МОТИВИ към
присъда № 42 от 27.04.2017г. по НОХД № 2860 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2016г.
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала
обвинение спрямо А.А.Б.
и той е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,
б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на
18.05.2016 г. на 234 км. от Главен път I -8, област П.
при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил ***,
собственост на ***, гр. В., област П., е
нарушил правилата за движението по пътищата:
чл. 16, ал. 1 т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има
две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне”, чл.25, ал.1 от ЗДвП:“Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например…да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво…преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които…минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.“, чл.25, ал.2 от ЗДвП:“При извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по нея.“ и чл.63, ал.2 т. 5 от Правилника за прилагане на закона за движението
по пътищата: „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения,
наименования и значения: т. 5. Двойна смесена линия – М5 Пресичането й е
разрешено само от страната на прекъсната линия” и по непредпазливост е причинил
смъртта на Д. К.П., като смъртта е настъпила на местопроизшествието.
Представителят на прокуратурата
поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и моли съда да признае
подсъдимия Б. за виновен в извършване на
процесното престъпление. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимия
държавното обвинение пледира да бъде наложено наказание при условията на чл.54
от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като посочва, че
справедливият размер на наказанието лишаване от свобода е такъв, близък до
предвидения в закона специален минимум.
Държавното обвинение намира, че целите на индивидуалната и генералната
наказателна превенция биха се постигнали и с прилагане института на „условното осъждане“
по смисъла на чл.66 от НК с определяне на максималния, предвиден в закона
изпитателен срок в размер на пет години. Относно кумулативно предвиденото наказание лишаване
от право да управлява МПС прокурорът излага становище, че същото следва да бъде
определено в подходящ срок.
По делото не бе предявен за съвместно разглеждане с
наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия от пострадалите К.П.П. и Г.Н.К., в качеството им на единствени законни
наследници, съответно баща и майка на починалия в резултат от процесното престъпление Д. К.П.. Същите, въз основа на
отправена до съда по надлежния ред писмена молба, бяха конституирани в
процесуалното качество на частни обвинители, представлявани от повереника им адв.В.В..
В хода на съдебните прения частното обвинение се
присъедини принципно към изложеното от представителя на Окръжна прокуратура П.
относно вида и размера на визираните санкции, както и относно приложението на
чл.66 от НК. Поиска се и присъждане на направените от частните обвинители
деловодни разноски, заплатени на упълномощения от тях повереник.
При пренията адв.Х.Р.,
упълномощен като защитник на подс. Б., изложи
съображения, според които в хода на съдебното следствие не е изяснена в пълнота
фактическата обстановка по делото. Твърди се, че с поведението си починалият Д.
П. е допринесъл в по-голяма степен за причиняване на настъпилото последствие. В
този смисъл иска от съда, в случай, че приеме за виновен неговия подзащитен, да приложи закона в неговия минимум, като
приеме наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Подсъдимият
Б. се присъедини към изложеното от неговия защитник и поиска от съда налагане
на минимално наказание, в случай, че го признае за виновен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено
следното :
Подсъдимият А.А.Б. е
роден на *** ***. Живее в същото село. Той е българин, български гражданин
е. Има основно образование, женен е, работещ, не е осъждан, има ЕГН **********.
Подсъдимият Б.
е правоспособен водача на МПС с категории:“С“,, „В“, „М“, „АМ“, „ТКТ“, като има
налични 39 контролни точки. През периода 1979г.-до месец август 2009г. е
санкциониран от контролните органи общо осем пъти за административни нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 18.05.2016г. около 17,30 ч. подс.Б.
управлявал товарен автомобил ***, собственост на ***-гр.В., в която фирма
работел като шофьор. Движел се от гр.П. обл.П., в
посока от изток на запад по стария международен път, означен като Главен път I -8, обл.П.. Настилката на пътя
била асфалтова, суха, без неравности, движението не било натоварено.
Подс.Б. приближил района на крайпътен комплекс „К.“, на
234 км. от Главен път I-8, обл.П.. Пътното платно било с двупосочно движение, като
платното за движение имало две пътни ленти. Маркировката била „Двойна смесена
линия-М5“, като пресичането й съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал.2,
т.5 от ППЗДвП било разрешено само от страната на
прекъснатата линия-в случая само за автомобилите, пътуващи по южната лента в
посока от запад на изток. Така според надлъжната пътна маркировка, подс.Б. нямал правото да пресича двойната смесена линия,
понеже автомобилът, който управлявал се движел от страната на непрекъснатата
линия. Нещо повече, съгласно императивната разпоредба на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, за подс.Б. действала изричната забрана да
навлиза с автомобила си и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
заобикаляне или изпреварване.
По това време Д. К.П. управлявал с предпазна каска на
главата си мотоциклета си ***, като се движел по платното за движение на същия
път в посока от запад на изток-в южната пътна лента- насрещна спрямо тази на подс.Б.. Д. П. бил закупил мотоциклета от свой познат, като
бил сключен надлежен писмен договор с нотариална заверка на подписите, но не
било извършено прехвърляне на регистрацията на мотоциклета в КАТ. Макар че П.
бил неправоспособен водач на МПС, той шофирал и преди датата на инцидента, като
за периода от месец април 2013г.-до месец юни 2014г. бил наказван общо два пъти
по административен ред за административни нарушения на правилата за движение по
пътищата, като водач на МПС.
След като подс.Б. стигнал до
234 км. от Главен път I-8, обл.П., решил да извърши маневра „обратен завой“,
независимо от изричната забрана на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и пренебрегвайки
пътната маркировка - двойна смесена линия-М5, която от неговата страна била
непрекъсната линия. За целта навлязъл в разширението, което се намирало в северната
част на пътното платно, откъдето предприел маневрата „обратен завой“, пресичайки своята /северната/ пътна лента. В
същата лента на движение на около 100 метра разстояние зад товарния автомобил,
управляван от Б., се движел военен камион, шофиран от свид.А.Р.,
който се прибирал заедно със свои колеги от с.Ч. към гр. П.. Свид.Р. пътувал сам в първа кола от колона, в която се
движели и останалите му колеги, всеки от които управлявал отделен автомобил. Свид.Р. възприел маневрата на подсъдимия от момента, в
който вторият потеглил от разширението в северната част на пътя и проследил
внимателно всички действия, които Б. извършил от този момент насетне.
Непосредствено преди навлизане в южната пътна лента, подс.Б. спрял автомобила си почти напречно на пътното
платно, като предната му лява част била наравно с маркировката в средата на
пътя. След което отново рязко потеглил, продължавайки предприетата маневра
„обратен завой“ и навлязъл в южната лента, движейки се в нея напречно, като
изминал разстояние от около 2,52 метра /в южната пътна лента/ за около 1,2 сек,
затваряйки почти цялото пътно платно.
В момента на потегляне и навлизане на товарния
автомобил в южната пътна лента, мотоциклетът *** управляван от Д. П., движейки
се в собствената си /южната/ пътна лента със скорост около 74 км/ч /или около
20,56 м/сек./, се намирал на разстояние около 25 метра. Така водачът на
мотоциклета е нямал техническа възможност да го установи преди създадената
конфликтна точка с товарния автомобил, защото товарният автомобил, управляван
от Б., навлязъл в опасната му зона за спиране, която била 57,62 м. След като товарният автомобил изминал
разстояние от около 2,52 метра в южната пътна лента за движение, последвал удар
между него и управлявания от Д. П. мотоциклет ** като в този момент товарният
автомобил бил разположен под ъгъл около 70 градуса спрямо надлъжната ос на
платното за движение. Мотоциклетът *** бил разположен почти успоредно на
платното. Ударът между товарния автомобил и мотоциклета бил неизбежен, като
непосредствено преди произшествието скоростта на движение на т.а. *** била
около 16 км/ч. Ударът настъпил в предната лява част на мотоциклета *** и в
предната дясна част на товарния автомобил ***. След удара мотоциклетът и
неговият водач Д. П. паднали извън платното за движение от страната на южната
пътна лента, а товарният автомобил, управляван от Б., спрял, преместил се леко
назад и после потеглил пак
напред с ляв завой, като продължил движението си до финализиране на
маневрата „обратен завой“, заставайки успоредно в южното платно за движение,
след което спрял окончателно.
Възприемайки сблъсъка, свид.Р.,
отбил управлявания от него автомобил и спрял в разширението на пътя, след което
отишъл при подс.Б.. Последният бил видимо уплашен от
случилото се. Свид. Р. отишъл да провери дали водачът
на мотоциклета е жив, като видял как Д. П. умира почти мигновено от причинените
му в резултат от процесното ПТП травматични
увреждания. Пристигнали и колегите на свид.Р., като
някой от тях се обадил на тел.112. Пристигналият на място лекарски екип само констатирал
смъртта на Д.П..
От
заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза на труп /л. 77-82 от ДП / е видно, че по трупа на Д. П. са установени множество травматични
увреждания на различни органи. Причината за смъртта са несъвместимите с живота
увреждания на жизненоважни органи в шийната област,
гръдната кухина и в корема, с прекъсване на големи /магистрални/ кръвоносни
съдове-лявата подключична артерия и вена, както и на
аортата, с масивен кръвоизлив в гръдната кухина, разкъсване на черния дроб и слезката с кръвоизлив в коремната кухина, които са довели
до остра кръвозагуба и последвала остра сърдечно-съдова недостатъчност. Установените
увреждания, довели до смъртта на Д. П.,
са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет с голяма
кинетична енергия и добре отговарят по време и начин да са получени при
блъскане на пострадалия Д. П. по време на движение с мотоциклет в товарен
автомобил. Съгласно крайния извод на вещото лице, установените травматични
увреждания, довели до смъртта на П., се намират в пряка причинна връзка с пътнотранспортното
произшествие от 18.05.2016 г.
В направените в хода на съдебното
следствие допълнителни пояснения в разпита си по чл.282, ал.1 от НПК, вещото
лице уточни, че смъртта на Д. П. е настъпила мигновено или в границите на
няколко секунди до минута-две, а спасяването му е било невъзможно предвид
характера на причинените му травматични увреждания.
Според заключението
на назначената по делото автотехническа
експертиза /л. 56-73 от досъдебното производство/, ударът е настъпил в южната
лента на платното за движение в конфликтна точка на контакт, която
приблизително се намира по дължина на около 3-4 метра източно от ориентир №2,
приет в протокола за оглед, а по широчина на около 1,5-2м. северно от южната
граница на платното за движение. Скоростта на движение на мотоциклет ***
момента на удара е била около 74 км/ч., като в случая не са били налични
технически условия, които да са налагали движение на мотоциклета със скорост
по-ниска от установената. Водачът на мотоциклета би имал техническа възможност
да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост
по-малка от 22 км/ч. Скоростта на движение на т.а. *** преди произшествието
била около 16 км/ч. Експертното становище е, че в анализираната пътна ситуация,
водачът на мотоциклета *** е нямал техническа възможност да го установи преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на т.а. ***е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако
не бе предприел маневрата „обратен завой“ на това място. Изследвайки механизма
на възникналото пътнотранспортно произшествие, експертът е възприел като
най-вероятна от техническа гледна точка ситуация, при която водачът Д. П. управлявал мотоциклет *** по платното за движение на пътя гр.П.-гр.С.
в посока от запад на изток-в насрещната /южната/ пътна лента спрямо тази на подс.Б.. През това време подс.Б.
управлявал товарен автомобил *** по платното за движение на същия път, в посока
от изток на запад, срещу мотоциклета. В един момент подс.Б.
стигнал до разширение на платното, където навлязъл и откъдето предприел маневра
„обратен завой“. Така т.а. *** навлязъл в южната лента в момент, когато
мотоциклетът ** е бил на около 11-12 м. и след около 0,6 сек. е настъпил удар,
който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната лява част на мотоциклета ***
и в предната дясна част на товарния автомобил ****. След удара мотоциклетът и
неговият водач Д. П. паднали извън платното за движение на местата и в
положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. След ПТП т.а. *** се е установил на мястото и в положението, отразени в същия протокол и
видни от фотоалбума. Основната причина за настъпилото ПТП от техническа гледна
точка е, че водачът на т.а. ***е предприел маневра „обратен завой“ на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно.
В хода на съдебното следствие е
била назначена разширена комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза /л.65-94 от СП/, чието заключение не се разминава с коментираните
по-горе становища на вещите лица по вече изследваните въпроси. Посочено е, че в
момента на удара т.а. *** е бил разположен под ъгъл около 70 градуса спрямо
надлъжната ос на платното за движение, а мотоциклетът *** е бил разположен
почти успоредно на пътното платно. Разливът на снимка №2 /на л.8 от ДП/ от
фотоалбума към протокола за оглед е от гориво-смазочни материали и по специално
от изтекла охладителна течност от водния радиатор на т.а.“Мерцедес 814“, който
в следствие на удара е бил спукан. Същата тази течност е продължила да изтича и
след като т.а. *** е установен на мястото, описано в протокола за оглед.
Следата от течността има разклонен характер, понеже т.а. *** след удара е
спрял, след което се е преместил назад и после пак е потеглил напред с ляв
завой до спирането му в мястото, описано в протокола за оглед.
В разпита си по чл.282, ал.1 от НПК на 27.04.2017г.
/л.113 от СП/ вещите лица направиха допълнителни уточнения във връзка с конкретизацията,
направена от свид.Р. при показанията му от същата
дата. Според показанията на свид.Р. от 27.04.2017г. подс.Б. е направил междинно спиране напречно на пътното
платно преди да навлезе в южната лента за движение, като предната част на
автомобила му била наравно с маркировката по средата на пътя. След това,
товарният автомобил отново потеглил рязко и навлязъл в южната лента за
движение. Във връзка с това уточнение на свид.Р.,
експертите посочиха, че разстоянието, което е изминато от товарния автомобил в
южната пътна лента след междинното спиране, съвпада с разстоянието, посочено на
л. 22 от експертизата им /л.86 от СП/-а именно 2,52м /в графиката на същата
страница е допусната техническа грешка при отбелязване на това разстояние/. Вземайки
предвид информацията за това междинно спиране и рязко потегляне, вещите лица преизчислиха, че товарният автомобил от момента на
потегляне /след междинното спиране/ до момента на удара се е движил като време
около 1,2 секунди в южната пътна лента, за които е изминал около 2,52 м. в южната
пътна лента за движение. Независимо от тази допълнителна информация, относима към вече зададените им въпроси, които са били
предмет на експертното изследване, вещите лица посочиха, че крайният им извод
по отношение на това дали водачът на мотоциклета е имал техническа възможност
да избегне произшествието не се променя. Така при положение, че дължината на
опасната зона за спиране на мотоциклета е 57,62 м., мотоциклетистът и за около
1,2 сек. е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Според
коментираната експертиза, която е изготвена преди информацията за междинното
спиране /съдържаща се в показанията на свид.Р. от
27.04.2017г./, времето за движение на товарния автомобил ***от момента на
навлизането му в южната лента до момента на удара е било 0,57 сек., като съответстващата
дистанция на мотоциклета *** преди мястото на удара е 11,72 м. Видно е, че след
отчитане на информацията за междинно спиране на товарния автомобил,
непосредствено преди навлизането му в южното платно, времето за движението му
от момента на навлизането му в южната лента до момента на удара се увеличава от
0,57 сек. на около 1,2 сек., според уточненията на вещите лица, дадени в
съдебното заседание от 27.04.2017г. Така в момента на навлизането на товарния
автомобил в южната пътна лента, мотоциклетът се е намирал на около 25 метра от
мястото на удара /а не на 11,72 м./. Тази дистанция, на която се е намирал
мотоциклетът в момента на навлизане на т.а. в неговата пътна лента, след
внезапното спиране и рязко потегляне, се изчислява от уравнението Sуд. = T уд. . Vа., посочено и в самата
експертиза /л.85 от СП/, където T уд. /времето за движение на т.а. *** от момента на
навлизане в южната пътна лента до момента на удара/ и Vа. /скоростта на мотоциклета/ са известни величини. В
това уравнение, след уточнението на свид.Р. за
междинното спиране, стойността на T уд. е вече 1,2 сек., за които с установената си според
експертизата скорост от 20,56 м/сек. мотоциклетът е изминал разстояние около 25
метра преди мястото на удара. Макар дистанцията на мотоциклета преди мястото на
удара от момента на навлизане на т.а. в южната лента да е около 25 метра /които
е изминал за 1,2 сек. с установената си скорост от 20,56 м/сек./ - т.е.
дистанцията е значително по-голяма от 11,72м., то и при тази стойност /от около
25 метра/ ударът е бил неизбежен. В този смисъл вещите лица посочиха в разпита
си от 27.04.17г., че крайният им извод, възприет в експертното заключение
остава непроменен. Спирането на мотоциклета е било невъзможно, понеже опасната
му зона за спиране е много по-голяма и от 25 метра, а именно 57,62 метра. Така
в момента на рязкото потегляне на товарния автомобил и навлизането му в южната
лента на платното за движение /след предхождащото го спиране, описано от Р. на
27.04.2017г./, водачът на мотоциклета *** е нямал техническа възможност да го
установи преди създадената конфликтна точка с товарния автомобил, защото
последният е навлязъл в опасната му зона. Предвид обстоятелството, че
експертите бяха категорични досежно тези
обстоятелства в разпита си от 27.04.2017г., а и дадените от тях уточнения
касаеха вече зададените им и изследвани от тях въпроси, съдът прецени, че
назначаването на допълнителна експертиза е безпредметно и същото би довело да
необосновано нарушение принципа на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. В този
смисъл не могат да бъдат споделени възраженията на защитата относно неизясненост на механизма на настъпване на процесното произшествие. Тези възражения са мотивирани с
твърдения за липса на житейска логика и с предположения, игнориращи събраната
по делото доказателствена съвкупност. Неоснователни
се и претенциите на защитата за пристрастност на вещото лице М., изведени само
въз основа на обстоятелството, че същият е присъствал като автоексперт
при огледа на местопроизшествието.
Съдът възприе и изгради
изводите си въз основа на заключенията на съдебно медицинската експертиза, автотехническата експертиза и комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза и направените от експертите разяснения и уточнения при проведените
им разпити по реда на чл.282 от НПК, тъй като заключенията им са изготвени безпристрастно,
обосновано и мотивирано с необходимите професионални знания в изследваната
материя.
*
Описаната фактическа
обстановка се установява от следните доказателствени
материали – отчасти от обясненията на подсъдимия Б. в кредитираната от съда
част, изцяло от показанията на свидетелите А.Р., К.П., Г.К., П.Д., А.П., О.П. и
Б.Ш., дадени пред настоящия състав на съда; от заключенията на съдебно
медицинската експертиза, автотехническата експертиза
и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза и направените от експертите
разяснения и уточнения при проведените им разпити по чл.282 от НПК; от приложените
по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.2-15 от досъдебното
производство/,
справки за нарушител-водач на МПС /л.28-29 и л.143 от досъдебното производство/, копие от договор за
покупко-продажба на МПС /л.53 от досъдебното производство/, удостоверение за
наследници /л.105 от досъдебното производство/, справки в Централна база КАТ за
регистрация на МПС /л.148-149 от досъдебното производство/ и др.
За да достигне до тези фактически
констатации, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.Р. /дадени на
29.03.2017г. и 27.04.2017г./, К.П., Г.К., П.Д., А.П., О.П. и Б.Ш., дадени пред
настоящия състав на съда, като обективни безпристрастни, логични,
непротиворечиви и съответни на останалата доказателствена
съвкупност.
От фактическа страна се
очертават следните спорни въпроси по делото: дали водачът на т.а. *** подс.Б. е предприел маневра „обратен завой“, въпреки
нормативната забрана, при какви обстоятелства е била осъществена тази маневра, в
коя пътна лента от платното за движение и на кое място от пътното платно е
настъпило съприкосновението между двете превозни средства, могъл ли е водачът на
мотоциклета *** да избегне произшествието и дали същият е допринесъл за
настъпване на съставомерното последствие.
Съдът прие, че подс.Б. е предприел
маневра „обратен завой“, независимо от изричната забрана на ЗДвП и
пренебрегвайки обозначението на пътната маркировка, като извършил тази маневра
при описания вече механизъм. В момента на навлизане на товарния автомобил в
южната пътна лента, мотоциклетът ***, управляван от Д. П., движейки се в
собствената си пътна лента със скорост около 74 км/ч /или около 20,56 м/сек./
се намирал на разстояние около 25 метра. Така водачът на мотоциклета е нямал
техническа възможност да го установи преди създадената конфликтна точка с
товарния автомобил, защото товарният автомобил, управляван от Б., навлязъл в
опасната му зона за спиране, която била 57,62 м. Последвал удар, който бил неизбежен, като
непосредствено преди произшествието скоростта на движение на т.а. *** била
около 16 км/ч. Ударът е настъпил в предната лява част на мотоциклета *** и в
предната дясна част на товарния автомобил ***.
За да достигне до тези
фактически констатации, съдът възприе за достоверни показанията на свидетеля
очевидец Р., който подробно, последователно и непротиворечиво описва процесните събития в двата си разпита, проведени в хода на
съдебното следствие-съответно на 29.03.2017г. /л.48-49 от СП/ и на 27.04.2017г.
/л.111-112 от СП/. Показанията на свид. Р. относно предприетата
от подсъдимия маневра „обратен завой“, начина на осъществяването й, мястото и
момента, в който е настъпил процесният сблъсък кореспондират
напълно с възприетия от експертите механизъм на процесното
ПТП, спецификата на деформациите по товарния автомобил, мястото и начина, по
който е спрял на пътното платно след произшествието, местоположението на
мотоциклета и на водача му след сблъсъка, както и с останалите констатации на
приетите по делото експертизи.
Съдът кредитира само
частично обясненията на подс.Б., като не възприе
същите в частта, в която същият отрича да е предприемал и извършвал маневра
„обратен завой“, както и даденото от него описание на механизма на настъпването
му, поведението на двамата водачи, участници в него, вкл. и скоростта на
движение на мотоциклета, лентата, в която всеки от двамата се е движил, както и
всички останали обстоятелства, свързани с инкриминираното ПТП. Съдът отчете, че
освен доказателствено средство, въпросните обяснения
са и средство за защита, поради което ги подложи на критичен анализ,
съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал.
В тази връзка съдът взе предвид показанията на свид.Р.,
който е категоричен, че подс.Б. е предприел маневра
„обратен завой“ и подробно описва обстоятелствата, при които това е сторено, а
също и механизма и мястото на настъпване на процесното
ПТП. Тези показания на свид.Р. в никакъв случай не са
изолирани, както се твърди от защитата, а същите съответстват на констатациите,
съдържащи се в протокола за оглед и фотоалбума към него, кореспондират и със
заключенията на автотехническата и комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза по делото.
Вещите лица са подложили на внимателен анализ всички доказателствени
материали по делото, като са обсъдили аргументирано причините, поради които не
могат да бъдат възприети твърденията на подс.Б.,
според които ударът бил настъпил в северната пътна лента. Това е така според
експертите, понеже от техническа гледна точка е абсолютно невъзможно след удара
т.а. ***да се завърти на 170 градуса и да спре в южната лента на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед. Също така е невъзможно и
мотоциклетът *** заедно с водачът му Д. П. да се озоват южно извън платното за
движение. Пак според вещите лица, ако ударът беше настъпил в северната лента,
при леко отклонение на т.а. ***наляво /както твърди Б./, то тогава след ПТП
т.а. ***би се намирал с предната си част, насочена на запад, а не на изток. В
този смисъл не може да бъде споделено възражението на защитата, че обясненията
на подсъдимия Б. и неговата версия за случилото се са останали неизследвани.
Напротив, същите са подложени на внимателна преценка в експертните изследвания
и са посочени техническите причини, поради които описаният от Б. механизъм на
настъпване на процесното ПТП е приет за абсолютно
невъзможен. Както бе отбелязано, описаният от Б. механизъм на настъпване на
произшествието не кореспондира и със съдържащата се в протокола за оглед
информация относно местоположението на превозните средства и трупа на починалия
след произшествието, както аргументирано е отбелязано от експертите. Този
механизъм противоречи и на категоричните, непротиворечиви и безпристрастни
показания на Р., който като случаен свидетел на процесните
събития не може да бъде окачествен като недобросъвестен поддръжник на
обвинителната теза.
Съдът кредитира останалата
част от обясненията на подс. Р., а именно в частта, в
която сочи информация относно събитията, предхождащи взетото от него решение за
извършване на забранената маневра, като отчете, че в тази им част изложеното от
него кореспондира с останалите доказателствени
материали /показанията на свидетелите А.Р., А.П., О.П. и Б.Ш./.
Съдът не сподели и възраженията
на защитата относно наличието на неизяснени моменти в експертните становища,
касаещи предмета на доказване. Видно от обстойния анализ, съдържащ се в
последното експертно становище, при изготвянето на същото, така, както и при
предходните експертизи, са изследвани обстойно всички материали по делото. Коментирани
са деформациите по т.а. ***, както и различните гласни доказателствени
средства, и най-вече показанията на свид. Р. и
обясненията на подс.Б., като са посочени причините,
поради които са отхвърлени с категоричност твърденията на подс.Б.
за обстоятелствата по настъпване на процесното
произшествие в неговата пътна лента.
В последното съдебно
заседание по делото, при проведения по искане на защитата допълнителен разпит
на свид.Р., същият уточни, че непосредствено преди навлизане в южната пътна лента, подс.Б. спрял автомобила си почти напречно на пътното
платно /като предната част на товарния автомобил била наравно с маркировката в
средата на пътя/, след което отново рязко потеглил, навлизайки в южната лента.
Изминал известно разстояние напречно в южната пътна лента, затваряйки на
практика цялото пътно платно и в този момент е настъпил фаталният сблъсък. Това
допълнение в показанията на свид.Р. се взе предвид от
вещите лица при проведения им по реда на чл.282 от НПК разпит и същите /л.113
от СП/ извършиха коментираните по-горе преизчисления, като аргументираха извода
си, че крайното им становище, възприето в експертното им заключение не се
променя. Експертите бяха категорични, че с навлизането на товарния автомобил в
южната пътна лента /след спирането му непосредствено преди това/, водачът на
мотоциклета не е имал техническа възможност да го установи преди създадената
конфликтна точка с товарния автомобил, защото последният е навлязъл в опасната
му зона и последвалият удар е бил неизбежен. Не може да бъде споделено възражението
на защитата относно необходимост от повторна експертиза, понеже вещото лице С.
било посочило, че може още да се работи по тази експертиза. В този смисъл въпросите,
които вещото лице С. повдигна в хода на разпита си са изцяло от правно
естество, както и самият той отбеляза и касаят най-вече преценката относно наличието
на предвидимо препятствие и анализа на дължимото поведение от страна на
съответните водачи на МПС.
Следващият спорен момент е
поведението на водача на мотоциклета ***, което е от изключително значение и за
изясняване на въпроса относно наличието или липсата на принос от страна на
пострадалия за настъпване на инкриминирания резултат. Съдът обсъжда този доказателствен проблем, за да се постигне максимална яснота
относно механизма на процесното произшествие и
причините за неговото настъпване, както и с оглед становището на адв.Р., че приносът на пострадалия за настъпване на престъпният
резултат е по-значителен. На първо място, съдът не споделя твърдението на
защитата за управление на мотоциклета с по-висока скорост от установената в
експертните заключения, понеже същото не намира доказателствена
опора. Така адв.Р. аргументира това си твърдение с
предположението, че в противен случай свид.Р. е щял
да забележи мотоциклета. В разпита си от 27.04.2017г. обаче свид.
Р. /л.111 от СП-стр.2/ ясно посочва, че целта му като шофьор е да гледа своето
платно за движение, а и наблюдавал водача на товарния автомобил внимателно,
понеже го видял, че започва да прави „обратен завой“ и той го следял, за да не
застраши него самия. В коментираната ситуация скоростта на мотоциклета,
определена от експертите към момента на удара е 74 км/ч. Липсата на спирачни
следи, оставени от него преди удара върху асфалтовото покритие и други
обективни данни, както и липсата на убедителни гласни доказателства в тази
насока, дава основание да се приеме, че и при потеглянето на товарния автомобил
/след спирането му преди навлизане в южната пътна лента/, скоростта на
мотоциклета е била същата, с която е навлязъл в удара, а именно 74 км/ч.
Твърдения за скорост, по-висока от посочената се съдържат единствено в
обясненията на подс.Б. /л.33 на гърба от СП/, който
сочи движение на мотоциклетиста със скорост „не по-малко от 80-100 км/ч.“. Тези
твърдения на подс. Б. обаче съдът не кредитира,
понеже същите не се потвърждават от други доказателствени
източници и не кореспондират с коментираните обективни находки. Нещо повече, както
бе коментирано обстойно по-горе, обясненията на подсъдимия, касаещи останалите обстоятелства
по настъпване на процесното произшествие, противоречат
на събраните по делото категорични доказателства. Всичко изложено мотивира съда
да не възприеме и тази част от обясненията на подс.Б..
Що се отнася до многократно
изтъкваната от защитата неправоспособност на починалия, то безспорно същата е
неоспорим факт. От значение в конкретния случай обаче е преценката дали същата
е в причинно-следствена връзка с настъпилото последствие. Този въпрос, обаче,
както и въпросът относно това бил ли е товарният автомобил предвидимо
препятствие за пострадалия мотоциклетист, са въпроси от правно естество и са
предмет на разглеждане на съответното им систематическо място.
При така установените по
делото факти съдът прие, че с действията си подсъдимият Б. е осъществил
елементите от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 18.05.2016 г. на 234
км. от Главен път I -8, област П. при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил *** с рег***, собственост на ***, гр. В., област П., е нарушил правилата за движението
по пътищата: чл. 16, ал. 1 т.1 от Закона
за движение по пътищата: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне” и чл.63, ал.2 т. 5 от Правилника за прилагане на
закона за движението по пътищата: „Надлъжната пътна маркировка има следните
изображения, наименования и значения: т. 5. Двойна смесена линия – М5
Пресичането й е разрешено само от страната на прекъсната линия” и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. К.П., като смъртта е настъпила на
местопроизшествието.
От обективна страна –
засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспорта.
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие - чрез него подсъдимият е
нарушил две от инкриминираните правила за движение – чл. 16, ал. 1 т.1 от Закона за движение по пътищата и
чл.63, ал.2 т. 5 от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата.
Налице са всички обективни съставомерни
признаци на престъплението, а именно - противоправно
поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение, тези нарушения са в пряка причинна връзка с
ПТП и уврежданията на пострадалия, който е починал в резултат на тежките
травми, които е получил при удара.
Престъплението е резултатно – причинена е смъртта на Д. К.П., която е
настъпила на местопроизшествието, като е налице пряка причинно – следствена
връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат, установена и от
заключенията на изготвените по делото експертизи.
Според правната доктрина, разгледаната на фона на
наказателното право, причинно-следствената връзка има същата конструкция, както
причинно-следствената връзка като философска категория. Наказателното право
търси отговора на въпроса: кога може да се счита, че дадени общественоопасни
последици са в причинна връзка с определено човешко деяние, т.е. кога
последното е частична причина, едно от необходимите условия за настъпване на
тези последици. В тази връзка причинно-следствената връзка в наказателното
право обединява именно престъпното деяние и общественоопасните
последици като факти от обективната действителност, по такъв начин, че общественоопасните последици се приемат за обусловени от
престъпното деяние.
В конкретния случай причинно-следствената
връзка между
поведението на подсъдимия и престъпния резултат се обяснява с нарушаването на
правилата за движение от водача Б., което е предпоставило
настъпилото съставомерно последствие, което пък от
своя страна не би било осъществено без реализирането на тази причина.
Съдът прие, че при така
установените факти поведението на подс.Б. субсумира само реализирани нарушения на нормите на чл. 16, ал. 1 т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2 т. 5 от ППЗДвП, забраняващи пресичане на двойната смесена линия М5 от страната на непрекъснатата
линия, с последващо навлизане и движение в насрещната
лента, освен при изпреварване или заобикаляне, с което той не се е съобразил, предпоставяйки произшествието и настъпването на вредоносния
резултат. Установи се по делото, че подс.Б. е
предприел и осъществил маневра „обратен завой“, с което грубо е нарушил
действащата императивна забрана на чл. 16, ал. 1 т.1 от ЗДвП и несъобразявайки
се с надлъжната пътна маркировка, съгласно указаното в чл.63, ал.2 т. 5 от ППЗДвП.
По този начин подсъдимият на практика е „затворил“ пътната лента за движение на
водача Д. П., навлизайки в опасната му зона. Конкретиката
на транспортното престъпление сочи именно на грубо несъблюдаване на правилата
за движение по пътищата /регламентирани от чл. 16, ал. 1 т.1 от ЗДвП и чл.63,
ал.2 т. 5 от ППЗДвП/ предвид и спецификата на
управляваното от подсъдимия превозно средство. Касае се за товарен автомобил, с
който на практика е било затворено почти цялото пътното платно, видно и от
показанията на свид. Р., а и от инкорпорираните в автотехническата и комплексната експертизи изводи. Видно от
коментираните по-горе автотехническа и комплексна
експертизи, както и от допълнителните пояснения на експертите в хода на
съдебното следствие, във връзка с поставените им задачи, основната причина за настъпилото ПТП от техническа гледна
точка е, че водачът на т.а. ***е предприел маневра „обратен завой“ на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно. Водачът на мотоциклета *** е нямал техническа възможност
да го установи преди създадената конфликтна точка с товарния автомобил, защото
последния е навлязъл в опасната му зона.
Дълготрайна е съдебната практика, че
извършените нарушения по специалното законодателство и в частност по това за
движение по пътищата, трябва да са в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилия противоправен резултат, за да се приеме,
че същите запълват бланкетната диспозиция на чл. 343 НК. Според изведените факти по
настоящото производство се установява, че деецът е извършил „обратен завой“,
независимо от императивната законова забрана. С други думи, той въобще не е
имал правото да предприема подобно поведение на това място. Затова именно съдът
го оправда за вменените му от държавното обвинения нарушения по чл. 25, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП. Правилата по чл. 25, ал.1 от се отнасят до всяка,
"каквато и да е маневра", но не за цялата продължителност, а само за
времето "преди" нейното извършване, докато ал.2 регламентира
правилата, които следва да се спазват от водачите при самото извършване на
маневра, която е свързана с навлизане в съседна пътна лента. И двете разпоредби
регламентират обаче правилата, при които се извършават въпросните маневри,
когато тяхното извършване е правомерно. В случаите, когато е налице изричен
нормативен запрет за предприемане на определено
поведение, както е в конкретния казус, то същото не е следвало въобще да бъде
осъществявано, при каквито и да било условия и правила.
Предвид изложеното, съдът оправда подс.Б. по обвинението да е нарушил и правилата за движение
по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, приемайки, че само и единствено
посочените току-що нарушения на чл. 16,
ал. 1 т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2 т. 5 от ППЗДвП са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.
На следващо място, съдът прие, че пострадалият Д. П.
не се явява внезапна и непредвидима опасност на движението, поради което в
конкретния случай не е налице „случайно деяние” по смисъла на чл.15 НК. Според
решение №318/1988 г.- ІІІ н.о. ВС „за да се приеме, че водач на МПС не действа
виновно при настъпили общественоопасни последици е необходимо:
а/ деецът да се е съобразил с предписанията на правнорегламентираната
дейност, която осъществява при управлението на МПС; б/ да са налице условия,
при който той да е поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията
си и да предотврати настъпването на вредните последици.”
Първото условие не е налице, защото, както бе посочено
по-горе, подсъдимият е имал възможност да избегне автопроизшествието, ако не бе
предприел маневра „обратен завой“ на място, на която същата е била абсолютно
забранена. С оглед на горното подсъдимият е имал задължението като водач на МПС
да има поведение съобразено с правилата за движение. Нарушавайки императивна
нормативна забрана за осъществяване на реализираната маневра, сам се е поставил
в положение да не може да предотврати резултата, поради което не е налице и
второто основание за невиновно поведение на подсъдимия. Той не е бил поставен в
положение на невъзможност да изпълни задълженията си. Казано и по друг начин,
поради нарушението на този императивен запрет, той е
навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, където въобще е нямал
право да бъде /освен при изпреварване или заобикаляне, каквито безспорно той не
е извършвал/. Именно това грубо несъблюдаване на правилата за движение по
пътищата, е довело до настъпването на процесното ПТП.
След като подсъдимият сам е създал предпоставките за настъпването на престъпния
резултат, то следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1
от НК.
Затова и в редица решения ВКС е посочил, че
възможността на подсъдимия да се възползва от нормата на чл.15 съществува само
в случаи, когато той е управлявал правомерно своя автомобил. След като
подсъдимият сам се е поставил в състояние на управление на МПС в нарушение на
нормативни разпоредби, както бе посочено по-горе, не би могъл да претендира, че
нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици /Р. 232/2009 г. на ВКС-ІІІ н. о., Р. №318/1988 год.- ІІІ н.о., Р.408/2011
год.-ІІ н.о. и др./.
Отделен е въпросът обаче дали в конкретния случай
поведението на пострадалия е било първопричина за настъпилия вредоносен
резултат, респ. дали е Д. П. е съпричинил същия.
Принципно, дори и да е налице съпричиняване, вината
на подсъдимия не отпада заради съвината на
пострадалия, но последната се отчита от съда при индивидуализация на
наказателната отговорност на първия. Във връзка с наведените от защитата доводи
относно изключително виновно поведение на пострадалия, е уместно да се
отбележи, че според категоричната съдебна практика, след като сам водачът на
МПС е осъществил груби нарушения на правилата за движение по пътищата, макар и
да не е първопричината за настъпилия вредоносен резултат, е съпричинил
същия. Нещо повече, в конкретния случай твърденията на защитата за изключително
виновно поведение на пострадалия водач на мотоциклет ***, което да е в
причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, не намират доказателствена опора. Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът прие липса на съпричиняване на
вредните последици при процесното ПТП от страна на
пострадалия Д. П.. Наистина безспорно доказано е по делото, че пострадалият е бил неправоспособен
водач. За наличието на съпричиняване обаче е
необходимо да се установи, че от фактическа страна пострадалият със своето
поведение не само е осъществил нарушение на дадено правило за движение, но и че
това нарушение е в причинна връзка с настъпилите вредни последици. В този
смисъл е напр. Р. № 47 от 28.01.1980г. по н.д. №1337/79г. на ВС, 3 н.о. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установи наличие
на такава причинно-следствена връзка. С други думи, макар пострадалият да е бил
неправоспособен водач, то това му нарушение не е в причинна връзка с реализираното последствие. За
този си извод съдът отчете, че според коментираните по-горе експертни
становища, с навлизането на товарния
автомобил в южната пътна лента /след спирането му преди навлизане в южната
лента/, водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да го установи
преди създадената конфликтна точка с товарния автомобил, защото последният,
пресичайки пътната маркировка, е навлязъл в опасната му зона и последвалият
удар бил неизбежен. Нещо повече, в конкретния случай товарният автомобил не
може да се приеме за предвидимо препятствие по отношение на пострадалия Д. П.,
който също е водач на МПС-мотоциклет ***. Така според Р. № 1035 от 27.09.1977г.
по н.д. №883/77г. на ВС, 3 н.о., „задължението да вземе необходимите мерки за
избягване на автопроизшествието възниква от момента на създаване опасност на
движението, а това е моментът, когато насрещното превозно средство е навлязло в
неговата лента за движение“. В този смисъл вещите лица са категорични, че в момента на навлизането на товарния автомобил в южната
лента на платното за движение /след предхождащото го спиране, описано от Р./,
водачът на мотоциклета *** е нямал техническа възможност да го установи преди
създадената конфликтна точка с товарния автомобил, защото последния е навлязъл
в опасната му зона. Нещо повече, спирането на товарния автомобил,
непосредствено преди да навлезе в насрещната пътна лента, само по себе си е заблуждаваща
индикация за водача на насрещно движещия се мотоциклет, че подсъдимия Б. се
отказва да извърши и без това забранената маневра.
Що се отнася до твърденията на защитата за управление
на мотоциклета със скорост, много по-висока от установената от експертите, то същите
не намериха доказателствена опора, както бе
коментирано по-горе. От друга страна експертите приеха, че не са били налични
технически условия, които да са налагали движение на мотоциклета със скорост,
по-ниска от установената скорост около 74 км/ч. Експертното становище е, че в
анализираната пътна ситуация, водачът на мотоциклета *** е нямал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране.
От субективна страна процесното
престъпление е реализирано от подсъдимия Б. при форма на вината непредпазливост
във вида небрежност. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпилите в резултат от поведението
му общественоопасни последици, респективно бил е длъжен да има поведение,
съобразено с правилата за движение по пътищата. Нарушавайки съответните норми
на ЗДвП и ППЗДвП, сам се е поставил в положение да не
може да предотврати престъпния резултат. В този смисъл налице са и двата признака на небрежността: обективен – подс.Б. е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и субективен - деецът е могъл да предвиди
последиците.
Обективният признак на
небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил
длъжен да предвиди. За да се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди
престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса. Първо, какво
поведение дължи субектът в дадения случай. Дължимото поведение се определя от
правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са изработени
от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени в
нормативен акт, в конкретния случай това са ЗДвП и ППЗДвП.
Правилата очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за да
избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички правила изключва
небрежността и изобщо вината. Обратно - нарушаването на правилата за изпълнение
на съответната дейност означава, че деецът не е проявил дължимата грижа.
Вторият въпрос е, отклонил ли се е деецът от дължимото поведение и в какво се е
изразило това отклонение. При небрежността деецът нарушава правилата за
изпълнение на съответната дейност и от това за него възниква задължението да
предвиди общественоопасните последици на своето деяние.
Субективният признак на
небрежността е възможността на дееца да предвиди настъпването на престъпния
резултат. Тази възможност се преценява не изобщо, а конкретно за случая, и то в
рамките на дължимото на онова поведение, което се изисква в подобни случаи.
Едва след като се установи какво е дължимото поведение, следва да се постави
въпросът, дали конкретният деец (спазвайки правилата) е могъл в конкретните
условия да предвиди престъпния резултат. Възможността за предвиждане и
предотвратяване на резултата зависи: от конкретните обективни условия за
извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на дееца. Задължение
на съда е във всеки отделен случай да установи какви обективни условия са били
необходими, за да се предотврати резултатът и след това да изследва дали всички
необходими условия са съществували. Ако липсва само едно от необходимите
условия, налице е обективна невъзможност за предотвратяване на
общественоопасния резултат, т.е. случайно деяние. От това, че съществува
задължение за предвиждане на общественоопасните последици не следва, че
съществува и възможност за това. Съдът винаги трябва да констатира наличието на
някакво обективно обстоятелство, което насочва съзнанието на дееца към
опасността при нарушаване на правилата. Такова обективно обстоятелство
съставляват и самите специални правила за извършване на съответната дейност,
каквито в конкретния случай са нарушените норми на ЗДвП.
Що се отнася до
индивидуалната възможност на дееца да предвиди престъпния резултат, тя зависи
от способностите, знанията, опита, съобразителността, физическото и
психическото състояние на конкретната личност (телесен недъг, състояние на
афект, внезапно смущение и др.). Наличието на съответни качества позволява на
дееца чрез мобилизиране на своя психически капацитет да изведе в съзнанието си
представата за общественоопасните последици. Тази възможност, заедно с
проявената недостатъчна грижа от страна на дееца (и при съответна волева
насоченост) съставлява основанието за отрицателна оценка на психическото
отношение на дееца към престъпния резултат. Обратното - липсата на такава
възможност означава липса на вина, т.е. наличие на случайно деяние (чл. 15 НК).
При небрежността липсват
конкретни представи за престъпния резултат. Но това не означава обаче, че
деецът няма някакви най-общи представи за това, което върши, за обстановката, в
която действа и за възможните опасности.
В разглеждания случай е
безспорно установено, че подсъдимият Б. е причинил престъпния резултат – смъртта
на Д. П., без да е предвиждал същия. Следващият въпрос, на който следва да
отговори съдът, е, налице ли са останалите два белега на небрежността: подсъдимият
бил ли е длъжен и ако е бил длъжен, дали е имал възможност да предвиди престъпния
резултат.
В конкретния случай съществуват
юридически правила, които да регламентират конкретната ситуация, и това са разпоредбите
на чл. 16, ал. 1 т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2 т. 5 от ППЗДвП,
нарушени от подсъдимия, които са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия противоправен резултат. Реализираните от Б.
груби отклонения от дължимото поведение неминуемо пораждат за него задължението
да предвиди настъпването на престъпния резултат. Поставя се въпросът, а имал ли
е подсъдимият възможността, ако действаше в рамките на дължимото поведение, да
предвиди престъпния резултат. Отговорът и на този въпрос е положителен. Подсъдимият,
който е пълнолетно лице /към процесната дата е бил на
около 58 години/, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, предвид, както липсата на изключваща вменяемостта му
душевна болест, така и индивидуалното му достигане на възрастта за психическа и
социална зрелост. Налице са били всички субективни предпоставки, за да може
подсъдимият да предвиди настъпването на престъпния резултат. Ако беше проявил
дължимата грижа и взискателност, ако беше подложил на внимателна преценка
всички обстоятелства, подсъдимият можеше да изведе в съзнанието си представата
за общественоопасните последици от своето деяние.
При индивидуализация
наказанието на подсъдимия Б. съдът изходи от общите разпоредби на закона / чл.54 от НК/, принципите за
определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидения в
съответната специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл. 343, ал. 1, б.„в“, вр.
чл.342, ал.1 от НК към момента на извършването
му законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от 2 до 6
години.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление
и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на
обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или
по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенции.
В случая съдът взе предвид
като смекчаващи отговорността на подс.Б.
обстоятелства чистото
съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви на
подсъдимия, които обстоятелства в контекста на 58-годишната му възраст към
момента на извършване на престъплението го характеризират като личност,
спазваща установения в страната ни правов ред. Смекчаващи отговорността му
обстоятелства са и неговата трудова и
семейна ангажираност.
Като смекчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство бе отчетен и конкретният вид на проявената
непредпазлива форма на вина, а именно небрежност. Изложеното не представлява нарушение на чл.56 от НК,
доколкото законодателят е поставил под един знаменател извършваните при форма
на вината непредпазливост транспортни престъпления по чл.343 от НК, което дава
възможност при индивидуализация на наказанието, да се релевира
съответният й вид, като нейният по-смекчен вариант относно субективната страна
на деянието се явява несъзнаваната непредпазливост или небрежността. В подобен
смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция /напр. Р. № 159/68г., на
ІІІ н.о. на ВС/, според която видът на непредпазливост при транспортните
престъпления /съзнателна или несъзнателна/ е едно от обстоятелствата, които
съдът е длъжен да обсъжда съгласно чл.54 и чл.55 от НК при определяне вида и
размера на наказанията, без това да съставлява нарушение на чл.56 от НК.
Изложеното е изводимо и от ТР№2/22.12.2016г. на ВКС.
Отегчаващо
отговорността му обстоятелство се явяват особено тежките нарушения на правилата
за движение по пътищата, изразяващи се в предприемането на маневра „обратен
завой“ при действие на категорична нормативна забрана за това, която маневра е
реализирана с товарен автомобил, който на практика е препречил цялото пътно
платно за движение. Пресечена е и двойната смесена линия на пътното платно от
страната на непрекъснатата линия, което също е било абсолютно недопустимо,
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2, т.5 от ППЗДвП. Утежняващо
отговорността на подсъдимия е и обстоятелството, че подсъдимият нееднократно е
санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на правилата за
движение, като последното му
санкциониране датира от месец август 2009г. Обстоятелствата, свързани с профила
на подсъдимия като водач, сочат, че той последователно през годините е
пренебрегвал правилата за движение и не се е повлиял от прилаганите спрямо него
механизми за превъзпитателно въздействие.
Съдът не окачестви като отегчаващо обстоятелство
претърпените психически страдания от близките на починалия,
доколкото се касае за посткриминални и
независещи от дееца обстоятелства. Общ принцип при индивидуализацията на
наказателната отговорност е, че като отегчаващи обстоятелства е допустимо да се
третират само осъзнатите фактически особености на проявата, тоест тези, към
които виновният има съответното психическо отношение.
Съдът прие, че по делото не се установява
наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подс. Б. обстоятелства, поради които и най-лекото,
предвидено в закона наказание, да се явява несъразмерно тежко, което да
обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Поради това и при
санкционирането на подс.Б. съдът приложи разпоредбата
на чл.54 от НК.
При
определяне на наказанието съдът отчете принципната теза, застъпвана и в
практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени
към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца” / Решение №
300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
При съвкупната преценка на
противоположните по насоченост индивидуализиращи обстоятелства, налични по
делото, съдът намира, че смекчаващите са преобладаващи, поради което справедливо
се явява наказание „лишаване от свобода“, в размер, близък до специалния
минимум, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът
прие, че този размер съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които
не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.
В конкретния случай са налице всички предпоставки,
визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за
поправянето и превъзпитанието на подс. Б. не е
необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от
свобода”. Тези изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на закона
и с предпоставките, съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от
свобода” е до три години, подсъдимият не е осъждан до момента на наказание
„лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане
целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не
се налага изтърпяване на наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива,
то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца.
Затова и законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на наказанието
при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение. Това от
своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални особености и
характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание
без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Независимо обаче, че
съгласно константната съдебна практика за приложението института на условното
осъждане е водеща преди всичко индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не
игнорира и нуждите на генералната превенция. За това следва да се преценят не
само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на
деянието. За да бъде същата завишена, трябва да са налице конкретни данни,
които да характеризират дееца и деянието с по-висока степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпления от този вид, тъй като принципно
за всяко по вид престъпление законодателно е заложена съответна степен на
обществена опасност на деянието, намерила израз в предвидената санкция.
По отношение на подсъдимия Б., съдът, въз основа
направената преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се
приложи чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”. В
конкретния случай подсъдимият е с много добри характеристични данни, същият е с
чисто съдебно минало, разглежданият случай е небрежно проявление на вината,
деецът съжалява за стореното и е искрено шокиран от случилото се.
С оглед изложеното, съдът намира, че по отношение на
подсъдимия Б. ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с
отлагане изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с
определянето на ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в законна сила. Именно изпитателният срок ще постави на проверка
волята на подсъдимия за в бъдеще да се въздържа от престъпна дейност, доколкото
в случай на осъществяване на ново престъпление, ще следва да изтърпи и
отложеното наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране
на поведението към стриктно спазване на закона, са конкретните проявления, чрез
които подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и превъзпитание. При
определяне продължителността на изпитателния срок съдът взе предвид, че
смекчаващите отговорността обстоятелства са преобладаващи, поради което не е правилно определянето на максималния изпитателен срок
от пет години, в каквато насока бе формулирано изрично искане от страна на
държавното обвинение. В този смисъл съдът отчете, че Б. не е вършил каквито и
да било общественоопасни посегателства
в миналото, а настоящото престъпление е непредпазливо като форма на вина, при
това във вида небрежност. Не е правилно понасяне и на минималния срок (три години),
доколкото са налични съществени отегчаващи обстоятелства, обосноваващи нужда от
по-дълъг срок за изпитание на дееца. Справедлив се явява именно средният законоустановен размер от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Що се отнася до
кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК „лишаване от право да управлява
МПС”, при определянето на срока му - ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила,
съдът отчете горевизираните индивидуализиращи
отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства. Бяха отчетени едновременно фактът, че деецът, който е
осъществил грубо нарушаване на правилата за движение, в миналото е имал и други
нарушения на правилата за движение /видно от справката за нарушител-водач/ и обстоятелството, че посредством
управление на МПС упражнява занятието, с което осигурява прехраната на
семейството си. Този размер съответства на минималният материалноправно допустим санкционен предел в конкретния
случай.
Съдът намира, че така определените на подсъдимия Б.
кумулативни санкции са съобразени с правилото, залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК,
според което, когато в особената част на НК е предвидена възможност за дадено
престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът,
като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко
едно от тях, така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в
чл. 36 от НК.
На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимия Б. наказание „лишаване от
свобода“ времето, през което е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа на
18.05.2016г., като един ден задържане се зачета за един ден лишаване от
свобода.
По отношение на представените
по делото веществени
доказателства, съдът постанови да се върнат на правоимащите
лица след влизане на присъдата в законна сила, както следва: товарен автомобил ***, с рег. № ***-да се върне на ***
гр. В., след влизане на присъдата в законна сила, а мотоциклет *** с рег. *** и
каска за глава, да се върнат на наследниците на починалия Д. К.П.: К.П.П. и Г.Н.К., след влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Б. бе
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – П., в полза на държавата сумата от 523,90 лв. представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд – П., в
полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 1035,00 лв., представляваща
направени разноски в хода на съдебното производство.
С оглед така постановената осъдителна присъда подсъдимият
Б. бе осъден и да заплати на всеки един от частните обвинители: К.П.П. и Г.Н.К.
сумите от по 800,00 лева, представляващи направените от всеки един от тях
разноски за процесуално представителство в хода на наказателното
производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :