№ 18574
гр. София, 11.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110102384 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕП“ АД, с предишно наименование
„Ч, представлявано от ............ - изпълнителни директори против Д. Б. П., ЕГН **********, с
адрес - град С
След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че
същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се
извърши размяна на съдебните книжа.
Ищецът твърди, че ч.гр.д.№17243/2021 е образувано по депозирано от него заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за следните суми:
за сумата от 957,54 лв., представляваща главница по фактура №*********/28.02.2018г. за
обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се в гр. С, както и сумата от
281,67 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2018 г. до
17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението - 26.03.2021
година до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че заповедния съд по ч.гр. дело № 17243/2021 г. по описа на Софийски
районен съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, срещу която е било депозирано възражение.
Твърди се, че ответникът дължи заплащане по фактура №*********/28.02.2018г. за
обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се на следния адрес: град С
Ищецът твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката и
лицензиант на дейностите на обществено снабдяване, която изпълнява като краен
снабдител, доставчик от последна инстанция и търговец.
Между страните действали Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕП“ АД, с предишно наименование „Ч” АД, одобрени от ДКЕВР и издадени на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката, като последните обвързват страните и без
изричното им писмено приемане. Ищецът твърди, че неговите общи условия за
1
общоизвестни.
Твърди се, че на 27.02.2018г. ищецът е извършил проверка на мястото на измерване на
електрическа енергия, доставяна в обект, находящ се в гр. С за което е регистрирана партида
с клиентски №300023040563. След извършване на проверката се съставило протокол
съгласно чл. 58, ал. 2 от Общите условия на „Ч“ АД и е бил съставен Констативен протокол
№1019532/27.02.2018г., като последния е подписан от двама независими свидетели,
присъствали на проверката, тъй като собственик на описания имот не е намерен на адреса.
На проверката е присъствал и представител на полицията.
Проверяващите били установили, че е налице присъединение без средство за търговско
измерване. Последното било изпълнено с проводник, който захранвал електрическата
система на имота. Използваната електрическа енергия не се измервала и не се заплащала.
Подаден бил сигнал за премахване на изходящата линия към адреса. След проверката
нерегламентираното средство за присъединение било премахнато.
Ищецът изпратил на ответника съобщение за извършената проверка, ведно с екземпляр
от констативния протокол, който съставил за проверката. С него потребителят бил уведомен
за извършените констатации от проверката. Ответникът отказал да приеме пощенската
пратка.
Количеството употребена ел. енергия се доначислила по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б.
„б“, втора хипотеза от ПИКЕЕ. Било издадено предложение за корекция, а след това и
гореописаната фактура.
Ищецът бил уведомил ответника за издадената фактура чрез писмо с изх.
№**********/02.03.2018 г. с обратна разписка, за която било представено доказателство.
Ищецът твърди и дава подробна аргументация за законността и правилността, както и
коректното изпълнение на извършената проверка от него.
Твърди се, че ответникът не е заплатил вземането по издадената от ищеца фактура в
срок за използваната неправомерно електрическа енергия. С настъпилия падеж, ответникът
изпада в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между страните, че съществува вземане на ищеца и ответника дължи на
ищеца сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена на 19.04.2021 година по ч.гр.дело № 17243/2021 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: сумата от 957,54 лв., от представляваща главница за
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно електрическа енергия,
установено в Констативен протокол за корекция и въз основа на издадена фактура
№*********/28.02.2018г. за клиентски № 300023040563 за имот, находящ се в гр. С, и
281,67 лв. - законна лихва за забава от 13.03.2018 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението - 26.03.2021 година
до окончателното изплащане на вземането.
Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорват исковите претенции по
основание и размер.
Ответникът твърди, че Правилата за измерване на количеството на ел.енергия на
ДКЕВР от 2013г. са изрично отменени с решения на ВАС, с които също се отменят и
другите части на ПИКЕЕ. Твърди се, че отмяната засяга периода от 30.11.2017г. до
27.02.2018г., който период попада с процесния период, за който се претендира, че е ползвана
електрическа енергия.
Твърди се, че ДКЕВР няма нормотворческа функция и не може да издава подзаконови
2
нормативни актове, които касаят неограничен кръг от субекти. Твърди се, че ПИКЕЕ е
нищожен административен акт, издаден при липса на компетентност, който не поражда
права и задължения за страните и поради тази причина бил отменен от ВАС. Твърди се, че е
налице неправилност на измерването, както и че не е доказана вина на ответника.
Оспорва се дължимостта на лихвата за забава. Твърди се, че общите условия са
нищожни в частта, в която се определя едностранната възможност на доставчика да не
изпраща индивидуални писма, с които се целяло да се поставят клиентите в забава.
Ответникът твърди, че правилата за забава на текущите фактури са неприложими към
корекционните такива. За да се дължи лихва за забава трябвало да влезе в сила съдебно
решение, с което да се установи дължимостта на фактурата.
Ответникът твърди, че не е предоставена възможност на всяко лице да бъде уведомено
и да вземе участие в евентуална проверка на електромерното стопанство и други действия
след евентуална корекционна процедура.
Твърди се, че не са налице двете кумулативни предпоставки за възникване на право на
корекция, а именно - ищецът не е предвидил нов ред за уведомяване за корекционни
процедури в ОУ след приемане на отменените ПИКЕЕ, нито не е бил приел нови, с които да
предвиди ред и процедура за реализация на корекционната процедура.
Навеждат възражение за изтекла погасителна давност при условията на евентуалност.
Твърди се, че приложимата давност е за периодични задължения, а именно - 3-годишната.
Иска се съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни и при съобразяване
на възражението за давност.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
Доказа се, че ч.гр.д.№17243/2021 година по описа на Софийски районен съд е
образувано по депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу ответника за следните суми: за сумата от 957,54 лв., представляваща
главница по фактура №*********/28.02.2018г. за обект на потребление с клиентски
№300023040563, находящ се в гр. С, както и сумата от 281,67 лв. - законна лихва за забава
върху главницата за периода от 13.03.2018 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението - 26.03.2021 година до окончателното изплащане на вземането.
Доказа се, че заповедния съд по ч.гр. дело № 17243/2021 г. по описа на Софийски
районен съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, срещу която е било депозирано възражение.
Доказа се, че ищецът е начислил вземане за потребена електрическа енергия от
ответника съгласно приложена по делото фактура №*********/28.02.2018г. за обект на
потребление с клиентски №300023040563, находящ се на следния адрес: град С
Ищецът доказа, че е енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката и
лицензиант на дейностите на обществено снабдяване, която изпълнява като краен
снабдител, доставчик от последна инстанция и търговец.
Доказа се, че между страните са действали Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Ч“ АД, одобрени от ДКЕВР и издадени на основание чл. 98а от
ЗЕ, като последните обвързват страните и без изричното им писмено приемане. Ищецът
доказа, че неговите общи условия са общоизвестни.
Доказа се, че на 27.02.2018 г. ищецът е извършил проверка на мястото на измерване на
електрическа енергия, доставяна в обект, находящ се в гр. С за което е регистрирана партида
с клиентски №300023040563.
3
След извършване на проверката се доказа, че е съставен протокол съгласно чл. 58, ал. 2
от Общите условия на „Ч“ АД и е бил съставен Констативен протокол
№1019532/27.02.2018г., като последния е подписан от двама независими свидетели,
присъствали на проверката, тъй като собственик на описания имот не е намерен на адреса.
На проверката се доказа, че е присъствал и представител на полицията.
От дадените по делото свидетелски показания и след анализа им с приетите такива
писмени такива, съдът приема за доказано, че при извършената проверка на място
проверяващите са установили, че е налице присъединение без средство за търговско
измерване. Последното било изпълнено с проводник, който захранвал електрическата
система на имота. Използваната електрическа енергия не се измервала и не се заплащала.
Подаден бил сигнал за премахване на изходящата линия към адреса. След проверката -
нерегламентираното средство за присъединение било премахнато.
Доказа се, че ищецът изпратил на ответника съобщение за извършената проверка,
ведно с екземпляр от констативния протокол, който съставил за проверката. С него
потребителят бил уведомен за съставения констативен протокол, както и за извършените в
него констатации.
Съдът приема за доказано, че количеството употребена ел. енергия за имота е била
начислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, втора хипотеза от ПИКЕЕ, като е издадено
предложение за корекция, а след това и гореописаната фактура.
Доказа се, че ищецът е изпратил уведомително писмо до ответника за издадената
фактура чрез писмо с изх. №**********/02.03.2018г. с обратна разписка.
Доколкото по делото не се представиха доказателства, че ответникът е заплатил
вземането по издадената от ищеца фактура в срок за използваната неправомерно
електрическа енергия, съдът приема за доказано обстоятелството, че и към момента на
постановяване на настоящото съдебно решение вземането по фактура не е заплатено. С
настъпилия падеж, ответникът изпада в забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- иск за главница с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.183 от Закона
за задълженията и договорите във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите за сумата от 957,54 лв., представляваща главница по фактура
№*********/28.02.2018г. за обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се
в гр. С.
- иск за лихва за забава с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от
Закона за задълженията и договорите.
По същество
Продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество се осъществява при
Общи условия /ОУ/ за продажба на ел. енергия от „ЕП“ АД, с предишно наименование „Ч”
АД, на клиенти. За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ел. енергия от „Ч”
АД на потребители, одобрени с ДКЕВР.
Правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански
материално правни отношения, за които е приложим Закона за задълженията и договорите и
ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието или
4
липсата на специални процедурни правила за извършване на корекции.
Липсата на нарочна законова регламентация как се изчислява неотчетената във
визуализираните регистри на електромера електрическа енергия и липсата на регламентация
в Общи условия на доставчика как се процедира в такива случаи, не се отразява на
валидността на задължението за плащане. Когато е установено точното количество на
потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде
отречено по формални съображения. Основание за дължимостта на цената по сключения
между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество
електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими
по ГПК доказателствени средства. В този смисъл Решение № 60164 от 24.06.2021 г., по
гр.дело № 3212/2020 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 60163 от 24.06.2021 г. по гр.дело №
3517/2020 г., III г.о. на ВКС.
С оглед на факта, че Констативният протокол е съставен в отсъствие на собственика на
имота, но при спазени изисквания на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката, съдът
счита че е налице надлежно и законосъобразно изпълнение на задължението на
електроснабдителното дружество за уведомяване на клиента за извършената проверка.
Налице е уведомяване за констатираните факти за установеното количество потребена, но
незаплатена енергия чрез изпращане на уведомителното писмо с приложен констативен
протокол и надлежно издадена фактура за дължимите суми.
Във връзка с наведеното в процеса възражение на ответника относно приложимостта
на ПИКЕЕ, съгласно Решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. е
прието, че дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и
след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от
14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г. ) за преизчисляване на сметки за
електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от
действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на
СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния
битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от
договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и
крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за
продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята
специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за
неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД,
когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба (преди
приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по
адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г. ),
този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи
заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС
(решение № 97 от 28.07.2015 г. по т.д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение № 115 от
20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21.02.2014 г. по т.д.
№ 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС,
ІV ГО, решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др.), при
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на
реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални
неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено за
5
облагодетелстване на потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното
дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица
ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.
По възражението за настъпила погасителна давност
На 28.02.2018г. е издадена процесния констативен протокол, който следва да се
изпрати на клиента за уведомяването му за сторената проверка и извършените констатации в
седемдневен срок, като в настоящия случай това е сторено. Съгласно чл. 19, ал. 3 от Общите
условия, потребителят следва да заплати издадената фактура в 10-дневен срок. С оглед на
факта, че ответникът е надлежно уведомен за извършената проверка и до колкото в
настоящия процес не се събраха доказателства, доказващи надлежно изпълнение на
задължението за плащане по фактура, то съдът приема, че плащане на задължението не е
извършено.
С оглед и на факта, че на 07.03.2018 г. е получена пощенската пратка, която е
изпратена на 02.03.2018г. и до колкото същата не е приета надлежно от ответника по делото,
съдът приема че срока за плащане на процесната фактура е започнал да тече именно на
07.03.2018г. Съдът възприема и факта на знание на ответника за изискуемост на задължение
за плащане в полза на ищеца, което е обективирано в депозираното възражение в
заповедното производство. Срока, в който е следвало да бъде заплатена фактурата изтича на
17.03.2018г. и тъкмо от този момент започва да тече и законна лихва върху претендираната
главница.
Процесното вземане в настоящия случай съдът приема, че не представлява периодично
плащане.
По смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011 година от 18.5.2012 година,
постановено по тълк.дело № 3/2011 година на ОСГТК на ВКС – „Понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.“.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че: „В чл.111 ЗЗД като изключение
е установена тригодишна давност за три групи вземания, едната от които е за наем, за лихви
и за други периодични плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен
срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които
са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в
тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки
падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и
евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по-
кратък давностен срок.“.
Настоящият съдебен състав приема, че за вземането по процесната фактура, което
представлява вземане за начислена електрическа енергия поради нерагламентирана промяна
в схемата на свързване на ответника към преносната мрежа и съответно потребяване на
ел.енергия без да се измерва нейното количество не е налице предварителна известност на
вземането, нито предварително е определен срокът на изпълнение на това вземане. За
вземането по процесната фактура падежът настъпва на датата посочена в нея – 12.3.2018
година, а именно в срока предвиден съгласно чл. 19, ал. 3 от Общите условия, потребителят
следва да заплати издадената фактура в 10-дневен срок.
С оглед на горното, съдът приема, че заявеното възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност е неоснователно и следва да се отхвърли като такова. В
6
казуса търсеното плащане няма характеристиката на „периодично”. Търсеното плащане е
еднократно и се изчерпва с едно единствено предаване на пари. Изискуемостта на това
плащане има един единствен правопораждащ факт и падежът на вземането не настъпва
периодично. При това и забавата и давността за това плащане не е като при периодичните
плащания – при които изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно.
Доколкото претендираното вземане няма характеристиките на периодично плащане
съдът приема, че за него не е приложима разпоредбата на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите, а се следва съобразяване на срока на давността по смисъла на
чл.110 от Закона за задълженията и договорите, която е 5-годишнва и бели прекъсната с
подаване на заявлението пред заповедния съд – на 26.3.2021 година.
Вярно е, че в цитираното Тълкувателно решение № 3/2011 на ОСГТК на ВКС, както и
в представеното по делото за сведение на съда Решение № 69/10.5.2022 година, постановено
по гр.дело № 2530/2021 година по описа на ВКС, ГК, Трето отделение е прието, че:
„Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.“. Разглеждания казус не
попада в тази хипотеза на доставка на електрическа енергия, доколкото се касае за
еднократно начисляване на потребена електрическа енергия поради нерагламентирано
присъединяване към електропреносната мрежа. .
Доколкото до момента се обсъди, че главното вземане не е погасено по давност, то по
силата на чл. 119 ЗЗД не е погасено и акцесорните нему задължения и ответникът дължи и
претендираната лихва за забава.
По разноските
С оглед изхода на спора съдът следва да присъди разноски на ищеца сторени пред
заповедния и исковия съд в доказаните размери, а на ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между на „ЕП“ АД, с предишно
наименование „Ч, представлявано от ......... – членове на управителния съвет и Д. Б. П., ЕГН
**********, с адрес - град С че Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес - град Сдължи на „ЕП“
АД, с предишно наименование „Ч, представлявано от ......... – членове на управителния
съвет, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена на 19.04.2021 година по ч.гр.дело № 17243/2021 година по описа на
Софийски районен съд, а именно сумата от 1327,21 лв., от която:
- сумата от 957,54 лв., представляваща главница по фактура
№*********/28.02.2018г. за обект на потребление с клиентски №300023040563, находящ се
в гр. С, както и
- сумата от 281,67 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за
периода от 13.03.2018 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
7
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното.
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес - град Сда заплати на „ЕП“ АД, с
предишно наименование „Ч, представлявано от ......... – членове на управителния съвет
сторените пред заповедния съд по ч.гр.дело № 17243/2021 година по описа на Софийски
районен съд разноски в общ размер на 88,00 лева и сторените пред исковия съд по гр.дело
№ 2384/2022 година по описа на Софийски районен съд разноски в общ размер на 225,00
лева, от които 75,00 лева заплатена държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението препис да се изпрати на заповедния съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8