Р Е
Ш Е Н
И Е № 214
гр.К., 24.04.2018 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на
петнадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря................Хр. К....................................................като
разгледа докладваното от съдията…………………………..гр.дело №3230 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените при условията на обективно съединяване
искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с
ответника са в дългогодишни търговски отношения, отнасящи се до дистрибутиране
от страна на "Д.и Л.К." ЕООД на произведената от „Х.-97" АД
продукция, представляваща Х.и хлебни продукти. Дистрибуцията се осъществявала
като ответникът закупувал стоките произвеждани от него като доставчика, а след
това той препродавал от свое име и за своя сметка, като сключвал сделки за
покупко-продажба с трети лица - купувачи. За закупените стоки, ответникът
получавал отстъпка от базовата ценова листа на доставчика. За закупените стоки, като доставчик издавал фактура на
дистрибутора "Д.и Л.К." ЕООД, като всяка фактура била съпроводена със
стокови разписки, лично подписани от управителя на дистрибутора. Стоките,
ответникът получавал в склад на доставчика. При
получаване на нова стока, дистрибуторът връщал допустимата нереализирана стока
/брак/ от предходни дни, ако такава била налична. В случаите, когато се
наложело, дистрибуторът няколко пъти през деня да закупи стока, се изготвяли
стокови разписки, подписани двустранно като след последното получаване се
издавала фактура, включваща всички получени стоки за деня. Доставчикът издавал
фактура, като от общата цена на предадените стоки се приспадала върнатата
стока. Изготвяла се и обобщена счетоводна справка към всяка фактура. В
случаите, в които върната стока не е приспадната от съответната фактура се
издавало кредитно известие. До 26.06.2017г. дистрибуторът "Д.и Л.К."
ЕООД, заплащал редовно закупените от него стоки и след тази дата спрял да
заплаща като въпреки, че не заплащал, с оглед на добрите търговски
взаимоотношения между страните, като доставчик продължил да му доставя стоки,
издавал фактури за получените от дистрибутора стоки, както и стокови разписки.
В тези фактури не бил посочен отложен срок за плащането им, поради което сумата
по тях била дължима от "Д.и Л.К." ЕООД незабавно. Във връзка с
горното, ищцовото дружество доставило Х.и хлебни продукти на ответника като за тези
стоки през периода 27.06.2017г. до 10.07.2017г. издало множество фактури на
обща стойност ***лв. с включено ДДС, които не били заплатени от „Д.и Л.К.“ ЕООД
въпреки, че техния падеж настъпил отдавна както следва: -фактура №
**********/27.06.2017г.-в размер на***лв. с включен ДДС; -фактура №
**********/28.06.2017г.-в размер на***лв. с включен ДДС; -фактура №
**********/29.06.2017г.-в размер на***лв. с включен ДДС; -фактура №
**********/30.06.2017г.-в размер на***лв. с включен ДДС; -фактура №***011597/03.07.2017г.-в
размер на***лв. с включен ДДС; -фактура № **********/03.07.2017г.-в размер на***лв.
с включен ДДС; -фактура № **********/04.07.2017г.-в размер на***лв. с включен
ДДС; -фактура № **********/05.07.2017г.-в размер на***лв. с включен ДДС;
-фактура № **********/06.07.2017г.-в размер на***лв. с включен ДДС; -фактура №
**********/07.07.2017г.-в размер на***лв. с включен ДДС; -фактура №
**********/10.07.2017г.-в размер на***лв. с включен ДДС. Издадени били и
следните кредитни известия за върната стока, като общата дължима сума по
горепосочените фактури била образувана след приспадане на сумите отразени в
кредитните известия както следва: - кредитно известие № **********/10.07.2017г.
в размер на -***лв. с включен ДДС, - кредитно известие №
**********/11.07.2017г. в размер на -***лв. с включен ДДС и кредитно известие №
**********/13.07.2017г. в размер на -***лв. с включен ДДС. Фактурите и
кредитните известия били приети от ответника без възражения, и доколкото било
известно, били заведени и в счетоводството му. Същият ползвал и право на
данъчен кредит по тези фактури. Въпреки многобройните разговори проведени
помежду им за уреждане на отношенията, дължимите суми не били изплатени от
"Д.и Л.К." ЕООД. Всяка издадена от "Х.-97" АД фактура за
продадени стоки на "Д.и Л.К." ЕООД била съпроводена от стокови
разписки за реалното предаване на стоките. Стоковите разписки били разписвани
лично от управителя на ответното дружество. Заявява, че освен дължимата
главница, ответникът дължал и обезщетение за неизпълнение на парично задължение
в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на фактурите до датата
на предявяване на молбата за обезпечение на бъдещ иск в съда - 10.10.2017г.,
както следва: - сумата от***лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура №**********/27.06.2017г.-
28.06.2017г. до датата на предявяване на молбата в съда 10.10.2017г.; - сумата
от***лв. обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва, считано от датата на падежа на фактура №
**********/28.06.2017г.- 29.06.2017г. до датата на предявяване на молбата в
съда 10.10.2017г.; - сумата от ***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер
на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура №
**********/29.06.2017г.- 30.06.2017г. до датата на предявяване на молбата в
съда 10.10.2017г.; - сумата от***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер
на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура №
**********/30.06.2017г - 01.07.2017г. до датата на предявяване на молбата в
съда 10.10.2017г.; - сумата от***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер
на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура №***011597/03.07.2017г
- 04.07.2017г. до датата на предявяване на молбата в съда 10.10.2017г.; -
сумата от***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер
на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура №
**********/03.07.2017г.-04.07.2017г. до датата на предявяване на молбата в съда
-10.10.2017г.; - сумата от***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер
на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура №
**********/04.07.2017г.- 05.07.2017г. до датата на предявяване на молбата в
съда -10.10.2017г.; - сумата от***лв. представляваща обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от
датата на падежа на фактура № **********/05.07.2017г.- 06.07.2017г. до датата
на предявяване на молбата в съда -10.10.2017г.; - сумата от***лв.
представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва, считано от датата на падежа на фактура №
**********/06.07.2017г.- 07.07.2017г. до датата на предявяване на молбата в
съда -10.10.2017г.; - сумата от***лв. представляваща обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от
датата на падежа на фактура № **********/07.07.2017г.- 08.07.2017г. до датата
на предявяване на молбата в съда -10.10.2017г.; - сумата от***лв.
представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва, считано от датата на падежа на фактура № **********
/10.07.2017г. - 11.07.2017г. до датата на предявяване на молбата в съда
-10.10.2017г.. От средата на месец юли 2017г. полагал огромни усилия за
уреждане на отношенията с ответника за доброволното заплащане от негова страна
на дължимите суми. В многобройните разговори, същият не отричал, че ще заплати
дължимите суми, но отказвал да постигнат каквото и да е споразумение за
евентуално разсрочване на плащанията и фиксиране на определени срокове. В
същото време, продължавал да извършва търговска дейност като дистрибутирал Х.и
хлебни продукти с опаковки изключително близки до неговите. В началото на месец
октомври 2017г. за пореден път опитали да проведат разговор с представителя на
ответника "Д.и Л.К." ЕООД, с цел уреждане на задълженията му, но
управителят отказал въобще среща като уведомил, че няма как да заплати
дължимите суми. Подали молба за обезпечение на бъдещ иск срещу "Д.и Л.К."
ЕООД, въз основа на която било образувано ч.т.д.№316/2017г. по описа на
ОС-Стара Загора и с определение №1244/20.10.2017г. съдът допуснал обезпечение
на бъдещ иск на „ХЛЯБ-97" АД, чрез налагане на обезпечителни мерки: запор на всички настоящи и бъдещи вземания на
„Д.и Л.К." ЕООД във всички банки и клонове на чуждестранни банки на територията
на страната, чрез последователно преминаване от сметка в сметка и от банка в
банка, до размера на***лв. в УниКредит Булбанк АД, Банка Пиреос България
АД. Юробанк И Еф Джи България АД, Банка ДСК ЕАД, „Първа инвестиционна
банка" АД, Алианц Банк България АД. Българо-американска кредитна банка АД,
Българска банка за развитие АД, ТБ Инвестбанк АД, Интернешънъл Асет Банк АД,
Обединена българска банка АД, Общинска банка АД, ПроКредит Банк (България) АД.
Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, Сосиете Женерал Експресбанк АД.
Централна кооперативна банка АД , Ти Би Ай Банк ЕАД, Търговска банка Виктория
ЕАД, Търговска Банка Д АД. Токуда Банк АД, Тексим Банк АД, ИНГ Банк Н.В. - клон
София, Ситибанк Европа АД - клон България. БНП Париба С.А. - клон София, Ишбанк
АГ - клон София, Те-Дже ЗИРААТБАНКАСЪ - Клон София; запор на всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника „Д.и Л.К." ЕООД
от негови клиенти, на които последният продавал стоки и получавал плащания
единствено и само в брой, чрез последователно преминаване от клиент към клиент,
до размера на***лв. както следва: - „А. М." ООД гр.К., бул. "23-ти П. Ш. П."
№31, ЕИК: *** - ЕТ„С. Б.-Н." гр. К., ул. "Ц. П."
№1, ЕИК: ***; - „ГЕ-2" ЕООД гр. К., бул. "А. Б."
№117, ЕИК: ***; - „Тео 31" ЕООД гр. К., ж.к. "В. Л."
№15, ЕИК: ***; - „ДЕА 101" ЕООД гр. К., ж.к. "В.Л."
№31, ЕИК:. ***; - ПК „Н." гр.К., бул. "23-ти П. Ш. П."
№3, ЕИК: ***; - „К." ЕООД, с.Б., ул. "К." №2,
ЕИК: ***; - „К. М.“ ЕООД, гр. К., ул. "Г..Р." №5 ЕИК: . След издаване на обезпечителна заповед, било образувано изп.дело
№3003/2017г. по описа на ЧСИ Г. И.В предоставения от ОС –С. едномесечен срок за
предявяване на иска, но след налагане на обезпечителните мерки, ответникът "Д.и
Л.К." ЕООД му заплатило по банков път на 27.10.2017г. сумата в
размер на*** лв., представляваща главница по фактура
№**********/27.06.2017г. На 14.11.2017г. "Д.и Л.К." ЕООД заплатило по банков
път на „ ХЛЯБ-97" АД, сумата в
размер на ***лв., представляваща главници
по следните фактури: -фактура № **********/28.06.2017г.- в размер на***лв. с
включен ДДС; - фактура № **********/29.06.2017г.- в размер на***лв. с включен
ДДС; - фактура № **********/30.06.2017г.-в размер на***лв. с включен ДДС; - фактура
№***011597/03.07.2017г.-в размер на***лв. с включен ДДС; - фактура №
**********/03.07.2017г.- в размер на***лв. с включен ДДС; - фактура №
**********/04.07.2017г.- в размер на***лв. с включен ДДС; - фактура №
**********/05.07.2017г.- в размер на***лв. с включен ДДС; - фактура №
**********/06.07.2017г.- в размер на***лв. с включен ДДС; - фактура №
**********/07.07.2017г.- в размер на***лв. с включен ДДС; - фактура №
**********/10.07.2017г.- в размер на***лв. с включен ДДС. Общата сума на
главниците била образувана след приспадане на сумите по следните кредитни
известия за върната стока: - кредитно известие № **********/10.07.2017г. в
размер на -***лв. с включен ДДС - кредитно известие №
**********/11.07.2017г. в размер на -***лв. с включен ДДС -
кредитно известие № **********/13.07.2017г. в размер на -***лв. с включен ДДС. Към настоящия момент, но след налагане на
обезпечителните мерки, ответникът заплатил по банков път на „Х.-97" АД общо сумата
в размер на ***лв., представляваща главници по горепосочените фактури, но не
заплатил сумата в размер на 810.29лв., представляваща общия размер на дължимото
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86 ЗЗД за всички посочени
по-горе фактури, както следва: - сумата от***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер
на законната лихва считано от датата на падежа на фактура
№**********/27.06.2017г.- 28.06.2017г. до датата на предявяване на молбата в
съда - 10.10.2017г.; - сумата от***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер
на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура
№**********/28.06.2017г - 29.06.2017г. до датата на предявяване на молбата в
съда - 10.10.2017г.; - сумата от ***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер
на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура
№**********/29.06.2017г - 30.06.2017г. до датата на предявяване на молбата в
съда - 10.10.2017г.; - сумата от***лв. представляваща обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от
датата на падежа на фактура № **********/30.06.2017г- 01.07.2017г. до датата на
предявяване на молбата в съда -10.10.2017г.; - сумата от***лв. представляваща
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва,
считано от датата на падежа на фактура №**********/03.07.2017г - 04.07.2017г.
до датата на предявяване на молбата в съда -10.10.2017г.; - сумата от***лв.
представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва, считано от датата на падежа на фактура
№**********/03.07.2017г.- 04.07.2017г. до датата на предявяване на молбата в
съда -10.10.2017г.; - сумата от***лв. представляваща обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от
датата на падежа на фактура №**********/04.07.2017г- 05.07.2017г. до датата на
предявяване на молбата в съда -10.10.2017г.; - сумата от***лв. представляваща
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва,
считано от дата та падежа на фактура №**********/05.07.2017г - 06.07.2017г. до
датата на предявяване на молбата в съда -10.10.2017г.; - сумата от***лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва,
считано от датата на падежа на фактура №**********/06.07.2017г.- 07.07.2017г.
до датата на предявяване на молбата в съда -10.10.2017г.; - сумата от***лв.
представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва, считано от датата на падежа на фактура
№**********/07.07.2017г- 08.07.2017г. до датата на предявяване на молбата в
съда -10.10.2017г.; - сумата от***лв. представляваща обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от
датата на падежа на фактура №**********/10.07.2017г - 11.07.2017г. до датата на
предявяване на молбата в съда -10.10.2017г., както и направените разноски по
обезпечение на бъдещия иск, включващи адвокатско възнаграждение и държавна
такса по ч.т.д.№316/2017г. по описа на ОС-Стара Загора, както и разноските по
образувано във връзка с допуснатото обезпечение по изп.дело №3003/2017г. по
описа на ЧСИ Гергана Илчева включващи такси по ТТРЗЧСИ и адвокатско
възнаграждение. На основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато намаление на
претендираната лихва за забава върху вземането по фактура №**********
от 10.07.2017г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Д.и Л.К.“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Константин Стефанов Стоянов да заплати на
„ХЛЯБ-97“ АД на основание чл.86 ЗЗД следните суми: -73.39лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в размер на законната лихва считано от датата на падежа на
фактура №**********/27.06.2017г.- 28.06.2017г. до 10.10.2017г.; -***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на
фактура №**********/28.06.2017г - 29.06.2017г. до 10.10.2017г.; -***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на
фактура №**********/29.06.2017г - 30.06.2017г. до 10.10.2017г.; -***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение
на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа
на фактура №**********/30.06.2017г- 01.07.2017г. до 10.10.2017г.; -***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение
на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа
на фактура №***011597/03.07.2017г - 04.07.2017г. до 10.10.2017г.; -***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение
на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа
на фактура №**********/03.07.2017г.- 04.07.2017г. до 10.10.2017г.; -***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение
на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа
на фактура №**********/04.07.2017г- 05.07.2017г. до датата на предявяване на
молбата в съда -10.10.2017г.; -***лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в
размер на законната лихва, считано от дата та падежа на фактура №
**********/05.07.2017г - 06.07.2017г. до 10.10.2017г.; -***лв., представляваща обезщетение за неизпълнение
на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа
на фактура №**********/06.07.2017г.- 07.07.2017г. до 10.10.2017г.; ***лв.
представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва, считано от датата на падежа на фактура
№**********/07.07.2017г- 08.07.2017г. до 10.10.2017г. ; ***лв. представляваща
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва,
считано от датата на падежа на фактура №**********/10.07.2017г - 11.07.2017г.
до 10.10.2017г. Претендира съдебни разноски в настоящото,
обезпечителното и изпълнително
производства.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Признава, че между страните са съществували дългогодишни търговски отношения, по които е дистрибутирал продукцията на ищеца, е в периода от 27.06.2017 г. до 10.07.2017 г. ищецът му е доставял за дистрибуция стоки - Х.и хлебни изделия, по описаните в исковата молба 11 броя фактури, с обща стойност ***лева, с включен ДДС, че общата стойност на доставките от ***лева, с ДДС се формира след приспадане на описаните от ищеца 3 броя кредитни известия, че дължимата сума по първата процесна фактура е заплатена от него на ищеца на 27.10.2017 г., а всички останали процесни фактури са заплатени на ищеца на 14.11.2017 г.. Оспорва следните заявени от ищеца факти: че падежите на процесните 11 фактури са в деня на издаването им, че е налице забава на при заплащането на цените на извършените доставки по процесните 11 броя фактури, възлизащи на обща стойност ***лева с ДДС, че дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цените на извършените доставки по процесните 11 бр. фактури за периода от 28.07.2017 г. до 10.10.2017 г.. Наред с безспорните факти били налице и следните релевантни факти: С посочените в исковата молба 3 броя кредитни известия, възлизащи на обща сума ***лева, била намалена стойността на доставката по последната фактура №1631 от 10.07.2017 г., поради което дължимата стойност по тази фактура възлизала на ***лева, а не на ***лева; С писмо изх.№91/10.07.2017 г. ищецът го уведомил, че прекратява дистрибуторските търговски отношения, считано от 11.07.2017 г. С писмото ищецът приложил и график за издължаването на дължимите суми на разсрочено плащане по извършените доставки към дата 10.07.2017 г., в общ размер на ***лева. Дължимите на разсрочено плащане суми, които съгласно графика на ищеца били със срокове на издължаване до 31.10.2017 г. и платени на ищеца в определените с графика срокове. Всички останали суми, дължими на разсрочено плащане съгласно графика на ищеца със срокове на издължаване след дата 31.10.2017 г., били заплатени предсрочно - на 14.11.2017 г. Дължимите суми по процесните 11 броя фактури били заплатени на ищеца както следва: - Първата процесна фактура била заплатена на 27.10.2017 г., в определения с графика на ищеца срок за нейното плащане - 31.10.2017 г.; - Останалите процесни фактури били заплатени на 14.11.2017 г., преди определените с графика на ищеца срокове за тяхното плащане. Претендираните от ищеца лихви за забава по отделните фактури били неоснователни и недължими. Издадените 3 кредитни известия, възлизащи на обща сума ***лева, били отнесени от ищеца към последната фактура №1631 от 10.07.2017 г. Със сумата на 3-те бр. кредитни известия стойността на фактурата от*** лева била намалена на ***лева. Сумата по 3-те броя кредитни известия от ***лева (представляваща главница) била недължима. Поради недължимостта на сумата (главница) ***лв. не дължал и претендираната от „Х.-97“ АД законна лихва за забава върху тази сума. Тъй като всички дължими суми (главници) по процесните 11 броя фактури били заплатени на ищеца в рамките на и преди определените с графика на ищеца срокове за тяхното издължаване и не било налице забава в плащанията. Позовава се на чл.303а, ал.3 във връзка с чл.327 от ТЗ, съгласно който при липса на уговорен срок за плащане, паричното задължение по всяка от процесните фактури трябвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Предвид това дължал на ищеца претендираните законни лихви за забава върху сумите по процесните 11 броя фактури считано от деня, следващ датата на издаване на съответната фактура. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди съдебните разноски. Поради това, че всички суми (главници) по процесните 11 броя фактури не било налице просрочие, а те били платени на ищеца в срок и предсрочно, то поради липсата на просрочие при плащането на тези суми, за тях не се дължали претендираните лихви за забава и искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски по настоящото дело, в обезпечителното производство по ч.т.д.№316/2017 г. на Ст.ЗОС, както и в изпълнителното обезпечително производство по изп.д.№3003/2017 г. на ЧСИ Гергана Илчева било неоснователно. Заявява, че с поведението си не е дал повод за завеждането от ищеца, както на настоящото исково производство, така и на обезпечителното производство по ч.т.д.№316/2017 г. на Ст.ЗОС и на изпълнителното обезпечително производство по изп.д.№3003/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Илчева, поради което съгласно чл.78, ал.2 ГПК всички разноски на ищеца следвало да бъдат възложени в негова тежест. Разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство по ч.т.д.№316/2017 г. по описа на Ст.ЗОС от *** лева и в изпълнителното обезпечително производство по изп.д.№3003/2017 г. на ЧСИ Г. И. от *** лева – оспорва като прекомерни по размер. Съгласно чл.76, ал.2 от ГПК и постановките в т.3 от ТР№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, поради липсата на фактическа и правна сложност, адвокатските възнаграждения на ищеца по ч.т.д.№316/2017 г. на Ст.ЗОС и по изп.д.№3003/2017 г. на ЧСИ Г. Илчева следвало да бъдат намалени до минималния им размер, определен съответно в чл.7, ал.7 и чл.10, т.1 от Наредба № 1 за МРАдвВ на ВАдвС. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
По делото е безспорно, че между страните е съществувало
дългосрочно търговско правоотношение, по силата на което „Х.-97“ АД е доставяло
произвежданите от него Х.и хлебни продукти на „Д.и Л.К.“ ЕООД, което от своя
страна е дистрибутирало получените стоки
на клиенти като за закупените от дистрибутора стоки доставчикът издавал
фактури. Безспорно за страните е, че в периода от 27.06.2017 г. до 10.07.2017
г. ищецът доставил на ответника за дистрибуция стоки /Х.и хлебни издалия/, за
което са издадени 11 бр.фактури, в които са отразени вида на стоката, нейното
количество, ед.цена, датата на получаване на стоката, банковата сметка на
доставчика, по която цената следва да бъде платена както следва: фактура
№**********/27.06.2017г. на обща стойност***лв. с включен ДДС; фактура
№**********/28.06.2017г. на обща стойност***лв. с включен ДДС;
фактура№**********/29.06.2017г. на обща стойност***лв. с включен ДДС; фактура
№**********/30.06.2017г. на обща стойност***лв. с включен ДДС; фактура
№**********/03.07.2017г. на обща стойност***лв. с включен ДДС; фактура
№**********/03.07.2017г. на обща стойност***лв. с включен ДДС;
фактура№**********/04.07.2017г. на обща стойност***лв. с включен ДДС; фактура
№**********/05.07.2017г. на обща стойност***лв. с включен ДДС; фактура
№**********/06.07.2017г. на обща стойност***лв. с включен ДДС; фактура
№**********/07.07.2017г. на обща стойност***лв. с включен ДДС и фактура
№**********/10.07.2017г. на обща стойност***лв. с включен ДДС. Не е спорно, че стоката по тези 11
бр.фактури е предадена и след приспадане на 3 бр. кредитни известия общата
стойност на задължението по тях е *** лв. с включен ДДС. Не е спорно,
че цената на стоката по издадените 11 бр. фактури не е платена при предаването
й. Съгласно представеното заверено копие на писмо изх.№91/10.07.2017 г.,
неоспорено ищецът уведомил ответника, че считано от 11.07.2017 г. няма да
ползва услугите за дистрибуция на изделията и дължимите суми следва да бъдат издължени по приложен
график. Представено от ответника е
заверено копие на график за разсрочено плащане, оспорено от ищеца, в
който график са отразени вида, датата и стойността на документа /фактура/ и
срока за плащането й. Представено от
ищеца е заверено копие на график за плащане, оспорено от ответника, в
което са отразени вида, датата и стойността на документа /фактура/ и срока за
плащането й. Двата оспорени документа- график за разсрочено плащане и график за
плащане са без дата на съставяне, а в графика за разсрочено плащане не се
съдържат данни и за съставителя му /лицето на изявлението/.
Представени по делото на хартиен
носител са електронни документи: писмо от ответното дружество до ищеца от
04.11.2017 г. и споразумение, в т.2 на което е посочена дължима към „Х.-97“
АД сума /***лв./, графици на плащания
задълженията по процесните фактури в т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 и др. условия,
посочени в т.4, т.10, т.11, т.12 и т.13. Няма доказателства споразумението да е
подписано от страните.
От приложеното ч.т.д.№316/2017 г. по
описа на ОС-С. е установява, че с влязло в сила определение №1244/20.10.2017 г.
е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове на „Х. 9.“ АД – *** против
„ДИЛК- Д. и Л.К.“ ЕООД за заплащане на дължими главници по процесните 11
бл.фактури на обща стойност *** лв. с включено ДДС, ведно с обезщетение за
забава от датата на падежа на фактурите до 10.10.2017 г.-датата на подаване на
молбата в съда чрез налагане на запор на всички настоящи и бъдещи вземания на
„ДИЛК- Д. и Л.К.“ ЕООД до размера на вземането***лв. във всички банки и клонове на чуждестранни
банки на територията на страната, чрез последователно преминаване от сметка в
сметка и от банка в банка /поименно посочени/ и запор на всички настоящи и
бъдещи вземания на длъжника „ДИЛК- Д. и Л.К.“ ЕООД от негови клиенти, на които
последния продава стоки и получава плащания единствено и само в брой, чрез
последователно преминаване от клиент към клиент /поименно посочени/, до размера
на задължението от***лв. срещу внесена
парична гаранция от ***лв. по сметка на ОС-С. и е издадена обезпечителна
заповед от 20.10.2017 г. С определение №1381/22.11.2017 г. допуснатото с
определение от 20.10.2017 г. обезпечение досежно бъдещите осъдителни искове за
главници по фактури на обща стойност *** лв. е отменено поради удовлетворяване
на вземането чрез изплащане от „ДИЛК- Д. и Л. К.“ ЕООД на главниците по 11
бр.фактури, осъществено в периода 27.10.2017 г.-14.11.2017 г. като „ДИЛК- Д. и
Л. К.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Х. -.“ АД общо *** лв. разноски по
обезпечителното производство по т.д.№316/2017 г. по описа на ОС-Ст.Загора,
направени относно бъдещите осъдителни искове за заплащане на дължими главници
по фактури на обща стойност *** лв. с ДДС.
По искане на ищеца, на основание чл.176 във вр. с
чл.177, ал.1 от ГПК е допуснато изслушване на управителя на „ДИЛК Д. и Л.“
ЕООД, според който в
търговските им взаимоотношения имали фиксирано разсрочено плащане- 15 дни от
датата на издаването
на всяка фактура в договор
за дистрибуция между двете дружества. При проведена на 10.07.2017г. среща с
директора на „Хляб. 9.“ АД, му било съобщено, че ще бъдат прекратени
търговските взаимоотношения и коментирали как да плати дължимите към
10.07.2017г. суми. Устно уговорили фактурите да се изплатят в рамките на една
година, по една фактура на всеки месец, до края на месеца. Тогава директорът
Дончева му връчила писмо изх.№91/10.07.2017г. с графика за разсрочено плащане,
в който били фиксирани срокове за плащане и които до 27.10.2017г. спазил.
Получил проект на споразумение изготвено от адвоката на ищеца, в което били
описани фактурите, които дължал, задължението за заплащане на разноските по
делото и лихви за забава, както и фиксиран краен срок за плащане -20.03.2018 г. , на 5 /пет/
равни вноски. Получил проекта за споразумение по имейл на 13.11.2017г., но тъй
като не било осъдено с него не се съгласил. На 14.11.2017г. изплатил цялата
сума по процесните 11 бр.фактури.
В показанията си св.Й. М. Х. сочи,
че на 10.07.2017г. бил в „Х. 9.“ АД в очакване на решение, дали „Д.и л. К.“
ЕООД и „Х. 9.“АД ще продължат
взаимоотношенията или на следващия ден „Б. Т.г“ ЕООД, на което дружество е
търговски представител ще започне дистрибуцията на „Х. 9.“ АД. Бил в съседната стая, когато
управителят на ответното дружество К. С. излязъл от стаята на директора Д.и
предположил, че е взето решение за прекратяване на търговски взаимоотношения
между „Д.и л. К.“ ЕООД и „Х. 9.“АД. От
директора Дончева разбрал, че за задълженията на ДИЛК е съставен график за
по-нататъшното изплащане, който видял. Графикът бил фактура, на следващия ден
плащане. Присъствал на проведен от директора Д. телефонен разговор с управителя
С., който разговор бил „разправия“ за финансовите взаимоотношения на дружества.
Директорът Д. споделила, че К. С.искал разсрочка на дълга във времето, на което
тя не се е съгласила и му съставили график- плащане на деня, следващ датата на
фактуриране. Три дни след този разговор присъствал на среща между К.С. и Н. Д.,
на която С.казал: „Вдигайте запорите, защото да не полудявам“. На тази среща се
коментирало споразумение между ищеца и ответника за вариант на дълго разсрочване
/“… бях слушател на техен разговор, когато съм бил при нея, разговаряха по
телефона. Влезнаха в разправия за финансовите си взаимоотношения. Разговорът
приключи незнайно за мен посока, но след 3 дни К. С.дойде при Н. Д. в кабинета
и аз присъствах. Тогава ми стана ясно, че е направен запор, той се държа доста
агресивно. Каза: „Вдигайте ми запора, да не полудявам“…От Н. Д. разбрах още на
предната среща с нея, че К. С. е искал разсрочка на дълга във времето, на което
тя не се е съгласила и са му съставили този график такъв, какъвто е нашия в
момента: днес фактурираме - утре плащаме. Когато С. дойде с агресията, той
поиска отсрочка, но на него му беше предоставен много преди това срок за
плащане. Това го знам от Н. Д. и видях схема за плащане. На последната среща се
коментираше споразумение между Н. Д. и фирма „Д.и логистика К.“ ЕООД, относно
паричните преводи като задължения, но на тази среща се коментираше вариант за
дълго отсрочване. Това беше, когато той
каза: „Вдигайте запорите, защото да не полудявам“. На този разговор преди да
изрече тези думи, основния акцент на разговора беше за разсрочване на
задълженията. Видях документ, който е
изпратен от г-жа Д. на г-н С., много преди това за вариант на фактуриране на
следващия ден плащане…“/.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от
страните, което съдът възприема.
Съгласно заключението лихвата за забава върху главниците по процесните 11 бр. фактури за
претендираните периоди е в общ размер на ***лв., индивидуализирана в заключението.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Страните са търговци по смисъла на
чл.1, ал.1 и ал.2 от ТЗ като по аргумент на чл.286 от ТЗ сделките между
търговци са търговски, а възникналите взаимоотношенията се регулират от ТЗ и
субсидиарно от разпоредбите на ЗЗД.
Между страните съществували търговски отношения, основани на дистрибутиране от „Д.и Л.К.“ ЕООД на
произведена от „Х.-97“ АД продукция - хляб и хлебни продукти. Отношенията между
дистибутора и производителя се определят като двустранен и консенсуален договор, по
силата на който дистрибуторът се задължава да организира реализацията на
определени стоки, произведени от производителя/продавач, на други продавачи на
дребно, в рамките на определена територия. Дистрибуторът извършва продажби от
свое имe и за своя сметка, като препродава стоките, закупени от производителя,
и получава търговска печалба, изразяваща се в разликата между цената на
покупката и цената на продажбата. Предвид
правната му същност, договорът за дистрибуция следва да се приеме като
специфичен подвид договор за търговска продажба. В настоящият случай страните не са навели
доводи и в тази връзка е са ангажирани доказателства, а и страните не са
представили писмен договор за дистрибуция, поради което предвид изявленията и
обясненията им следва да се приеме, че между тях са били сключени неформални
такива, част от елементите на които са обективирани в представените 11 бр.
фактури и 3 бр. кредитни известия, съдържащи вида, количеството и цената на
стоките. Договорните отношения са прекратени от производителя/продавач „Х.-97“
АД, считано от 11.07.2017 г. поради неплащане от дистрибутора/купувач „Д.и Л.К.“ ЕООД
на цената на стоките по издадените в периода 27.06.2017 г.- 10.07.2017 г. 11
бр. фактури в общ размер *** лв. с ДДС. Не се спори, че ответникът е погасил
задълженията по представените 11 бр.фактури на 27.10.2017 г. и на 14.11.2017 г.
след наложен запор на банковите му сметки. От разпоредбите на чл.86,
ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1 от ТЗ следва, че при неизпълнение на парично
задължение, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл.84
от ЗЗД, а когато
е уговорено разсрочено плащане, обезщетението за забава се дължи за забавените
вноски- чл.309а, ал.2 от ТЗ. При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че при
прекратяването на дистрибуцията страните не са постигнали договорка за
разсрочване на задълженията. Представеният от ответника график за разсрочване
на задълженията е неподписан частен документ, чийто автор на изявлението не бе
установен по безспорен и категоричен начин, а и съдържа изгодни за ответника
факти, поради което по арг. от чл.180 от ГПК като неподписано частно изявление
този документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Съгласно чл.327,
ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или
на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Доколкото договорните отношения между страните се основават на устен договор за
дистрибуция /няма наведени твърдения и в тази връзка ангажирани доказателства
за сключен писмен такъв/ и не се доказа страните да са уговорили срок за
плащане, а доставките по процесните фактури са извършени в периода 27.06.2017
г.-10.07.2017 г., то съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.303а, ал.3
вр. с чл.327, ал.3 от ТЗ. Дължимите суми по процесните фактурите е следвало да
бъдат платени в четиринадесет дневен срок от датата на получаване на стоката, поради
което след изтичането му ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ
изтичането на четиридесет дневния срок
от датата на издаване на всяка една фактура до датата на плащането й.
Претендираната крайна дата на забавата е 10.10.2017 г. и предвид датата на
плащане, която е след нея, то съдът счита, че следва да зачете волята на ищеца.
Дължимата се от ответника лихва за забава, определена от съда на основание
чл.162 от ГПК с помощта на общодостъпна програма в интернет, за посочения
по-горе релевантен период върху главниците по 11 бр.фактури е както следва: ***лв. лихва за забава върху
главницата по фактура №**********/27.06.2017г. за периода от 12.07.2017г. до
10.10.2017г.; ***лв. лихва за забава върху главницата по фактура
№**********/28.06.2017г. за периода от 13.07.2017г. до 10.10.2017г.; ***лв.
лихва за забава върху главницата по фактура №**********/29.06.2017г. за периода
от 14.07.2017г. до 10.10.2017г.; ***лв. лихва за забава върху главницата по
фактура №**********/30.06.2017г. за периода от 15.07.2017г. до 10.10.2017г.;***лв.
лихва за забава върху главницата по фактура №**********/03.07.2017г. за периода
от 18.07.2017г. до 10.10.2017г.;***лв. лихва за забава върху главницата по
фактура №**********/03.07.2017г. за периода от 18.07.2017г. до 10.10.2017г.;***лв.
лихва за забава върху главницата по фактура №**********/04.07.2017г. за периода
от 19.07.2017г. до 10.10.2017г.;***лв. лихва за забава върху главницата по
фактура №**********/05.07.2017г. за периода 20.07.2017г. до 10.10.2017г.;***лв.
лихва за забава върху главницата по фактура №**********/06.07.2017г. за периода
от 21.07.2017г. до 10.10.2017г.;***лв. лихва за забава върху по фактура
№**********/07.07.2017г. за периода от 22.07.2017 г. до 10.10.2017г.;***лв.
лихва за забава върху главницата от***лв. по фактура №**********/10.07.2017г.
за периода от 25.07.2017г. до 10.10.2017г. Предявените искове са основателни за
общата сума***лв., а в частта до претендирания общ размер***лв. исковете следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски
се дължат в полза и на двете страни. Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК за направени разноски в общ размер*** лв., от
които: хх лв. платена държавна такса за допускане на обезпечение,*** лв.
адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство по ч.гр.д.№316/2017 г.
по описа на ОС-Са, 5 лв.държавна такса за издаване на обезпечителна заповед,***
лв. адвокатско възнаграждение по изп.д.№3003/2017 г. по описа на ЧСИ Г.. И. с
район ОС-С., хх лв. платени такси по ТТСЗЧСИ по изп.д.№3003/2017 г. на ЧСИ Г.И.,
***лв. адвокатско възнаграждение по настоящото производство***лв. държавна
такса и ***лв. разноски за вещо лице. Съгласно дадените разяснения в т.5 на
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението по обезпечения иск, с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Следователно, разноските в обезпечителното производство по бъдещ иск или в хода
на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково
производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното
уважаване или отхвърляне, докато разноските в изпълнителното производство не са
свързани с производството по обезпечаване на исковия процес, а са форма на
реализиране на обезпечението. Освен това в практиката на ВКС, макар и не
задължителна, се приема, че разноски, понесени в обезпечително производство са
тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/, това
са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител /в т.см. определение №876/02.12.2014 г. по ч.т.д.№3490/2014 г. на
ВКС, определение №336/21.07.2016 г. по ч.т.д.№874/2016 г. на ВКС, I т.о.,
определение №845/05.12.2011 г. по ч.т.д.№648/2011 г. на ВКС, I т.о. и др./.
Предвид изложеното искането за присъждане на разноски в настоящото и
обезпечителното производство е основателно, а за претендираните разноски в
изпълнителното производство в размер на ***
лв. следва да бъде оставено без уважение, тъй като последните не такива по
смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК. Възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство съдът намира за
основателно. Съгласно чл.7,
ал.7 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, възнаграждението се определя по
правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми, а съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата, при интерес от***0 до ***лв. – *** лв. + 3 % за
горницата над***0 лв. Следователно в настоящия случай при спазване на
горепосочените правила минималното адвокатското възнаграждение е в размер на ***лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер съобразно чл.36 от
ЗА. В настоящия случай съдът намира, че не е налице правна и фактическа
сложност на образуваното дело за обезпечение на бъдещ
иск, поради което уговореното адвокатско възнаграждение в размер на***
лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до ***лв. На ищеца следва да бъдат
заплатени направените от него разноски в обезпечителното производство по
ч.т.д.№316/2017 г. по описа на ОС-С. в общ размер ***лв., тъй като ответникът е
дал повод за образуването му и е платил главницата от *** лв. с ДДС след
издаването на обезпечителната заповед. Съразмерно на уважената част от
исковете, на ищеца се дължат и направените в настоящото исковото производство
разноски в размер на ***лв. Предвид изложеното ответникът следва да заплати на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в общ
размер ***лв.
На основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на ***лв., съразмерно
на отхвърлената част на исковете.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.и Л.К.“
ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Х.-97“
АД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.86 от ЗЗД следните суми:
-***лв.
лихва за забава върху главницата по фактура №**********/27.06.2017г. за периода
от 12.07.2017г. до 10.10.2017г. като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта до претенираните*** лв. като неоснователен;
- ***лв.
лихва за забава върху главницата по фактура №**********/28.06.2017г за периода от 13.07.2017г. до 10.10.2017г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до
претенираните*** лв. като неоснователен;
-
***лв. лихва за забава върху главницата по фактура №**********/29.06.2017г. за
периода от 14.07.2017г. до 10.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претенираните ***лв. като
неоснователен;
- ***лв. лихва за забава върху главницата по фактура
№**********/30.06.2017г. за периода от 15.07.2017г. до 10.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претенираните***лв.
като неоснователен;
-***лв.
лихва за забава върху главницата по фактура №**********/03.07.2017г. за периода
от 18.07.2017г. до 10.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта до претенираните***лв. като неоснователен;
-***лв.
лихва за забава върху главницата по фактура №**********/03.07.2017г. за периода
от 18.07.2017г. до 10.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта до претенираните***лв. като неоснователен;
-***лв. лихва за забава върху главницата по фактура №**********/04.07.2017г.
за периода от 19.07.2017г. до 10.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претенираните***лв. като
неоснователен;
-***лв. лихва за забава върху главницата по фактура
№**********/05.07.2017г. за периода 20.07.2017г. до 10.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претенираните***лв.
като неоснователен;
-***лв. лихва за забава върху главницата по фактура
№**********/06.07.2017г. за периода от 21.07.2017г. до 10.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претенираните***лв.
като неоснователен;
-***лв. лихва за забава върху главницата по фактура
№**********/07.07.2017г. за периода от 22.07.2017 г. до 10.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претенираните***лв.
като неоснователен;
-***лв. лихва за забава върху главницата по фактура
№**********/10.07.2017г. за периода от 25.07.2017г. до 10.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претенираните
***лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.и Л.К.“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление *** да
заплати на „Х.-97“ АД, с ЕИК: ***1 със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по настоящото дело разноски в размер на ***лв. и ***лв. разноски в
обезпечителното производство по ч.т.д.№316/2017 г. по описа на ОС-С..
ОСЪЖДА „Х.-97“ АД, с ЕИК: *** със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „Д.и Л.К.“ ЕООД, с ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
по делото разноски в размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: