№ 445
гр. Враца, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500296 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 2589/04.04.2024г., подадена от Й. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. И. П. И. от АК Враца, против решение № 106/29.02.2024 г. постановено
по гр.д. № 20231420102474 от 2023 г. по описа на Районен съд - Враца, в
неговата цялост, с което е допуснато извършването на съдебна делба между В.
И. Г., ЕГН: ********** и Й. И. Т., ЕГН: **********, на правото на
собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 12259.1026.144.4.23 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Враца, Община Враца, Област Враца, одобрени
със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект - няма, с адрес на имота: ***, представляващ
***, който самостоятелен обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор
12259.1026.144.4, с предназначение: апартамент в жилищна или вилна сграда
или сграда със смесено предназначение, с посочена в документа площ: 48.21
кв.м., заедно с прилежащите части: избено помещение № 23 - 3.41 кв.м.
идеални части от общите части и правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 12259.1026.144.4.22 и
12259.1026.144.4.24, под обекта: 12259.1026.144.4.19 и над обекта:
12259.1026.144.4.27, при ДЯЛОВЕ: 1/2 ид. част за В. И. Г., ЕГН: ********** и
1
1/2 ид. част за Й. И. Т., ЕГН: **********.
Жалбоподателката твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, поради неправилно кредитиране на свидетелските показания
събрани по делото. Поддържа, че районният съд изцяло е кредитирал
показанията на доведените от ищцата свидетели, въпреки наличието на
съществени противоречия в тях и дискредитирал показанията на свидетелката
П. Т. в частта, в която през 2011 г. нейната майка - въззивницата Т., е заявила
на въззиваемата, че е единствен собственик на процесния имот, без да посочи
защо приема същите за достоверни и без да анализира в пълнота тези
изнесени факти от свидетелите с целия събран доказателствен материал.
Счита, че показанията на доведените от ищцата свидетели В. М. и И. Й. са
недостоверни и не отговарят на обективната истина като същите дори
противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Посочва, че съда не взел в предвид, че К. И. Т. през 2007 г. е направил отказ от
наследство, останало след смъртта на К. Г. Т.. Изтъква, че от разпита на
допуснатите свидетели от негова страна са потвърдени изцяло изнесените
факти и обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба: от
показанията на св. П. Т. и св. И. Н. са установени владението и ползването на
имота през период от време, надвишаващ предвидения от законодателя
десетгодишния срок, в който е придобила по давност идеалните части от
имота на ищцата. Твърди, че съда не е извършил обективен анализ на
събраните доказателства пред него, в т.ч. свидетелските показания. На
следващо място поддържа, че първоинстанционният съд е направил
неправилен анализ на представени писмени доказателства по делото - НА №
162, том III, per. № 3433, дело 514 от 13.08.2013 г. и НА № 164, том III, peг. №
3438, дело 515 от 13.08.2013 г., и двата на нотариус А. К. с район на действие
PC Бяла Слатина, от които ясно се забелязва, че въззиваемата В. И. Г. не е
присъствала на продажбата на земеделски имоти, представлявала се е от
пълномощник и не е влизала в контакт с нея. На следващо място счита за
неправилен извода на съда, че не е доказано по безспорен и категоричен
начин, че е превърнала държането на идеалните части на въззиваемата В. Г.
във владение. Твърди, че от проведената среща през лятото на 2011 г. е
манифестирала явно пред ищцата своето намерение за своене и владеене на
нейните идеални части и от този момент от съсобственик-съвладелец се е
превърнала в съсобственик-владелец и по отношение на нея е започнал да
тече десетгодишния срок за придобивна давност, който е изтекъл към момента
на завеждане на иска за делба. За пълнота отбелязва, че ищцата никога не е
влизала в имота, никога не е имала ключ и достъп до него и никога не е
упражнявала владение. Счита, че при неуважение на възражението за изтекла
придобивна давност при допускането на делба на процесното жилище, следва
да получи в дял 2/3 идеални части собствеността от процесния имот, тъй като
правната логика навежда на извода, че периодите и двата брака сключени
между едни и същи лица следва да се вземат в предвид сумарно като общ
период от време. Навежда доводи и за допуснати процесуални нарушения от
2
първоинстанциония съд: не уважаване на направените от нея доказателствени
искания за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с информация за
момента на деклариране от въззиваемата на право на собственост върху
процесния имот и за подадените от нея декларации, както и за издаването на
справка за заплатени от нея местни данъци и такси за процесното жилище; за
изслушване на въззиваемата по реда на чл. 176 ГПК и за даване на обяснения
от нея. Моли съда, да приеме за основателно и доказано направеното от нея
възражение за изтекла придобивна давност и придобИ.ето на собствеността
върху целия недвижим имот, да отмени първоинстанционното решение като
неправилно и да отхвърли предявения иск за делба като неоснователен и
недоказан, а в случай, че приеме, че е налице съсобственост върху имота
между страните, моли съда да измени решението като допусне делба на същия
при размер на дела за нея от 2/3 идеални части.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата В. И. Г.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. И. С., в който изразява
становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното
решение. Счита за неоснователно направеното от въззивната страна
възражение, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните по
делото свидетели и смята, че съдът е извършил подробен и задълбочен анализ
на показанията на свидетелите и е стигнал до правилни заключения, относно
изложените от свидетелите обстоятелства. За неоснователни счита и
изложените доводи, че съдът е извършил неправилен анализ на представените
по делото писмени доказателства, като твърди, че съдът е извършил правилен
анализ на събраните писмени доказателства и е стигнал до правилни изводи.
Посочва, че не са налице твърдените от въззивната страна нарушения на
процесуалните правила - отказът на съда да уважи направените
доказателствени искания не е процесуално нарушение, тъй като искането е
преклудирано, защото не е направено с отговора на исковата молба, каквото е
изискването на ГПК; исканията не са направени и при обявяването на доклада
по делото, а едва след разпита на свидетелите по делото, като исканията са
могли да бъдат направени в срок, тъй като не са за нововъзникнали
обстоятелства. Моли съда, да потвърди обжалваното решение на PC-Враца,
както и да й присъди сторените в настоящото съдебно производство
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съдът да я
уважи, като в съдебно заседание и представена писмена защита подробно
обосновава искането си; въззиваемата В. И. Г., чрез процесуалния си
представител, оспорва същата и моли съда да не я уважава.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
3
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.69
ЗН вр. с чл.34 ЗС за делба на наследствен недвижим имот – ***, находящ се в
***.
В исковата молба ищцата В. И. Г., ЕГН: **********, чрез адвокат И. С.,
твърди, че с ответницата са съсобственици при равни дялове на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1026.144.4, представляващ жилище - апартамент в жилищна или вилна
сграда или сграда със смесено предназначение, находящ се в ***, с площ 48.21
кв.м. и идентификатор 12259.1026.144.4.23, като съсобствеността помежду им
възникнала по наследство от К. Г. Т., б.ж. на гр.Враца, починал на ***
Поддържа, че К. Т. е придобил имота по време на първия му брак с
ответницата Й. Т., който брак е бил прекратен с развод по взаимно съгласие на
20.01.1993г. и наследодателят е обявен за едноличен собственик на имота, а на
08.11.1994 г. К. Т. е сключил втори брак с ответницата Й. Т.. Посочва, че след
смъртта на наследодателя преживялата съпруга - ответницата Й. Т., е
получила 1/2 ид.ч. от имота, на основание чл. 9, ал 1 от ЗН, тъй като наследява
заедно с низходящите на брата на К. Т. и наследството е открито преди
навършването на десет години от сключването на брака – бракът е сключен на
08.11.1994 г., а наследството е открито на *** Изтъква, че от своя страна тя
също получава в наследство 1/2 ид.ч. от процесния имот, тъй като брат й К. Т.
е направил отказ от наследството, който отказ е увеличил само нейния дял.
Иска от съда да допусне съдебна делба между страните по делото по
отношение на гореописания недвижим имот при равни квоти – по ½ ид. част
от правото на собственост за всяка от тях.
По реда на чл.131 от ГПК ответницата Й. И. Т., чрез адв. И. И. от АК-
Враца, е подала писмен отговор, в който оспорва предявеният иск за делба
като неоснователен. Навежда твърдения, че след смъртта на *** на общия
наследодател К. Т., тя и нейните деца единствени владеят и ползват
процесното жилище и че владението им е трайно и необезпокоявано до лятото
на 2011 г. (месец юли или август), когато ищцата В. Г. ги посетила на адреса.
Посочва, че не е поддържала връзка и контакт с ищцата, тъй като същата не
била близка със своя чичо К. Т. и двете не били в добри отношения. Поддържа,
че при посещението си ищцата й заявила, че си е наела адвокат, с който е
проучила въпроса за наследството на своя чичо, и че има претенции към
процесния апартамент и към останалите в наследство земеделски земи.
Изтъква, че била възмутена от заявеното от ищцата и казала на същата, че след
смъртта на съпруга й апартамента е лично нейна собственост и няма да й даде
дял от него, нито пари за дела й, тъй като за този апартамент са се трудили
двамата с починалия й съпруг като не са имали подкрепа от никого. Отказала
4
да пусне ищцата в апартамента и й заявила, че за земеделската земя е съгласна
да бъде продадена и ще се включи в продажбата й, но апартамента си остава за
нея и няма да й плати дял за него. Изтъква, че след емоционалния разговор на
висок тон е изгонила ищцата. Посочената среща и разговорът между двете е
проведен на входната врата на процесния апартамент в присъствието на
дъщеря й П. Д. Т.. Твърди също, че след посещението през лятото на 2011 г.
ищцата не е отправила повече претенции по отношение на собствеността на
процесното жилище, нито е отправяла искания за ползването му. Поддържа, че
от проведения разговор между двете през 2011г. до завеждането на настоящата
искова претенция през 2023г. са изминали повече от 10 години, в който период
е налице пълно бездействие и незаинтересованост към процесния апартамент
от ищцата, поради което е придобила по давност идеалните части от имота на
ищцата. Посочва също, че до проведената среща през лятото на 2011 г. е
упражнявала фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху
който произтича от наследяване, че е владеела само своята идеална част от
имота, а по отношение на идеалните части на ищцата е била в качеството на
държател; от проведената среща помежду им през 2011 г. и изявената от нея
воля ясно и недвусмислено може да се счете за действие, което обективира
спрямо ищцата намерението й да владее нейните идеални части за себе си с
намерение да ги свои, като това изрично е доведено до знанието й. Счита, че
на срещата помежду им през 2011г. е манифестирала явно пред ищцата своето
намерение за своене и владеене на нейните идеални части и от този момент по
отношение на нея е започнал да тече десетгодишния срок за придобивна
давност, който срок е изтекъл към момента на завежда на настоящето дело в
съда. Твърди, че в посочения период (повече от десет години) е упражнявала
явно, необезпокоявано, непрекъснато владеене върху недвижимия имот и от
съсобственик-съвладелец се е превърнала в съсобственик-владелец. При
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е налице
съсобственост между страните, счита, че дяловете следва да са 1/2 ид.ч. за
ищцата и 2/3 ид.ч. за нея, тъй като брачните й отношения с наследодателя К.
Т. общо по двата им последователни брака са продължили в срок, надвишаващ
предвидения в чл.9, ал.2 ЗН десетгодишен такъв и има принос за придобИ.е на
имота.
По делото от първоинстанционния и от въззивния съд са събрани
писмени и гласни доказателства.
Въззивният съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните
в производството доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по делото копие от акт за граждански брак №
35/02.12.1988г. на община Враца се установява, че на 02.12.1988г. Й. И. П. и К.
Г. Т. са сключили граждански брак.
От приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти /стр. 4-5/ се установява, че на
29.08.1991 г. К. Г. Т. е придобил процесния недвижим имот чрез покупко-
5
продажба.
От представеното по делото Решение № 15/20.01.1993 година,
постановено по гр.д. № 740/1992 г. по описа на Районен съд - гр. Мездра се
установява, че със същото е одобрено споразумение, по силата на което е
постановен развод между ответницата Й. И. Т. и К. Г. Т., като семейното
жилище, находящо се в ***, с площ 48.21 кв.м. /изключителна собственост на
Т./, след прекратяване на брака остава за ползване от същия - съпруга.
От приложеното по делото копие от акт за граждански брак №
93/08.11.1994г. на община Мездра се установява, че на 08.11.1994 г. Й. И. Т. и
К. Г. Т. отново са сключили граждански брак.
От приложеното удостоверение за наследници № 022872/27.10.2004г. на
община Враца, се установява, че К. Г. Т. е починал на *** и след смъртта си е
оставил наследници по закон Й. И. Т. – преживяла съпруга, както и
низходящите на своя брат И. Г. Т., който е починал на ***, а именно: В. И. Г. –
дъщеря, и К. И. Т. - син.
Приложено като доказателство по делото е и удостоверение №
3/19.03.2007г., издадено от Районен съд - гр. Враца, от което се установява, че
в книгата за откази от наследство при районен съд - гр.Враца е вписан под № 3
от 19.03.2007 г. отказ от наследство от К. И. Т. по отношение на наследството,
оставено от К. Г. Т..
С пълномощно с нотариална заверка на подписа, извършена на
12.08.2011г. от нотариус И. Л., ответницата Й. Т. е упълномощила адв. Р. Т. от
АК-Враца, да я представлява пред административни органи и съдилища, както
и да съставя, подписва и подава пред институциите, вместо нея за нейният дял
от наследството различни документи във връзка с получаването на
наследственото й имущество, оставено от К. Т.: земеделска земя и гора, както
и полагащият й се дял от апартамент, находящ се в ***. С декларация от
08.09.2011г. ответницата Й. Т. е декларирала, че оттегля даденото от нея
пълномощно на адв. Р. Т. от АК-Враца.
Представени като доказателство по делото са и два броя нотариални
акта за продажба на недвижими имоти № 164/13.08.2013г. и №
162/13.08.2013г., от които се установява, че ищцата и ответницата са продали
свои съсобствени и наследствени недвижими имоти – земеделски земи,
оставени в наследство от К. Т. /л.35 - 38/.
Представени са и удостоверение за данъчна оценка и скица на имота.
Във връзка с основния спорен въпрос по делото дали делбеният
апартамент е придобит от ответницата по давност в резултат на десетгодишно
давностно владение, по делото са разпитани две групи свидетели –
ангажираните от съделителката-ответница – П. Д. Т. и И. Т. Н. и ангажираните
от съделителката-ищца - В. Д. Г. - М. и И. Н. Й..
Свидетелката П. Д. Т. - дъщеря на ответницата, установява с
показанията си, че майка й отдавна живеела с К. Т. (тя била малка, на около 2-
3 години), а по-късно през 1987 г. са сключили брак. След закупуването на
апартамента в *** от К. Т., в него живеели брат й, снаха й и детето им, а след
6
това, през 1993 година, започнали да живеят тя, майка й и К. Т.. След смъртта
на последния през месец октомври 2004 г. в апартамента останали да живеят
тя и нейният син и майка й. Свидетелката описва случай през лятото на 2011
година, при който ищцата В. Г. дошла на адреса и предявила претенции за дял
от наследството на К. Т.. Звъннало се и свидетелката отворила вратата, жената
била сама, представила се и казала, че търси майка й. Свидетелката повикала
майка си и тя дошла. В. се представила и на нея и й казала, че си иска
наследствените земи и имоти от К. Т.. Майката на свидетелката избухнала,
главно заради жилището, и казала на ищцата, че тя няма работа там и че след
смъртта на Коло жилището е лично нейно, и й казала да си върви. В. казала,
че иска дял от нещата. Срещата протекла около 5-10 минути. Ищцата не
влязла в апартамента, тъй като ответницата не я допуснала. Според
свидетелката след срещата, на следващия или на по-следващия ден, майка й
ангажирала адвокат като подписала пълномощно на адвоката, с което да я
представлява, но няколко дни след това си оттеглила пълномощното, защото
адвокатът не се заел сериозно със случая. Свидетелката твърди също, че в
нейно присъствие племенника на К. – К., не е посещавал майка й, че не
познава И. и че майка й не й е споменавала за такива посещения и претенции.
Доколкото й е известно, К. се е отказал от наследството. От показанията й се
установява също, че до миналата година (2023г.) нямало обаждания от В. и от
който и да е било по повод делби на имущество. През лятото на миналата
година на свидетелката се обадил от името на леля си племенника на В. - И.,
който й казал, че ищцата има право на 50% от процесното жилище и поискал
сумата 35 000,00 лева. Нейната майка му казала, че тя е собственик на
жилището и категорично отказала. По-късно получили покана за плащане на
наем и тъй като и това отказали, се завело настоящото дело. Свидетелката
твърди също, че майка й и ищцата са продавали заедно земя, наследство от К.
Т., но не е сигурна. Доколкото свидетелката знае, майка й и К. Т. имат два
брака, като причината за разтрогването на първия брак е покупка на жилище,
което майка й е ползвала под наем към БДЖ. Развели са се през 1991-1992
година, но фактическа раздяла между двамата не е имало. Жилището, което
майка й придобила от БДЖ, е продала през 1999г. и с парите от продажбата
погасили текущи сметки и задължения и направили лек освежителен ремонт
на жилището в ***.
Свидетелката И. Т. Н. е собственик на апартамент на осми етаж в блока,
в който се намира и делбеното жилище - живее от 1978г. в него и е
домоуправител в блока от 10 години. Същата твърди, че преди 2000г. Й.
живеела с К. Т. в *** ***, а след смъртта му през 2004-2005 г. в апартамента
останали Й. и нейната дъщеря. Свидетелката знае, че двамата имали брак,
имали и развод преди години, заради жилище, развели се за малко, после се
оженили отново. Свидетелката твърди, че като собственик на делбения
апартамент в домовата книга е записана Й. и тя заплаща всички консумативи
за входа.
Свидетелката В. Д. Г. - М. е приятелка с ищцата от близо 20 години.
7
Същата описва случай преди около 10 години /не може да каже точно/, било
лятото, свидетелката била в отпуск, а В. си била в България и се видели в
района на болницата, пили кафе. Ищцата й казала, че иска да се срещне със
съпругата на починалия си чичо, за да си уточнят след смъртта му
наследствените неща. Спомня си, че се качили на висок етаж - ъглов
апартамент, излязла тази жена, говорили и си тръгнали. Впоследствие
свидетелката разбрала, че ищцата оставила на ответницата жилището
доброволно, за да го разделят след време, защото в Италия е имало къде да
живее. Според свидетелката не е имало викове и скандали на срещата и никой
не ги е гонил, тръгнали си спокойно, без никакви проблеми.
Разпитан свидетелят И. Н. Й. твърди, че познава В. и К., нея е виждал
рядко - познава я визуално, а Й. я видял за първи път през 2013 г., когато
закарал К. до гр.Бяла Слатина, за да продава земя; там я видял за първи път.
След това свидетелят е виждал ответницата няколко пъти, когато ходили с К.
до апартамента в ***, за да разговаря с Й. за уреждане на финансови
отношения, за дял от апартамента в ***. След 2013 г. до към 2015 г.-2016г.,
двамата с К. са ходили в апартамента около 4-5 пъти. Свидетелят твърди, че на
срещите К. и Й. разговаряли; той я питал кога ще оправят финансовите
отношения, а тя му обяснявала, че чака някакви пари от някъде и че няма да
има проблем и ще се оправят нещата. Свидетелят установи също, че Й. не ги е
гонила и не е заявявала, че апартаментът е само неин, никога не е казвала, че
няма да му плати и че не му дължи нищо. Не е имало грубо отношение от
страна на Й.. Доколкото свидетелят знае К. правел тези срещи с ответницата
заради сестра си, в нейна полза.
Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите
като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, като показанията
на свидетелката П. Т. е ценил по реда на чл.172 ГПК, освен в частта, в която
посочва, че през 2011 г. нейната майка - ответницата Т. е заявила на ищцата, че
е единствен собственик на процесния имот.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства,
анализирайки приложението на нормите на чл. 69 ЗН, вр. чл.34 ЗС, чл.9, ал.2
ЗН, чл.68, ал.1, чл.69 и чл.79, ал.1 ЗС, първоинстанционният съд е приел за
неоснователно възражението на ответницата за изтекла в нейна полза
придобивна давност за периода от 2011 година до момента на завеждане на
исковата молба, поради което е допуснал до делба процесния апартамент
между съделителите, при равни квоти.
Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства: въз основа
на издадено съдебно удостоверение е представена справка рег. № 94000-
6086/1/10.05.24г. от Община Враца, дирекция „Местни данъци и такси“, от
която се установява, че с декларация вх. № ДК14002705/12.08.2011г.
въззиваемата В. И. Г. е декларирала идеални части от право на собственост
върху ***, находящ се в *** (процесния имот), както и непогасените
задължения (местни данъци и такси) по партидата на имота към 09.05.2024г.;
изслушани са обяснения на въззиваемата В. И. Г., на основание чл. 176, ал.1 от
8
ГПК, и е проведена очна ставка между въззиваемата и свидетелката П. Д. Т..
В обясненията си пред съда по реда на чл.176 ГПК въззиваемата В. И. Г.
твърди, че няколко години след смъртта на чичо й през 2004г. й се обадил брат
й и й казал, че дъщерята на Й. е дошла при него и го е помолила да се откажат
от тяхната част от апартамента в тяхна полза, и да вземат селището и земята в
с.Буковец и те се съгласили. Впоследствие се наложило брат й да се откаже от
наследството по принуда, защото започнали да му удържат от заплатата по
100 лв. месечно за дългове на Й., и така тя останала единствен наследник на
имота. Въззиваемата твърди, че около 2013г. решила да продаде земята като
знаела, че била само нейна; намерила купувач и отишла при Й. в гр. Враца, в
жилището на чичо й в *** с нейна приятелка. Позвънила на вратата, излязла
Й. и тя й казала коя е, тъй като са се виждали малко пъти. Обяснила й, че иска
да продаде земята и да подпише за жилището, а тя - за земята. Й. й казала, че
има нужда от пари и че иска да си вземе половината от продажната цена на
земята по сделката, която е уредила, а тя й казала, че в такъв случай иска
половината от жилището в *** и Й. се съгласила. На тази среща въззиваемата
говорила само с Й., а дъщерята на последната – П. Т., не присъствала, тя
излязла в последния момент. След това продали една част от земята и
въззиваемата си заминала. След може би месец-два й се обадил брат й и й
казал, че Й. е открила в гр.Бяла Слатина още 4 дка земя, за които те не знаели,
и е уредила сделка. Тя си дошла за три дни и продали и тази земя, като при
сключване на сделката присъствали брат й, майка й и Й.. Въззимаемата
твърди, че Й. никога не й е казвала, че жилището е само нейно и че няма да й
даде нейната част от апартамента и затова тя й дала половината от парите от
продажбата на земята, въпреки че тя имала по-малка част. Същата посочва, че
през годините брат й ходил да търси нейната част от апартамента и да говори
с Й., защото тя живеела в чужбина, и тя винаги казвала, че чака пари от
продажба на къща и на имот, и след получаването на тези пари, ще започне да
й плаща нейния дял. Освен случая, за който разказала, тя не е ходила друг път
в жилището, ходил брат й и не знае Й. да го е гонила. В последните години
въззиваемата разбрала, че имотът, от продажбата на който Й. чакала да получи
пари, е продаден, но не й е давала пари и затова решила да потърси правата си
по съдебен ред. Въззиваемата добавя, че през 2011г. не е посещавала имота.
При преценка на обясненията на въззиваемата въззивния съд съобразява,
че обясненията на страната притежават доказателствена стойност, само когато
9
обективират неизгодни за страната фактически обстоятелства /решение №
475/08.07.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г., III г.о. на ВКС, решение №
386/14.07.2009 г. по гр.д. № 1713/2008 г. II г.о. на ВКС/ и могат да бъдат
използвани като доказателствено средство само срещу страната, от която
изхождат, но не и в нейна полза. Признанието на изгодни за страната факти се
приема за нейно твърдение, което трябва да бъде доказано с други
доказателствени средства. Когато признанието води до съвпадане на
фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната
истинност, което в случая не е налице.
При извършената пред въззивния съд очна ставка между въззиваемата В.
И. Г. и свидетелката П. Д. Т., противоречията не са отстранени, тъй като
въззиваемата поддържа обясненията си пред съда, а свидетелката – своите
показания.
При изложените фактически обстоятелства, окръжен съд направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от
съда изводи.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички
относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от
районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което
изцяло се споделя от въззивния състав. В хода на въззивната проверка нови
факти не се твърдят, а при анализа на събраните нови доказателства съдът не
10
намира основание за установяване на нови фактически положения, различни
от установените от районния съд.
Фактическите констатации и правните изводи на районния съд се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание
чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания
съдебен акт и се солидаризира с тях, без необходимостта да преповтаря
същите.
В допълнение към изложените от районния съд мотиви по възражението
за придобИ.е по давност на делбения имот и в отговор на наведените във
въззивната жалба и отговора на същата доводи на страните, настоящият
съдебен състав допълва от правна страна следното:
Поискана е делба на имот, съсобствеността върху който се твърди, че е
възникнала на основание наследяване от общия наследодател на страните К. Г.
Т., б.ж. на гр.Враца, починал на ***
В производството по допускане на делбата съдът трябва да изследва и
да се произнесе по въпросите: налице ли е съсобственост и от кой юридически
факт е възникнала, между кои лица е тази съсобственост и какви са делбените
права (квоти) на съделителите. В настоящото производство на първо място,
съдът трябва да установи осъществяването на правопораждащия
съсобствеността факт, а именно - придобИ.е на съответните идеални части от
процесния имот по наследство от съделителите след смъртта на общият им
наследодател К. Г. Т., б.ж. на гр.Враца, починал на ***, след което да извърши
преценка дали са осъществени твърдените от ответницата факти на придобИ.е
по давност на съответните части от делбения имот от нея, произнасяйки се по
направеното възражение за придобИ.е по давност. Принадлежността на
правото на собственост върху процесния имот към имуществото на
ответницата Й. И. Т. (основателността на направеното възражение за
придобИ.е по давност) би обусловило неоснователност на предявения иск за
делба.
По делото се доказа принадлежността на правото на собственост на
процесния имот към патримониума на общия наследодател на страните К. Г.
Т.. След смъртта на същия през 2004 г. е възникнала съсобственост между
неговите наследници по закон – Й. И. Т. – преживяла съпруга, без деца от
брака, и низходящите на починалия през 2002г. негов брат И. Г. Т. – К. И. Т.
(син) и В. И. А. (дъщеря), съгласно чл.10, ал.2 ЗН.
11
По отношение правата на наследниците в съсобствеността приложение
намира нормата на чл.9, ал.2, изр. първо от ЗН, съгласно която, когато
съпругът наследява заедно с възходящи или братя и сестри, или с техни
низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило
преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен
случай получава 2/3 от наследството.
В конкретния случай наследството на К. Г. Т. се е открило на *** - преди
навършването на десет години от сключването на брака му с Й. И. Т. на
08.11.1994 г., поради което съпругата е придобила в наследство ½ идеална част
от собствеността на процесния апартамент, а децата на брата на наследодателя
- В. И. Г. и К. И. Т., са придобили общо останалата 1/2 идеална част, или по ¼
идеална част всеки. Установи се, че през 2007 г. К. И. Т. е направил отказ от
наследството, оставено му от К. Г. Т., като в резултат на това делът на неговата
сестра - ищцата В. И. Г., се е увеличил и същата притежава 1/2 идеална част от
собствеността на процесния апартамент.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че при
допускането на делба на процесното жилище въззивницата следва да получи в
дял 2/3 идеални части собствеността му, обосновано с довода за сумиране на
периодите на двата брака, сключени с наследодателя. Константна е практиката
на ВС и ВКС, че повторното сключване на брак от двама съпрузи няма за
последица възстановяване на правата, които те биха могли да имат от първия
си брак. Поради това при определяне на наследствения дял на преживелия
съпруг годините от първия брак с наследодателя, който е бил прекратен, не се
зачитат.
Спорът по делото е относно придобИ.ето от страна на ответницата на
наследената от ищцата идеална част от правото на собственост върху
процесния имот в резултат на изтекла в нейна полза придобивна давност в
периода от лятото на 2011г. (месец юли-август) до предявяване на иска за
делба на 29.09.2023г. Този спор е предмет на направеното в производството от
ответницата възражение за придобИ.е по давност и в нейна тежест, съобразно
чл. 154, ал. 1 ГПК, бе да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че е станала изключителен собственик на имота по силата на соченото
придобивно основание – изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна
давност, считано от лятото на 2011г. (месец юли-август).
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал.1 ЗС).
Владението се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен -
12
намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. Според
презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Същата е
приложима и в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита
оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт показва съвладение. В случаите при наследяване като общо
правоприемство, с приемане на наследството владението, като част от
имуществото на наследодателя, продължава от наследниците по право,
независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Тогава следва да
се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята
идеална част и същевременно държи идеалната част на другия сънаследник -
той е съсобственик и съвладелец, и презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за
оборена.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар.
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната
по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства
трябва да бъдат доказани. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК.
С оглед изложеното, в настоящия случай тъй като основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт върху процесния имот от
двамата съделители е наследяване, то е налице съвладение, независимо че
само ответницата Й. Т. е живяла в този имот. Съвладението продължава като
ответницата владее своята идеална част и същевременно държи идеалната
13
част на ищцата - тя е съсобственик и съвладелец, и презумпцията на чл. 69 ЗС
се счита за оборена. Следователно, в тежест на ответницата бе да докаже в
производството, че е извършила фактически действия, чрез които е
демонстрирала установяване на владение изключително за себе си върху
целия имот, отблъсване владението на ищцата, както и че тези действия са
достигнали до знанието на последната.
По делото не се установиха такива действия.
На първо място, обстоятелството, че ищцата не е живяла в
наследствения апартамент в гр.Враца, само по себе си не може да доведе до
изгубването на правото й на собственост върху него, тъй като обикновеното
неползуване на един имот не води до изгубване на правото на собственост.
Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе
си, не представлява отказ от права. Нещо повече, макар и субективното
отношение на ищцата да не е предмет на доказване в процеса, установи се по
делото, че последната също е считала апартамента за свой и го е декларирала в
данъчната служба, т.е. не е изявявала воля за отказ или за неупражняване на
правото на собственост.
На следващо място, установеният по делото факт, че след смъртта на
общия наследодател, респ. в процесния давностен период, само ответницата
Й. И. Т. е живяла в процесния апартамент и е ползвала и поддържала същия,
не доказва намерение у ответницата за придобИ.ето по давност на
наследствената част на наследницата В. Г.. Необезпокояваното ползване на
имота от ответницата не е факт, който доказва владелчески действия,
насочени срещу другия наследник, защото не отговаря на изискването на
несъмненост на владението. Манифестирането на намерението пред другия
сънаследник да се свои целия имот в случая е същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание, поради което сам по себе
си фактът, че само ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота
след смъртта на общия наследодател К. Т., респ. в процесния давностен
период, не може да обоснове извод за придобИ.е по давност на притежаваната
от ищцата идеална част от имота.
Относно намерението на ответницата за своене на идеалната част на
ищцата, по делото са ангажирани гласни доказателства – показанията на
свидетелките П. Т. и И. Н., както и писмени такива - пълномощно с
нотариална заверка на подписа, извършена на 12.08.2011г. от нотариус И. Л..
14
Описаната от свидетелката П. Т. среща между ищцата и ответницата,
състояла се през лятото на 2011 година пред процесния апартамент, при която
ответницата се противопоставила на претенциите на ищцата за дял от
наследството на К. Т. и конкретно от жилището, и заявила на ищцата, че след
смъртта на наследодателя жилището е лично нейно, и й казала да си върви, не
доказва по категоричен и несъмнен начин демонстриране на установено
владение от същата изключително за себе си върху целия имот и отблъсване
владението на ищцата.
На първо място следва да се отчете обстоятелството, че свидетелката П.
Т. е дъщеря на ответницата и живее в процесното жилище заедно с нея и сина
си, поради което е заинтересована от постановяване на благоприятно за
ответницата съдебно решение и показанията й следва да се преценяват от съда
с оглед на всички други данни по делото, съгласно разпоредбата на чл.172
ГПК. А в случая показанията на свидетелката в посочената част не бяха
подкрепени от останалите доказателства по делото и дори се оборват от
показанията на свидетелката В. Г. - М., която установява, че на срещата между
страните не е имало викове и скандали и никой не е гонил ищцата, тръгнали
си спокойно, без никакви проблеми.
На следващо място, показанията на свидетелката Т. се разколебават от
установеният по делото факт за съвместно извършените през 2013 г. от двете
съделителки сделки с наследствените земеделски земи на К. Т., предмет на
двата нотариални акта за продажба на недвижими имоти № 164/13.08.2013г. и
№ 162/13.08.2013г. Лишено от житейска, а и от правна логика е твърдението,
че ответницата през 2011 година е изгонила ищцата, а същевременно през
2013 г. заедно продават съсобствени наследствени имоти, оставени именно от
общия им наследодател К. Т..
От друга страна, дори и да се приемат за достоверни показанията на
свидетелката П. Т. относно заявеното на срещата от майка й пред ищцата, че
след смъртта на съпруга й жилището е лично нейно, и изгонването на ищцата,
то тези действия следва да се преценяват като изолирани в конкретния случай
и неподкрепени с последващи такива. За това свидетелства ангажираното по
делото писмено доказателство – пълномощното с нотариална заверка на
подписа на ответницата, извършена на 12.08.2011г. от нотариус И. Л., за което
свидетелката П. Т. твърди, че е подписано от майка й непосредствено след
процесната среща между съделителките. От същото се установява, че
ответницата Й. Т. е упълномощила адвокат да я представлява във връзка с
получаването на наследственото й имущество, оставено от К. Т., в което е
включен и процесният апартамент в ***, от който тя иска полагащият й се
дял. Именно последното изявление на ответницата-упълномощител в това
пълномощно по категоричен начин доказва, че същата не е считала процесния
апартамент за свой и не е имала намерение да свои дела на ищцата, а е
търсила само своя дял.
15
Свидетелят И. Й. също установява факти, които не кореспондират с
изложените в показанията на свидетелката П. Т. - че на срещите през 2013г. и
следващите години между брата на ищцата – К. Т., който действал от името на
сестра си и в нейна полза, и ответницата Й. Т. във връзка с наследственото
имущество, на които свидетелят е присъствал, последната не ги е гонила, не е
заявявала, че апартаментът е само неин, никога не е казвала, че няма да му
плати и че не му дължи нищо.
В показанията на свидетелката И. Н. пък са наведени обстоятелства,
които нямат пряка връзка с възражението за придобИ.е по давност и не
доказват навежданите от ответницата доводи за своене на идеалната част на
ищцата от делбеното жилище.
От изложеното е видно, че ангажираните от ищцата по иска гласни
доказателства и представените писмени такива още веднъж разколебават и без
това недоказаните в цялостен обем твърдения на ответницата относно
намерението й за своене на идеалната част на ищцата.
В обобщение, извода на съда от анализа на свидетелските показания и
посочените писмени доказателства е, че същите не установяват по
категоричен начин обективни действия в посочения давностен период, с които
Й. Т. да е отблъснала владението на другия съсобственик В. Г. - да е
предприела такива действия, с които по ясен и недвусмислен начин да е
показала отричане на владението на В. Г. и да е демонстрирала по отношение
на нея, че счита целия недвижим имот за свой.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не се установиха
предпоставките на уредения от чл. 79, ал. 1 ЗС фактически състав за
придобИ.е по давност от ответницата Й. Т. на идеалната част от правото на
собственост на ищцата В. Г., поради което възражението за придобИ.е по
давност на процесния апартамент е недоказано и неоснователно.
Въз основа на изложеното, по отношение на допускането на делбата,
съда намира за обосновани следните правни изводи:
Неоснователността на възражението за придобИ.е по давност на
делбения апартамент обуславя извода на съда за наличие на съсобственост
между страните по делото по отношение на този имот.
Налице са условията на закона, при които следва да се допусне делба на
делбения апартамент. Страните по делото имат качеството на съсобственици
по отношение на този имот. Съществуващата между съделителите
съсобственост, като едно временно състояние следва да бъде прекратена, като
се вземат предвид разпоредбите на Закона за наследството и се определят
правата на всеки от съделителите. Собствеността върху процесния имот е
била в патримониума на наследодателя на страните, като след смъртта му през
2004г. е преминала по пътя на наследственото правоприемство към
16
преживялата му съпруга и децата на починалия през 2002г. негов брат при
равни права - по 1/2 идеална част правото на собственост върху имота,
съгласно чл.9, ал.2, изр. първо от ЗН. След направения през 2007 г. от К. И. Т.
отказ от наследството, оставено му от К. Г. Т., делът на ищцата В. Г. се е
увеличил и същата притежава 1/2 идеална част от собствеността на процесния
апартамент.
С оглед на изложеното, съда следва да допусне делба на процесния имот
при права на страните по 1/2 идеална част за всеки от тях.
Предвид горното, настоящата инстанция достигна до извод, съвпадащ с
този на районния съд, при което последният е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба - оставена без уважение.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззиваемата
страна В. Г. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер
1500,00 лева, съобразно представеният договор за правна защита и съдействие
и списък по чл.80 ГПК
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/29.02.2024 г., постановено по гр.д. №
20231420102474 от 2023 г. по описа на Районен съд - Враца, в неговата цялост.
ОСЪЖДА Й. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.
И. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, направените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1500,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17