ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 604 29.04.2020 Година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХХІІІ Наказателен
състав
На двадесет и девети април
Година 2020
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
като разгледа докладваното от
съдията
ЧН дело
номер 2417 по описа за 2020
година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.
Районна
прокуратура-град Пловдив с Постановление от 06.04.2020година е прекратила
наказателното производство по дознание № 201/2016год. по описа на Отдел „ИП”
ОДМВР – гр. Пловдив, което е образувано и водено срещу Л.Б.Б. за престъпление
по чл. 309, ал.1 от НК.
Срещу Постановлението за прекратяване на наказателното
производство е подадена жалба от пострадалия К.И.М.. Същата счита, че така
издаденото Постановление за прекратяване на наказателното производство следва
да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да се върне с указания за
задължителното прилагане на закона.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и след
преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, продадена в срока по
чл.243 ал.3 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство е
образувано срещу Л.Б. за това, че на 15.07.2013г. в с. Първенец е съставила
неистински частен документ Декларация от същата дата от името на К.И.М. ЕГН **********,
че като наследник на И А Д, починал на 25.09.1998г., притежавал 103 броя акции,
не желае да получи полагащите й се по наследство обикновени поименни акции с
право на глас в Общото събрание "РОДОПИ 95" АД с. Първенец, обл.
Пловдив, с номинална стойност от 1 /един/ всяка и ги преотстъпва на Л. Г Д,
ЕГН: **********, и го употребила пред "РОДОПИ 95" АД - с. Първенец,
обл. Пловдив, за да докаже, че съществува и право - правото на Л. Г Д. да
получи вместо К. И М. като наследник на И А Д. полагащите й се по наследство
обикновени поименни акции с право на глас в Общото събрание на „РОДОПИ 95"
АД с : Първенец, с номинална стойност 1 лев всяка - престъпление по чл.309 ал.1
от НК.
В хода на разследването било
установено следното :
През 1982г. К.И.М., съпруга й Д А
М. и децата им, напуснали България и се установили в гр. Солун, Гърция. След
смъртта на съпруга си в началото на 2013г., К.М. и по-голямата й дъщеря - А Д М.
решили да се завърнат окончателно в България, като пристигнали в началото на
Юли 2013г. и се установили първоначално в гр. София. Във времето, в което К.М.
и семейството й пребивавали на територията на Гърция, отношенията със сестра й -
Д И.Б. и майка им - Л. Г. Д., се обтегнали, а след смъртта на бащата на първата
свидетелка - И. Д. през 1998 г., сериозно се влошили до степен, че при редките
си посещения на Р България К.М. не желаела да посещава роднините си и да се
среща с тях.
След смъртта си И. Д. оставил в
наследство на преживялата го съпруга - Л. Д. и дъщерите си - свидетелките К.М.
и Д Б. общо 103 броя поименни обикновени акции от капитала на „Родопи 95"
АД - с. Първенец. Съгласно правилата на Закона за наследството, имайки предвид,
че не са били събрани доказателства по досъдебното производство да са били
лично имущество на починалия И. Д. тези акции, то в наследство на всяка една от
свидетелките К.М. и Д. Б. се падали по 17 бр. акции от капитала на „Родопи
95" АД - с. Първенец.
След смъртта на съпруга си Л. Д.
решила да прехвърли всички акции от капитала на „Родопи 95" АД, които
придобила в наследство, на своята внучка - обв. Л.Б.Б.. Наред с това обаче, Л. Д.
решила, че е удачно обв. Б. да придобие и акциите, които била наследила нейната
майка - Д. Б., онези, придобити по наследство от леля й К.М. и по този начин
обв. Б. да придобие в собственост всички общо 103 броя акции от капитала на
„Родопи 95" АД, приживе собственост на И. Д., както и да придобие 79 бр.
акции от капитала на същото дружество - лична собственост на Л. Д.. За
намеренията си Д. не споделила с К.М., предвид обтегнатите отношения помежду
им, а единствено казала на другата си дъщеря - Д. Б.. От своя страна Д. Б. се
съгласила с решението на майка си и изготвила декларация по образец, в която
заявила, че не желае да получи полагащите й се по наследство обикновени
поименни акции с право на глас в Общото събрание "Родопи 95" АД - с.
Първенец, обл. Пловдив, с номинална стойност от 1 /един/ всяка и ги преотстъпва
на майка си Л. Г. Д.. В изпълнение на така намисленото, на 15.07.2013 г. Л. Д.
помолила обв. Б. да я придружи до седалището на „Родопи 95" АД в с.
Първенец, обл. Пловдив. Явявайки се пред К А -Отговорник „Акционерна
книга" на дружеството, обв. Л.Б. представила пред нея декларация от името
на св. Д. Б., както и декларация от името на К.М., съдържаща изявление от
последната, че не желае да получи полагащите й по наследство обикновени
поименни акции с право на глас в Общото събрание "Родопи 95" АД - с.
Първенец, обл. Пловдив, с номинална стойност от 1 /един/ всяка и ги
преотстъпва на Л. Г. Д.. По молба
на баба си обв. Б. била лично написала последната декларация и била положила
подпис от името на леля си, макар и да знаела, че липсва подобно изявление на К.М..
Въз основа на представените пред А. декларации всички притежавани приживе от И.
Д. акции от капитала на „Родопи 95" АД станали собственост на Л. Д.. Към
15.07.2013г. дивидентът, който се полагал на акционерите в дружеството бил по
0,29 лева на акция след приспадане на данък в размер на 5 %, като наследниците
на И. Д. следвало да получат общо 29,87лева дивидент, след удържане на данъка.
На 12.03.2014г. Л. Д. джиросала на обв. Л.Б. общо 182 бр. акции от капитала на
„Родопи 95" АД, 103 от които същата била придобила посредством
декларацията, издадена от Д. Б. и онази, издадена от името на К.М.. През м. юли
2014 г. „Родопи 95" АД изплатило на обв. Л.Б. дивидент в размер на 88,64
лева за притежаваните от нея общо 301 бр. акции, включително и онези, джиросани
от баба й Л. Д.. След 2014 г. „Родопи 95" АД започнало да изплаща
дивиденти едва през 2017 г. за календарната 2016 г., но нито обв. Б., нито друг
някой от нейните роднини се явил, за да ги получи.
След като свидетелите К.М. и А. М.
се установили трайно в Р България, двете решили да издирят какво имущество е
било оставено в наследство от И. Д., поради което и започнали да извършват
проверки в различни институции. В тази връзка, двете свидетелки узнали за
притежаваните приживе от И. Д. акции от капитала на „Родопи 95" АД и
посетили седалището на дружеството, където се срещнали със С П Д, заемаща
длъжността „Счетоводител Акционерна книга" в същото. При срещата им К.М.
поискала Д да й изготви справка относно това фигурира ли първата свидетелка
като акционер в дружеството. Тогава Д я уведомила, че в „Родопи 95" АД са
били представени декларации от нейно име и от името на Д. Б., с които е
направен отказ да получат полагащите им се акции в наследство от И. Д. в полза
на Л. Д., а впоследствие последната ги е джиросала на обв. Л.Б..
След като узнала за случилото се,
К.М. сигнализирала Районна прокуратура - Пловдив.
След образуване на настоящото
досъдебно производство, с разписка № 02000475321169/19.08.2016 г. Д. Б. превела
на А - М. сумата от 32 лева, представляваща размера на полагащия се на К.М.
дивидент от акциите, които същата била наследила от баща си И. Д. и които
неправомерно били прехвърлени на обв. Л.Б..
Видно от заключението на
изготвената съдебно графологична експертиза, ръкописният текст в декларация от
15.07.2013 г. от името на св. К.М., не е изпълнен от нея, като същият е
изпълнен от обв. Л.Б.. Подписът в посочената декларация от името на К.М. не е
изпълнен от нея, а е изпълнен от обв. Л.Б.
Наред с това, обект на експертно
изследване в същата експертиза са били декларация от 06.08.2004г. по чл. 57 и
чл. 58 от ТЗ от името на свидетелите Л. Д., Д. Б. и К.М., два броя декларации
без дати от името на Л. Д., Д. Б. и К.М., заявление от 06.08.2004 г. до Окръжен
съд - Пловдив, фирмено отделение от името на Л. Д., св. Д. Б. и К.М., като е
било установено от изготвената експертиза, че подписите, положени от името на К.М.
не са били изпълнени от нея, но същите са несравними с подписите на Л. Д. и Д. Б.
и не може да се даде заключение дали са изпълнени от тези свидетели или не.
Разпитана по досъдебното
производство, обв. Б. не отрича за стореното, като не се признава за виновна,
като сочи, че не осъзнавала, че подписаният от нея документ - декларация от
15.07.2013 г., би могъл да доведе до ангажиране на наказателната й отговорност.
Видно от приложената справка за
съдимост обв. Л.Б. е осъждана с присъда № 206/2010 г. по НОХД № 206/2010 г. на
Софийски военен съд, влязла в законна сила на 28.07.2010 г. за престъпление по
чл. 385, пр. 1 от НК и й е било наложено наказание „Пробация" за срок от 6
месеца, като същата е била реабилитирана на 25.02.2014 г.
При така установената фактическа
обстановка с постановление от 06.04.2019 г. Районна прокуратура - Пловдив
прекратила на основание чл. 234, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК
воденото досъдебно производство като изложила мотиви относно наличие
основанията на чл. 9, ал. 2 от НК с оглед ниската стойност на причинената
имотна вреда и липсата на осъждания за престъпления против собствеността на
обв. Б.. Изложени са били аргументи относно реалният брой на притежаваните от
пострадалата акции и правата, които същите й предоставят, с оглед на което и е
обоснован извод за липса на престъпление по чл.212 от НК.
Всъщност настоящото Постановление
е трето по ред, постановено по реда на чл.243 от НПК, след като на два пъти
вече становището на прокурора е било предмет на проверка от съдебни инстанции
Съдът, като прецени изложените в
прокурорския акт изводи, намира същите за обосновани, законосъобразни, почиващи
на доказателствата по делото и представляващи правилно приложение на
материалния закон.
В тази връзка следва да се посочи, че изцяло
се споделят доводите, изложени в Постановлението относно наличието или не на
съставомерно деяние по правна квалификация чл.212 от НПК от обективна страна. По отношение на това обстоятелство следва
наистина да се възприеме становището, че за да бъде съставомерно
деянието е необходимо определено наказателно отговорно лице да извърши посегателство върху
чуждо имущество. Напълно законосъобразни са доводите в Постановлението относно приложението на чл.177 от ТЗ и
изводът, че с оглед на него на практика не е извършено действие за придобИ.е на
чуждо имущество от обвиняемата. В настоящия случай липсват подобни обстоятелства,
тъй като, наистина както обвиняемата, така
и свидетелките Д. и М. са наследници на И. Д. и в този смисъл придобиват право
на собственост само на идеална част от притежаваните от последния акции.
На следващо място изцяло се
споделят доводите, изложени от прокурора относно реализирано деяние по чл.309 от НК. В този смисъл
категорично всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства, включително обясненията на
обвиняемата са напълно еднопосочни и въз основа на тях се налага обоснован
извод за формално осъществяване от Б. на престъпление по посочената правна
квалификация. Същевременно
напълно обосновани и законосъобразно са останалите изложени в Постановлението
доводи, че пострадалата наистина притежава права върху 1/6 идеална част от
акциите на Д., правилно е определена паричната им равностойност, както и
фактите какви права биха дали същите на М. в самото акционерно дружество.
Всичко това, наред с преценката за личността на извършителя наистина налагат
извода за маловажен случай на извършено престъпление по чл.309 от НК, тоест
правилната квалификация на реализираното от Б. следва да е по чл.309 ал.3 от НК. От това следва, че от гледна точка на предвиденото в тази норма наказание,
наистина е налице настъпване на погасителна давност за наказателно преследване.
Същото с още по-голяма сила се отнася и до другите две установени в хода на
разследването декларации – от 2004г. и от 2009г., по отношение на които също не
са налице законови възможности за наказателно преследване.
Предвид гореизложеното и обжалваното
постановление на Районна прокуратура-Пловдив се явява законосъобразно, а
изводите изложени в него-съответстващи на събраните в хода на разследването
доказателства, поради което следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Поради това и на основание чл.243 ал.5 т.3
от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 06.04.2020година за прекратяване наказателното
производство по досъдебно производство № 201/2016год. по описа на Отдел „ИП”
ОДМВР – гр. Пловдив, образувано и водено срещу Л.Б.Б. за престъпление по чл.
309, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от
съобщаването му пред ПОС.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на Районна прокуратура – Пловдив, К.И.М. и Л.Б.Б..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.