Р Е Ш Е Н И Е №260145
гр.Русе,
08.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд, четвърти наказателен състав
в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Юлия Острева………………………………………………………………….
и в присъствието на прокурора..……………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 2033/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. *** до
Русенския Районен съд против наказателно постановление
№ 11-01-185/29.10.2020г. на Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция - гр.София.
Жалбоподателят редовно
призован се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно
призован изпраща процесуален представител,
който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със своя Заповед №
ФК-10-120/20.01.2020 г. Директорът на АДФИ възложил на Д.Б.
– главен финансов инспектор в АДФИ да извърши финансова инспекция на Община
Ветово, обл. Русе, досежно законосъобразността на извършените през периода
04.12.2015 г. – 31.03.2019 г. разходи по договори за правна помощ и
представителство на Общински съвет гр. Ветово.
В хода на извършената финансова
ревизия е установено, че с Решение № 03 по Протокол №1/09.11.2015г. на
ОбС-Ветово и на основание чл.24, ал.1 и чл.27, ал.4 ЗМСМА за председател на
Общинския съвет е избран д-р М.Х.М.. С Решение № 23 по Протокол №
03/04.12.2015г. общинските съветници
упълномощават председателя на ОбС да сключва договор за правна защита и
съдействие с адвокат при образувани съдебни дела срещу ОбС-Ветово; дават право
на председателя като представляващ ОбС-Ветово да определи адвоката, който ще
осъществи процесуалното представителство на съвета пред съда, както и размера
на неговото възнаграждение и разноски; възлагат на кмета на община Ветово при
сключен от председателя на ОбС договор за правна помощ и съдействие, да изплати
на процесуалния представител уговорената сума по посочения в договора начин.
С решение № 246 по Протокол №
25/30.01.2017г. е приет бюджета на община Ветово за 2017 година. В частта от
бюджета – Местни дейности, Функция I „Общи държавни служби“, дейност 123
„Общински съвет“, по пар.10-20 „Външни услуги“ са утвърдени 22 670,00 лв.
(Приложение № 3 към решението).
С решение № 317 по Протокол №
31/29.05.2017г. са извършени корекции по бюджета на общината за 2017г. като в
частта „Разходи за местни дейности, дейност 123 „Общински съвет“, по пар.10-20
„Външни услуги“ са утвърдени още 10 000 лева, с което към края на м.май
2017 г. утвърдените средства по този параграф са общо в размер на 32 670,
00 лв.
До 26.06.2017г. председателят на ОбС
–Ветово е сключил 5 броя договори за правна защита и съдействие с двама
адвокати, с предмет процесуално представителство на ОбС-Ветово пред съд по пет
административни дела, като общия размер на уговорените възнаграждения е
20 800, 00 лв. На 26.07.2017г. председателят на ОбС-Ветово сключва договор
да правна защита и съдействие № 0154829 с двама адвокати, с предмет – изготвяне
на касационна жалба по адм.д.№ 77/2017г. на АдмС-Русе и процесуално
представителство, като е уговорено
възнаграждение в размер на 13 100 лв. С това общият размер за външни
услуги възлиза на 33 900 лв., при утвърдени в бюджета 32 670, 00 лв.
Всеки от посочените шест договора е изпратен на кмета на община Ветово, с цел
изплащане на уговорените възнаграждения.
При
извършване на финансовата ревизия е установено, че с подписване на последния
договор за правна защита и съдействие председателят на ОбС е поел ангажимент за
разход в размер на 1 230, 00 лв., който не е предвиден в годишния бюджет
на община Ветово за 2017 г.
Въз основа на
констатациите е съставен АУАН №11-0115.05.2020г. от главен финансов инспектор Д.Б..
Актът е връчен на жалбоподателя на 15.05.2020г. Последният е депозирал
възражение вх.№ 11-01-185/21.05.2020г. Въз основа на така
съставения АУАН Директорът на АДФИ издал обжалваното
наказателно постановление за
нарушение на чл.128 от Закона за публичните финанси (за краткост ЗПФ) във вр.
с пар.2 от ДР на ЗПФ и на основание чл.35, ал.1, пр.2 във вр. с чл.32, ал.1,
т.1 ЗДФИ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв.
Жалбата е процесуално
допустима, защото е подадена от лице, което има право на жалба и в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество е основателна. При съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, но
неправилно е приложен материалния
закон. Неправилността се изразява в това, че жалбоподателят е наказан за административно
нарушение субект на което не може да бъде той.
Съдът приема, че в хода на проведеното
административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да съставляват самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление. Административното
нарушение е описано пълно и ясно в АУАН и наказателното
постановление.
Посочени са писмените доказателства, въз основа на които са формулирани
правните изводи. Това дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво е
обвинен. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя и е връчен лично.
Указана е възможността за възразяване
срещу АУАН и при постъпилите писмени възражения, като същите са
обсъдени в наказателното постановление от наказващия
орган.
В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания акт поради нарушения на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа теза, че не е длъжностно лице и поради това не е може
да бъде административно наказателно отговорно лице в конкретната хипотеза. Не
оспорва фактите, установени от административно наказващия орган. Претендира
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, а алтернативно –
да се приеме, че административното нарушение представлява маловажен случай,
както и присъждане на разноски съгласно представен списък. В съдебно заседание
поддържа жалбата, лично и чрез упълномощен процесуален представител.
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.128 ЗПФ (сега чл.128, ал.1 ЗПФ) съгласно който : „не се допуска
извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или
поемането на ангажименти за разходи, както и започването на програми или
проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината“. В цитираната
норма са уредени различни хипотези на правни действия, чието извършване е
недопустимо. Административно наказващият орган е посочил конкретно и ясно коя
от няколкото хипотези е нарушена от жалбоподателя – поемане на ангажимент за
разход, който не е предвиден в общинския бюджет. Съгласно пар.1, т.27 от ДР към
ЗПФ "Поети
ангажименти за разходи" са клаузи на договори, разпоредби на
нормативни и административни актове, съдебни и арбитражни решения, които
обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за разходи и/или нови
задължения за разходи с определима стойност, с изключение на: разходите за персонал,
пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по
гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходите за данъци и други
публични държавни и общински вземания.
Съгласно ЗМСМА общинският съвет не е
правосубектна единица – юридическо лице със самостоятелно правно и финансово
съществуване и няма самостоятелен бюджет. Всички разходи по неговата издръжка,
за материално техническото му осигуряване и административно функциониране са
предвидени в общинския бюджет, което е видно и от утвърдената от Министъра на
финансите Единна бюджетна класификация за 2017 г. (вж. раздел VІ – класификация
на разходите по функции, групи и дейности, функция "Общи държавни
служби", група А, : Изпълнителни и законодателни органи, обособена дейност 123 "Общински
съвет"). Съгласно чл.11, ал.3 ЗПФ първостепенен разпоредител с бюджет по
бюджета на общината (включващ и средствата за ОбС) е кметът на общината.
Законодателят не е придал качество на разпоредител с бюджет (първостепенен или
второстепенен) на общинския съвет или неговия председател, нито пък е
предвидена възможност за придобиване на такова качество чрез делегиране по арг.
чл.11, ал.8 и ал.10 ЗПФ.
Практиката на ВАС неизменно и
последователно поддържа становището, че общинският съвет не е правосубектна
единица, различна от общината и не може чрез своя председател да встъпва в
гражданскоправни отношения с облигационен характер по арг.
от чл.25 и чл.21, ал.1, т.3 ЗМСМА.
Доколкото Общинският съвет е административен орган и съответно
като такъв - страна по административни дела, той има правото да вземе решение за организиране на
защитата си по тях, вкл. чрез ангажиране на адвокат, като пълномощното се
подписва от председателя, като представляващ този орган. Кметът на
общината обаче е органът, който има задължението да изпълнява решенията на
общинския съвет, да организира изпълнението на общинския бюджет и да осигурява
организационно-техническото обслужване на общинския съвет, съгласно
разпоредбите на чл.44,ал.1,т.5,т.7 ЗМСМА и чл.29а ЗМСМА. В този смисъл са
решенията по адм. д.№ 16086/2009г., адм.д. № 15840/2009г. на III отд. на ВАС,
както и адм.д.№ 7885/2019г. на III отд. на ВАС, с което е потвърдено решение по
адм.д.№ 207/2019г. на АдмС-Русе.
Горните изводи са в съответствие и с
нормата на чл.122 ЗПФ, в която е уредено, че изпълнението на общинския бюджет
(включващ и бюджета на ОбС) се
организира от кмета на общината чрез кметовете на кметства, райони и чрез
ръководителите на бюджетни звена, финансирани от и чрез общинския бюджет.
При така изложените правни съображения
относно правния статут и компетенции на общинския съвет, кмета на община и
председателя на общински съвет, съдът приема, че макар и формално да е
установено „поет ангажимент за разход“ чрез договорна клауза за изплащане на
адвокатско възнаграждение, председателят на общинския съвет не може да субект
на административнонаказателна отговорност по чл.128 ЗПФ, тъй като не е субект
на административно правни задължения по посочената норма.
Въз основа на изложеното съдът приема,
че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради
необоснованост и нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените и доказани от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
11-01-185/29.10.2020г. на Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция – гр. София, с което за нарушение на чл.128 ЗПФ,
във вр. с пар.2 от ДР на ЗПФ и на основание чл.35, ал.1, пр.2 във вр. с чл.32,
ал.1, т.1 ЗДФИ на М. Х.М. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА АДФИ - гр.София да заплати на М.
*** сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд- Русе.
Районен
съдия :