№ 1803
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100510936 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.07.2022 г. по гр.дело № 40919/21 г., СРС, ГО, 65 с-в е
осъдил ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“АД, ЕИК **** , със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.‘**** на основание чл.411, ал.1 от КЗ да заплати на ЗАД
„Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.“****, сумата от 353 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди от ПТП реализирано на 01.02.2020 год. в
гр. Монтана, ведно със законната лихва върху сумата от 13.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
675 лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената
част.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“****,
представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Ж. К., чрез
пълномощника юрисконсулт М.М., със съдебен адрес: гр.София, бул.“**** с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че при постановяване на решението
от СРС са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като
1
първоинстанционния съд не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал
е обсъдил едностранно и в полза на ищцовата страна. Решението е и
неправилно, поради следното: счита, че в първоинстанционното
производство се е доказало, че вина за настъпилият пътен инцидент има
Максим Колов, който е осъществявал зареждането на л. а. „Мицубиши”,
модел „Лансър”, per. № М **** ВР. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т.
6, вр. чл. 164, т. 3, вр. чл. 162 от Наредба за устройството, безопасната
експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за
втечнени въглеводородни газове (приета с Постановление на МС № 243 от
10.09.2004 г., обн. ДВ бр. 82 от 21.09.2004 г.) зареждането на автомобилни
газови уредби попада в категорията на т. нар. „Газоопасни работи“. Този тип
дейности се извършват от специално обучени за целта лица. Такива в случая
са служителите на бензиностанцията. В момента, в който водачът на МПС-то
се е качил в него, обслужващият персонал е бил длъжен да е на мястото,
където се извършва зареждането и да уведоми водача, че зареждането не е
финализирано, пистолетът не е освободен и, че същият не може да потегли,
което реално и не е направил.Освен това, ищцовото дружество не е доказало,
че поведението на А. К. се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилите щети по маркуча и пистолета. Установено е още, че г-н К. си е
платил стойността на горивото, а това е възможно само, когато зареждането е
извършено в цялост. Лицето, което е отговаряло за зареждането на
автомобила не се е намирало на бензиноколонката и не е спазил задълженията
си съобразно длъжностната си характеристика, да постави пистолета на
обозначеното място след като приключи процедурата. Тези неотговорни
действия могат да причинят значителни последствия за Ж.а и З.то на
намиращите се хора на територията на обекта.
При определяне размера на обезщетението, първоинстанционният съд
не е отчел периода на експлоатация, както и деформациите, които се
получават при ежедневната употреба по маркуча и пистолета, както и
неполагането на дължимата грижа от страна на служителя на
бензиностанцията, изразяваща се в постоянно контролиране на зареждането
на автомобилите.
Предвид гореизложеното, моли съда да отмени процесното решение на
2
СРС и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове, ведно със законните последици. Претендира присъждане
на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемото дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.София, пл.“****, представлявано от изпълнителните
директори Н.Ч. и И.Г., чрез пълномощника по делото адвокат А. Б. от САК,
със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително адвокатско
възнаграждение.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, поради което поради
което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от ЗАД
„Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ****, срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“АД, ЕИК **** за заплащане на
сумата в размер на 335лв., представляваща регресно вземане по щета №
**********/60-20, ведно със законната лихва от 13.07.2021 г. - датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.“АД твърди, че на 01.02.2020г., водачът на лек
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансър“ с per. № М **** ВР, А. К.
при зареждане на автогаз на бензиностанция „Еко България“ ЕАД, на
околовръстен път Е79 в гр. Монтана, на изхода за гр. Враца, предприел
маневра потегляне, преди зареждането да е приключило и по негова вина
увредил пистолет и маркуч на бензиноколонка № 5. Към момента на
настъпване на застрахователното събитие „Еко България“ ЕАД имало валидна
имуществена застраховка „Имущество“ при ищеца, а гражданската
отговорност на автомобилистите за лек автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Лансър“ с per. № М **** ВР била застрахована при ответника. Видно от
3
съставения ДКП за ПТП от 01.02.2020 г. застрахователното събитие било
настъпило по вина на водача на МПС марка „Мицубиши“, модел „Лансър“ с
per. № М **** ВР. Ищецът обезщетил застрахованото лице за нанесените
щети като било изплатено обезщетение в размер на 353 лв., с преводно
нареждане за кредитен превод от 29.03.2021 г. Била изпратена регресна
покана на ответника за възстановяване на сумата в размер на 353 лв.
Ответникът отказал да възстанови претендираната сума.
Ето защо, ищецът моли съда да му присъди сумата от 335 лв.,
представляваща невъзстановено дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция, ведно със законната лихва от 13.07.2021 г. - датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“АД е оспорил изцяло исковете като
неоснователни.
СГС констатира следното:
По делото са обявени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че за „Еко България“ ЕАД към датата на застрахователното
събитие е съществувала валидна имуществена застраховка „Имущество“ при
ищеца, че за лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Лансър“ с per. № М
**** ВР, към датата на застрахователното събитие, е съществувала валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника,
че ищецът е изплатил сумата от 353 лв. на собственика на увреденото
имущество - „Еко България“ ЕАД, с преводно нареждане за кредитен превод
от 29.03.2021 г.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
01.02.2020г., в който е удостоверено, че на посочената дата, в гр.Монтана е
настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на застрахования от
ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД лек автомобил „Мицубиши Лансър“ с per. № М ****
ВР, управляван от А. К. и Бензиностанция „Еко“, собственост на „Еко
България“ЕАД, при което е констатиран „увреден и скъсан маркуч на автогаз
на колонка № 5“. Съгласно Комбинирана застрахователна полица
„Имущество № **********R00006/7, ЗАД „Б.В.И.Г.“ е приело да обезщети
застрахования „Еко България“ЕАД, със срок на застраховката от 00,00часа на
4
01.02.2020год. до 23,59часа на 29.02.2020год., за застраховано имущество-99
обекта, сгради, машини, съоръжения оборудване и стоки, с обхват на
застрахователното покритие-Клауза 001-„Пожар и други опасности“.
Съгласно представените ОУ, Клауза 001 „Пожар и други опасности“ включва
и „Удар от ППС или Ж.но, непринадлежащо на застрахования или на лица,
работещи при него, със застрахованото имущество.“ Въз основа на
Уведомление от М.К. от 01.02.2020год. до ЗАД „Б.В.И.Г.“АД за настъпило на
01.02.2020год. ПТП с щета причинена от превозно средство, е образувана
щета № **********/60-20. Представени са документи към щетата, Протокол
№012118 от 01.02.2020год., съгласно който „Еко България“, обект 1034,
гр.Монтана е описал повреда „скъсан маркуч на 5“, като от „Електро-Кварц“
ООД са извършени ремонтни работи на стойност 353лв. Представена е и
фактура № 00000000788/02.03.2020год., съгласно която за цена на услуга
„Еко България“ ЕАД следва да плати 535лв. на доставчика „Електро-
Кварц“ООД. Съгласно доклад по щета №**********/60-20 от 26.03.2021 год.
е определено окончателно обезщетение по щетата в размер на 353лв. Видно
от преводно нареждане за кредитен превод от 29.03.2021 год., ЗАД
„Б.В.И.Г.“АД е превело по сметка на Еко България“ЕАД сумата от 353лв. С
писмо от 28.05.2021год. ЗАД „Б.В.И.Г.“АД е предявило на ЗАД „Д.Б.: Ж. И
З.“ АД, като писмото е доставено на 02.05.2021 год.,съгласно известие за
доставяне. Ответник ът е отказал плащане.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
А. К.К., М.Б.К. и К.Р.Й.. От разпитите и на тримата свидетели се установява,
че свидетелят А. К. е зареждал автогаз на колонка № 5 на бензиностанция
„Еко България“, обект 1034, гр.Монтана, с л.а. „Мицубиши Лансър“ с per. №
М **** ВР като бил обслужен от свидетеля К.Й.. Последният поставил
пистолета за зареждане като се намирал зад автомобила, а свидетелят К.
влязъл в бензиностанцията, отишъл на касата, за да плати като оставил
парите, но не взел касова бележка и излязъл. Качил се в колата си и въпреки,
че не погледнал дали зареждането е приключило, дали пистолетът от
колонката е изваден от резервоара му, потеглил, при което маркучът на
пистолета се опънал и скъсал. След това свидетелят Й. уведомил управителя
на обекта, който попълнил и двустранния констативен протокол. Бил
уведомен и свидетелят М.К., който при пристигането си на място заварил там
свидетеля А. К., който познавал. Пред свидетелите К. и Й., свидетелят А. К.
5
признал, че е виновен, защото бързал, мислел, че зареждането е приключило
и потеглил като предложил да обезщети вредите. Според показанията на
свидетеля К. бил откъснат маркуча на колонката, самата колонка се била
наклонила. Настоящата инстанция също не кредитира показанията на
свидетеля А. К. в частта, в която той твърди, че след като оставил сумата на
касата, излязъл на вън, изчакал да завърши зареждането на горивото, след
което влязъл в колата и потеглил. От една страна, самият той по-нататък в
показанията си сочи, че не е видял показанията на колонката, а също, че
служителят не го бил уведомил, че зареждането е приключило. Твърди и че не
видял маркуча да е свален,тъй като той е отзад на колата. В тази част
показанията са противоречиви с казаното от него преди това, а и със
свидетелските показания на свидетеля Й., който е категоричен, че свидетелят
К. е влязъл в бензиностанцията и бързо е излязъл, при което се качил в колата
и потеглил. Такива са и показанията на свидетеля К., пред който К. също е
посочил, че тръгнал без да види, че маркуча не е изваден от резервоара му,
което било възприето от този свидетел и след като изгледал записите на
камерата в обекта. По делото е приета САТЕ, като вещото лице е
установило, че от представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите и
отразеното в протокола за ПТП се налага извод, че всички щети по
бензиноколонка № 5, собственост на „Еко България“ЕАД се намират в пряка
и причинно-следствена връзка с настъпилото на 01.02.2020год. произшествие
в гр.Монтана. Съгласно заключението, стойността необходима за
възстановяване на процесната колонка по пазарни цени към датата на
настъпване на събитието е 423,60лв.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Настоящата инстанция приема, че за ищеца са налице всички
предпоставки на чл.411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
Въззивната инстанция също приема, че вина за причинените
6
имуществени вреди на застрахованото при ищеца имущество-
бензиноколонка № 5, на бензиностанция 1034, собственост на „Еко
България“ЕАД има водачът на л.а. „Мицубиши Лансър“ с per. № М **** ВР,
свидетелят А. К.. По делото е безспорно установено, че след като е започнало
зареждането на автомобила, водачът К. влязъл в бензиностанцията, оставил
пари на касата без да изчака получаването на касова бележка, след което
излязъл, качил се в колата и потеглил без да се убеди, че зареждането е
приключило и пистолетът на газоколонката е изваден от резервоара.
Свидетелите Й. и К. уточниха, че през цялото време до процесното МПС е
имало служител на бензиностанцията, който е извършвал зареждането, както
и че след настъпване на събитието К. признал, че е бързал, не е погледнал
дали зареждането е приключило и предложил да обезщети вредите. Освен
това, свидетелят Й. е възприел и видеозапис, направен към момента на
настъпване на събитието, който също потвърждава, че по време на
зареждането служителят на бензиностанцията К. се е намирал в
непосредствена близост до автомобила и по-конкретно зад него. Изводът е, че
в резултат на противоправното поведение на водача на л.а. са причинени щети
на процесната бензиноколонка, като вещото лице установило, че от
техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на сблъсъка
и щетата. Следователно, доказана е и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на водача и причинените щети.
Относно възражението, че г-н К. си е платил стойността на горивото, а
това е възможно само, когато зареждането е извършено в цялост, то
обстоятелството, че водачът е платил горивото не води до обоснован извод,
че зареждането на автомобила е било приключило. От свидетелските
показания и на тримата разпитани свидетели, включително на виновния
водач, безспорно се установява, че същият е бързал, оставил е парите на
касата без да изчака получаването на касова бележка, излязъл е навън и е
потеглил с автомобила.
По делото не са събрани доказателства, че причина за настъпване на
застрахователното събитие е поведението на свидетеля Й., служител на
бензиностанцията, поради което и възражението в тази насока се явява
неоснователно.
Що се отнася до размера на дължимото застрахователно обезщетение,
7
то същият се определя към момента на настъпване на застрахователното
събитие и зависи от причинените вреди. Със сключването на договор за
застраховка „имущество“, страните са се договорили, че застрахователното
обезщетение се определя на база възстановителната стойност по смисъла на
чл.400, ал.2 от КЗ, стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Същият е
правилно определен от съда съобразно приетата по делото САТЕ, като
претенцията е в по-малък размер от този, посочен от САТЕ. Предвид
гореизложеното, както и установената съдебна практика, съдът е определил
размера без прилагане на коефициент на овехтяване и амортизация, в която
насока са и доводите във въззивната жалба.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., който е
минималния такъв, предвид направеното възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.07.2022 г. по гр.дело № 40919/21г. на
СРС, ГО, 65 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“АД, ЕИК **** , със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“****, представлявано от изпълнителните
директори Б.И. и Ж. К., чрез пълномощника юрисконсулт М.М., със съдебен
адрес: гр.София, бул.“**** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.“****, представлявано от
изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., чрез пълномощника по делото адвокат
А. Б. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** направените разноски за
въззивната инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9