, наричани за краткост "купувач/и", присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр.Враца и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ.
С
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за
енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на
доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота,
съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване. С т.
1 от цитираното ТР окончателно се очерта кръгът от лицата, които дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ.
Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Анализът на
всички посочени разпоредби води до извода, че за да бъде доказано качеството на
Л.Д.А. на
потребител на топлинна енергия, а оттам - и съществуването на облигационно
правоотношение между нея и ищцовото дружество, е необходимо да бъде установено,
че в процесния период същата или е била собственик или титуляр на ограничено
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, находящ се в сграда-етажна
собственост, или е ползвала имота по силата на договорно правоотношение и е
сключила договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот
с топлопреносното предприятие.
По делото се установи, от представената
справка по лице на Служба по вписванията - Враца (л.60 по делото), че на
14.01.2015г. (преди периода на потребление) Л.Д.А. е продала на сина си Р.А.А.
своите 4/6 ид. части от жилище (апартамент), находящо се на адрес гр. Враца, ******
и от тази дата ответникът Р.А.А. е станал собственик на 5/6 ид. части от посочения
недвижим имот. По делото не са представени доказателства, от които да се
установи, че през процесния период от 28.02.2015 г. до 30.06.2018 г. Л.Д.А.
е била собственик изцяло или отчасти на посочения апартамент. Липсват и доказателства (а и
твърдения), че същата е носител на ограничено вещно право на ползване върху
имота или че е ползвала имота по силата на договорно правоотношение и е
сключила договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот
с топлопреносното предприятие.
Когато
правото на собственост върху топлоснабдения имот е прехвърлено, какъвто е
настоящият случай, старият собственик на имота, на когото е била доставяна
топлинна енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за
периода, който следва изгубването на собствеността /в този смисъл Решение № 205
от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г., ВКС, III г. о. /.
С оглед изложеното, за
периода след
14.01.2015г. Л.Д.А. не е била
потребител/клиент на ТЕ и не е дължала цената на доставената в жилище, находящо
се на адрес гр. Враца, ******, енергия за този период. В случая липсва
материално правоотношение в процесния период - от 28.02.2015 г. до 30.06.2018
г., между ищцовото дружество и наследодателката на ответника, облигационна
обвързаност между тях, пораждаща насрещни права и задължения. След като в
наследствената маса на наследодателката не е включено задължението й към ищеца
за заплащане на процесните суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. Враца, ул. **********
за периода от 28.02.2015 г. до 30.06.2018 г., то и ответникът Р.А.А. не е могъл
да придобие това задължение по силата на наследственото правоприемство и не е
пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявения от ищеца иск за
установяване на вземането му. Вземането по издадената заповед за изпълнение не
съществува, а искът, предвиден в чл. 422 ГПК, е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Обстоятелството, че в процесния
период ответникът Р.А.А. е бил собственик на 5/6 ид. части от посочения
недвижим имот би могло обуслови качеството му на потребител/клиент на ТЕ на
лично основание, респ. да открие възможност за ищцовото дружество да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение или да предяви осъдителен иск
лично срещу него.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право на направените по делото разноски, но поради липса на доказателства за
направата на такива, респ. и на искане за заплащането им, не следва да се
присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация
Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.
”Максим Горки” № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов
Михайлов, СРЕЩУ Р.А.А., ЕГН: ********** с настоящ адрес ***, ИСК за признаване
за установено, че съществува вземането на „Топлофикация Враца” ЕАД за сумата 1997,
91 лв., представляваща стойността на доставена в имот, находящ се в гр. Враца, ******, консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода 28.02.2015 г. до 30.06.2018 г. вкл., сумата 309, 50 лв.,
представляваща размера на обезщетението за забавено плащане за периода от
31.03.2015 г. до 21.08.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане, което
вземане е предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 2543, издадена на 29.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4002/2018 г. по описа на Районен
съд - Враца срещу Л.Д.А., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: