Р Е Ш Е Н И Е
№ 192 10.10.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело №209/2019г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „Й.К.”
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя И.Ц.Й., подадена чрез пълномощника му – адв.З.К. от АК-Хасково, със
съдебен адрес:***, КК Слънчев бряг, бизнис център „Сапфир”, ет.1, офис № 2 против „Е.” ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Г., с
правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил
договор за паричен заем в устна форма с „Е." ЕООД за предаване в
собственост на заемателя на сумата в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, по силата на
който на 11.07.2017г. „Й.К."
ЕООД предало изцяло по банков път на ответното дружество, така
договорената сума, съгласно приложеното платежно нареждане с референция: ****
на Първа инвестиционна банка АД. Тъй като между страните не били договорени
други условия, на 04.10.2018г. ищцовото дружество изпратило нотариална покана с ****по описа на Л.Ч.- Нотариус с район на
действие Районен съд Несебър, връчена на 11.10.2018г., на ответното
дружество, с която поканило ответника в едномесечен срок, считано от получаване
на поканата да върне предоставения паричен заем в размер на 5000 лева по
изрично указана в нотариалната покана банкова сметка. ***, че ответното
дружество не е изпълнило задължението си за връщане на предоставения паричен
заем.
Поради горното, ищцовото дружество
подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
за сумата в размер на 5100 /пет хиляди и сто/ лева, представляваща сбор от
паричното им вземане в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със законна
лихва от 16.11.2018г. - датата на подаване на Заявлението, до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 100 лева, представляващи
платена държавна такса, което заявление било уважено с Разпореждане по ч.гр.д.
№ 1124 по описа за 2018г. на Районен съд - Несебър и била издадена Заповед №
542 от 16.11.2018г. за изпълнение на парично задължение. В законоустановеният
срок ответното дружество упражнило правото си по чл.414, ал. 1 от ГПК и подало
възражение срещу така издадената Заповед за изпълнение, поради което Районен
съд - Несебър с Разпореждане от 07.01.2019г указал на заявителя в едномесечен
срок да предяви иск относно оспореното им вземане.
В изпълнение указанията на съда,
ищецът предявил иск, с който моли съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответното дружество „Е." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Г., дължи на ищцовото
дружество - „Й.К." ЕООД с ЕИК № *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя И.Ц.Й., с ЕГН **********,
сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща неизплатено
задължение по Договор за заем от 11.07.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 16.11.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебно -
деловодни разноските в това число и адвокатски хонорар. Представят писмени
доказателства. Правят искане за допускане до разпит на двама свидетели при
режим на довеждане, които ще установят факти и обстоятелства, потвърждаващи
твърденията ни. Молят да се изиска и приложи към настоящото дело ч.гр.д. №
1124/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Несебър. Молят на основание чл.190 ГПК да бъде задължен ответника да предостави извлечение от банковата си сметка
в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА с ****за периода 11.01.2017г. - 15.01.2017г. с
оглед доказване факта на получаване на паричната сума в размер на 5000 лева.
Правят искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която, след като се запознае с материалите по делото и счетоводството на
ответника, да даде отговор на следния въпрос: „Отразена ли е постъпилата сума в
счетоводството на ответното дружество?"
В срока по чл.131 от ГПК, ответното
дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че
предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Отрича някога да са
възниквали твърдяните от ищеца облигационни правоотношения между страните. Потвърждават,
че по сметката на ответното дружество е постъпила сумата в размер на 5000 лева,
но твърдят, че същата е постъпила по договор за поръчка, по силата на който „Й.к."
ЕООД е възложило на ответника да заплати дължими суми към ЕВН от трето лице. В
тази връзка сочат, че е бил налице дълг на трето на спора лице, което е
стопанисвало хотел „В.", гр.Несебър, вследствие на което са възникнали
задължения към ЕВН. За тези задължения е била издадена ф-ра № **********. По
устен договор за поръчка, „Й.к." ЕООД е възложило на ответното дружество
заплащането на тази фактура, за което е била преведена сумата от 5000 лева.
След получаване на сумата, ответникът твърди, че незабавно изпълнили поръчката
и по банков път на следващия ден са заплатили дължимата сума. С оглед доказване
на твърденията си, молят съда да допусне двама свидетели при режим на
довеждане, с което да докажем така сключения договор за поръчка и уговорките в
него.
В съдебно заседание, за
дружеството-жалбоподател се явява процесуалният им представител, който поддържа
исковата молба от името на доверителя си. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по
чл.80 от ГПК.
За ответното дружество в съдебно
заседание представител не се явява. Не сочат доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова
молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред
надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.422
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1
вр. с чл.240
и чл.86 от ЗЗД.
Със Заповед № 542 от 16.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1124/2018г. по описа на РС-Несебър, е разпоредено ответното
дружество - длъжник „Е.” ЕООД с ЕИК ***** да заплати ищеца "Й.К.” ЕООД с
ЕИК *****, сумата в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, преведена на 11.01.2017г.
по Договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 16.11.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 100
/сто/ лева, представляващи заплатена държавна такса.
В
срока по чл.414 от ГПК ответната страна е подала възражение, по повод на което в
дадения едномесечен срок по чл.415 от ГПК,
ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си по заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК,
по който е образувано настоящото дело.
В
хода на съдебното производство, ищецът ангажира писмени и гласни доказателства в
подкрепа на твърдението си за дадената от него сума в размер на 5000 лева в
заем на ответника. В тази връзка, свидетелката Калина К. – касиер в ищцовото
дружество заявява пред съда, че в началото на 2017г. управителят И.Й.й наредил
да извърши банков превод в полза на „Е.” ЕООД. Преведената сума била дадена в
заем на ответното дружество. Като доказателства за това ищецът представя
платежно нареждане за вътрешнобанков превод от 11.01.2017г. /л.9/.
Показанията на свид.К. се подкрепят
изцяло от показанията на свид.И.Д., който сочи, че в началото на 2017г. присъствал
на разговор между И.Й.и О.Н., при който Найденов поискал от Й.в заем пари,
които му трябвали, за да върне на негови кредитори, а последният обещал да ги
даде. Видно от представеното по делото нотариално заверено пълномощно от
09.01.2017г. /л.18/, управителят на „*****” ООД – Д.Т.Г. упълномощава О.К.Н.да
представлява „*****” ООД, както и него в качеството му на управител пред
всякакви организации, включая и физически и юридически лица.
По делото е
представена и нотариална покана до ответното дружество, получена от
пълномощника О.К.Н.на 11.10.2018г. за връщане на предоставените от ищеца на „*****”
ООД заемни средства в размер на 5000 /пет хиляди/ лева в едномесечен срок от
получаването й, но в указания срок изпълнение не последвало.
Недоказани останаха възраженията на
ответника, че постъпилата по сметка на „*****”
ООД сума в размер на 5000 лева е била преведена по договор за поръчка, по
силата на който „Й.К.” ЕООД им възлагало да заплатят дължимите суми към ЕВН от
трето лице. Това се потвърждава и от представената от ответната страна фактура
№ ********** на ЕВН /л.23/, издадена на 30.11.2016г. Нелогично е сумата да е
преведена по банковата сметка на ответното дружество през месец януари 2017г. и
да е използвана за плащане на ел.енергия на 30.11.2016г.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че въпреки доказателствената тежест която носи,
ответникът не доказа, че е изплатил непогасените си задължения по сключения
между страните договор за заем в претендирания размер и период, поради което
предявения иск с правно основание чл.422
вр. с чл.124, ал.1
от ГПК вр. с чл.79, ал.1
вр. с чл.240
от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главния иск за
установяване дължимост на главницата по договора за заем в размер на 5000 лева
обосновава основателност и на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД
за дължимост от ответника на обезщетение за забавеното й плащане, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.11.2018г., до окончателното
й изплащане.
С оглед на този резултат и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат заплатените от ищеца
разноски по делото, както следва: държавна такса – 100лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, или общо разноски в размер на 900 лева /деветстотин лева/. В тази му част, решението следва да бъде с осъдителен диспозитив,
тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
В съгласие с т.12 от
Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Предвид гореизложеното, на ищеца
следва да се присъдят заплатените от него разноски в заповедното производство за внесена държавна
такса в размер на 100 лева /сто лева/. В тази част съдът също следва да
постанови осъдителен диспозитив.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника „Е.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.Т.Г., че
същият дължи на основание чл. 422
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1
вр. с чл.240
и чл.86 от ЗЗД
на ищеца „Й.К.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.Ц.Й., следните
парични задължения, за които ищецът се е снабдил със Заповед № 542 от
16.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1124/2018г. по описа на РС-Несебър, а именно: сумата от 5000 /пет хиляди/
лева, представляваща неизплатено задължение по Договор за заем от
11.07.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
16.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Е.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Т.Г. да заплати на „Й.К.” ЕООД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.Ц.Й., сумата общо размер от 1000 лева /хиляда лева/,
представляващи съдебно - деловодни разноски, от които сумата от 100 лева,
представляващи заплатени разноски за заповедното производство по частно гр.
дело № 1124/2018г. на РС-Несебър и 900 лева – разноски по настоящото исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: