Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260287
27.04.2022 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14829 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника множество договори за
предоставяне на мобилни услуги, по които останали непогасени задължения: 184.38 лева- главница за незаплатени
абонаментни такси за услуги за периода от 18.12.2017г. до 17.04.2018г. по договор
от *****г. и допълнително споразумение от *** г.; 98.26 лева - главница за незаплатени абонаментни такси за услуги
за периода от 18.12.2017г. до 17.04.2018г. по договор от ****г.; 243.39 лева за лизингови вноски по
договор за лизинг от *****г. и допълнителна вноска при невърнато устройство и 81.06 лева за лизингови вноски по
договор за лизинг от ****г. и допълнителна вноска при невърнато устройство.
Твърди се, че ищецът е предоставил уговорените услуги и устройства по
договорите, но ответницата спряла плащането на задълженията по тях. Поради това
правоотношенията били прекратени. Иска се установяване на задълженията и
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от назначения особен представител, с който се оспорват
претенциите. Твърди, че по делото не е представен договор от 2017г., а
приложените фактури не можели да обосноват възникването на процесните
задължение. По отношение на втория договор не била представена фактурата от
18.03.2018г. и не можело да се направи извод за потреблението за периода от
18.02. до 18.03. Дори да се приемело, че фактурите доказват вземането по
размер, не се установявала дължимостта на претенцията в пълен размер. Въвеждат
се и възражения относно едностранното прекратяване на правоотношенията. Иска се
отхвърляне на претенцията.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „Теленор
България“ ЕАД срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № ****
г. на ***. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е
връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани данни, че длъжникът не живее
на адреса, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в
преклузивния срок (предвид удостовереното изпращане по куриер), поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
1. Относно договор
за мобилни услуги от **** г. и допълнително споразумение към него от ***** г.:
От представения на
лист 47 от заповедното производство договор се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по което операторът е
предоставил мобилен номер и пакет услуги. Бил е уговорен план с месечна такса
от 24.99 с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца.
От представеното на
лист 27 от заповедното производство допълнително споразумение към договор се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
по което операторът е предоставил мобилен номер и пакет услуги. Бил е уговорен
план с месечна такса от 44.99 с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца.
За този номер
съгласно приетата СТЕ и приложените данни за общо потребление са били начислени
две месечни такса от 37.49 лева без ДДС (44.99 лева с ДДС), и една от 38.57
лева без ДДС за период 18.12.2017 г. - 17.01.2018 г., както и услуги на обща
стойност 15.56 лева с ДДС (съгласно ССЕ). Предвид това, че допълнителното
споразумение не е било влязло в сила към края на първия месечен период не се
доказва основание за плащането на месечен абонамент над уговорените 24.99 по
първоначалния договор. Едва след сключването на допълнителното споразумение
месечната абонаментна такса е увеличена на 44.99 лева. Така общата дължима сума
е в размер на 118.92 лева (24.99+78.37+15.56) с ДДС. Представените със СТЕ
справки представляват извлечения от електронната система на оператора и
удостоверяват регистрираните за номера на потребителя услуги. Същите са
достатъчни, за да удостоверят ползваните услуги, доколкото по делото няма доказателства
за модифициране на данните.
Предвид
ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от 118.92 лева с ДДС за месечни
абонаментни такси и услуги. За разликата до 184.38 лева искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Във
връзка с допълнителното споразумение е подписан и договор за лизинг от ****
г. с който на ответника е било предоставено устройство Samsung Galaxy J5 2017, като е уговорено плащането му на 23 вноски
по 11.59 лева. Устройството е било предадено
съгласно чл. 4 от договора. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност за
придобиване на устройството при плащане на 24-та лизингова вноска, а в ал. 3
същата стойност е записана като обезщетение при неизпълнение на задължението за
връщане и липса на искане за придобиване.
Срокът за плащане на вноските е изтекъл, няма доказателства за тяхното
погасяване и връщането на устройството, поради което претенцията за сумата от 243.39 лева се явява
основателна.
2. Относно договор
за мобилни услуги от **** г.:
От представения на
лист 16 от заповедното производство договор се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
по което операторът е предоставил мобилен номер и
пакет услуги. Бил е уговорен план с месечна такса от 24.99 с ДДС. Срокът на
договора е бил 24 месеца.
За този номер
съгласно приетата СТЕ и приложените данни за общо потребление са били начислени
три месечни такса от 20.82 лева без ДДС (24.98 лева с ДДС), както и услуги на
обща стойност 0.13 лева с ДДС, като е издадено и кредитно известие за -5.37
лева (съгласно ССЕ). Така общата дължима сума е в размер на 68.64 лева с ДДС,
съгласно изчисленията на приетата ССЕ. Представените със СТЕ справки
представляват извлечения от електронната система на оператора и удостоверяват
регистрираните за номера на потребителя услуги. Същите са достатъчни, за да удостоверят
ползваните услуги, доколкото по делото няма доказателства за модифициране на
данните.
Предвид
ангажираните доказателства искът се явява основателен за сумата от 68.64 лева с ДДС за месечна абонаментна
такса и услуги. За разликата до 98.26 лева искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Във
връзка с договора за услуги е подписан и договор за лизинг от **** г.,
с който на ответника е било предоставено устройство Samsung Galaxy J5 2016, като е
уговорено плащането му на 23 месечни вноски по 5.79 лева. Устройството е било
предадено съгласно чл. 4 от договора. В чл. 1,
ал. 2 е уговорена възможност за придобиване на устройството при плащане на
24-та лизингова вноска, а в ал. 3 същата стойност е записана като обезщетение
при неизпълнение на задължението за връщане и липса на искане за придобиване. Срокът за плащане на вноските е изтекъл, няма
доказателства за тяхното погасяване и връщането на устройството, поради което
претенцията за сумата от 81.06 лева
се явява основателна.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително
и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за ДТ в размер на 167.18 лева и за адв. възнаграждение, възн. за особен
представител, СТЕ и ССЕ в размер на 851.82 лева за заповедното и исковото
производство.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че С.Н.Й.,
ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ЕАД,, с предишно наименование „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 118.92 лева- главница за незаплатени абонаментни такси и услуги за
периода от 18.12.2017г. до 17.04.2018г. по договор за мобилни услуги от **** г.
и допълнително споразумение от **** г.;
68.64 лева- главница за незаплатени абонаментни такси и услуги за периода
от 18.12.2017г. до 17.04.2018г. по договор за мобилни услуги от ****; 243.39 лева- лизингови вноски по
договор за лизинг от ****г и 81.06 лева- лизингови вноски по договор
за лизинг от ****г.; ведно
със законната лихва върху сумите от подаването на
заявлението в съда на **** г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите за разликите съответно: НАД
118.92 лева ДО 184.38 лева и НАД 68.64 лева ДО 98.26 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № **** от ****г. по частно гр. дело № **** г. на ***.
ОСЪЖДА С.Н.Й., ЕГН
**********, да заплати на „Йеттел България“ЕАД, с предишно наименование „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 167.18
лева за държавни такси и сумата от 851.82
лева за адвокатски възнаграждения, възнаграждение за особен представител,
СТЕ и ССЕ, съразмерно на уважените искове.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала!
Т.А.