РЕШЕНИЕ
№ 1955
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.ОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А.ОВ Гражданско дело №
20241110130188 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена Заповед за
изпълнение при подадено възражение)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
171452/27.05.2024 г. от Д. П. Д., ЕГН: **********, чрез процесуалния си
представител адв. Н. М. М., със съдебен адрес за изпращане на съобщения и
призовки: ********** срещу ****** дружество, регистрирано в Районен съд
Кьолн (Германия) под № HRB2168, със седалище и адрес на управление:
********, пощенски код ********, улица „*******" № 2-6, представлявано от
******, *****, опериращо в България чрез Търговско представителство на
чуждестранно лице ****** АД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: ********, с представляващ/управляващ - ******** и
*********, с която са предявени положителни установителни иск с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който да бъде признато за установено,
че ****** дължи на Д. П. Д., ЕГН: ********** сумата в размер на
сумата от 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и
три стотинки), представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф
1, буква „б" от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение при изпълнение на
полет № LH1427/20.07.2022r. и изпусната връзка с полет №
1
LH9546/20.07.2022r. за крайната си дестинация - Манчестър, Англия,
ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на
изпълнение по чл. 410 от ГПК (30.01.2024 г.) до окончателното плащане
на сумата;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да бъде
признато за установено, че ****** дължи на Д. П. Д., ЕГН: **********
сумата в размер на сумата от 128, 10 лева /сто двадесет и осем лева и
десет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава от
23.09.2022г. - датата на получаването на поканата за доброволно плащане
от ответното дружество до 29.01.2024г. - подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по 410 от ГПК.
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 4477/05.02.2024 г. по ч. гр. д. № 5547/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника е сключен договор за
въздушен транспорт, съгласно закупен билет с резервация № K4UGSB за
полет № LH1427/20.07.2022r. с планиран час на излизате 14:05ч. от София,
България до Манчестър, Англия с планирано прекачване във Франкфурт,
Германия, където е трябвало да се прекачи на полет № LH946/20.07.2022r.,
изпълняван от същата авиокомпания, с планиран час на излитане 16:40ч. за
крайната си дестинация - Летище Манчестър, където е трябвало да кацне в
17:20 местно време на същия ден.
Твърди, че на 20.07.2022г. Д. П. Д. бил уведомен, че полет №
LH1427/20.07.2022 с планиран час на излитане 14:05ч. от София, България
няма да излети по първоначално предвиденото разписание, съгласно
направената резервация с ****** АД, като часа за излитане се измества за
14:35ч. В крайна сметка, полетът закъснял още и излетял около 15:00ч. В
резултат на което, ищецът изпуснал прекачващия си полет №
LH946/20.07.2022r., с час на излитане 16:40ч. от Франкфурт, Германия за
крайната си дестинация - Манчестър, Англия. От ответното дружество му
предложили по-късен полет, с който да пристигне до крайната дестинация под
номер LH948/20.07.2022r., но и този полет бил отменен, като ищецът не успял
да стигне до Манчестър, Англия на 20.07.2022г. След няколко часова
комуникация, на ищеца били предложени алтернативни полети за 21.07.2022г.,
които не били от полза за него, тъй като работния му ангажимент е бил за
20.07.2022г. вечерта. В крайна сметка, с полет на 21.07.2022г. от Франкфурт,
Германия, ищецът се върнал обратно в София.
Твърди, че е налице закъснение с повече от 3 часа след времето по
разписание за достигане до крайната дестинация. Счита, че ищецът има право
да получи обезщетение в размер на 782,33 лева /равностойността на 400 EUR/,
дължимо за закъснели или отменени полети с разстояние над 1 500 км,
какъвто е и настоящия случай, тъй като разстояние между летище София до
крайната дестинация на пристигане — летище Манчестър е 2234км изчислено
по метода на дъгата на големия кръг.
2
Сочи, че ищецът е опитал да уреди взаимоотношенията си с ответното
дружество по извънсъдебен ред, като е изпратил покана за доброволно
плащане в 14-дневен срок на дължимото обезщетение в размер на 400 евро
/левовата му равностойност е 782,33 лева/, което е предмет на настоящото
производство. Поканата била получена от ****** АД на 23.09.2022г., като и
до този момент не е постъпило, нито плащане, нито отговор от ответното
дружество.
Сочи, съдебна практика, че за същия полет, другите пострадали завели
дело срещу ответника. Искът е бил заведен по реда на чл. 422 от ГПК, като
решението е постановено по гр. д. № 9869/2023г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в,
като същото не е обжалвано и е влязло в сила на 22.11.2023г.
Молят съда да уважи иска. Претендират разноски. Молят делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави искане за решение по чл.238 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва
закупения билет за посочения маршрут и дата. Не се оспорва, че полетът е
закъснял и е изпуснат свързващ полет LH 946. Оспорват закъснението на
първия полет LH 1427 да е по причини, за което ответникът отговаря. Твърди,
че поради забава в предоставения слот за излитане на летище София, на
20.07.2022г., полетът не е изпълнен по разписание. Забавянето е възникнало в
резултат на изключително натоварения трафик над цяла Европа на
20.07.2022г., който допълнително е затруднен и от разразилата се буря на
летище Франкфурт в съшия ден. В резултат на настъпилите обстоятелства
полет LH 1427/20.07.2022г., София - Франкфурт, е изпълнен със закъснение,
но по причини независещи от него. Твърди, че забавянията в дадените слотове
за излитане от движение въздушен контрол в резултат натовареността на
въздушния трафик регулиран от Евроконтрол представляват извънредно
обстоятелство извън контрола му. Позовава се чл.5, т.3 от Регламент (ЕО)
261/2004, доколкото причината за закъснението на полета е извънредно
обстоятелство.
Прави възражение за погасителна давност, като се позовава на чл.135
ЗГВ. Твърди, че заявлението е следвало да бъде подадено на 20.07.2022 г.,
когато е следвало да се състои полета.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от адвокат.
Поддържа искането си. В писмени бележки излага подробно съображения
защо няма извънредни обстоятелства и защо не може пътникът за 50 минути
да се придвижи от единия полет до другия. Претендира разноски. Представя
списък.
Ответникът се представлява от адвокат в о.с.з. Поддържа ОИМ. Моли
съда да отхвърли исковата претенция. Твърди, че ответникът е могъл за 550
минути да се качи на следващия полет, който е на същото летище. Позовава се
на извънредни обстоятелства – претоварено въздушно пространство, като
слотът за летене не зависи от ответника. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
3
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 29387/19.07.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.37-43 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, подадена от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от исков процес. Налице са всички положителни
и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане
на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо.
Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 29387/19.07.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 37-43 от
делото).
Исковата претенция са изложени твърдения, че първият полет е закъснял
по вина на ответника. Било предложен друг полет за крайната дестинация
LH948/20.07.2022 г., който бил отменен. Ответникът предложил друг полет за
21.07.2022 г., който не е устройвал ищеца, тъй като е следвало да пристигне в
Манчестър на 20.0.2022 г., защото на 20.07.2022 г. имал работен ангажимент.
Съгласно чл.5, пар.1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г., при отмяна на
полет съответните пътници мат право на обезщетение от опериращия
въздушен превозвач по член 7.
Съгласно чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент № 261/2004 г., пътниците имат
право на обезщетение при голямо закъснение (продължило три или повече
часа), което е в размер на 400 евро за всички полети на територията на ЕС над
1 500 км. Разстоянията се измерват по метода на дъгата на големия кръг.
Регламентът не съдържа дефиниция за закъснение на полет, но "полет" по
смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от
въздушен превозвач.
За да бъде уважен иск с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
РЕО 261/2004 г., при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва
да докаже:
1. съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за
въздушен превоз
4
2. полетът да е бил отменен/закъснял повече от 3 часа
3. полетът да е над 1500 км
Размерът на обезщетението е нормативно установен.
За да бъде отхвърлен иска, ответникът трябва да докаже точно и
навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на
полета, респ. дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната
(закъснението) на полета (чл. 5, § 4 от Регламент № 261/2004 г.); че
неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки (чл. 5, §
3 от Регламент № 261/2004 г.); че на ищеца е било предложено
премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от един час
преди началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на
пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание
(чл. 5, § 1, б. "iii" от Регламент № 261/2004 г.), както и че е погасил дълговете.
Ответникът следва да докаже погасяване на вземането – плащането му.
По възражението за настъпила давност: ответникът следва да установи,
че задълженията са възникнали (станали изискуеми) преди повече от три
години (чл.111, б. „б“ ЗЗД) или една година (чл.135 ЗГВ) от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и техния размер. Ищецът
следва да установи действия, които прекъсват или спират давността.
ССС доклада по чл.146 ГПК, съдът е отделил като безспорни следните
факти и обстоятелства:
Страните не спорят, че ищецът имал закупен самолетен билет с
резервация № K4UGSB за полет № LH1427/20.07.2022r. с планиран час на
излизате 14:05ч. от София, България до Манчестър, Англия с планирано
прекачване във Франкфурт, Германия. Не е спорно, че прекачването е
следвало да бъде с полет № LH946/20.07.2022r., изпълняван от същата
авиокомпания, с планиран час на излитане 16:40ч. за крайната си дестинация -
Летище Манчестър, където е трябвало да кацне в 17:20 местно време на същия
ден. Не е спорно, че полет LH 1427 е закъснял и е изпуснат полет LH 946, с
което ищецът не е могъл да пристигне до крайната си точка.
Страните не спорят и по размера на обезщетението, т.е. разстоянията
между двете точки по полетите с оглед приложението на чл.7, пар.1 от
Регламент (ЕО) 261/2004.
Не е спорно, че ищецът е изпратил покана за изпълнение на процесните
суми, като е даден 14-дневен срок. Не е спорно, че поканата е получена от
ответника на 08.09.2022 г. Не е спорно, че срокът изтича на 22.08.2022 г.,
поради което забавата настъпва на 23.08.2022 г.
Спорно остава дали има право на обезщетение.
Налице ли са извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки – чл.5, пар. 3 от
Регламент (ЕО) 261/2004.
5
Спорно остава дали е настъпила погасителна давност за вземането.
ПО ЗАКЪСНЕНИЕТО НА ПОЛЕТА
Видно от находящите са по делото листа, ищецът е имал закупен билет
от ответника за полет София – Манчестър през Франкфурт за посочената дата
и час. Същият е бил на летището. Ищецът е бил уведомен за закъснението
(л.6-12 от делото).
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът напълно
кредитира като обосновано, пълна и изготвена от компетентно вещо лице
(л.120-130 от делото)
От първия въпрос се установи, че полет LH 1427 София – Франкфурт е
планиран за 20.07.2022 г. с час на излитане 11:05 UTC. Същият е излетял на
20.07.2022 г. в 11:57 UTC, т.е. с 52 минути закъснение. Кацането е
осъществено в 14:15 UTC, с 50 минути по-късно с планирането. Така
закъснението на свързващия полет е само с 50 минути.
Полетът LH 946 Франкфурт – Манчестър е планиран за 20.07.2022 г. с
час на излитане 14:40 UTC, но излитането на самолета за Манчестър
закъснява и е осъществено в 15:13 UTC – с 33 минути по-късно (л.123 от
делото).
Прекачването на летище Франкфурт от самолета, пристигнал с 50
минути закъснение от летище София, на самолета, излитащ за летище
Манчестър с 33 минути закъснение не е осъществено.
Разполагаемото часове време, между кацането на самолета от София на
летище Франкфурт и излитащия самолет от Франкфурт за Манчестър е: по
разписание: 1 час и 15 минути, а реално с оглед двете закъснения: 58
минути. Следователно времето за прекачване между двата полета е намалява с
17 минути по-малко.
Ответникът възразява, че закъснението не е причина ищецът да се
изпусне полета за Манчестър и да не пристигне до крайната си дестинация.
Твърди, че за 58 минути може да се придвижи. Ищецът оспорва, тъй като
летището е голямо.
В исковата претенция се твърди, че първият LH 1427 полет е закъснял по
вина на ответника. 1) Било предложен друг полет LH 948 за крайната
дестинация (вместо LH 946), който бил отменен и затова ищецът не е стигнал
до летището в Манчестър. 2) След няколко часова комуникация ответникът е
предложил алтернативни полети за 21.07.2022 г., които не устройвали
ищеца, защото има работен ангажимент на 20.07.2022 г. и се губил смисъла
първия полет, поради което се е върнал в България (л.3 от делото).
Първо, ищецът сам признава в исковата молба неизгоден за себе си
факт, че бил предложен полет LH 948/20.07.2022 г. от Франкфурт за
Манчестър, който да замести неговия полет LH 946/20.07.2022 г. При това
положение съдът приема, че ответникът е предложил адекватно обезщетение
по Регламент (ЕО) 261/2004 г., което ищецът неоснователно не е приел.
6
Въпреки дадените указания по чл.146, ал.2 ГПК ищецът не успя до докаже, че
към вечерта 20.07.2022 г. е имал работен ангажимент, който да е налагал да е в
Манчестър следобед, т.е. да не приеме предложения полет LH 948. Не се
доказа и този полет кога ще кацне. Не се доказаха факти или обстоятелства,
които да налагат извод, че по-късното изпълнение на полета не обезщетява
ищеца. Следователно е налице забава на ищеца като кредитор по чл.95 ЗЗД.
Не се сочат доказателства дали този предложен полет ще се изпълни с 2 часа
закъснение към точката на кацане в Манчестър (чл.5 от Регламента).
Твърдението, че се търси обезщетение от отмяната на предложен полет LH
948 е неоснователно. Първо, защото липсват доказателства ищецът да е приел
този предложен полет, т.е. да е приел предложеното обезщетение, т.е. да има
билет и който предложен полет да е отменен. При липса на билет и
доказателства за отменен полет, обезщетение на се дължи. Второ, защото
исковата претенция и заявлението не са на основание отменен предложен
полет LH 948, а на закъснял полет LH 1427, което закъснение е причина
ищецът да не се качи на борда на полет LH 946. Следователно не може да се
присъди обезщетение за отменен предложен полет LH 948, защото липсва
доказателство, че ищецът има билет за него (материално основание) и защото
заявлението и исковата молба не са предявени за него (процесуално
основание).
Второ, видно от приетите и неоспорени по делото доказателства и
доказателствени средства, ответникът е предложил алтернативни
маршрути на ищеца да пътува от Франкфурт до Манчестър през Брюксел,
като предложението е стигнало до знанието на ищеца на 20.07.2022 г. 21:33
EEST. Съобщено е, че полетът ще пристигне в Манчестър на 21.07.2022 г.
(л.13-15 от делото). С това се доказа, че ответникът е предложил
алтернативни маршрути. Ищецът твърди, че не ги е приел, тъй като е следвало
да пристигне в Манчестър на 20.07.2022 г., защото вечерта на 20.07.2022 г.
имал работен ангажимент. Въпреки указанията по чл.146, ал.2 ГПК, ищецът
не успя да докаже, че изпълнението на договора е станало невъзможно и след
дата 20.07.2022 г.
При това положение, с оглед подаденото заявление и ИМ, ищецът може
да претендира само обезщетение от закъснение на полет LH 1427 повече от 3
часа и закъснение на полет LH 1427, което да е причина да не се качи на LH
946.
Ето защо, за правилното решаване на делото, следва да се
интерпретират фактите и обстоятелства и да се отговори на въпроса дали
има закъснение повече от три часа на полет LH 1427 и дали има
закъснение на полет LH 1427, което да е причина, ищецът да не се качи на
полет LH 946.
На първо място, следва да се отбележи, че теоретично би могло ищецът
като пътник да използва времето от 58 минути за прекачване от един полет на
друг и то на летището на Франкфурт, въпреки неговата големина и
7
натовареност. Но следва да се отразят няколко фактора. Трябва да се установи
час на отваряне на самолетните вреди, т.е. реално кога пътникът е могъл да
излезе от самолета, а не час на кацане. В този смисъл е С-452/13 СЕС. Това е
така, защото макар и часът на кацане да е нормален, има време за
придвижване от пистата до ръкава на летището, което с оглед мащабите на
летището Франкфурт са големи. Освен това, не винаги при паркиране на
самолета на ръкава, вратите се отварят. По делото не се събраха доказателства
за това кога вратите на самолета са отворени, т.е. колко е времето от този
момент да следващия полет. Времето от 58 минути е само периода между
кацане и излитане.
Второ, следва да се отчете на кой терминал каца полета от България във
Франкфурт и на кой терминал излиза полета от Франкфурт към Манчестър.
По делото има данни на кой терминал и ръкав полетът от София е пристигнал
във Франкфурт (л.6-7 от делото). Това е необходимо, за да се отчете дали
ищецът е имал физическата възможност да се придвижи между терминалите и
ръкавите. Това определя дали времето от 58 минути е приемливо.
Вещото лице е събрало информация, че полетът във Франкфурт каца на
Терминал 1, ръкав (gate) Z16 (л.131 от делото), а излита за Манчестър от
Терминал 1, gate B22 от летище Франкфурт (л.133 от делото). Съдът не
кредитира л.133 от делото. Първо същият се разминава от л.131 от делото. В
обстоятелствената част на СТЕ вещото лице не се е позовало на него при
определяне време на закъснение. Ето защо съдът не кредитира този документ,
находящ се на л.133 от делото.
При нормално осъществен полет, времето за придвижване от единия
gate до другия gate е 1 час и 15 минути, а със закъснението 58 минути, т.е. 17
минути по-малко. При това положение решаващо значение дали тези 17
минути са били от съществено значение за прекачването.
С оглед изложените по-горе факти, за различната позиция на gate,
необходимия паспортен и полицейски контрол, както и голям брой пътници,
съдът приема, че намаленото с 17 минути време не е в причинно-следствена
връзка за некачване във втория полет.
Ноторно известен факт е, че когато полетите са на една и съща
авиокомпания и то не от нискотарифните (Raynair, WizzAir и др.), вторият
полет изчаква пътниците от първия, ако се очаква, че същите ще пристигнат в
разумен срок.
Видно от общодостъпната карта на летището във Франкфурт
(*******************) gate B22 на Терминал 1 е на етаж 2, а gate Z16 е на етаж 3
до крилото B. Отново от тази карта при изпълване на нейните функции,
придвижването между двата gate е 18 минути. Като се извадят тези 18 минути
от 58 минути се получава 40 минути.
С оглед фактите, че между кацането и излитането е 58 минути, т.е. със
17 минути по-малко от обичайното, както и че полетите са от една и съща
авиокомпания, билетите са купени по едно и също време и ищецът се е
8
чекирал за двата полета, както и ищецът имал 40 минути време, без да се
отчита движението от единия ръкав до другия, настоящият състав приема, че
тези 58 минути са достатъчни ищецът да не изпусне втория полет и да се качи
в него при затварянето на gate.
При това положение няма закъснение на полет за три и повече часа.
Закъснението на полета не е в причинно-следствена връзка с некачването на
полет LH 946 (Франкфурт - Манчестър), за който е закупен билета.
Следователно основанието на иска не може да бъде чл.5 или чл.6 от
Регламента, за което е подадено исковата молба, респективно заявлението.
По делото липсват доказателства защо ищецът не се е качил в полет LH
946. В исковата молба се твърди, че ищецът се е върнал от Франкфурт на
21.07.2022 г. обратно в България, т.е. от летището във Франкфурт взел нов
полет. По делото липсват такива доказателства. Същите не са преки по
основателността на иска, но могат да докажат, че наистина ищецът се е
върнал, т.е. се е намирал на летището във Франкфурт. Липсата на такива
доказателства разколебава тезата на ищеца, че целта му е да замине за
Манчестър, а да не остане в Германия. При липса на убедителни
доказателства, същото разколебава основателността на исковата претенция.
При липса на пълно доказване, от които съдът да формира единствен
възможен извод за основателност, съдът приема, че искът следва да се
отхвърли.
ПО ИЗВЪНРЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА
По повод възражението на ответника за приложението на чл.5, пар.1, т.3
от Регламента, съдът приема за неоснователно. На първо място не се доказа
исковата претенция за отменен полет, за закъснял полет повече от 3 часа и за
закъснение на полет, което да води до невъзможност да се използва следващия
полет.
По делото е приета СТЕ по повод това възражение на ответника.
Съгласно отговора на втори и трети въпрос от СТЕ, заключението отговаря, че
причината е за закъснението на полет LH 1427 е достигане на максимална
капацитивни възможности за безопасно управление на потока на
въздушното движение. Регулацията е въведена с цел да се осигури високо
ниво на безопасност при управление на потока на въздушното движение при
нарасналия обем на въздушния трафик над Европа. Една от причините за този
нараснал трафик са бойните действия на територията на Украйна и частично
на територията на Руската федерация, където небето за граждански полети е
затворено.
По третия въпрос, вещото лице отговаря, че до 18:20 UTC не е имало
проблеми с метеорологичната обстановка на летището в България и
Франкфурт. Едва след това става влошаване на атмосферните условия, което е
наложило отмяна на няколко полета и тяхното пренасочване.
При това положение, доколкото полет от България до Франкфурт ВГ
1427 е преди 18:20 UTC, то съдът приема, че тази влошена атмосферна
9
обстановка не е в причина на закъснението.
В решения по дела С-549/07, С-12/11 и С-257/14, Съдът на ЕС
отбелязва, че като като извънредни обстоятелства могат да се квалифицират
събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намират
извън ефективния му контрол.
Съгласно чл.5, параграф 1, т.3 от Регламента освобождават превозвача от
заплащане на обезщетение, когато докаже, че отмяната или закъснението от
три или повече часа при пристигане на полета се дължи на „извънредни
обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички „необходими мерки“, т.е. не всички „извънредни обстоятелства“
освобождават от отговорност, а този, който иска да се позове на тях, трябва да
установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на
настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен
превозвач.
В този смисъл превозвачът да докаже, че дори като използвал всички
човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, не
е могъл, освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на
предприятието си към дадения момент, да избегне тези извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква.
Следователно ответникът следва да докаже извънредни обстоятелства и
че е взел необходимите мерки.
С оглед установеното от експертизата, че причината е максимална
капацитивна възможност на въздушното пространство, то съдът приема, че
това не може да се приеме за извънредно обстоятелства, защото не е от такова
естество, което не е присъщо на упражняването на въздушната превозваческа
дейност. Натовареният трафик във въздуха е от естеството на упражняване на
дейността на превозвача, поради което не може да се приеме, че е извънредно.
При това положение е безпредметно да се обсъжда дали ответникът е взел
необходими мерки. В допълнение следва да се отбележи, че не се доказа
наличието на такива необходими мерки.
Ето защо възражението по чл.5, параграф 1, т.3 от Регламента е
неоснователно.
ПО ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ
Следва да се отговори на въпроса дали трябва да се прилага чл.111, б.
„б“ ЗЗД или чл.135 ЗГВ.
Налице е противоречива съдебна практиката.
Съдът приема, че след редакцията на чл.135 ЗГВ (ДВ, бр. 16 от
23.02.2021 г.), правото на иск срещу превозвача (…) се погасява в
едногодишен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното
10
средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство
е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза“.
Следва да бъдат съобразени мотивите на ЗИД ЗГВ „С § 41 от
законопроекта се предлага изменение на чл. 135 ЗГВ, приет без изменение на
посочените разпоредби:
По ал. 1 – с приемане на срок за предявяване на иск срещу превозвачите,
който да е един и същ както за вътрешните, така и за международните полети,
ще се избегне дискриминиране на пътниците по отношение упражняване на
техните права пред въздушните превозвачи. Превозните документи (билет,
багажен етикет, електронен билет) са необходими за удостоверяване статута
на лицата, че са били пътници на даден полет и съответно да предявят правата
си като такива. При загубата им доказването е затруднено. При разглеждане
на жалбите от специализирания орган при срокове, по-дълги от една година, се
стига до невъзможност за удостоверяване на обстоятелства при изпълнението
на даден полет, което от своя страна може да доведе до неефективно
упражняване на контролните действия на органа по гражданско
въздухоплаване. Пример за това са различните срокове за съхранение на
полетната информация (PNR, PNL и др.).
При това положение, съдът приема, че ЗГВ е специален закон, който
дерогира общата давност по ЗЗД. Рекламационното производство не е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, поради
което не могат да се възприемат тезите, че следва да се приложи ЗЗД, защото
Регламентът не изисква рекламационно производство. Наличието на такова
следва да се отчете като положително за потребителя, защото по време на него
давността спира чл.137 ЗГВ.
Ищецът е следвало да кацне в Манчестър на 20.07.2022 г., поради което
едногодишният срок изтича на 20.07.2023 г. Към този срок следва да се
добавят две месеца, защото ищецът е подал молба до ответника да уредят
отношенията си доброволно на 08.09.2022 г., през което давността е спряла на
основание чл.137 ЗГВ. Ето защо следва да се добавят още две месеца, поради
което давността изтича на 20.09.2023 г.
Заявлението е подадено на 30.01.2024 г., т.е. след изтичане на давността.
Ето защо исковата претенция следва да се отхвърли и като погасена по
давност.
До колкото няма главен дълг, то няма и асцесорен дълг и искът за
мораторна лихва е неоснователен.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т.12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
11
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Съгласно списък по чл.80 ГПК (л.207 от делото), ищецът претендира:
400.00 лева адвокатски хонорар в заповедно и 400.00 лева адвокатски хонорар
в исковото производство, както е 1657.96 лева за експертиза.
По делото е представена фактура, издадена от адвокатското дружество
на ответника в полза на ответника. Същата е напълно платена от ответника на
адвокатите. Но видно от фактурата в нея не фигурира името Д. Д.- Deyvid
Dimitrov (Deivid). Има лицето David Dimitrov. При липса на пълно
съответствие и номер на цитирано дело, съдът не може да приеме, че лицата
Deyvid Dimitrov (Deivid) и David Dimitrov са едно и също. Освен това не е
ясно колко е за него адвокатското възнаграждение по тази фактура – дали 90
или 180 евро. Същите суми не съвпадат по стойност с претендирано
възнаграждение по 400 лева. При това положение съдът приема, че
ответникът не успя да докаже този разход.
По отношение на техническата експертиза, същият е представител
доказателства с молба с вх. 19819/21.01.2025 г. и молба с вх. №
265334/19.08.2024 (л.61 от делото).
Ето защо следва да се признае само разхода за експертиза, който е
направен в исковото производство и то в размер на 1657.96 лева.
Д. П. Д., ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати на ******
дружество, регистрирано в Районен съд Кьолн (Германия) под № HRB2168,
със седалище и адрес на управление: ********, пощенски код ********, улица
„*******" № 2-6, представлявано от ******, *****, опериращо в България
чрез Търговско представителство на чуждестранно лице ****** АД,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: ********, с
представляващ/управляващ - ******** и *********, сумата от 1657.96 лева
(хиляда шестстотин петдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 30188/2024 г., на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, като
погасени по давност, предявените от Д. П. Д., ЕГН: **********, срещу
****** дружество, регистрирано в Районен съд Кьолн (Германия) под №
HRB2168, със седалище и адрес на управление: ********, пощенски код
********, улица „*******" № 2-6, опериращо в България чрез Търговско
представителство на чуждестранно лице ****** АД, БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: ********, както следва:
1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 вр.
12
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г., с който да бъде признато за установено, че ****** дължи
на Д. П. Д., ЕГН: ********** сумата в размер на сумата от 782,33 лева
(седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки),
представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б" от
Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение при изпълнение на полет №
LH1427/20.07.2022r. и изпусната връзка с полет № LH9546/20.07.2022r. за
крайната си дестинация - Манчестър, Англия, ведно със законната лихва
от подаването на заявлението за издаване на изпълнение по чл. 410 от
ГПК (30.01.2024 г.) до окончателното плащане на сумата;
2. положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да бъде признато за
установено, че ****** дължи на Д. П. Д., ЕГН: ********** сумата в
размер на сумата от 128, 10 лева /сто двадесет и осем лева и десет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава от 23.09.2022г. -
датата на получаването на поканата за доброволно плащане от ответното
дружество до 29.01.2024г. - подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по 410 от ГПК.
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 4477/05.02.2024 г. по ч. гр. д. № 5547/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН: ********** да заплати на ****** дружество,
регистрирано в Районен съд Кьолн (Германия) под № HRB2168, със седалище
и адрес на управление: ********, пощенски код ********, улица „*******" №
2-6, опериращо в България чрез Търговско представителство на чуждестранно
лице ****** АД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:
********, сумата от 1657.96 лева (хиляда шестстотин петдесет и седем лева
и деветдесет и шест стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
30188/2024 г., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13