Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.01.2020
година град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА
Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 21 януари 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА
ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 4085 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът Н.Н.Н.
твърди в исковата си молба, че съгласно
чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявява настоящият иск за установяване
съществуването на вземането му по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД за сумата от 68,70 лева, представляваща платена без правно основание от
ищеца в полза на ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по фактура № **********/28.03.2017г.
Ищецът заявява, че бил потребител на електрическа енергия,
която ответника доставял на адрес: гр. Стара Загора, ул. Неофит
Рилски № 7, ет. 2, ап. 2, ИТН 2045160, клиентски номер
**********.
При ежемесечното заплащане на сметката му за
електроенергия, установил начислена сума от 68,70 лева по фактура №
**********/28.03.2017г. за периода от 25.05.2016г. до 05.07.2016г., за
енергия, която не използвал, поради което направил запитване в офис на
ответното дружество и поискал копие от фактура. След извършена справка,
служителите му отговорили, че на 05.07.2016г.
електромерът на посочения по-горе адрес бил демонтиран, поради установено
неизмерване на електроенергия, с оглед на което му била начислена процесната
сума.
Счита, че сумата посочена по-горе била платена без
основание и ответното дружество дължало връщането й, тъй като не бил потърсен и
информиран за извършената проверка на електромера, нито присъствал при
изготвяне на констативен протокол за
същата и такъв не му бил връчван.
Също така, не било ясно как била определена посочената в писмото сума, както и
защо за период на отчитане бил взет посоченият в писмото. Освен това,
остойностената електроенергия била само прогнозно начислена и не била реално
консумирана.
Въпреки това, за да не бъдело прекъснато
електрозахранването му, заплатил горепосочената
сума, макар че същата била незаконосъобразно начислена.
Поради това, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, за връщане на недължимо платената сума. Във връзка с това,
било образувано ч.гр.д.
№ 10673/2019г. по описа на Pайонен съд гр. Пловдив, XXI
състав, по което била издадена заповед за
изпълнение на паричното задължение.
Тъй като в законоустановения срок ответника подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, за него възникнал правен интерес да
предяви настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
вземането си.
Също така, ответното дружество не изпълнило вмененото му от
законодателя задължение да създадял в общите условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на
клиента, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не
бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия и съответно извършената корекция била неправомерна - Решение № 111 от
17.07.2015г. по т. д. № 1650/ 2014г. на ВКС, 1-во ТО.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, да признае за установено по отношение на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД съществуването на вземането
на Н.Н.Н., ЕГН ********** за сумата от 68,70 лева, представляваща платена без правно основание
в полза на ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по фактура № **********/28.03.2017г. за периода от 25.05.2016г. до
05.07.2016г.
Моли съда да му бъдат присъдени направените разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
в който заявяват, че оспорват изцяло твърденията на ищеца, обективирани с
исковата молба. Тъй
като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на
корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като
такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени
сторените деловодни разноски.Подробни съображения излагат в писмения отговор.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите
на страните, намира за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 10673/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, за
процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното дело съдът е издал заповед за
изпълнение № 6351/11.07.2019г., с която е разпоредил длъжникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД да заплати на кредитора Н.Н.Н. следните суми: 68,70 лева
главница, представляваща стойност на платена без основание сума за допълнително
начислена електроенергия като корекция на сметка за периода 25.05.2016г. –
05.07.2016г., за която е издадена фактура № **********/28.03.2017г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 26.06.2019г. до
окончателното погасяване, както и 375 лева - разноски по делото. С разпореждане
на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В
указания срок заявителят е предявил иск относно вземането си.
По делото
са приети и
неоспорени от страните Фактура №
********** от 28.03.2017г.; Констативен протокол № 273261 от 05.07.2016г.;
Констативен протокол от БИМ № 077 от 12.01.2017г.; Справка за коригиране на
сметка за електроенергия от 22.02.2017г.; Писмо с изх. № 5325584 от
28.03.2017г.; Известие за доставяне; Решение № 150 от 26.06.2019г. на ВКС по
гр. д. № 4160/2018г.; Решение № 124 от 18.06.2019г. на ВКС по гр. д. №
2991/2018г.
От представения констативен протокол от метрологична
експертиза за средство за измерване № 077 от
12.01.2017г. се установява, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера – разпробит е предният панел на две места и е
монтиран проводник, закъсяващ куплунг Х2, водещо до изменени технически и метрологични характеристики на електромера, а
преминаващата през него електрическа енергия се измервала с отклонение, извън
границите на допустимост. Метрологичните характеристики и външния вид на
електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип.
Безспорно установено е по делото, че
процесният период за
начислена ел.енергия е от 25.05.2016г. до 05.07.2016г., т.е. при действието на Решение № ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-014/10.05.2008г.
на ДКЕВР, с които са одобрени Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД и Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.
С показанията
на разпитания по делото свидетел МИЛЕНА ИВАНОВА НИКОЛАЕВА /снаха на ищеца/ се
установява, че тя познава Н.Н.Н. много добре. Той е неин свекър. Същият живее
на адрес: гр.Стара Загора, ул. Неофит Рилски 7. Твърди, че сметките за електричество
през 2017г. лично той ги е платил. Сметките били заплащани в Български пощи в
клон 2.
В приетото и неоспорено от страните заключение
по съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира като
добросъвестно и компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото, съгласно представената информация от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив вещото лице е
установило, че фактура №
**********/28.03.2017г. била платена на 07.04.2017г. на каса на „Български
пощи“ ЕАД. Документът удостоверяващ плащането се намирал в клиента, извършил
същото.
В настоящото производство е спорно именно основанието, поради
което ответникът е поискал, а ищецът е заплатил процесната сума. Той обосновава
това свое искане с
твърдението, че сумата е начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а,
ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1
от ПИКЕЕ.
Счита, че процедурата по корекция на сметки е залегнала в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД и от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕВН Българи Електроразпределение АД.
Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, редакцията ДВ, бл.54/2012г., в сила
от 17.07.2012г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
или неточно измерена електрическа енергия, както създаването и поддържането и
достъпа до база данни с регистрацията със средствата за търговско измерване. С
други думи, законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да
са установени в ПИКЕЕ - нормативен акт по правната си същност, а не в общите
условия на договорите, които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ, обаче, не
съдържат подобна регламентация. Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при
проверка по реда на чл.41 се установи грешка над допустимата, съгласно
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и
приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и
не е известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия
се определя, съгласно процедура, определена в договорите с оперотара на
преносната мрежа или в раздел 9 от тези правила за оператора за
разпределителната мрежа. След като липсва в действащото законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчик на доставено количество
електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законово
основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия.
Аргумент в
подкрепа на извода, че корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ
са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, според който текст
общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такава регламентация
съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който също общите условия
трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 3Е. Видно
е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за
уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъд
извършена съгласно Правилата на ЗЕ. Следователно липсата на нормативна уредба,
даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на
корекция за минал период, изключва възможността да се направи това (Р-29-2011,
II т.о.; Р-44-2012, II т.о.).
Съгласно чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното
въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия се
установява чрез съставен протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на
съставен протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а
ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се
подписва от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. Видно
от доказателствата по делото този ред в случая е спазен, като при съставяне на
констативния протокол е присъствал управителя на дружеството.
По въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия
едностранно да коригира сметките за минал период, различните състави на ВКС
приемат, че за доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на
сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него
и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла
на чл.143, т.6 ит.18
от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1
от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките на вече
доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на
доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на
регламентирания в чл.82 от ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност.
Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на
ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано
сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви
действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на
електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.
Действително, с оглед последните изменения в
Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция
на сметка е изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83
ал.1 т.6 от ЗЕ и общите условия по чл.98а от ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013г.
са Правила за измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които
регламентират реда и начина за проверка на СТИ, начинът на констатиране на
неправилно отчитане на СТИ. Приемането на тези правила не променя изводите на
Върховния касационен съд, че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за
всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната,
момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както
и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя.
Съдът намира, че е недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се
въвежда обективна отговорност на потребителя. В тази насока е и практиката на
Европейската общност.
Принципите на Европейското законодателство в
тази област са посочени категорично и конкретно в приложимата ДИРЕКТИВА
2012/27/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност. ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС е публикувана в
Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012 г. и е влязла в сила след двадесет дни.
Държавите членки са задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и
административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с тази директива
до 5 юни 2014г.
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото не се установи, а
в тежест на ответника е било да го направи,
че е доставил конкретно количество електроенергия на ищеца за процесния период на стойност 68,70 лева, то съдът приема,
че искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно
чл.78 ал.5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди
по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за
намаляване на възнаграждението е граничена до минимално определения размер на
чл.36 от ЗА, който в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение
между адвоката и клиента, същото не би
могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски
съвет. С Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. Дело № 6/2012г., т.3
ОСГТК на ВКС прие, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от
трикратния размер на предвиденото в § 2
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото.
Според
чл.7 ал.2, т.1 от същата наредба, при интерес
до 1 000 лева възнаграждението за
адвокат е 300 лева. В настоящият случай делото е за сумата от 68,70 лева и
предвид посочените разпоредби минималния размер на адвокатското възнаграждение
е 300.00 лева. Уговореното възнаграждение в приложеното към делото
пълномощно е 350 лева, т.е. над минималния размер, определен в наредбата. Ето
защо, възражението за прекомерност на определения размер на адвокатско
възнаграждение е основателно до размера на
300,00 лева. До този размер същия следва да се уважи.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото
дело в размер на 525 лева, представляващи ДТ, адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част на исковете и възнаграждение за изготвяне на ССЕ,
както и направените по ч.гр.д. № 10673/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив
в размер на 375 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
Централен, ул. Христо Г.Данов № 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, че дължи на Н. Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, офис 11, чрез адв. К.Л. сумата от 68,70 лева – главница, представляваща стойност на платена без правно основание в полза на ответното
дружество сума за допълнително начислена електроенергия, за която е издадена
фактура № **********/28.03.2017г., издадена от
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, за начислена ел.енергия, доставена до обект, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Неофит Рилски №
7, ет. 2, ап.2, под ИТН № 2045160
за периода 25.05.2016г. – 05.07.2016г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК № 6351/11.07.2019г. по ч.гр.д. № 10673/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н
Централен, ул. Христо Г.Данов № 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик да
заплати на Н. Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, офис 11, чрез адв. К.Л. направените от последния разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д. № 10673/2019г.
по описа на Районен съд – Пловдив в размер на 900 лева, представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: