О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
Гр. Варна, 13.04.2020 г.
Варненският районен съд, Гражданска колегия, тридесети състав, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17768/2019 г. по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 79451/29.10.2019 г. от Ц.А.Я., ЕГН ********** срещу Ц.Х.А., ЕГН **********. В исковата молба ищцата твърди, че с Решение по гр.д.№16244/2011 г. на ВРС, отменено с Решение по в.гр.д.№2007/2013 г. на ВОС е осъдена да заплати на ответницата по настоящото дело сумата от 5 721,00 евро. Въз основа на влязлото в сила решение на ответницата бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който тя образувала изпълнително дело № 1018/2014 г. при СИС при ВРС за принудително събиране на присъдената сума, като в изпълнителното производство били изнесени на публична продан имоти, собственост на ищцата. Ищцата инициирала производство за отмяна на влязло в сила решение пред ВКС, като ВКС отхвърлил искането ѝ и оставил в сила изпълняваните решения. Формулрала е петитум на исковата си молба, както следва: Да бъде обезсилен изпълнителен лист, издаден в полза на Ц.Х. въз основа на решение по гр.д. №16244/2014 г. на ВРС поради извършена измама и въвеждане в заблуда на съдебните органи, като съдът признае за недействителни публичните продани на имоти с №000244, 000245 и 000246, находящи се в землището на с. Равна гора, община Аврен, извършени по изп.д.№1018/2014 г. на СИС при ВРС с купувач взискателя Ц.Х., както и да бъде осъдена Ц.Х. да върне владението върху отнетите от ищцата като краен резултат от измамата й на съдебните органи.
С разпореждане № 50531/13.11.2019 г. на ищцата е указано да уточни дали иска отмяна на публичната продан и ревандикация на недвижимите си имоти с оглед на факта, че изпълнителният лист по гр.д.№2007/2013 г. на ВОС подлежи на обезсилване на изложените в исковата молба обстоятелства и доколкото принудителното изпълнение е основано именно на този изпълнителен лист, и при условие че това искане за обезсилване бъде уважено, ИЛИ се претендират на отделни основания, примерно на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, участие на лице без право да наддава, респ. друго, като ако се претендират на самостоятелно основание то да бъде посочено, а ако се претендират като съединени в условията на евентуалност, това да бъде посочено изрично.
С писмена молба вх. №89515/03.12.2019 г. (1 поред) ищцата е уточнила, че искът е за ревандикация на недвижимите имоти, поради обстоятелството, че същите са придобити при недействителни публични продани, като недействителността следва от обстоятелството на привидност на кредитора - ответницата по делото Ц.Х., чийто изпълнителен лист - представляващ изпълнително основание на принудителното производство, ОСПОРВА като получен чрез измама на съдебните органи, т.е. искът е за премахване на последиците от изпълнителното производство, чието изпълнително основание - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ - е получено ЧРЕЗ ИЗМАМА НА СЪДЕБНИТЕ ОРГАНИ и поради това е предмет на оспорване в настоящия исков процес. Отделно сочи, че претенциите са взаимосвързани - съединени, защото касаят един и същ предмет, а именно изпълнителен лист, придобит чрез измама на съдебните органи от ответницата Ц.Х., като на това основание тя получава този изпълнителен лист, посредством който пък се провеждат публичните продани, в които тя се явява като единствен наддаващ, като счита че именно обстоятелството, че тя е привиден кредитор, не ѝ дава право на участие в публичните продани.
С разпореждане №54651/09.12.2019 г. исковата молба отново е оставена без движение, като на ищцата е указано да уточни на какъв етап е изпълнителното производство, образувано въз основа на оспорвания изпълнителен лист; да уточни твърди ли, че е предявила иск за нищожност на съдебно решение по в.гр.д. №2007/2013 г., респ. че е отправила искане за тълкуване на същото, респ. някакво друго искане; да формулира надлежен петитум на исковата си молба, в който ясно и недвусмислено да конкретизира отправеното до съда искане/искания, като съобрази, че искът за ревандикация на недвижими имоти и искът за отмяна на публична продан са отделни искове, а не един иск; да посочи цена на иска/исковете си; да предтави скици и данъчни оценки на имотите, док. За платена д.т. и др.
В изпълнение на указанията на съда в мобла с вх.№95884/23.12.2019 г. (втора поред) ищцата уточнява, че предявява ревандикационен иск, като счита че правоотношението за недействиетелност на публичната продан и привидност на кредитора като преюдициално такова. Поискала е удължаване на срока, тъй като процесуалният и представител е извън страната, но въпреки това с писменна молба отново е изложила фактическата обстановка от исковата молба, но не формулира ясни и конкретни искания до съда, което налага даването на същите указания до ищцата и с Разпореждане №1431/14.01.2020 г.
С писмена молба с вх. № 6708/24.01.2020 г. (трета поред) ищцата уточнява, че по изпълнителното дело не е извършван въвод във владение на Ц.А., като не става ясно дали е предадено доброволно владението над процесните имоти. Отделно сочи, че не предявява иск за нищожност на съдебното решение, в изпълнение на което е проведена публичната продан. Твърди, че предявява ревандикационен иск, но заявеният от нея петитум е за отрицателен установителен иск – че Ц.А. не е собственик на процесните имоти, като освен това Ц.А. да предаде владението над процесните имоти, въпреки че, по-горе в уточняващата молба се твърди, че тя не е въведена във владение на същите и не е отправила искане до съда да бъде призната за собственик на процесните имоти. Не са наведени твърдения, с оглед на противоречията във всичките молби, какви са фактите и обстоятелствата, въз основа на които счита, че не е обвързана от силата на пресъдено нещо с Решение по гр.д.№16244/2011 г. на ВРС, отменено с Решение по в.гр.д.№2007/2013 г. на ВОС, с оглед на които отрича изпълнителната сила на издадения въз основа на това решение изпълнителен лист.
Поради това, с разпореждане №3701/28.01.2020 г. производството по делото отново е оставено без движение, като на ищцата е дадена последна възможност да:
1.
ФОРМУЛИРА надлежен петитум на исковата си молба, в който ясно и недвусмислено да конкретизира отправеното до съда искане/искания, като съобрази, че ревандикационният иск включва искане за признаване на ищеца за собственик и предаване на владението, а отрицателният установителен иск, че ответникът не е собственик.
2.
ДА УТОЧНИ правния си интерес от формулираното искане да ѝ бъде предадено владението над процесните имоти, доколкото твърди, че тя не го е губила (Ответницата не е въведена във владение.), ако заявява такова.
3.
ДА ПОСОЧИ придобивен способ, в това число с каква сделка е придобита собствеността, в какъв документ за собственост е обективирана, има ли съсобственици (трети лица).
4.
ДА ПРЕДСТАВИ ДОКАЗАТЕЛСТВО за платена държавна такса в размер на 4 на сто върху цената на всеки имот, но не по-малко от 50,00 лв., съобразно уточненията.
С уточняваща молба с вх. №11157/10.02.2020 г. (четвърта поред) ищцата е навела твърдения, че ответницата е закупила процесните имоти на публична продан, бидейки привиден кредитор, като се е е позовала на разпоредбата на чл. 496, ал.3 от ГПК, поради което прави извода, че възлагането не е породило правен ефект, тъй като е недействително по смисъла на цитираната разпоредба. Не е посочено обаче на кое точно предложение по чл. 496 от ГПК ищцата основана привидността на кредитора-ответник. Едновременно с това споменава като още едно основание на претенцията неоснователното обогатяване с процесните имоти на ответницата.
С уточняваща молба с вх. 11013/07.02.2020 г. (в отговор на същото разпореждане за отстраняване на нередовности) ищцата уточнява, че оттегля уточнението си, че искът е за равандикация, респ. оттегля ревандикационния петитум, както и оттегля направеното по-рано отрицание на завеждане на иск за нищожност на съдебонто решение, като заявява, че всъщност предявява иск за нищожност на съдебно решение по в.гр.д.№2007/2013 г. на ВОС, като е формулирала и петитум в тази връзка. Едновременно с това е посочила, че предявява и отрицателен установителен иск за собственост над процесните имоти. Искането си за нищожност на съдебното решение по в.гр.д.№2007/2013 г. на ВОС е обосновала с факта, че решението не е подписано от съдебния състав, като доводи, за което обаче изтъква, че не са подписани копия от самото решение, предоставни на ищцата и таквива, находящи се в интернет и ел. папка по делото, и каквато практика те да носят оригиналния подпис на състава всъщност няма. Навежда и твърдения, че оспорваното съдебно решение на районния съд по своята същност било неприсъствено такова, поради което било необжалваемо и постановеното въззивно решение било нищожно.
Съдът, с оглед поредната промяна в исканията на страната и наведени допълнителни такива, както и заявени нови основания на иска/исковете и съответно неизпълнение на указанията на съда е оставил отново исковата молба без движение с Разпоржедане № 5958/11.02.2020 г., като е указал на ищцата да заяви изрично дали твърди, че оригиналът на решението, находящо се в папката на делото не е подписано от съдебния състав; да уточни кратко и ясно основанията си за нищожност за съдебния акт, като съобрази задължителната съдебна практика, съгласно която съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда (неподведомстдвеност), когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, или да посочи изрично коя от хипотезите счита, че е налице; да посочи придобивен способ, в това число с каква сделка е придобита собствеността, в какъв документ за собственост е обективирана, има ли съсобственици (трети лица); да посочи коя от хипотезите, посочени в член 490 от ГПК твърди, че е налице –
1. Длъжникът, 2. неговият законен представител, 3. длъжностните лица от канцеларията на районния съд, 4. служителите на съдебния изпълнител, 5. както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите: 5.1. лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, 5.2. както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и 5.3. съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството, на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право и др.
С уточняваща молба от 18610/04.03.2020 г. (шеста поред) ищцата е уточнила, че оттегля (за пореден път) исковата претенция за нищожност на съдебното решение и я предявява като възражение. Твърди, че решението, находящо се в електронната папка на съда е неподписано. Като не уточнява как точно очаква това решение да е подписано там –
с електронен подпис или... В допълнение навежда и незаявени до момента основания за нищожност –
„нещо несъвместимо с правото и морала, а именно способстване на положителен резулатат на действията измама и предоставяне на нерегламентирана държавна помощ на лицето, въвело в заблужедение съдебните органи”;
„нарушаване на принципа на случайно разпределение на делата”; „ненадлежно произнасяне, поради нарушаване на правото на ЕС, в частност чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, във вр. с чл. Компетентност и квалифицираност от Етичния кодекс на българските магистрати, с което намеква вероятно за професионална некомпетентност на съдебния състав, постановил решението. Поддържа и „първоначално”
(заявеното едва с уточняваща молба на четвъртата уточняваща молба) посоченото основание за нищожност –
неприсъствено решение по гр.д.№16244/2011 г. Отделно основава допустимостта на исковете си за приемане на публичаната продан за недопустима на чл. 439 и 440 от ГПК, без да става ясно дали в седмата поред уточняваща молба към шестата такава, е решила да предяви и искове с такова основание, респ. възражения, които впоследстиве да реши, че са искове.
В крайна сметка е заявен петитум на исковата молба съдът да приеме за установено, че поради привидност на кредитора, евентуално поради нищожност на съдебно решение по в.гр.д.
№ 2007/2013 г. на ВОС,
Ц. Хараламииева А. не е собственик по отношение на Ц.А.Я. на имоти с номера
000244 с идентификатор 61128.690.20. 000245 с идентификатор 61128.690.21 и на ½ (не е ясно идеална или реална част) от имот номер
000246 с идентификатор 61128.690.22 (нито защо е изнесена само ½ част от имота,
при положение, че съдът изрично в Разпореждане №3701/28.01.2020 г. е указал на ищцата да заяви дали притежава в състобствност някой от имотите),
всички - нахоящи се в землището на с.
Равна гора общ.
Аврсн обл. Варна,
с номера на идентификаторите по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-635/07.03.2018
г. на Изпълнителния директор на АГКК,
като осъди Ц.А. да върне на Ц.Я. получените чрез участие в публична продан като привиден кредитор, получил
чрез
заблуда
на
съда
изпълнителен
лист
по гр.д.
№16244/2011 ВРС и в.гр.д.
№ 2007/2013 ВОС същите имоти,
както и съдът да отмени постановленията за възлагане на същите имоти,
поради получаването на последните чрез измама на съдебните органи по същите гр.д.
№ 16244/2011 ВРС, в.гр.д.
№ 2007/2013 ВОС и по изп.д.№
1018/2014 СИС при ВРС,
евентуално поради нищожност на съдебно решение по в.гр.д.
2007/2013 г. (без посочване на номер на решение и съд,
който го е постановил).
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място указанията на съда се изпълняват частично, като исковите претенции многократно придобиват правната същност на възражения и обратното – най-вече по отношение на твърденията за нищожност на съдебното решение по в.гр.д.№2007/2013
г. на ВОС,
като основанията за нищожност постоянно се увеличават, но без да се излагат доводи,
за нищожност. Например сочи се нищожност поради нарушение на чл.
74 от Хартата на основните права на ЕС, във вр с чл Компетентност и квалифицираност от Етичния кодекс на българските магистрати, но без конкретно да се навеждат твърдения как точно са нарушени цитираните членове; сочи се, че в ел. папка съдебното решение не е подписано, без да се твърди защо и как то трябва да е подписано в тази папта и т.н. Искането за ревандикация се завява и оттегля, после се твърди, че се предява отрицателен установителен иск за собстевност, но едновременно с това се иска и връщане на „получените
чрез
участие
в
публична
продан
като
привиден
кредитор, получил чрез заблуда на съда изпълнителен лист по гр.д.
№16244/2011 ВРС и в.гр.д.
№ 2007/2013 ВОС имоти”, обаче не се иска признаване на ищцата за собственик. (Указания в тази връзка са дадени на ищцата с Разпореждане №3701/28.01.2020 г.). Твърди се недействителност на публичанта продан поради привидност на кредитора, но не се изтъква нито едно от основанията за това съгласно чл. 490 от ГПК. В последните молби се появяват твърдения за неоснователно обогатяване, без да се заявява петитум в тази връзка. Навеждат се твърдения и че длъжникът не дължи, търсените в изпълнителното производство суми, но не се иска да се приеме, че не дължи, а направо да му се върнат имотите, а ищцата основана твърденията си за недължимост на факти, настъпили преди влизане в сила на акта, който се изпълнява.
Като цяло след оставяне на исковата молба четири пъти без движение все още не е формулиран ясен и точен петитум на исковата молба, който да отправя допустимо искане. (Обявяването на съдебно решение за нищожно поради заблуда на съдебните органи е непознат на нашето право институт, поради това такъв иск се явява недопустим –
независимо от факта как ищцата ще реши да го заяви в крайна сметка –
като иск или като възражение. Същото важи и за твърдяната нищожност поради липсата в електронната папка, в която се съхранява PDF и WORD файл на решението на подписано решение. По отношение на твърденията, че решението било нищожно, защото било постановено след обжалване на неприсъствено по своята същност решение, съдът намира, че то е нелогично, тъй като неприсъствено решение се постановява по искане на една от страните, а не по приом на съда и след като не е искано постановяване на неприсъствено решение то такова не само не е постановено, но и не би могло да бъде постановено. Искането за отмяна на постановлението за възлагане се заявява, след като в предходна молба ищцата изично е заявила, че не твърди незаконосъобразни действия на ЧСИ и не иска тяхната отмяна. Както се спомена по-горе е недопустимо да се заявява претенция по чл. 439 от ГПК, която да се основава на факти, настъпили преди постановяване на акта, който се изпълнява. Появиха се твърдения и за неоснователно обогатяване.)
Не на последно място следва да се отбележи, че въпросното изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила между настоящите страни съдебно решение и като такова представлява годно изпълнително основание. Доводи по същество, относими към предмета на приключилото дело, вкл. и по призоваването на страните, са неотносими към предмета на настоящото произвоство, а освен това са и недопустими, тъй като се обхващат от силата на присъдено нещо между страните. (Ищцата така и не уточни защо счита, че тази сила на присъдено нещо не я обвързва.) Съдът е съпричастен към пропуска на ищцата да вземе участие във воденото срещу нея гражданско дело, изпълнението на решението по което е довело до продажбата на имотите ѝ на публична продан, но това решение е влязло в законна сила и е годно изпълнително основание. Същото е видно и от проведеното производство по отмяна на влязло в сила решение, инициирано от ищцата с твърдения за нередовното ѝ призоваване, като ВКС в крайна сметка е оставил в сила оспорваното решение на ВОС след преценка за липса на процесуални нарушения и с което ищцата е изчерпала способите за защита срещу постановеното без нейно участие решение. Всякакви други домогвания на ищцата да бъде дерогирана силата на присъдено нещо на съдебното решение и то на основания, възникнали преди постановяването му, настоящият съдебен състав намира за недопустими и представляващи злоупотреба с право.
Описаното по-горе показва тенденция към постоянно променяне на исканията до съда и основанието, на което те почиват. По този начин съдът е поставен в невъзможност да даде точни указания за отстраняване на нередовностите в цялост, тъй като с уточняващите моли се прибавят основания и искове, често в противоречие със заявените до момента.
Съдът в конкретния случай намира, че е безпредметно оставянето на исковата молба без движение за пореден път, за да уточнява ищцата тепърва дали предявява иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, чл. 439 от ЗЗД, какво има предвид с израза да ѝ се върнат имотите (иска ли да бъде призната за собственик или иска ли да и се върне владението върху имота), да формурила надлежен петитум по искането за отмяна на постановлението за възлагане с подробно индивидуализиране на постановлението за възлагане, на имотите, на страните, както и основанието на това искане и т.н.
Отделно от горното съдът намира, че бъдещият ответник получавайки над 100 страници молби с обективирани в тях разнородни и постоянно променящи се искания, няма да е в състояние да разбере какви искове се водят точно срещу него, още по-малко на какви факти и обстоятелства се основа всеки конкретен иск, което ще наруши правото му на защита.
С оглед на гореиизложеното съдът намира, че в дадени ѝ срок ищцата не е изпълнила указанията на съда и не са отстранени констатираните нередовности в исковата молба, не е формулиран и надлежен петитум на същата, поради което и на основание чл.129, ал. 3 от ГПК исковата молба следва да ѝ бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на Ц.А.Я., ЕГН ********** искова молба с вх. №17768/2019 г., по която е образувано гр. дело № 17768 по описа на ВРС, 30 състав за 2019 г., на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 17768/2019 г. по описа на ВРС, 30 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: