Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 533 30.10.2018 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1041 по описа за 2018г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 365,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Х.М.М. ***, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат а..Г.Ц.-ТАК твърди в исковата молба, че след прекратяването на брака й с ответника Е.М. ***, страните постигнали извънсъдебна спогодба относно имуществените и неимуществени последици от развода, като страните доброволно поделили придобитите по време на брака движими вещи, както и двата леки автомобила, а ответникът се задължил да заплати на ищцата обезщетение за причинени й от него неимуществени вреди ( болки и страдания вследствие на нанесена й от него лека телесна повреда-ударен шамар) в размер на 1000лв. платими на три вноски-на 21.03.2018г. сума от 330лв., на 21.04.2018г.-330лв. и на 21.05.2018г.-340лв., от които ответникът изплатил само първата вноска и то със закъснение-на 27.04.2018г., а останалите и до момента остават неизплатени, при което ищцата приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за останалата неизплатена част от сумата на обезщетението в размер на 670лв.; претендира присъждане и на обезщетение за забава в размер на 10,18лв. за периода от 12.04.2018г. до 12.06.2018г.; претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание исковете се поддържат от преупълномощения процесуален представител на ищцата а..Нели Ф.-ТАК, която пледира за уважаването им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез а.. Р.Д.-ТАК, в който исковете се оспорват изцяло, като неоснователни по довод от липса на вземане в полза на ищцата, като се твърди, че ответникът бил подведен за подпише посоченото споразумение; претендират се разноски.В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника а..Р.Д.-ТАК, който твърди, че ответникът е изплатил две вноски-първата в размер на 330лв. на 12.04.2018г., а втората-на 26.04.2018г., а в хода на устните състезания излага доводи за незаконосъобразност на подписаното споразумение в частта относно уговореното обезщетение за неимуществени вреди, доколкото отказ от права, какъвто е направила ищцата декларирайки, че с получаване на обезщетението няма да завежда граждански или наказателни дела във връзка с деликта, е недействителен; излага се, че вредите от престъпление се уреждат от НПК, като присъдата е задължителна за гражданския съд, съобр. чл. 300 от ГПК; че не се касае и до одобрено от съда споразумение по см. на чл. 381 и сл. от НПК, нито до одобрено споразумение по см. на чл. 51 от СК, не е и одобрена от съда спогодба; твърди се още, че върху ответника бил оказан натиск от ищцата , която заявила „ще ти дам развод, но ще ми подпишеш за 1000лв.”, поради което пледира за отхвърляне на исковете, претендира разноски, направено е и възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, заплатено от ищцовата страна.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата претендира изплащане на остатък от уговорено обезщетение за неимуществени вреди от причинена на ищцата от ответника лека телесна повреда от ударен шамар, което обезщетение е включено в извънсъдебно споразумение между страните с нотариална заверка на подписите рег.№ 4153 от 12.04.2018г на нотариус П.А. с район на действие РСТ.Видно от съдържанието на посоченото споразумение, страните са уговорили имуществени и неимуществени последици от развода, като са разпределили движимите вещи, придобити по време на брака, както и собствеността върху два автомобила, а също в споразумението страните са се съгласили, че за ударен от ответника на ищцата шамар, ответникът се задължава да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв., платими на три вноски-на 21.03.2018г. сума от 330лв., на 21.04.2018г.-330лв. и на 21.05.2018г.-340лв., като ищцата е декларирала , че е напълно удовлетворена от определеното обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди от деянието, като е декларирала също, че няма да завежда наказателно или гражданско дело против ответника за това, както и, че няма претърпени имуществени вреди от това деяние. Между страните не е спорно обстоятелството, че бракът им е прекратен с решение № 112/12.03.2018г., постановено по гр.д.№ 1825/2017г. по описа на РСТ, като видно от представения изпълнителен лист, издаден по това дело, решението по същото е влязло в законна сила на 02.04.2018г.В исковата молба ищцата признава неизгодния за нея факт на получаване на първата вноска от уговореното обезщетение за вреди от деликт, а именно-сумата от 330лв., получена на 27.04.2018г., което се потвърждава и от представения от ответника платежен документ, от който се установява, че ответникът е изплатил по банков път сума от 330лв. на ищцата на 26.04.2018г., като в документа основанието е посочено „по споразумение № 466/12.04.2018г.”От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като отговарящо на поставената задача се установява, че обезщетението за забава върху първата изплатена със забава вноска и върху останалите неизплатени две вноски, е в размер на 3,40лв. за периода от 22.03.2018г. до 27.04.2018г. за първата вноска, 4,78лв. за периода от 22.04.2018г. до 12.06.2018г. за втората вноска и 2,08лв. за периода 22.05.2018г. до 12.06.2018г. за третата вноска, или общо 10,26лв. за периода от 22.03.2018г. до 12.06.2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 670лв., представляваща останала неизплатена част от уговорено обезщетение за неимуществени вреди от причинена на ищцата от ответника лека телесна повреда от ударен шамар, което обезщетение е включено в извънсъдебно споразумение между страните с нотариална заверка на подписите рег.№ 4153 от 12.04.2018г на нотариус П.А. с район на действие РСТ. От събраните писмени доказателства по делото е установено изплащането само на първата уговорена вноска в размер на 330лв. с падеж на 21.03.2018г., извършено със закъснение от ответника-на 26.04.2018г., като е останало недоказано твърдението на ответната страна за изплащане и на още една вноска от 330лв., което да е извършено на 12.04.2018г. По отношение на възраженията на ответната страна, съдът приема следното: Видно от съдържанието на писмения отговор, в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е направил възражение единствено за това, че е бил подведен да подпише процесното споразумение, поради което останалите възражения на процесуалния му представител следва да се приемат за преклудирани, на осн. чл. 133,ал.1 от ГПК, с изключение на доводите за противоречие със закона на споразумението в частта относно уговореното обезщетение, като в тази връзка, съдът приема следното:Твърденията на ответната страна за противоречие със закона-чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД са за липса на одобрено споразумение по см. на НПК, на ГПК и на СК, поради което същото се счита незаконосъобразно.Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника в тази връзка, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 365,ал.1 от ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Така определен нормативно, договорът за спогодба представлява неформален възмезден двустранен комутативен договор на разпореждане за решаването на съществуващ или възможен, бъдещ спор. Предметът на договора за спогодба е съществуващ или възможен спор. Това, което мотивира страните към сключването на договор за спогодба е желанието им да преодолеят различията в твърденията си и да избегнат бъдещ или решат настоящ правен спор. В случаите, когато спорът вече съществува и разминаванията в твърденията на страните са явни, договорът за спогодба цели преодоляването на тези противоречия чрез достигането на общоприемливо и съобразено с интересите на всяка една от спорещите страни решение, както са постъпили и страните в случая (в този см. и т.8 от Постановление №7/1973г., Пленум на ВС).Спорът, обаче, може да е ескалирал и едната от страните да се е възползвала от правото си да търси съдебна защита на претендираните от нея права, внасяйки съществуващия спор за разглеждане от компетентния за това съд. В рамките на това съдебно производство е възможно страните да постигнат съдебна спогодба, но е възможно и да уредят отношенията си извън съда като предприемат действия за прекратяване на образуваното вече съдебно производство. Чрез постигнатата спогодба страните правят отстъпки, като тези отстъпки не представляват отказ от права, а отказ от първоначални твърдения, в резултат на което се достига до общоприемливото решение на съществуващия спор, при което съдът приема за неоснователни доводите на а..Д. за незаконосъобразност на споразумението в тази част, доколкото декларацията на ищцата не съставлява отказ от права. На следващо място, съдът не приема за основателни и доводите за липса на одобрено от съда споразумение, нито че е необходимо да е проведено наказателно производство, в което безспорно да е установено престъпление с всичките му елементи с влязъл в сила съдебен акт, в което производство да е предявен граждански иск, респ. при предявен иск пред граждански съд по чл. 45 от ЗЗД, съдът да съобрази задължителната сила на присъдата.В случая, видно от съдържанието на споразумението между страните, същите са се съгласили, че ответникът е ударил на ищцата шамар, причинил й неимуществени вреди, за обезщетяването на които са определили сума от 1000лв., платима на три части, което деяние съставлява лека телесна повреда по см. на чл. 130 от НК, което се преследва по частен ред, а именно-с тъжба в наказателно производство от частен характер, като не само провеждането на наказателно производство в този случай не е задължително, а напротив-съгл. разпоредбата на чл. 24,ал.5,т.3 от НПК, ако страните са се помирили (както е в случая-подписвайки извънсъдебно споразумение за обезщетение на причинените вреди), съдебно производство не се образува, а образуваното се прекратява.Спогодбата между пострадалия и извършителя е задължителна за участващите в нея лица и представлява договор, страните по който свободно определят неговото съдържание, като този договор не противоречи на добрите нрави (не е нищожен) и не е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия (тъй като предложението по спогодбата условия са по-изгодни от евентуален съдебен наказателен процес)- в този см.Решение № 668/1961г., IV г.о. на ВС. Що се отнася до възраженията за оказан натиск от ищцата върху ответника, респ. подвеждането му, при което същата е заявила, че ще му даде развод, ако той й подпише за сумата от 1000лв., съдът приема на първо място, че за уважаването на предявен иск за прекратяване на брака по чл. 49, ал.1 от СК, законът изисква установяване на дълбокото му и непоправимо разстройство, като несъгласието на другия съпруг е ирелевантно.Обстоятелството, че ответникът твърди да е бил заблуден или притиснат от ищцата в тази връзка, на първо място е останало единствено твърдение, неподкрепено с никакви доказателства, а дори и да бе установено, такова подвеждане сочи на непознаване на закона, което не е извинително, при което възражението е изцяло неоснователно. Що се отнася до датата на споразумението-12.04.2018г., и възражението на а..Д. относно падежа на първата вноска, съдът приема същото за неоснователно, доколкото тази дата не е на съставянето на спогодбата, а на представянето й от страните пред нотариуса. С оглед на изложените доводи съдът приема, че договорът за спогодба, сключен между страните в оспорваната си част е валиден, изявлението на ищцата не съставлява отказ от права, нито отказ от упражняването на права, а представлява упражняване на законово предвидената възможност за помирение между нея и дееца-ответник, поради което валидно обвързва страните. Доколкото е установено по делото, че ответникът е изплатил само първата вноска от задължението си, при това със забава, следва да се приеме, че същият е останал задължен за останалата част от уговорената сума а именно-за 670лв., поради което предявеният иск за присъждането й е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва от 112.06.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 365,ал.1 от ЗЗД.Доколкото главният иск е основателен и е установена по делото забавата на длъжника, съобразно установения размер на дължимото обезщетение за забава от заключението на вещото лице, съдът приема, че и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава върху главницата от 670лв. е основателна и доказана в размер на 10,26лв., но доколкото ищцата е претендирала сума от 10,18лв. до този размер следва да се присъди, на осн. чл. 86,ал.1 във вр. с 84,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът дължи
разноски на ищцата, като в тази връзка следва да се разгледа възражението на
ответника за прекомерност на платеното от ищцата а.. възнаграждение. Видно от
представения списък по чл. 80 от ГПК от ищцовата страна, ищцата претендира
платено а.. възнаграждение в размер на 600лв., какъвто е заплатил и ответникът
на своя адвокат.Съдът, отчитайки обстоятелството, че по делото са предявени два
иска, при липса на данни какво възнаграждение е уговорено за всеки иск, приема,
че то е уговорено по равно или по 300лв. за всеки иск.Като съобрази
разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ, съобр. която
минималното а.. възнаграждение за иск до 1000лв. е 300лв., приема, че така
уговореното а.. възнаграждение не е прекомерно, поради което възражението на
ответната страна следва да се остави без уважение, като неоснователно, на осн. чл.
78,ал.5 от ГПК.С оглед на изложеното и като взе предвид, че съобразно
представения списък на ищцата по чл. 80 от ГПК същата е сторила разноски в
размер на 600лв. а.. възнаграждение, държавна такса в размер общо на 100лв.,
депозит за вещо лице в размер на 60лв. и държавна такса за налагане на
обезпечение в размер на 40лв., или общо 800лв., ответникът следва да заплати на
ищцата сумата от 800лв., разноски по делото, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.М.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 670лв., дължима част от обезщетение за неимуществени вреди от деликт, съобразно Споразумение с нотариална заверка на подписите рег.№ 4153 от 12.04.2018г на нотариус П.А. с район на действие РСТ, ведно със законната лихва от 112.06.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 365,ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 10,18лв. обезщетение за забава върху главницата от 670лв. за периода от 22.03.2018г. до 12.06.2018г., на осн. чл. 86,ал.1 във вр. с 84,ал.1 от ЗЗД
ОСЪЖДА
Е.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.М.М. с ЕГН **********
***, разноските по делото в размер на 800лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за прекомерност на платеното от
ищцата адвокатско възнаграждение, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: