Определение по дело №185/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на “. Б., регистрирана в Гърция, подадена чрез клона си в България “. Банка-клон България”, ЕИК , със седалище и адрес на управление в С., бул.”В.Л.”№7, против “. Р.О., ЕИК , седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”В.А.”№, с пр. осн.чл.517, ал.3 ГПК.

Сочи се от ищцовата страна, че по молба за образуване на изп.д.№499/10г по описа на ЧСИ М.В., продължило впоследствие под №48/12г по описа на ЧСИ Ал.Ц. срещу длъжниците „Б.”ЕООД, Й..Р. и З.Ш., ищеца е поискал на осн.чл.517, ал.1,вр. с ал.3 ГПК налагане на „запор” и насочване на изпълнението върху дружествените дялове на длъжника Й.Р. в ответното дружество, което е и сторено. С постановление за овластяване на осн.чл.517, ал.3 ГПК ЧСИ е овластил “. банк-клон България” като взискател по горното изпълнение да предяви констутивен иск за прекратяване на “. Р.О., понеже както към момента на овластяването, така и към момента на предявяването на настоящият иск Йо.Рангелов не е изпълнил задълженията си по изпълнтиелното производство,възлизащи общо на 214 503,96 евро главница и 569лв застрахователна премия и 13 081,11лв такси за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и разноски по изпълнителното производство.Твърди се също, че от своя страна ответното дружество не е изплатило на взискателя припадащата се на длъжника част от имуществото на дружеството.Поради това се иска прекратяването на “. Р.О..

В допълнителната искова молба ищцовата страна подържа иска си, пояснявайки и допълвайки първоначалната. Обосновава тезата си с непрекратеното участие на Й.Р. в ответното дружество и неизплащането на взискателя на припадащата му се част от имуществото на О. в законоустановеният тримесечен срок по чл.517, ал.3 ГПК, изтекъл на 09.02.12г. Според ищеца в подкрепа на тези твърдения е извлечението от ТР, в който липсват промени досежно съдружниците, респ. протокола от 12.06.12г от ОС на О., в който Рангелов фигурира като пълноправен член на дружеството. За поддържания от ответника превод от 10.08.12г, ищеца твърди че е извършен след въпросния срок и не обосновава плащане по см. на чл.517, ал.3 ГПК.В случай на уважаване на иска, настоява да се назначи служебен ликвидатор на О..

В първоначалният си отговор ответника счита исковата молба за неоснователна и недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне. Аргументира се с отсъствието на предпоставките на заявеният иск.Подържа, че след налагането на запор върху дружествените дялове на Й.Р., ответното дружество е изплатило на ищеца стойността на припадащата му се част от дружественото имущество, определено по реда на чл.125, ал.3 ТЗ.Последното е станало чрез съставяне на счетоводния баланс към 31.07.12г и посредством платежно нареждане сумата от 2лв, представляваща припадаща се на ограничено отговорния съдружник Й.Р. част от имуществото на ответното О., е преведена в полза на взискателя по изп.д.№48/12г по описа на ЧСИ Ал.Ц.С така извършеното плащане, ответника намира за отпаднало и основанието за предявяване на иска по чл.517, ал.3 ГПК, поради което моли за отхвърлянето на същия. В допълнителния отговор по същество се поддържат доводите и възраженията, заявените в първоначалния.Намира ищцовото твърдение за извършено плащане извън тримесечния срок, за неоснователно, тъй като счита че законодателя не е поставил срок за плащане на припадащата се част на ограничено отговорния съдружник.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на доказателствата, закона и всички обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че по молба на ищцовото дружество от 20.08.10г до ЧСИ М.В. е образувано изп.д.№499/10г по описа на същият ЧСИ по изпълнителен лист, издаден по заповедно производство срещу Й. Р. за подробно описаните суми, дължими от последния солидарно с още няколко лица. Според ТР Й.Р. е съдружник в „Д.Р.О. и по тези въпроси не се спори.

Не се спори също така, че е наложен запор върху дружествените дялове на Й. Р. в „Д. Р.О. за обезпечаване на вземането на взискателя (ищец в настоящото производство) по горното изпълнително производство, който е вписан в АВ на 20.05.11г(вж. и запорното съобщение изх.№2884/12.05.11г на ЧСИ М.В. до АВ).

С писмо изх.№6648/04.11.11г на ЧСИ М.Велева до ответното дружество е изпратено изявление на ищцовото по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на участието на длъжника Й.Р. в “. Р.О..Видно от приложената разписка последното е получено от адресата на 09.11.11г.

Впоследствие от 03.02.12г изпълнителното производство е продължено от ЧСИ А.Ц. под №48/12г(вж.у-ние №08057/15.08.12г).Чрез постановление от 21.03.12г ЧСИ Ал.Ц. е овластил кредитора по негова молба вх.№021280/02.03.12г да предяви иск по чл.517, ал.3 ГПК пред БОС за прекратяване на “. Р.О., след като е констатирал че от датата на връчване на изявлението на всискателя за прекратяване участието на длъжника в О. – 09.11.11г, са изминали 3 месеца и вземането на кредитора не е удовлетворено.

Едва с операционна бележка №19/10.08.12г “. Р.О. е превела по сметка на ЧСИ А..Ц. сумата от 2лв, припадаща се част от имуществото му на Й.Р.

Според основното заключение на вещото лице припадащата се част на съдружника Й.Р.от имуществото на О. към 31.07.12г и 09.08.12г е в размер на 2лв, които са изплатени на ЧСИ А.Ц. чрез горния банков превод. Същевременно експерта констатира, че към 09.11.11г сумата на пасивите превишава сумата на активите на Ди Р.О..

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Иска е допустим и разгледан по същество е основателен.

Уважаването на иска по чл.517, ал.3 ГПК предполага наличието на следните предпоставки: наличието на висящо изпълнително производство срещу съдружник в ответното дружество; насочването на изпълнението върху делът му в последното; наличието на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството; същото да е връчено на последното, след което да са изтекли 3 месеца, в които по изпълнителното производство не са постъпили суми за погасяване на задължението изцяло или да е изплатена на взискателя от ответното дружество припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, определена по реда на чл.125, ал.3 ТЗ.

От материалите по делото се установи по категоричен начин образуваното по молба на ищеца изп.д.№499/10г по описа на ЧСИ М.В., което изпълнително производство е продължено впоследствие пред ЧСИ Ал.Ц. с изп.д.№48/12г срещу Й.Р.По тези въпроси не се спори, както и че изпълнението срещу последния е насочено върху дружествените му дялове в ответното О., запорирани по предвидения за това ред, който запор е вписан в ТР на 20.05.11г.Доказа се също заявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в “. Р.О.,достигнало до последния чрез писмо №6648/04.11.11г на ЧСИ на 09.11.11г(вж.разписката), както и че в тримесечния срок по чл.517, ал.3 ГПК липсват извършени плащания на задължението от длъжника,респ. от дружеството на припадащата му се част от имуществото.

В контекста на изложеното иска се явява основателен, въпреки доказаното плащане от О. по банков път по сметка на ЧСИ А.Ц. на сумата от 2лв с операционна бележка №19/10.08.12г.Този извод се обосновава от разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК, предвиждаща отхвърляне на иска само ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена обаче при условията на чл.125, ал.3 ТЗ. С получаването от ответното О. на изявлението на взискателя за прекратяване участието на Й.Р. на 09.11.11г(вж. разписката),участието на последния в дружеството следва да се счита за прекратено именно на тази дата, поради което ищеца неправилно го счита за пълноправен съдружник и понастоящем.При това положение меродавен по арг. на чл.125, ал.3 ТЗ за изчисляване припадащата му се част от имуществото се явява счетоводния баланс, съставен в края на ноември 2011г. Счетоводните баланси за месеците, следващи този, вкл. за юли-август 2012г, са ирелевантни.Поради това и съда не възприема извършеното с операционна бележка №19/10.08.12г плащане за такова по см. на чл.517, ал.3 ГПК.След като припадащата се на длъжника част от имуществото на “. Р.О. не е определена в съответствие с изискванията на чл.125, ал.3 ТЗ, а по делото липсват данни за удовлетворяване вземането на взискателя не само в 3-месечният срок, но и до настоящият момент, то предявеният иск се явява основателен и доказан изцяло. Данните за извършени частични плащания не променят горните изводи, тъй като отхвърлянето на иска на това основание, предполага погасяване задължението изцяло. Ето защо изложените в тази връзка доводи на ответника не намират опора в закона. В тази насока е и константната съдебна практика(вж.Р644/12г на ВКС,ІІ т.о.; Р26/07г на ВКС по т.д.№520/06г; Р156/06г на ВтАС по в.гр.д.№192/06г;Р71/09г на ВтАС по в.гр.д.№407/09г; Р494/08г на ПАС по гр.д.№256/08г;Р114/09г на ВКС, І т.о. и др.).

Впредвид изложеното ответното дружество ще следва да се прекрати, което следва да се впише в ТР след влизането в сила на настоящият съдебен акт.

Искането на ищцовата страна за назначаването на служебен ликвидатор е неоснователно, тъй като назначаването на такъв,респ. определянето на срок за извършване на ликвидацията и пр., са въпроси от компетентността на регистърния съд в охранителното производство, а не на настоящия(вж.Р347/05г на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Р150/11г на ВКС,І то. ТК и др.).

С оглед изхода от спора ответното дружество дължи на ищцовото направените поделото разноски пред настоящата инстанция, които според доказателствата по делото и представения списък възлизат общо на 471лв, от които 150лв юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА “. Р.О., ЕИК със седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”В.А.”№.

След влизане на решението в сила да се вприше в ТР.

ОСЪЖДА “. Р.О., ЕИК , седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.”В.А.”№, да заплати по сметка на “. Б., регистрирана в Гърция, подадена чрез клона си в България “. Банка-клон България”, ЕИК , със седалище и адрес на управление в С., бул.”В.Л.”№,сумата от 471лв,,представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: