№ 58
гр. П., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225200600191 по описа за 2022 година
С присъда №15 от 14.02.2022г. постановена по НЧХД № 757/2021г. по описа
на Районен съд гр. П. е признал подсъдимия Г. П. Л. за невиновен в това на
25.11.2020г. в гр. П. да е причинил на Р. ИЛ. П. лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК и и е оправдан за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адвокат Р.К., в качеството и на пълномощник на тъжителя Р.П.. В жалбата се
твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована като се иска
нейната отмяна и постановяване на нова присъда с която подсъдимият да
бъде признат за виновен.
Постъпило е и допълнение към жалбата в което доводите се развиват.
Твърди се, че съдът неправилно е игнорирал показанията на свидетелите Д.и
Г. , които са преки очевидци на развилия се инцидент. Отново се иска отмяна
на присъдата и постановяване на нова осъдителна тава.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.
Защитата на подсъдимия Л. моли да се потвърди присъдата . Излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Прави искане за
присъждане на разноски сторени пред настоящата инстанция.
Пред възизвния съд не се събраха нови доказателства.
Съдът като съобрази доводите на страните в процеса и като провери
изцяло така постановената присъда направи следните изводи:
1
От доказателствата събрани пред първата инстанция се установява
следната фактическа обстановка:
Есента на 2020г. подсъдимият Г.Л. бил оставил лекият си автомобил за
ремонт при частния тъжител Р.П. и неговият приятел – св. Д.Д.. Двамата
извършвали дейност като автомонтьори на частни начала в гараж, обособен
като сервиз, находящ се в непосредствена близост до дома на Д. в гр.П., на
бул. „К.М.Л.“ № 47. Ремонтът се проточил във времето повече от
уговореното, като Л. периодично посещавал сервиза и разговарял с тъжителя
П., т.к. той бил поел ангажимент пред него, че ще ремонтира автомобила.
Последният пък изтъквал все нови и новооткрити технически проблеми,
които следвало да се отстраняват и искал допълнително заплащане за части и
труд, което Л. извършвал, давайки му пари на ръка, без издаване на съответни
документи. Един ден св.А.В. – приятел на подсъдимия, видял как друго лице
управлява автомобила на последния по улица в гр.П.. Това учудило В., т.к.
той знаел от Л., че автомобилът му е повреден и се намира в автосервиз. На
следващия ден – 25.11.2020 год., В. споделил на Л. какво бил видял.
Научавайки това, Л. се подразнил и започнал да звъни по телефона на П. в
продължение на няколко часа, но последният не отговарял. Около 20:30 –
21:00 часа1 на 25.11.2020г., двамата се свързали, като подсъдимият питал
гневно тъжителят защо колата му се кара от други лица по улиците, а
последният му казал да дойде пред дома на Д., за да се разберат. Тъжителят
П. и св. Д. след работа били отишли в дома на последния, където се черпели с
бира. Подс. Л. наел таксиметров автомобил, управляван от св. Г.Ц., който го
откарал пред дома на св.Д.. Ц. паркирал автомобила на булеварда,
непосредствено пред дома на Д., като останал в него, а Л. слязъл и се обадил
по телефона на П., казвайки му, че е пристигнал. Не след дълго на улицата
излезли тъжителят П. и св.Д., като тримата с подс.Л. се намирали на тротоара,
на около 1-2 метра от таксиметровия автомобил. Подс.Л. бил видимо ядосан и
на висок тон започнал да пита ще може ли все някога да си вземе колата и
колко още ще трябва да плаща. Въпросите му били насочени основно към П.,
на когото казал, че бил разбрал от хора, че колата му се кара из града, а те
/визирал двамата с Д./ го лъжат, че не била готова. Тъжителят П. пък казвал,
че колата му ще бъде оправена. Подсъдимият пък репликирал, че имал
чувството, че колата вече била готова, но те не му я давали, за да я карат и
продължавал да пита кога ще може да си я вземе и колко още пари трябва да
дава. В един момент тъжителят повдигнал едната си ръка нагоре, а под.Л.
възприел този жест като намерение да го удари, затова със своята ръка,
отблъснал тази на П. настрани. В този момент се намесил св.Д., който
укорително и риторично ги попитал какво правят и може ли такива работи.
Тогава ситуацията се поуспокоила, като подс. Л. казал на П., че повече няма
да се занимава с него, след което се обърнал към Д., казвайки му, че оттук
насетне, за ремонта на колата ще комуникира само с него. Св. Д. го уверил, че
колата му ще бъде направена. След това подс. Л. се качил в таксито и си
заминал, а тъжителят и св.Д. се върнали в дома на последния. Там П. останал
още известно време, след което се прибрал в дома си. На 27.11.2020г.
тъжителят П. посетил кабинета по Съдебна медицина в „М*** П.” АД, където
2
бил освидетелстван от съдебен лекар. Пред него той заявил, че на
25.11.2020г., около 20:45 часа, в гр.П., пред къщата на негов приятел бил
нападнат и бит от Г.Л. с нож, както и че помни всички подробности около
инцидента. Оплакал се от болки в тялото. Това било записано в графата
„Предварителни сведения“, в издаденото на тъжителя СМУ №
240/27.11.2020г. В същото било отразено и това, че в резултат на извършения
преглед било констатирано следното: по лявата горна част на гърдите, под
големия гръден мускул, имало синкаво кръвонасядане и травматичен оток с
размери 9 х 5 см, а всред него се установила прободно-порезна рана с размери
1 х 0.7см, с дълбочина около 1 см, сълзяща. Според съдебния медик
прободно-порезната рана в лявата гръдна половина, без проникване в
гръдната кухина, е причинила на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.1 от НК, а кръвонасядането и травматичния оток около раната са
причинила болка и страдание, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.2 от НК. На 25.05.21г., т.е. в последния ден на срока по чл.81 ал.3 от НПК,
в РС[1]П. била входирана частна тъжба от тъжителят Р.П., подадена против
подс. Л., за причинена на горния лека телесна повреда, в резултат на което
било отпочнато настоящото наказателно производство. На 04.06.2021г. е
подадена жалба от адвокат К., като пълномощник на Р. П. до РП-П., за същия
инцидент с твърдение за престъпление по смисъла на чл.115 от НК. На същия
ден, с молба адвокат К. е отстранила нередности в тъжбата, по настоящето
дело.
Напълно правилно решаващият съд е кредитирал обясненията на Л. в
които отрича да е извършил приписаното му с тъжбата престъпление, т.е. да е
вадил и опирал нож в гърдите на тъжителя, респ. да му е причинил лека
телесна повреда чрез нанасяне на прободно-порезна рана в лявата гръдна
половина. Тези обяснения на подсъдимия категорично се подкрепят от
показанията на св.Г.Ц.. Този свидетел познава както подсъдимия, така и
тъжителя и св. Д.. Дори св. Ц. е заявил, че е приятел с барата на св. Д.. Към
момента на инцидента той е единствения незаинтересован свидетел. Ц. е бил
на не повече от два метра от тъжителя и подсъдимия като те са били пред
него и странично. Ц. е категоричен, че нож не е ваден и заплахи с убийство не
е имало. Свидетелят е категоричен, че ако е имало нож и заплахи е щял да
види. Показанията на св. Ц. напълно покриват обясненията на подсъдимия.
От друга страна са показанията на свидетелите Д.и Г.. Д. е приятел на
тъжителя и двамата са работили заедно в един сервиз, а св. Г. живее на
съпружески начала с Д..Св. Д. твърди, че подсъдимият е казал:“ *****“ след
което извадил нож 15 см. острие и натискал с лявата ръка гърдите на
тъжителя, а с дясната опрял ножа в него. Свидетелят твърди, че се намесил и
всичко се успокоило.
Св. Г. твърди, че прозореца бил отворен и тя чула репликата: „******“
като думите били отправени към тъжителя. Г. не твърди, че е гледала от
прозореца, а само чула описаната реплика, след което затворила прозореца.
На срещата са били не само тъжителя, а и св. Д. Разговора на тримата с
3
подсъдимия е общ и е странно как свидетелката установява, че това е реплика
към П., а не към съпруга и. Още повече, че в такива ситуации, при този вид
реплики, е логично свидетелката да погледне и да види каква е ситуацията, а
не да затваря прозореца.
По делото е разпитан д-р. П., който е издал медицинското свидетелство.
В разпита си д-р П. е категоричен, че при този вид нараняване пострадалият
ще изпита силна болка веднага и ще има кръвотечение. Въпреки това Р. П. се
е качил в дома на свидетелите Д.и Г., след инцидента и не е разказал за
пробождане. Следва да се отбележи, че времето е било студено и в сградите
има отопление. Когато Д. и П. са се качили в дома на Д. е логично П. да
съблече връхната си дреха. При наличието на нараняване то веднага е щяло
да проличи зацапването с кръв на долната дреха. Логично е ако е ваден нож
двамата и св. Г. да обсъждат инцидента. Св. Г. не е попитала какво се е
случило, с оглед на репликата която твърди, че е чула. Правилно решаващият
съд не е кредитирал показанията на св. Г. и Д.. Показанията на тези свидетели
се разминават по отношения на репликата която се твърди, че е казал
подсъдимия, но и от друга страна те са нелогични. Липсва логика, след като е
ваден нож и е имало опасност за живота на тъжителя, двамата П. и Д. да не
обсъдят случилото се. Д. да не попита приятеля си П. дали е наранен, св. Г. да
не се поинтересува какво е станало и защо е чула репликата „*****“.
С оглед на така обсъдените показания на свидетелите настоящият
състав прие, че изводите на решаващият съд да не кредитира показанията на
свидетелите Д.и Г. са законосъобразни и обосновани.
Тъжителят не е доказал обвинението си и напълно законосъобразно
решаващият съд е постановил оправдателна присъда.
При служебната проверка на присъдата съдът не констатира допуснати
нарушения на закона даващи основание за нейното изменяне и отмяна.
Следва да се осъди тъжителя да заплати на подсъдимия сторените по
делото разноски в размера на 600лв. адвокатско възнаграждение.
С тези мотиви и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №15 от 14.02.2022г. постановена по НЧХД
№ 757/2021г. по описа на Районен съд гр. П..
ОСЪЖДА Р.П. да заплати на Г.Л. сторените разноски в размера на
600лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5