П Р О Т О К О Л
15.09.2020
година
град Карлово
Карловския
районен съд трети
наказателен състав
На петнадесети септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЮРАЙ МУРАДОВ
Съд.
заседатели: В.С.
К.В.
Секретар: Снежана Данчева
Прокурор: Кирил Мавродиев
Сложи за разглеждане докладвано от Съдията
НОХД № 425 по описа за 2020 година
На именно повикване в 14:07 часа се явиха:
Районна прокуратура – Карлово, редовно призовани, явява се
прокурор Мавродиев.
Подсъдимият М.П.Г., редовно
призован, явява се лично.
Пострадалата Х.С.Ч., редовно призована, не се явява,
не се представлява.
Защитниците:
Адв. А.Г.Х., редовно призована, не се явява.
Адв. Е.И.М., редовно призована, не се явява.
Адв. Г.Д.Х., редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА молба от адв. Е.М., с която заявява, че не може да представлява
подсъдимия, поради противоречия между нея и довереника й в линията на защитата.
В залата се явява адв. С. И., с надлежно
пълномощно от днес.
СЪДЪТ
запита подсъдимия дали държи на останалите си защитници.
ПОДСЪДИМИЯТ
– Не държа другите адвокати да ме представляват. Желая да ме представлява само
адв. И..
ПО ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на разпоредително
заседание.
Адв. И. - Да се даде ход на разпоредително заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ се самоличността на подсъдимия:
Подсъдимият М.П.Г., роден
на *** ***, адрес за призоваване: с. Г.Ч., община С., област П., ул.“С.Г.“ № ***, *******, *******, *******, ЕГН **********. Връчен ми е препис от
обвинителния акт и разпореждането на съда преди повече от 7 дни и му е разяснено
правото да участва в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното
заседание.
ПРОКУРОРЪТ - Получих съобщение
за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на
съда преди повече от 7 дни и съм
уведомен за въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
Адв. И. - Запознат съм с настоящето производство, както и с въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК и съм готов да взема становище по тях.
СЪДЪТ разясни на страните
правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за
отводи.
Адв. И. - Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ
се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или
на неговите наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които
следва да се призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ - Делото е подсъдно на съда, не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, няма
допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия и
пострадалия. На този етап няма основания за разглеждане на делото по някоя от
диференцираните процедурите по НПК. Няма основание за разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, нито за
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Няма основания за
изменяне на взетата мярка за процесуална принуда, следва да бъде потвърдена,
нямам искания за събиране на нови доказателства. Считам, че делото да се
насрочи по общия ред с призоваване на свидетелите и вещите лица.
Адв. И. – Уважаеми г-н Съдия, считам, делото е подсъдно на КрлРС. Считам, че не са налице основанията по чл. 243 от НПК за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3 обаче
считам, че на ДП са допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения, които затрудняват или нарушават правото на защита на
доверителя ми. На първо място, считам, че обвинителният акт не отговаря на
изискванията, на чл. 246, ал. 2 от НПК, в обстоятелствената си част, тъй като
според мен доста постно, бих казала, не коректно е описана фактологията,
която е установена в хода на разследването в ДП, при което са ни спестени
значими факти при липсата на които всъщност е затруднена защитата на
подсъдимият да разбере ясно и точно каква е волята на Районна прокуратура гр.
Карлово. Тъй като в този акт трябва всъщност в пълна степен да се очертаят
рамките на процеса на доказване и да стане ясно, кои точно факти прокуратурата
счита за установени и които са от значение за съставомерността
на деянието. Един от тези значими факти е направеното разпознаване в ДП, където
жалбоподателката е посочила моя подзащитен,
но не е била сигурна. Тук следва да отбележа, че лицата, с които е бил поставен
за разпознаване моя подзащитен, не са от групата,
които е извършила ремонта на покрива, а съвсем непознати. Естествено, че тя е
виждала единствено и само моя доверител и въпреки това не е сигурна, за което
няма никакви факти, изнесени в обстоятелства в обвинителния акт. Затова и
считам, че престъплението не е доказано и по този начин е ограничено правото на
защита на подзащитния ми. По т. 4 - няма основание за
разглеждане на делото по реда на особените правила на НПК, нито пък са налице
основанията на т. 5 - на чл. 248 от НПК. Тоест няма основания за разглеждане на
делото при закрити врата. Същото за привличане на резервен съдия, съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице и за извършване на
съдебни-следствени действия по делегация. Т. 6 - също считам, че мярката за
процесуална принуда спрямо подсъдимия е адекватна към момента и следва да бъде
потвърдена. По т. 8 – нямаме искания за събиране на нови доказателства към
момента. Считам, че ако не споделите доводите ми за наличието на отстраними процесуални нарушения би следвало за следващото
съдебно заседание да се призоват всички лица от списъка на обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯТ – Поддържам казаното от моя адвокат.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми г-н Съдия, считам, че
обвинителният акт отговаря на всички изисквания на процесуалния закон. Не са
нарушени правата на обвиняемия. Считам, че всички факти и обстоятелства в
обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени коректно и не следва
бъде уважено искането на защитата.
СЪДЪТ,
след като взе предвид становищата на страните и като съобрази въпросите,
предвидени в чл.248, ал.1 от НПК, намери следното:
Делото
е подсъдно на съда.
Няма
основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното производство;
Не са
налице основания за разглеждането на делото при закрити врати, нито за
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, както и за назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация;
Липсват
основания за изменение на действащата понастоящем мярка за неотклонение
„Подписка“, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По искането на адв. И.,
съдът се оттегля на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира
следното:
Относно
искането на адв. И. за връщане на делото
на РП – Карлово, то по посочените от нея причини е неоснователно, тъй като
нейното становище касае въпроси по същество, които не са предмет на разискване
и проверка в хода на разпоредителното заседание.
В хода
на проверката, по реда на чл.248, ал.2 от НПК, обаче съдията -докладчик
установи, че на досъдебното производство са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правото на защита на подс. Г..
При
изготвянето на обвинителния акт е нарушен чл.246, ал.2 от НПК. Безусловното
спазване на изискванията, предвидени в цитираната разпоредбата, освен, че
произтича от императивния характер на същата и от изчерпателно изброените в нея
обстоятелства, които следва да съдържа обвинителният акт, има важно значение и
поради факта, че внесеният в съда обвинителен акт определя фактическите рамки,
в които протича съдебното производство. Съдът е длъжен да разгледа делото само
по отношение на посочения в обвинителния акт обвиняем, за вменените с него
деяния и във връзка с отразените в него фактически обстоятелства, така както
прокуратурата ги е приела за установени. Сред обстоятелствата, подлежащи на
задължително отразяване в обвинителния акт са фактическите данни относно съставомерните признаци на всяко конкретно престъпление за
което обвиняемият е привлечен да отговаря, като задължително следва да се
опишат начина и механизма на осъществяване на престъпното посегателство
/изпълнителното деяние/, както и доказателствените
материали, от които те се установяват.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС,
което е задължително за съдилищата, „главното предназначение на обвинителния
акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по
този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване правото на защита“, като в обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Липсата на
изложени факти от тази категория или тяхното фрагментно маркиране, съгласно
цитираното по-горе решение, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на страните
в съдебното производство.
В
конкретния случай е налице несъответствие между изложеното в обстоятелствената
част на обвинителния акт, иницииращ настоящото наказателно производство и диспозитивната такава, тъй като в последната са посочено,
че деянието е извършено чрез заплашване, а
фактически, в обстоятелствената част, е описана и сила.
В тази
връзка съдът счита, че е налице несъответствие между фактическо и юридическо
обвинение и това неминуемо води до неяснота, относно повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение, защото същото не се обективира
само и единствено чрез посочване на правната квалификация и нейния юридически
израз. В случая, от фактическа страна е описано и друго изпълнително деяние
освен повдигнато с коментирания обвинителен акт.
Престъплението
„грабеж” по смисъла на чл.198, ал.1 от НК е типично съставно /в случая -
двуактно такова/, при което изпълнителното деяние се осъществява с две отделни
действия на субекта - осъществяване на принуда спрямо пострадалия /чрез
употреба на сила или заплашване/ и отнемане противозаконно от владението на пострадалия
на вещите - предмет на престъплението. При това следва да е налице задължително
връзка между двете деяния - принудата следва да е осъществена, за да се сломи
съпротивата на пострадалия и именно по този начин да се отнемат от неговото
владение конкретните вещи. В случая, прокурорът в обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочил и описал, че подс. Г. е
осъществили принуда по отношение на пострадалата Ч. под формата на „сила”, като
„…..дръпнал плика с парите от ръцете на св.Ч.“
и „…..хванал с лявата си ръка пострадалата за горната връхна дреха, леко
я дръпнал за дрехата с ръка и й казал заплашително: “Давай още пари – 7000
лева!“ и заплашване, „…..което се изразява в застрашаване, което излага на
тежка опасност живота и здравето на пострадалата Ч.“.
В
обвинителният акт прокурора посочил, че „Горепосочените действия били извършени
от обв. Г. с цел да мотивират пострадалата Х.Ч. да му
предаде притежаваните от нея средства“.
Очевидно
е, че при това положение прокурорът сам не е бил наясно относно приетата от
него фактическа обстановка, доколкото обстоятелствената част на обвинителният
акт е вътрешно противоречива в частта й относно наличието или липсата на
причинно-следствена връзка между употребената сила и противозаконното отнемане
на вещите - предмет на престъплението. В обвинителният акт прокурора е описал и
силата, като елемент от фактическия състав на грабежа, доколкото същата е
средство за установяване на владението на отнетата вещ при деянието, а именно:
дърпането на плика с парите от ръцете на св. Ч. и хващането й с ръка от
подсъдимия за горната връхна дреха и лекото й дърпане за дрехите, т.е., че
силата е използвана като начин за осъществяване на изпълнителното деяние, като
при деянието подсъдимият е употребил освен заплашване и сила. Същевременно
внесеното и поддържано обвинение е за отнемане на вещите чрез заплашване.
Вътрешното
противоречие на прокурорския акт и липсата на съответика
между фактическото изложение и юридическото обвинение съществено ограничават
правото на защита на подсъдимия, което е закрепено в разпоредбата на чл. 55 от НПК, като негово първостепенно и необходимо право да научи в какво се обвинява
и въз основа на какви доказателства. Само след като това изискване бъде
изпълнено със съответния коректен обвинителен акт, той е в състояние да участва
ефективно в наказателния процес и да упражнява правото си на защита.
Според
изискванията на НПК, обвинението трябва да бъде ясно и точно формулирано, както
на досъдебното производство, така и в обвинителния акт след завършване на
разследването. Последният трябва да отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 и
ал.3 от НПК, така, че както в обстоятелствената част, така и в заключителната
част на обвинителния акт да бъдат включени всички фактически данни и
обстоятелства от значение за квалификацията на деянието, както и самата правна
квалификация. Нарушението на това изискване води до съществено нарушение на
процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемият да узнае
обвинението в неговата цялост, за да организира правилно своята защита.
Допуснатото
и описано по-горе нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, поради което съдебното производство следва да
бъде прекратено на основание чл.249, ал.1, във вр. с
чл.248, ал.1, т.3 от НПК и делото следва да бъде върнато на РП – Карлово за
отстраняване на допуснатото процесуално нарушение по реда на чл.242 от НПК.
Мотивиран от
горното и на основание чл.249, ал.1, във вр. с
чл.248, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 425/2020 г. по описа
на КрлРС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на
Районна прокуратура - Карлово за отстраняване на посоченото съществено
процесуално нарушение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес по реда на Глава ХХII от
НПК пред Окръжен съд – П..
Протоколът се
изготви в съдебно заседание.
Заседанието се
закри в 14,40 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съд.
Заседатели: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
Сн.Д.