РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Царево, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200338 по описа за 2022 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р. Л. Г., ЕГН
**********, срещу наказателно постановление № 302а-14 от 11.07.2022 г. на
Началник РУ- Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което Р. Л. Г., *****, за
нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева и отнемане за
срок от 6 месеца на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие
№ *****, на основание на основание чл. 184, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично и се представлява
от упълномощен представител. Поддържа жалбата, като моли за отмяна на
НП.
За ответника по жалбата не се явява представител.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани бяха
свидетелите присъствали на инцидента.
1
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Наказателното постановление /НП/ е съставено против жалбоподателя,
за това, че на 08.06.2022 г. около 14.50 часа в гр. Ахтопол, общ. Царево, обл.
Бургаска, в югоизточната част на плаж „Делфин„ носи и употребява законно
притежавания от него пистолет „Макаров“ калибър 9/18 с фабричен № ****,
с разрешение № ***** издадено от РУ 09 СДВР със срок на валидност
13.08.2024 г. след употреба на алкохол, като на плажа изважда оръжието и го
насочва към малолетно лице с куче, изпробван за наличие на алкохол по реда
на ЗДвП с техническо средство ,,Дрегер„ 7510+ с № ARPM-0782, с отчетен
резултат 2.61 промила алкохол в издишания въздух.
Според АНО с това жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 60, ал.1,
т. 3, б. "е" от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, поради което и като на основание чл.
184, ал. 1 от същия закон, жалбоподателя е бил санкциониран с
административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева и отнемане за
срок от 6 месеца на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие
№ *****
НП е издадено въз основа на съставен на 10.06.2022 г. против
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с
№ 067826 в който нарушението е описано по аналогичен начин. В графата за
възражения нарушителят е саморъчно вписал, че има възражения. Актът е
съставен в присъствие на нарушителя, подписан е от него и препис му е бил
връчен още същия ден, видно от оформената под акта разписка. Няма данни
за постъпили писмени възражения против АУАН в срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН.
Разпитаните по делото свидетели представиха факти, идентични с
посочените в акта. Факта, че е употребил алкохол и е носил и употребил след
това огнестрелно оръжие, не се спори и от самия жалбоподател.
Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на
свидетелите- полицейски служители- като обективни, логични и
непротиворечиви с другите приети по делото доказателства. Съдът не дава
вяра на показанията на водения от страна на жалбоподателя свидетел, като ги
2
намира за пристрастни, заинтересовани и необективни.
При така установеното от обективна страна съдът направи следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно- наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или
Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в
тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или
ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта
и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно"
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
3
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т.е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/. Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл.
314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав, достигна до следните
правни изводи:
С оглед на обстоятелството, че настоящата съдебна инстанция е такава
по същество и задължението на съда служебно да следи както за
материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на НП
и АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
по ЗАНН, което да опорочава обжалвания резултат и налага неговата отмяна,
без да се обсъждат въпросите по съществото на жалбата. Същите са
съставени в изискуемата по закон писмена форма, от компетентни
длъжностни лица, съдържат необходимите по ЗАНН реквизити.
В жалбата и пред съда, не се оспорва обстоятелството, че на посочената
дата и място описания в АУАН и НП пистолет е бил в жалбоподателя, т.е. той
4
го е носил. Не се оспорва също така, че го извадил и насочил.
Настоящия съдебен състав намира, че фактите посочени в НП,
категорично остават потвърдени и от приобщените доказателства. Ценените
то съда гласни и писмени доказателства по делото, изцяло подкрепят
фактологията от НП.
Следва да се посочи, че въпреки че в ЗОБВВПИ няма изрична посочено
какво представлява "носенето" на оръжие, то правната теория и практика
приема че за термина "носене" на оръжие, като широк термин, включва
всевъзможни дейности по пазене, съхраняване и боравене със същото, с
изключение само на използването му по предназначение, както и че под
"носене" не се разбира единствено физическото действие, при което лицето
държи или пренася със себе си оръжието. Нормата на чл. 60, ал. 1, т. 3, б.
"е" от ЗОБВВПИ забранява не само употребата, но и носенето на оръжие и
боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи
вещества. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОБВВПИ, оръжия по смисъла на този
закон са не само огнестрелните такива, но и неогнестрелните. Употребата на
алкохол от жалбоподателя е установена по реда на ЗДвП- с техническо
средство от одобрен тип, а именно ,,Дрегер„ 7510+ с № ARPM-0782, с отчетен
резултат 2.61 промила алкохол в издишания въздух.
Ето защо съдът намира, че напълно коректно наказващият орган е
подвел релевантните факти под правилната правна норма, като е
квалифицирал нарушението именно като такова по чл. 60, ал. 1, т. 3, б.
"е" от ЗОБВВПИ.
Доказателствата установяват, че несъмнено нарушението е било
извършено на посочената дата и място от жалбоподателя, поради което
правилно е била ангажирана и отговорността му по реда на чл. 184, ал.
1 от ЗОБВВПИ. Същата посочва, че който носи и употребява оръжия и
боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи
вещества, установена по реда на Закона за движението по пътищата, се
наказва с глоба от 500,00 до 3000,00 лв. Предвидено е и отнемане на
разрешението за срок до една година, в случаите, когато за конкретния вид
оръжие и/или боеприпаси се издава такова разрешение.
Съдът отчита изключително стриктните изисквания, които
законодателят поставя за притежаването, носенето и употребата на оръжия и
5
боеприпаси, но счита, че в случая АНО не е взел предвид релевантните за
определяне размера на глобата обстоятелства, съобразно чл. 27 от ЗАНН. В
хода на проведеното административно наказателно производство съдът не
установи да са събрани доказателства относно материалното състояние на
жалбоподателя. Няма данни по делото, за други нарушения извършени от
жалбоподателя. По отношение на констатираното нарушение, касае се за по-
малко укоримата от гледна точка на закона форма на изпълнително деяние
„носене“ и „употреба“ на оръжие- в случая то е огнестрелно, но не е било
заредено. При преценка на така изложените обстоятелства, съдът намира, че
следва да намали наложената глоба до минималния размер от 500,00 лв.
предвиден от законодателя и да потвърди НП в останалата му част.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 302а-14 от 11.07.2022 г. на
Началник РУ- Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което Р. Л. Г., ЕГН
**********, за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева и
отнемане за срок от 6 месеца на разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие № *****, на основание на основание чл. 184, ал. 1 от
ЗОБВВПИ, в частта му досежно размера на определеното административно
наказание „глоба“ като като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „глоба“ от 1500,00 лева на 500,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6