Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 28.02.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР Д.
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 11693 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 03.06.2019г., постановено по гр.д. № 19307/2016г. по описа
на СРС, ГО, 68 състав, съдът е отхвърлил предявеният от В.Т.Д. и И.П.К. срещу И.А.К.Ш.
иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане на съдебна делба на недвижим имот,
представляващ нива, находяща се в землището на село Волуяк, представляваща
поземлен имот с идентификатор 12084.2750.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес на имота по скица: село Волуяк, район Връбница,
местност “Килказ”, с площ по скица от АГКК-гр. София от 10 002 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива,
при съседи по скица от АГКК – гр. София, поземлен имот с идентификатор
12084.2750.14, поземлен имот с идентификатор 12084.2750.11, поземлен имот с
идентификатор 12084.2750.3.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от ищците В.Т.Д. и И.П.К.,
в която са релевирани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно поддържат, че районният съд не е обсъдил събраните
гласни доказателствени средства, установяващи владение на предходните владелци
и собственици на имота, считано от 2006г. Навеждат съображения, че от
05.11.2014г. /датата на процесната прехвърлителна сделка/ ищците упражняват
непрекъсното и несмущавано владение върху целия недвижим имот. Освен това,
считат, че в случая за ищците е възникнало правото да присъединят към своето
владение и владението на предходните владелци на имота, като съобразявайки
периодите на владение върху имота от предходните собственици, е настъпила както
кратката, така и 10-годишната придобивна давност. В случая било налице частно
правоприемство, доказвало се предаване на владението върху имота въз основа на
верига от прехвърлителни сделки, поради което е налице годно присъединяване на
владението на предходните владелци към владението на последния частен
приобритател – ищците, като от събраните по делото доказателства се
установявало предаване на владението въху имота от всеки предходен владелец по
прехвърлителната верига до последния владелец на имота – ищците. По тези
съображения правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявеният иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС да се уважи и да се допусне
съдебна делба при заявените в исковата молба квоти от съсобствеността.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна И.А.К.Ш. e подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, които са подробно обсъдени от районния съд. Ето защо счита, че са налице предпоставките за потвърждаване на решението на СРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1/. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/. предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/. в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Ищците В.Т.Д. и И.П.К. са предявили искова молба за допускане на съдебна делба на следния
недвижим имот: нива,
находяща се в землището на село Волуяк, представляваща поземлен имот с
идентификатор 12084.2750.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с
адрес на имота по скица: село Волуяк, район Връбница, местност “Килказ”, с площ
по скица от АГКК-гр. София от 10 002 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива, при съседи по скица
от АГКК – гр. София, поземлен имот с идентификатор 12084.2750.14, поземлен имот
с идентификатор 12084.2750.11, поземлен имот с идентификатор 12084.2750.3.
Твърдят, че притежават 7/8 идеални части от имота въз основа на договор за
продажба на недвижим имот от 05.11.2014г., обективиран в нотариален акт № 11,
том II, рег. № 3000, дело № 192 от 2014г. В условията на евентуалност е заявен оригинерен
придобивен способ, при фактически твърдения за изтекла придобивна давност, считано
от 2006г., в хипотеза на присъединяване на владението, осъществявано от техните
праводатели. Ответникът притежавал останалата 1/8 ид. част от правото на
собственост върху имота, поради което се прави искане за допускане на делба по
отношение на съсобствения имот при посочените квоти.
Ответникът И.А.К.Ш. е оспорил исковата молба с възражения, че е едноличен
собственик на имота. Сочи като придобивен способ договор за замяна на недвижим
имот с МПС, обективиран в нотариален акт № 51, том IV, рег. № 7025, дело № 584
от 2004г., по силата на който е станал собственик на 1/8 ид. част от имота.
Останалите 7/8 ид. части били придобити въз основа на влязло в сила съдебно
решение, с което уважен предявеният конститутивен иск
с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС и ответникът е обявен за купувач на
продадения с нотариален акт № 11, том V, рег. № 28298, дело № 768/2006г.
недвижим имот. В условията на евентуалност е заявено възражение за изтекла в
полза на ответника придобивна давност.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че първоначално ответникът е придобил 1/8 ид. част от имота в резултат на възмездна сделка – договор за замяна от 11.12.2004г. Останалата част от имота била придобита по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС въз основа на влязло в законна сила на 13.07.2013г. съдебно решение по гр.д. № 26390/2006г. по описа на СРС, ГО, 49 състав. С оглед изложеното е формиран извод, че ищците по делото са закупили на 05.11.2014г. по договор за покупко-продажба спорните 7/8 ид. части от процесния имот от несобственик, поради което този договор не е произвел вещно-транслативен ефект. В мотивите на решението са обсъдени събраните по делото гласни доказателствени средства, въз основа на което е отхвърлено като недоказано заявеното в условията на евентуалност от ищците придобивно основание – придобивна давност.
В жалбата, с която е сезиран съдът, не се правят обосновани оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство относно следните обстоятелства: че ответникът е придобил 1/8 ид. част от процесния имот въз основа на валиден договор за замяна от 11.12.2004г., обективиран в нотариален акт № 51, том IV, рег. № 7025, дело № 584 от 2004; че въз основа на влязло в законна сила на 13.07.2013г. съдебно решение, постановено по гр.д. № 26390/2006г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, е уважен предявеният иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС и И.А.К.Ш. е обявен за купувач по сделката, оформена с нотариален акт № 11, том V, рег. № 28298, дело № 768/2006г., при условие, че в 1-месечен срок от влизането му в сила заплати на купувачката по тази сделка Ц.М.К.цената от 1 120 лева; че ответникът е платил определената цена в посочения срок. Следователно, най-късно към 13.08.2013г. ответникът се е легитимирал като титуляр на правото на собственост върху целия имот, като нито се твърди, нито се установява, че той се е разпоредил с целия или с част от него от посочената дата до датата на предявяване на исковата молба. По тези съображения е обоснован изводът на първоинстанционния съд, който се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, че праводателката на ищците Б.М.М.към датата на сключване на прехвърлителната сделка - договор за покупко-продажба от 11.12.2014г., обективиран в нотариален акт № 11, том II, рег. № 3000, дело № 192 от 2014г., не е била собственик на спорните 7/8 ид. части от имота и договорът не е породил вещно-транслативен ефект. Незнанието на купувача, че праводателят му не е собственик на продадения имот, е без значение за невъзможността да настъпят вещноправните последици на продажбата, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма. Когато несобственик се разпорежда с един имот, не може да се изпълни предназначението на сключения договор, а именно купувачът да придобие правото на собственост. Приобретателят на имот от несобственик не придобива право на собственост. Договорът за покупко-продажба е действителен договор, който обаче не поражда вещен ефект по отношение на неговия приобретател, тъй като действителният собственик на имота не е загубил своите права. По изложените съображения и предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба относно тези факти, установени по идентичен начин с първоинстанционното решение, се налага извод, че ищците не са установили по реда на пълното и главно доказване осъществяването на заявения от тях деривативен придобен способ. Ето защо следва да се разгледа заявеното в условията на евентуалност придобивно основание при фактически твърдения за изтекла в тяхна полза придобивна давност, в хипотеза на присъединяване на владението, осъществяваното от техните праводатели.
Оригинерният способ за придобиване на право на собственост по давност е уреден в материалната разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗС и включва наличие на следните кумулативни предпоставки: владение върху един имот, което да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя - чл. 2 от Закона за давността /отм/. Фактическата власт върху имота следва да е упражнявана в период по-дълъг от 10, респективно 5 години, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Действително, намерението за своене се предполага, съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, е нужно още това владение да е несъмнително /осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя/ и явно – т.е. намерението на владелците да своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е достигнало до собствениците. Следва да се има предвид също, че по давностно владение могат да се придобиват такива вещи, който имат характеристиките на самостоятелни обекти, тъй като правните последици свързани с владението настъпват само при владение на вещи и на вещни права.
В конкретния случай ищците се
позовават на възражение за изтекла
в тяхна полза при условията на чл. 82 от
ЗС /присъединявайки своето към осъществявано от техния праводател
владение/ придобивна давност в течение на повече от 10 години.
Присъединяване
на владение по смисъла на чл. 82 ЗС може да има само при универсално или частно правоприемство
между предишния и настоящия владелец /решение № 178 от 09.07.2014г. по гр.д. №
7749/2013г. на ВКС, I ГО
и решение № 958 от 15.12.2009г. по гр.д. №
2246/2008г. на ВКС, I
ГО/. При универсалното правоприемство владението на универсалния праводател се
прибавя към владението на универсалния правоприемник, като продълженото от
наследника владение винаги е еднородно с това на наследодателя. При частно
правоприемство има прехвърляне на владяния имот от досегашния владелец на
настоящия по силата на договор за продажба, замяна, дарение, завет, публична
продан на недвижим имот или друг производен придобивен способ. За да има
присъединяване на владението на частния праводател към владението на частния
приобретател, е необходимо не само осъществяване на действително придобивно
основание годно да прехвърли собственост /сключване на действителна сделка,
извършване на действителна публична продан, завет и т.н./, но и извършване на
действия по предаване на владението върху имота от досегашния владелец или
негови универсални правоприемници на новия владелец или негови универсални
правоприемници. При едностранното завладяване на имота от новия владелец, без
предаване по волята на прехвърлителя, разпоредбата на чл. 82 ЗС е неприложима. При частното
правоприемство продълженото от частния приемник владение може да е еднородно
или разнородно с това на частния праводател.
За
установяване на заявения от ищците придобивен способ в първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателствени средства. Показанията на
свидетелите не съдържат данни за релевантни за спора обстоятелства относно
твърдяното от ищците владение, осъществявано от техния праводател. По делото е
представен договор за покупко-продажба от 05.11.2014г., въз основа на който Б.М.М.е продала на И.П.К.-Д. притежаваните 7/8 ид. части от имота. Следователно, праводател на ищците по
смисъла на чл. 82 от ЗС е именно лицето, посочено като продавач по процесния
договор за покупко-продажба. Разпитаните по делото свидетели обаче не дават никакви
сведения относно лицето Б.М.и връзката й с процесния имот. Показанията на
свидетелите Д.М., П.К.и К.П.кореспондират помежду си по отношение на
осъществените от тях възприятия относно лицата, които са стопанисвали процесния
имот от 2006г. до момента. И тримата свидетели сочат, че от 2006г. до 2011г. имота
се е ползвал от Д.М., след това тя го дарила на П.К./баща на ищцата/, който
ползвал имота за зеленчукова градина, а през 2014г. той прехвърлил имота на
ищците. Посочените факти са неотносими към предмета
на спора, доколкото не установяват осъществявано върху процесния имот владение
от страна на праводателката на ищците – Б.М.. В показанията на другите
разпитани свидетели - И.Д.и Т.В., също не се съдържат данни относно Б.М.и
връзката й с имота. Предвид обстоятелството, че гласните доказателствени средства
не установяват релевантни за спора обстоятелства, те не следва да се обсъждат
от настоящия съдебен състав. При това положение се налага извод, че ищците,
чиято е доказателствената тежест в процеса, не проведоха пълно и главно
доказване на фактическия състав на нормата на чл. 82, вр. чл. 79 от ЗС. Не е
установено, че тяхната праводателка е осъществявала фактическа власт върху
имота, поради което недоказан остава факта по извършване на действия по
предаване на владението върху имота от предишния собственик в полза на ищците.
Дори и да се приеме, че след закупуването на имота – 05.11.2014г., те са
упражнявали фактическа власт върху него с намерение за своене, то от посочената
дата до датата на предявяване на исковата молба – 07.04.2016г., не е изтекъл изискуемия
по чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС срок. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД /приложима
според изричната разпоредба на чл. 84 от ЗС/ давност
не тече докато трае съдебният процес
относно вземането. При предявен иск за делба,
това означава, че докато трае процеса, в който се установява налице ли е
съсобственост и между кои лица, не може да тече давност в полза на един
съсобственик спрямо друг.
По изложените
съображения се налага извод, че предявеният иск за делба на недвижим имот е
неоснователен, тъй като между страните не е налице съсобственост върху имота.
Ищците не се легитимират като титуляри на правото на собственост върху идеална
част от имота, поради което не са налице предпоставките за допускане на делба
на същия.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна е поискала присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като с оглед изхода на спора такива се дължат. Следва да бъде посочено, че при наличие на спор по правата на съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
Въззивникът е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Така заявеното оспорване е неоснователно. Уговореният и заплатен адвокатски
хонорар съответства на установения в чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна според правилата на ал.
2, но не по-малко от 600 лв. за всяка
фаза. Ето защо в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130785 от 03.06.2019г., постановено по гр.дело № 19307/2016г. по описа на
СРС, ГО, 68 състав.
ОСЪЖДА В.Т.Д.,
ЕГН ********** и И.П.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес *** да
заплатят на И.А.К.Ш., ЕГН **********,***, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600 /шестотин/
лева - съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.