РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502113 по описа за 2021 година
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на М. АСП. М., Н. Н. М. и Г. АСП. М.,
всичките от гр.Пловдив чрез адв.М.П. А., АК-Пловдив против Разпореждане, обективирано
в Протокол от 14.06.2021г. постановено по изп.д.№ 680/ 2008г. по описа на ЧСИ
М.Обретенова, с рег.№ 758 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.По
изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния
изпълнител.
Постъпили са писмени възражения от взискателя по изп.дело „ВиК“ ЕООД -
гр.Пловдив, представлявано от управителя С. Н. чрез юриск.Р. Х., в които се оспорва
жалбата като неоснователна.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М.Обретенова, в
които е изложено становище за частична недопустимост на жалбата, а в допустимата й част
– неоснователност, като се иска същата да се остави без уважение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, намери следното:
1
Жалбата е подадена от надлежни страни, легитимирани в качеството на
конституирани длъжници да обжалват отказ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Изпълнителното производство е образувано по молба вх.№ 8496/ 10.12.2008г.
на „ВиК“ ЕООД - гр.Пловдив за събиране на вземания от периода 12.02.2001г. – 21.03.2007г.
по изпълнителен лист от 13.06.2007г., издаден по ч.гр.д.№ 4608/ 2007г. по описа на ПРС –
VІІІ гр.с.
С подадената молба за образуване на изпълнителното производство е посочен
способ за изпълнение – запор на трудово възнаграждение или опис и продажба на движими
вещи.
С молба вх.№ 5321/ 07.06.2021г. жалбоподателите чрез проц.си представител
адв.М.А. е поискано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК и ТР№2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС с изложение на обстоятелства за
перемиране в периода от 19.03.2012г./ когато е бил извършен опис по делото/ до
30.07.2015г. поради непредприети изпълнителни действия до към датата 19.03.2014г. Наред
с това в молбата са изложени и обстоятелства за изтекла погасителна давност по отношение
на вземанията преди образуване на изпълнителното производство.
След постановения отказ с обжалваното разпореждане на съдебния
изпълнител в жалбата искането за прекратяване на изп.производство на посоченото
основание се поддържа по идентично изложените обстоятелства относно непредприети
изпълнителни действия в периода от 19.03.2012г. – 19.03.2014г. и допълнение на периода от
20.12.2016г. – 04.02.2020г. за непредприети и непоискани изпълнителни действия.
По приложеното изпълнителното дело се установява: В рамките на
посочените от взискателя изпълнителни способи със запорно съобщение от 19.03.2012г. е
наложен запор на вземания на длъжника от трето задължено лице; с молба вх.№ 7166/
16.05.2012г. на взискателя е поискано насрочване на опис на движими вещи в жилището на
длъжника; с молба вх.№ 1420/22.01.2014г. е поискано от взискателя опис и продажба на
движими вещи в жилището на длъжника на посочен от взискателя настоящ адрес.
По отношение на въведения в жалбата период 20.12.2016г. – 04.02.2020г. с
Протокол от 20.12.2016г. се удостоверява неизвършен опис на движими вещи поради
нередовно уведомяване на длъжника; последвала е молба с вх.№ 2999/ 09.03.2018г. на
взискателя за извършване на опис на движими вещи, които да бъдат намерени в
жилището на наследниците на длъжника по настоящ адрес, съобразно справка на ГРАО на
длъжника; с Разпореждане от 18.04.2018г. е разпоредено изискване от Община Пловдив на
удостоверение за наследници на починалия длъжник по делото А. М., по което постъпило с
2
вх.№ 6343/ 28.05.2018г. за наследниците на починалото на 17.06.2016г. лице - настоящите
жалбоподатели по делото, впоследствие конституирани по делото на основание чл.429 ГПК;
с молба вх.№ 7140/ 05.08.2019г. от взискателя е поискано извършването на опис и продажба
на движими вещи, които да се намерят в жилището на длъжниците; последвала е молба вх.
9614/ 28.10.2019г. за налагане на запор вземания от трудово възнаграждение и опис на
движими вещи спрямо новоконституираните длъжници по делото; с Протокол от
04.02.2020г. е удостоверен неизвършен опис на движими вещи на длъжника.
Така описаните процесуални действия на взискателя и съдебния изпълнител налагат
извод за неоснователност на жалбата при съобразяване на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. За отчитане наличието на настъпила
или ненастъпила перемпция по изпълнителното дело са релевантни предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ / независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ рамките на двугодишен срок от
последното изпълнително действие/. Като релевантен юридически факт за отчитане
прекъсването на давността в изпълнителния процес е и депозираното от страна на
взискателя искане да бъде приложен определен изпълнителен способ като прекъсващ
давността, пораждащ принципно задължението на съдебния изпълнител да го приложи. В
настоящия случай в рамките и на двата описани периода : 19.03.2012 г.- 19.03.2014г. и
20.12.2016г. – 04.02.2020г. извън предприетите процесуални действия от страна на съдебния
изпълнител за осребряване на имуществото на длъжника по поискания от взискателя
изпълнителен способ / опис и продажба на движими вещи/ са налице депозирани от страна
на взискателя искания за предприемане на такива изпълнителни действия по посочения
изпълнителен способ, чрез които в рамките на изпълнителния процес давността се е явила
прекъсната по отношение на двугодишния процесуален срок за перемиране на делото като
основание за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ето защо доводите
за настъпила перемпция в изпълнителния процес се намират за неоснователни, което
обуславя неоснователност и на жалбата.
Що се касае до въведените доводи за погасяване на процесните вземания поради
изтичане на давностния срок по ЗЗД преди образуване на изпълнителното производство,
същите не се явяват релевантни за разглеждане в настоящото производство с контролно-
отменителен характер по преценка законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител и явяващи се допустим предмет за разглеждане в общото исково производство.
Тези доводи не подлежат на съобразяване от съдебния изпълнител в изпълнителното
производство и на разглеждане в настоящото съдебно производство, което обаче не прави
недопустима жалбата в тази част, доколкото в посоченото тълкувателно решение принципно
се засягат и въпроси за прекъсване на давността в материалноправен аспект в приложение
на ЗЗД.
Ето защо жалбата като неоснователна ще се остави без уважение.
3
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. АСП. М., ЕГН: **********, Н. Н. М., ЕГН:
********** и Г. АСП. М., ЕГН: **********, всичките от гр. Пловдив против отказа за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
обективиран в разпореждане от 14.06.2021г. по изп.д.№ 680/ 2008г. по описа на ЧСИ М.
Обретенова, с рег.№ 758 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд -Пловдив, като
неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4