Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
гр. Враца, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 12.07.2023 г. /дванадесети
юли две хиляди двадесет и трета/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка
Алипиева, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 286 по
описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на И.П.К. *** против
Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/4966#8/06.04.2023 г. на Зам. Изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г.
Твърди се, че УП е незаконосъобразно и
немотивирано, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и е нарушен материалния закон. Иска се
отмяната му.
Ответникът - Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител **.
Л.Х. в представено по делото писмено становище оспорва жалбата, като
неоснователна. Счита оспорения акт за законосъобразен, като издаден от
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, без съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта
на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение и ангажира възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, като е приложено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Административен съд – Враца, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, доводите
и съображенията на страните и след служебна проверка, съобразно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, приема за установено
следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство
е Уведомително
писмо с изх. № 02-060-6500/4966#8/06.04.2023 г. на Зам. Изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г.
Писмото засяга пряко
и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от известието за
доставяне, актът е връчен на адресата на 10.04.2023 г. – л. 27. Жалбата е депозирана чрез
ДФ „Земеделие“ на 18.04.2023 г., при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално-правните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както
и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна
по следните съображения:
Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 413535 в
Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания 2019 г. е подал общо
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН)
06/040619/76465 на 25.04.2019 г., ведно с карти на използваните парцели и карти
на блоковете на земеделското стопанство, като е заявил за подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания (ЗДП),
Компенсаторни плащания по Натура 2000 и
Рамкова директива за водите (Мярка 12), Компенсаторни плащания в планинските
райони (Подмярка 13.1), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от
значителни природни ограничения (Подмярка 13.2), с данни за идентификация на
отделните парцели.
Към заявлението е попълнено и Приложение за кандидатстване по мярка 12
„Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ с посочени
идентификационни номера и площ в ха на заявените за участие парцели. Приложена
е таблица на използваните парцели през 2018 г.
С Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. № 02-060-6500/4966
от 05.08.2021 г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, при поискана от земеделския производител
И.П.К. сума по подмярка 13.1/НР1 в размер на 18164.3 лв. е оторизирана сума в
размер на 1626.94 лв.; по поисканата от ЗП сума по подмярка 13.2/НР2 в размер
на 1124.78 лв. е оторизирана сума в размер на 1124.78 лв.; по поисканата от ЗП
сума по СЕПП в размер на 21468.01 лв. е оторизирана сума в размер на 5527.88 лв.;
по поисканата от ЗП сума по Мярка 12/Натура 2000 в размер на 1900.26 лв., е
оторизирана сума в размер на 343.44 лв.; по поисканата от ЗП сума по СПП в
размер на 4116.6лв., е оторизирана сума в размер на 4057.62лв.; при поискана от
ЗП сума по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни
за климата и околната среда-зелени директни плащания(ЗДП) в размер на 13534.18 лв.,
е оторизирана сума в размер на 9384.03 лв. По възстановяване от ФД е
оторизирана поисканата сума от 215.84 лв.
След оспорване,
цитираното УП е отменено като незаконосъобразно с Решение № 141 от 12.04.2022
г., постановено по адм. дело № 605/2021 г. по описа на АдмС – Враца и преписката
е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадени от
съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е обжалвано и оставено в сила с Решение № 104/05.01.2023
г. по адм. дело № 5711/2022 г. на ВАС.
Видно от мотивите на касационната инстанция, в оспорения
акт липсват конкретни съображения/мотиви/, обосноваващи възприетите от АО
намаления по подмярка 13.1/НР1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и Схема за
плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда-зелени директни плащания(ЗДП), както по принцип така и свързани
с прилагане на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и налагане на
санкции по чл.19, чл.19а и чл.28 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и
административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на
развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, вр. чл.41, ал.4 и
ал.5 ЗПЗП. Не се обосновава и прилагането на ставка на корекция (финансова
дисциплина), определена съгласно чл. 26 Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл. 8, §1
Регламент (ЕС) №1307/2013. или на линейно намаление съгласно чл. 65, § 2, б. “в“
Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл.6, §2, б.“е“, т.iii Регламент
за изпълнение (ЕС) 809/2014, като единственият документ от преписката, който би
обосновал отказ или редукция на заявеното финансово подпомагане за 2019 г., е
„Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане
по директни плащания за кампания 2019 г.“ за УРН 413535.
При новото произнасяне с оспореното в
настоящото производство УП изх. № 02-060-6500/4966#8/06.04.2023 г. на Зам. Изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., е
представена информация, в табличен вид по заявените схеми/мерки за подпомагане,
базирани на площ, съгласно подаденото заявление. В Таблица 1 са посочени
площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане.
За тези площи Разплащателна агенция намалява или отказва финансово подпомагане
на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, както и разпоредбите на чл. 13 на Наредба №
6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или
други специфични ограничения “ от райони за периода 2014 - 2020 г. Под таблицата е описано
по отношение на всяка една от деветте колони какво включва, като в колона
10 са посочени причините за
наддеклариране, като в случая е прието за установено, че са налице недопустими
площи, поради наличие на такива, за които кандидатът няма регистрирани правни
основания съгласно писмо с № 07-0400/1412#7 от 21.10.2019 г. Зам.-министъра на
земеделието, храните и горите.
В Таблица 13 се съдържа размера на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ, като в 22 реда са представени декларирана,
установена, наддекларирана площ по съответната схема/мярка, процецентът на
наддеклариране, сума на намаление за финансова дисциплина, общо редукции и
намаления и оторизирана сума. След таблицата освен информация за съдържанието на
всеки ред, са посочени и ставките за съответните схеми, които за кампания 2019 г. са:
СЕПП- 194,58
ЗДП -122,67
СПП- 137,22
Мярка 13.1 (от 0-50 ха) - 254,254
Мярка 13.1 (от 50-100 ха) - 136,906
Мярка 13.1 (над 100 ха) - 58,674
Средна стойност на субсидията за Мярка 13.1 -
202.22998
Мярка 13.2 - 58.674, с пояснение, че Ставката за тази
мярка е определена съгласно § 4 от преходни и заключителни разпоредби на
Наредба № 6 от 24.02.2015 г.
В таблица 14 в шест колони е посочена съответна
схема/мярка, исканата сума, намаления, редукции, намаления поради достигане на
таван на субсидията и оторизирана сума, с пояснение какво включва всяка една от
колоните, като цифровите показатели са абсолютно идентични с тези по Таблица 1
от отмененото УП изх. № 02-060-6500/4966 от 05.08.2021 г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА.
В Таблица 15 са представени извършените
плащания по съответните схеми, с посочени дата на плащане, оторизирана,
прихваната и изплатена сума, които напълно съвпадат с данните от Таблица 2 от отмененото
УП.
Посочено е още в оспорения в настоящото
производство акт, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК), като в конкретния случай по
подаденото заявление не е извършвана проверка на място от ДФЗ-РА по смисъла на чл.
37 от ЗПЗП, а данните са сравнени със съответната налична информация, съдържаща
се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.
Представени по делото са и автоматични
справки за земеделските парцели по реда на Наредба № 5/27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
/л. 135-156/, по отношение на кампании 2017, 2018, 2019 и 2020 и бенефициент,
настоящият жалбоподател.
От интегрираната информационна система на
БАБХ е представена справка за животните към 01.02.2018 г., собственост на К., в
която в табличен вид са посочени животновъдният обект с номер и населено място.
Във връзка с изпълнение на протоколно
Определение от 21.06.2023 г. от Община Враца е представен Договор за отдаване
под наем на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд от 05.09.2018 г., с
допълнително споразумение по него от 03.09.2021 г., Протокол от 09.03.2020 г. на
основание чл. 37м от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
/ЗСПЗЗ/, справки за животни в ОЕЗ.
С придружително писмо рег. №
РД-12-02-751-1/29.06.2023 г., от Общинска служба по земеделие – Враца е
изпратена Справка за имотите, собственост на жалбоподателя, Справка от
регистъра на действащи договори, в които наемател е той и Заповеди № 339 и №
345 и двете от 18.12.2019 г., издадени от Директора на ОД „Земеделие“ – Враца
на основание чл. 37ж, ал. 11 от ЗСПЗЗ, като изрично е посочено, че
жалбоподателят има регистрирано правно основание за стопанската 2019/2020 г. за
посочените собствени, наети/арендувани имоти в договори и имоти включени в
цитираните заповеди.
Във връзка с
компетентността на органа е приложена по делото Заповед
№ 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която са
делегирани правомощия на Зам. Изпълнителен директор, да издава актове от вида
на оспорения /т.1/, както и Решение от
заседанието на УС на ДФЗ, съгласно Протокол № 197 от 19.08.2022 г.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът приема
от правна страна следното:
При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът
констатира, че същото е издадено от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ.
Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи дейността
и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от
ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове. В чл. 20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността
Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане на зам.-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че
изпълнителният директор на ДФЗ, със своя Заповед № 03-РД/3088 от
22.08.2022 г., е делегирал на Зам. Изпълнителния директор да издава
и подписва уведомителни писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът
намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в
кръга на предоставените му правомощия, в необходимата писмена форма, но в
противоречие със съдебното решение, с което е отменен предходният отказ за
финансиране на заместник изпълнителния директор на ДФЗ – РА.
От съдържанието на
двете уведомителни писма се установява, че основанието за отказ за финансово
подпомагане и в двата случая е, че намаленията на субсидията са в един и същ
размер и на едно и също основание, а именно:
- намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане
площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един
кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с
допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за
подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от
27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания;
- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина),
определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл. 8, §1 от
Регламент (ЕС) №1307/2013 на Комисията;
- линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент
(ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. i от Регламент за изпълнение (ЕС)
№809/2014 на Комисията.
- линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. „в“ от
Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС)
№809/2014 на Комисията.
Съпоставяйки данните по двете съдебни
производства (приключилото и настоящото) и мотивите към двете уведомителни
писма (първоначалното и повторното) настоящият състав на съда приема, че
оспореното в настоящото производство уведомително писмо не е съобразено с
влезлите в сила решения по адм. дело № 605/2021 г. по описа на АдмС – Враца и
по адм. дело № 5711/2022 г. по описа на ВАС, с които е прието, че
първоначалният административен акт е незаконосъобразен като постановен при
неизяснени факти и обстоятелства и непълни мотиви.
Изрично в мотивите към първоинстанционното
решение е посочено, че не са изяснени фактите и обстоятелствата и не са събрани
служебно доказателства относно това спазени ли са конкретните общи и специални
изисквания за подпомагане, при което административният орган е бил длъжен да
назначи допълнителни проверки, с които да установи обективно, всестранно и
пълно относимите за случая факти, като съобрази и представените по делото три броя Заповеди, издадени на основание чл.
37ж, ал. 11 от ЗСПЗЗ на Директора на ОД „Земеделие“ – Враца, с които е одобрено
разпределението на масиви за ползване на пасища, мери и ливади, в съответните
землища.
Актуализираният
специализиран слой е основният, но не и единственият факт за вземане на
решенията за отказ или плащане на площ, което следва и от целта на самия слой,
а именно да отразява реалното състояние и ползване на площите въз основа на
методическите указания по чл. 12а
от Наредба № 105 от
22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване
на Интегрираната система за администриране и контрол. Обстоятелството, че
ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност, след като получи влязлата в
сила заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен
специализираният слой за съответната година, не лишава земеделския производител
от възможността в производството по обжалване на УП да оспори фактическите
основания за издаването на акта и да установи различни от приетите от
административния орган, както е направено при оспорването на първото УП.
Следователно при наличието на факти и обстоятелства, опровергаващи
верността/коректността на данните в одобрения специализиран слой, не е имало
пречка те да бъдат съобразени и проверени от административния орган. Неизследването
на тези факти е установено и в мотивите към решението на ВАС, където изрично е
подчертано, че в административната преписка единственият документ, който би обосновал отказ или редукция
на заявеното финансово подпомагане за 2019 г., е „Резултати от автоматични
проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за
кампания 2019 г.“ за УРН 413535.
В оспорения акт са посочени правните основания за
издаването му и разпоредбите, които са нарушени, а именно: чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, вр. чл. 13 от Наредба № 6 от 24.02.2015
г. за
прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични
ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за период 2014-2020
г.
Според чл.
43, ал. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция (ДФ"З") намалява размера на
плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в
законодателството на Европейския съюз (ЕС).
Разпоредбата на чл.
13, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за
райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 16 от
27.02.2015 г.) предвижда, че Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция,
може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато: 1.
кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално
ползваните от него; 2. кандидатът за подпомагане не е спазил срока за подаване на
заявлението за подпомагане по Наредба № 5 от 2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3.
кандидатът за подпомагане не отговаря на условията за предоставяне на финансова
помощ или не е спазил ангажимент, свързан с условие за предоставяне на помощта;
4. кандидатът за подпомагане не е декларирал всички стопанисвани от него площи
в стопанството; 5. кандидатът за подпомагане не спазва изискването по чл. 5,
ал. 1, т. 1; 6. за заявените за подпомагане площи не е спазено изискването на
чл. 3, ал. 2; 7. кандидатът за подпомагане или негов представител възпрепятства
извършването на проверка на място; 8. са установени изкуствено създадени
условия.
В случая административният орган е извършил опит да
мотивира оспореното УП, като е постановил последното въз основа на административната преписка,
относима за издаване на първото уведомително писмо. Няма представени други
доказателства, не са съобразени и доказателствата, събрани по адм. дело № 605/2021
г. по описа на АдмС – Враца.
На следващо място съдът счита за
нужно да разгледа оспорваното УП в контекста на чл. 177, ал. 2 от АПК, чиято
разпоредба установява специфично основание, което може да доведе до
прогласяване нищожността на административен акт. Предпоставките за прилагане й
са две - наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения
от администрацията акт с това решение.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че са налице и двете предпоставки за приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК, а именно: наличие на влязло в сила
съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт
при пълна субективна и обективна тъждественост. На основание чл. 177, ал. 2 от АПК обжалваният административен акт
следва да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на компетентния орган за
ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя общо Заявление
за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 06/040619/76465 на
25.04.2019 г. и Приложение за кандидатстване по мярка 12 „Плащания по Натура
2000 и Рамковата директива за водите“, при спазване на дадените от съда в Решение, постановено
по адм. дело № 605/2021 г. по описа на АдмС – Враца, потвърдено с Решение по
адм. дело № 5711/2022 г. по описа на ВАС задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, съобразно изложените в настоящето решение мотиви и представените в развилите се съдебни производства доказателства,
вкл. три броя Заповеди, издадени на
основание чл. 37ж, ал. 11 от ЗСПЗЗ на Директора на ОД „Земеделие“ – Враца, с
които е одобрено разпределението на масиви за ползване на пасища, мери и
ливади, в съответните землища; Договор за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от
общински поземлен фонд от 05.09.2018 г., с допълнително споразумение по него от
03.09.2021 г., Протокол от 09.03.2020 г. на основание чл. 37м от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, справки за животни в
ОЕЗ; писмо рег. № РД-12-02-751-1/29.06.2023 г., от Общинска служба по земеделие
– Враца, в което изрично е посочено, че жалбоподателят има регистрирано правно
основание за стопанската 2019/2020 г. за посочените собствени, наети/арендувани
имоти в договори и имоти включени в цитираните заповеди и т. н.
Без правно значение е
обстоятелството, че жалбоподателят не е претендирал нищожност на оспорения акт, защото съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146, като по силата на чл.
168, ал. 2 от АПК обявява нищожността
на акта, дори да липсва искане за това.
Съобразно решенията на двете съдебни
инстанции и мотивите на настоящето, административния орган следва не само да
допълни мотивите си, излагайки конкретните причини за попадане на спорните
площи извън допустимия слой и за неспазване на базовите изисквания, но да вземе
предвид и конкретни доказателства, вкл. и да събере служебно такива, с които да
ги обоснове, както с оглед на липсата на доказателства в какво точно се
изразява недопустимостта на процесните парцели или части от парцели, така и с
оглед липсата на извършени проверки на място.
При този изход на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски по делото, в размер на 1010,00 лева, представляващи заплатена държавна
такса в размер на 10,00 лева и 1000,00 лева адвокатско възнаграждение съгласно
ДПЗС № 10/16.05.2023 г. – л. 171 от делото. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като договореното
възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. с чл.
8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо във връзка
с чл. 177, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК
съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/4966#8/06.04.2023 г. на Зам. Изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, месечен срок за
издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция ДА
ЗАПЛАТИ на И.П.К. *** сторените по делото разноски в размер на 1010 /хиляда
и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се
изпрати препис от същото.
Административен съдия: