Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 183, 16.06.2017г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На тридесет и първи март през 2017 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 762 по описа за 2016 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Исково
производство с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.
Постъпила е искова молба вх.№ 3908/14.10.2016г., уточнена с
молба вх.№ 4249/08.11.2016г., от С.Ш.С., ЕГН-********** *** против Р.Х.А., ЕГН-********** ***, Ахмет
Г., роден на ***г., Е.Й., родена на ***г., последните двама граждани на РТурция
и Б.М.М., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на имотите,
описани в исковата молба и да ги осъди всеки един от тях да му предаде
владението на имота, който му е възложен в дял с решението по гр.д.№ 459/2014г.
на РС-гр.Исперих, както следва:
1.„Поземлен недвижим имот № 11449.26.22 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска,
в местността „Коджа кьоше“, с площ от 8266 кв.м., с начин на трайно
предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване –
нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.8; 11449.26.23; 11449.26.19;
11449.26.11 и 11449.26.7“, който имот се владее от ответницата Р.Х.А.;
2.„Поземлен недвижим имот № 11449.26.23 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността
„Коджа кьоше“, с площ от 7000 кв.м., с начин на трайно предназначение на
територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета
категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.24; 11449.26.19; 11449.26.22 и 11449.26.8“,
който имот се владее от ответника Ахмет Г.;
3.„Поземлен недвижим имот № 11449.26.24 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска,
в местността „Коджа кьоше“, с площ от 7000 кв.м., с начин на трайно
предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване –
нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.25; 11449.26.19; 11449.26.23
и 11449.26.8“, който имот се владее от ответницата Е.Й. и
4.„Поземлен недвижим имот № 11449.26.25 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска,
в местността „Коджа кьоше“, с площ от 4668 кв.м., с начин на трайно
предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване –
нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.9; 11449.26.19; 11449.26.24
и 11449.26.8“, който имот се владее от ответника Б.М.М.. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски. Ищецът твърди, че тези четири
имота са представлявали един общ имот № 026010 по плана за земеразделяне на
с.Владимировци, с площ на имота от 26.931 дка,
който имот закупил на 29.03.1996г. с предварителен договор от Фатме
Ахмедова Иксмаилова със съгласието на съпруга й Мустафа М. Исмаилов. Тя
притежавала същия имот по наследство от Хюсеин Османов Мустан, като заявила че
останалите негови наследници нямат претенции за този имот и са се разбрали
помежду си да остане само за нея. Предварителният договор подписали страните и
още трима свидетели, като Фатме изготвила и пълномощно на ищеца да ползва и
владее имота, да се снабди с нотариален акт на свое име и да се разпорежда с
имота при изцяло уредени имуществени отношения, като му предала и притежавания
от нея документ за собственост и скица на имота. Ищецът твърди, че от тогава до
сега владее имота като собствен, но не се снабдил с документ за собственост по
давност, защото никой не му е оспорвал правата върху имота, дори и наследниците
на Фатме Исмаилова, която междувременно починала. През последните години
предоставял имота да го обработва внука му Севгин Исмаилов Салимов, който бил
земеделски производител. Същият го засял с пшеница през стопанската
2015/2016г., но през м.юли 2016г. устатновил, че някой е пожънал и прибрал
пшеницата. Със съдействието на полицейските органи установили, че това е Ведат Ш.А.
от с.Владимировци, който противопоставил права върху същия имот със съдебно
решение за делба и пълномощно. По този начин установили, че след смъртта на
Фатме Исмаилова нейните наследници и тези на Мехмед Г., които се легитимират
като собственици на имота по НА № 198/31.10.1995г., дело № 816/1995г. на
РС-гр.Исперих, са водили гр.д.№ 459/2014г. по описа на РС-гр.Исперих за делба
на имотите, останали по наследство от Хюсеин Османов Мустан, в това число и
процесният имот, който при делбата бил разделен на четирите новообразувани
имоти, описани по-горе. Ищецът счита, че е собственик на тези имоти на
основание придобивна давност, тъй като ги владял като свои от 1996г. до м.юли
2016г. и към момента на извършване на съдебната делба те са били вече негова
собственост. С горното обосновава правния си интерес от водене на иска за
собственост, като счита, че ответниците владеят претендираните имоти без правно
основание.
В срока за писмен отговор на исковата молба по
реда на чл.131 от ГПК, ответниците Р.Х.А., ЕГН-**********, Ахмет Г., роден на ***г.
и Е. Йитгин, родена на ***г., последните двама граждани на РТурция, тримата
действащи чрез упълномощени адв.Н.Х. и адв.Н.В.,***, съдебен адрес:***,
представят отговор вх.№ 4770/14.12.2016г., като оспорват предявения иск и молят
за отхвърлянето му изцяло, като неоснователен. Твърдят, че претендираната от
ищеца нива от 26.931 дка им е
възстановена като собствена с Решение № 157 от 11.01.1995г. на ПК-Самуил, в
качеството им на наследници на Хюсеин Османов Мустан, след което с Решение № 63
от 29.02.2016г. по гр.д.№ 459/2014г. на РС-гр.Исперих е разделена на четири
нови поземлени имоти, разпределени между четиримата ответници, както са описани
в исковата молба. Помежду си наследниците Фатме Исмаилова, Р.Х.А. и Мехмет Г.
(баща на ответниците А. и Е.) имали уговорка Фатме Исмаилова да се грижи и да
стопанисва възстановените им наследствени ниви, тъй като тя живеела в България,
а останалите – приоритетно в РТурция. Фатме имала тежко болна дъщеря, за която
се грижела, поради което решили тя да получава и цялата рента от наследствените
ниви, за да я подпомогнат в разходите по лечението на дъщеря й. Докато била
жива Фатме, тя ги уверявала, че отдава
нивите под наем и получава рентата за тях, като никога не им споменавала да е
продала нивите на някого. След смъртта й през 2003г., с общо съгласие на всички
наследници, рентата от процесната нива продължили да я получават в семейството
на Фатме, тъй като дъщеря й все още е жива и са в затруднено положение, а
рентата от по-малката нива започнал да я получава ответникът Ахмет Г.. През
2010г. първите двама ответници Р. и Ахмет дошли в България, тъй като разбрали
от техен роднина (Ведат Ш.А.), че има проблем с по-малката нива. При
посещението им в ОСЗ-с.Самуил разбрали, че по-малката наследствена нива се води
като собствена на друго лице, а по-голямата – процесната нива все още била
записана на наследниците на Хюсеин Мустан. За разрешаването на проблема
ангажирали адвокат, който да заведе дело за делба на наследствените ниви, но
през 2013г. разбрали, че такова дело изобщо не било образувано. Тогава завели
въпросното гр.д.№ 459/2014г. за делба на наследствените имоти. По този начин
твърдят, че от 1995г. до сега винаги са считали процесната нива за тяхна
собственост и са знаели, че е била отдавана под наем или аренда от наследницата
Фатме, като едва със завеждането на това дело са разбрали за предварителния
договор, сключен между нея и ищеца. Считат, че ищецът дори да е завладял
процесния имот, то той го е направил по „скрит“ за тях начин. Знаел е, че Фатме
не е единствения собственик на имота, след изтичане на претендираната от него
придобивна давност не се е снабдил с нотариален акт, за да демонстрира
намерението си за своене на имота, като продължил да го държи, прикривайки от
останалите наследници това свое намерение. Освен това оспорват, че владението
на имота от ищеца не е било явно, непрекъснато и спокойно, тъй като през
различните години и други лица са го ползвали, поради което считат, че не е
могъл да го придобие на претендираното от него основание.
Ответникът Б.М.М., ЕГН-********** ***, не
представя в срок отговор на исковата молба. Не заявява становище по иска, не
прави искания и възражения, не сочи доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Ответниците
Р.Х.А., Ахмет Г., Е. Йитгин и Б.М.М. са законни
наследници на Хюсеин Османов Мустан, б.ж. на с.Владимировци, обл.Разградска,
починал на 30.10.1970г., както следва:
Р.Х.А. е внучка на родоначалника по майчина линия – дете
на Мензюме Хюсеинова Адилова, починала преди своя баща – на 16.09.1957г.;
Ахмет Г. и Е. Йитгин са внуци на родоначалника по бащина
линия – деца на Мехмед Х. Османов, починал след баща си – на 16.05.1998г.,
а Б.М.М. е правнук на родоначалника по майчина линия –
внук на Р. Хюсеинова Ферадова, починала преди своя баща – на 18.02.1954г. и
дете на нейната единствена дъщеря Фатме Ахмедова Исмаилова, починала на
07.06.2003г.
С
Решение № 157/11.01.1995г., постановено по преписка № 599-В от 04.08.1992г. на Поземлена
комисия–с.Самуил, на наследниците на Хюсеин Османов Мустан
е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Владимировци,
обл.Разградска, върху земеделски
имоти, в това число:
Нива с площ от 26.931 дка, трета
категория, находяща се в местността “Коджа Кьоше”, представляваща имот № 026010 по плана за земеразделяне на с.Владимировци,
който имот по действащата кадастрална карта на селото, одобрена със Заповед №
РД-18-27/11.06.2007г. на Изп.директор на Агенцията по кадастъра, се
индивидуализира като:
Поземлен имот с идентификатор 11449.26.10, адрес: с.Владимировци, п.к.7440, местност КОДЖА
КЬОШЕ, с площ 26932 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Земеделска и начин на трайно ползване: Нива, при граници и съседи: имоти №№ 11449.26.9, 11449.26.19, 11449.26.11, 11449.26.7 и 11449.26.8.
Същият имот е бил предмет на съдебна
делба между наследниците на посочения горе родоначалник и е извършена такава с
влязло в сила на 22.03.2016г. Решение № 63/29.02.2016г. по гр.д.№ 459/2014г. на
РС-гр.Исперих, при което описаният горе наследствен имот е разделен между
ответниците в настоящото съдебно производство, както следва:
Р.Х.А. е получила в дял: „Поземлен недвижим имот с идентификатор
11449.26.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с
площ от 8266 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията –
земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи:
имоти №№ 11449.26.8; 11449.26.23; 11449.26.19; 11449.26.11 и 11449.26.7“;
Ахмет Г. е получил в
дял: „Поземлен недвижим имот с
идентификатор 11449.26.23 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с
площ от 7000 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията –
земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи:
имоти №№ 11449.26.24; 11449.26.19; 11449.26.22 и 11449.26.8“;
Е. Йитгин е получила
в дял: „Поземлен недвижим имот с
идентификатор 11449.26.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с
площ от 7000 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията –
земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи:
имоти №№ 11449.26.25; 11449.26.19; 11449.26.23 и 11449.26.8“,
а Б.М.М. е получил в дял: „Поземлен недвижим имот с идентификатор
11449.26.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Владимировци, обл.Разградска, в местността „Коджа кьоше“, с
площ от 4668 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията –
земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи:
имоти №№ 11449.26.9; 11449.26.19; 11449.26.24 и 11449.26.8“, четирите описани
имота претендирани от ищеца в настоящото производство като негова собственост.
Много
преди извършването на тази делбата, а всъщност твърде скоро след възстановяване
собствеността върху обсъждания наследствен имот с цитираното горе Решение на
ПК-с.Самуил, само година и два месеца след постановяването му, едната от
наследниците на имота, а именно Фатме Ахмедова
Исмаилова (майка на ответника Б.М.М. и внучка на родоначалника Хюсеин Османов
Мустан) приживе и със съгласието на съпруга си Мустафа М. Исмаилов, сключила с
ищеца по настоящото дело С.Ш.С. представения по делото Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 29.03.1996г., по силата на който му
продала процесната нива, индивидуализирана тогава като имот № 26010 по плана за
земеразделяне на с.Владимировци, с площ от 26.931 дка, срещу сумата от
80 000 (осемдесет и хиляди) лева, която получила изцяло в присъствието на
свидетели, подписалия същия договор. Купувачът по предварителния договор влязъл
във владение на имота в деня на сключване на договор, изрично отбелязано в т.3
от същия.
През същата 1996г. Фатме Ахмедова Исмаилова предоставила
на ищеца С.Ш.С. и нотариално заверено пълномощно рег.№ 335 (с нечетлива дата)
по описа на РС-гр.Исперих, с което го упълномащава от нейно име и за своя
сметка да стопанисва и управлява същия имот; да я представлява и подписва пред
всички органи и лица по въпроси, свързани със собствеността, ползването и
владеенето на имота, като му дава и права да продава нивата на лица и цени,
които той определи, вкл. да се снабдява с нотариален акт за същата нива, както
и да договаря сам със себе си по дадените му правомощия.
Същата лично уведомила купувача-ищец, че имотът е
наследствен, като му заявила, според
твърденията в исковата молба, че останалите негови наследници нямат претенции
за този имот и са се разбрали помежду си да остане само за Фатме. Доказателства
за подобна уговорка между наследниците, обаче, не са представени по делото.
Напротив, от събраните гласни доказателства, предвид показанията на свидетеля
Сали Ш.А. – съпруг на ответницата Р.Х.А. и свидетеля Заид Ибрям Сали, се
установява, че всъщност за извършените от Фатме Ахмедова
Исмаилова действия по продажба на имота, същата не е била оправомощена от
останалите наследници. Имали са уговорка единствено да й оставят земята, за да
я работи, да се грижи за нея, да я отдава под аредна и да получава изцяло
доходите от тази земя, тъй като имала болно дете и по този начин да я
подпомогнат за издръжката на детето. През всичките тези години - от възстановяване собствеността върху
нивата до смъртта на Фатме, настъпила през 2003г., при разговорите между нея и
други наследници, тя винаги ги убеждавала, че няма проблеми с процесната нива,
че я дава под арента и парите ги използва за болното си дете. Дори и след
смъртта й, тъй като имала жив съпруг, другите наследници считали, че той
продължава да дава земята под аренда. През 2010г. ответниците Р.Х.А. и А.Г.
дошли в България, когато за пръв път узнали, че процесната нива се работи от
ищеца С.Ш.С. и той им заявил претенции, че е закупил имота. При това свое
идване в България двамата наследници решили да посетят човека, който работи
процесната нива, за да го питат за рентата за идващата година. По този начин,
със съдействието на свидетелят Заид Ибрям Сали били отведени в дома на ищеца С.Ш.С.,
който обаче се скарал с посетителите си и ги изгонил. Заявил им, че не може да
им дава рента, тъй като имал документ, че е купил нивата, но не им показал
такъв докемнит. Отказал да им плаща рента. След тази среща, ответниците
направили официална справка в гр.Исперих относно собствеността на процесната
нива, като установили, че все още се води на името на дядо Хюсеин. За да
защитят правата си, същата година ангажирали адвокат, който да образува съдебно
дело, но такова не било образувано. По-късно, на 17.06.2014г. било образувано
обсъденото горе гр.д.№ 459/2014г. на РС-гр.Исперих за съдебна делба на
наследствените имоти, останали от Хюсеин Османов Мустан, включително и
процесната нива. В това делбено производство участвали всички наследници на
Фатме Ахмедова Исмаилова – преживял съпруг Мустафа М. Исмаилов и двете им живи
деца Бехидже Мустафова Мустафова и Б.М.М., които не са предявили претенции за
собственост върху процесната нива на собствено основание, нито са поставили
въпроса, че е продаден на трето лице приживе от Фатме Ахмедова Исмаилова.
В хода на настоящото дело се установи, че в годините
преди извършването на тази делба, процесната нива е била обработвана
първоначално от ищеца С.Ш.С., а в по-късните години – от 2005г. насам до 2016г.
- от сина му Исмет С.Ш. и внука му Севгин Исметов Салимов. В този смисъл са
показанията на разпитания като свидетел внук Севгин Исметов Салимов, който бил
регистриран като земеделски производител и свидетеля Айдън Сеидахмед Алиосман,
също земеделски производител, които свидетели взаимно си помагали при
обработването на земите им. Според показанията им, през годините, в които е
обработвана процесната нива, същата е заявявана от Севгин за субсидии. Такива
започнали да дават през 2008-2009г., като първоначално били получавани на
негово име, а след това на баща му. Севгин Исматов Салимов подписвал
едногодишни договори за наем на нивата с дядо си С.Ш.С. и с тези договори заявявал
земята за субсидиране до 2014/2015г. Твърди, че през тези години никой не е
идвал да търси нивата и да спори за нея. На никого не е плащал наем за същата
нива. Едва през 2015г., при поредното заявяване на земята за субсидии, му
поискали документ за собственост върху нивата, когато представил предварителния
договор, сключен между дядо му и Фатме Ахмедова Исмаилова. Тогава му било
обяснено, че този договор не е годен документ за собственост и че следва дядо
му да се снабди с документи и да прехвърли имота нотариално на името на внука
си. Той от своя страна обяснил това на дядо си С., за да направи необходимите
постъпки, но поради липса на пари той не предприел никакви действия. През м.юли
2016г. вече явно му били противопоставени чужди права върху същата нива, когато
засятата от него пшеница била ожъната от лицето Ведат А., противопоставил права
върху нивата въз основа на предоставено му пълномощно от ответницата Р.Х.А. (Р.
Конялъ) да владее и стопанисва имота, и която легитимирала собствени права
върху имота въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 459/2014г.
на РС-гр.Исперих.
Ответната страна представя по делото Удостоверение изх.№
РД-06-01-4-С13 от 24.01.2017г., издадено от ОСЗ-гр.Исперих, според което въз
основа на извършена проверка за периода от 1995г. до 2014г., няма подадена
декларация от лицето С.Ш.С., ЕГН-**********, по реда на чл.69 и чл.70 от
ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б от ЗСПЗЗ за поземлен имот № 11449.26.10, с начин на
трайно ползване – нива, с площ от 26.932 дка, находящ се в местността „Коджа
Кьоше“ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци,
обл.Разградска, както и че същият имот не е заявяван по реда на чл.69 и чл.70
от ППЗСПЗЗ от други лица – ползватели за същия период 1995г.-2014г. В открито производство по чл.193 от ГПК
ищцовата страна оспорва истиността на този документ относно верността на
съдържанието му.
Според заключението вх.№ 1079/23.03.2017г. на назначената
в тази връзка съдебно-счетоводна експертиза, откакто съществува възможността за
финансово подпомагане на земеделските производители при обработване на
ползваните от тях земи, за процесния имот № 026010 в землището на
с.Владимировци, с площ на имота от 26.932 дка, през 2007г. не е подавано
заявление за подпомагане; през 2008г. и 2009г. са подавани заявления, съответно
от 15.04.2008г. и от 24.03.2009г. от Севгин Исметов Салимов за 2.66 ха, засяти
с многодишни фуражни култури; през 2010г. и 2011г. са подавани заявления,
съответно от 22.04.2010г. и от 28.04.2011г. от Севгин Исметов Салимов за 2.64
ха, с основание за ползване – Договор за наем; през 2012г. е подадено заявление
от 23.04.2012г. от Исмет С.Ш. за 2.69 ха, с основание за ползване - Договор за
наем; пак от негово име са подавани заявления и през следващите 2013г. и 2014г.
за 2.63 ха, с основание за ползване – Договор за наем; през 2015г. няма
подадено заявление, а през 2016г. нивата е заявена от „Агроплант“
ООД-гр.Разград по Договор за наем на земеделска земя № 89/06.05.2016г.,
приложен към заключението на експертизата, който договор е сключен с
ответницата Р.Х.А., в качеството й на наемодател. При разпита в съдебно
заседание вещото лице обяснява, въз основа на направените справки, че
процесната нива никога не е била със статут на „бяло петно“, като през годините
реално е обработвана от ищеца, сина му и внука му. Твърди, че няма приложени
договори за наем, въз основа на които е ставало това обработване, както и че не
е предоставена информация за размера на получената субсидия.
В настоящото съдебно производство ищецът е направил
съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1 152.14
лева, както следва: 182.14 лева - заплатена ДТ при образуване на делото; 10.00
лева – заплатена ДТ за вписване на исковата молба; 10.00 лева – заплатена ДТ за
2 броя съдебни удостоверения; 800.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение
по Договор за правна защита и съдействие № **********/2016г. и 150.00 лева –
заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Представя Списък на разноски по чл.80 от ГПК в размер на 1 157.14 лева,
като в повече претендира заплатени банкови такси по паричните преводи, но не
доказва заплащането на такива. Ответната страна не претендира за заплащане на
разноски и не представя списък за направени такива.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:
Искът
за собственост, имащ своето правно
основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съдебната
практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята
фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението,
но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските
последици, които произтичат от владението, в това число и придобиването по
давност на владяната вещ. За да е налице владение, годно да произведе тези правни
последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да няма
случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е установено с насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за
това, че я държи за себе).
Отново
съдебната практика е наложила и разбирането, тъй като предварителният договор
като придобивно основание няма вещно-прехвърлително действие, то купувачът по
такъв договор, какъвто е ищецът по делото С.Ш.С., е недбросъвестен владелец, за когото придобиването по давност на
собствеността върху претендирания имот предполага
да е упражнено непрекъснато владение в
десетгодишния срок по чл.79, ал.1 от ЗС.
Установените по делото фактически
обстоятелства категорично сочат, че реално ищецът е имал тази непрекъсната
фактическа власт върху процесната нива от 26.932 дка (понастоящем разделена на
четири по-малки имота) повече от изискуемия 10-годишен давностен срок, считано
от 29.03.1996г. (датата на сключване на предварителния договор) до м.юли 2016г.
Владелческите действия, като елемент от придобивната давност, обаче, трябва да
съдържат всички описани горе признаци
на фактическата власт - да се упражнява
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмннено с намерение да се свои
вещта, които признаци могат да имат
различно проявление в зависимост от вида, предназначението и начина на
ползване на имота. Предвид естеството на процесната нива – земеделска земя,
фактическото й ползване предполага или лично обработване, съобразно
предназначението й, или извършването на управителни действия във връзка с
ползването – отдаването й под наем или аренда, каквито са и установените
действия на ищеца през посочения горе период. Съдът прецени, обаче, че неговото
фактическо владение върху имота по описания начин, не е било нито нито явно, нито несъмнено, нито спокойно.
Преди
всичко, още при сключването на предварителния договор – 29.03.1996г., ищецът С.Ш.С.,
заявено от самия него в исковата молба, той е бил уведомен от Фатме Ахмедова
Исмаилова и е знаел, че процесният имот е наследствен (по наследстнво от Хюсеин
Османов Мустан), но въпреки това го закупил, единствено въз основа на
уверенията на Фатме, че останалите наследници нямат претенции за имота и
заплатил уговорената цена единствено и само на нея и съпруга й Мустафа М.
Исмаилов, с чието съгласие е действала. Към този момент, едва една година и два
месеца от възстановяването на собствеността върху този наследствен имот с
Решението на ПК-с.Самуил, самата Фатме Ахмедова Исмаилова не е притежавала и не
е могла да придобие правата върху целия съсобствен имот, с които се е
разпоредила. Твърдението й, заявено от ищеца в исковата молба, че имало
съгласие между наследниците нивата да остане само за нея, също не беше доказано
в хода на делото. Съсобствените части на останалите наследници на имота нито са
й били прехвърлени по нотариален ред чрез сделка или договор за делба, нито ги
е придобила по друг оригинерен начин, като давностно владение. Съгласно утвърдената и
задължителна съдебна практика, разпоредбата на чл.69 от ЗС не намира приложение
в отношенията между сънаследниците. Ако сънаследник упражнява фактическа власт
върху съсобствен наследствен имот, сънаследникът владее своята идеална част на
имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява
фактическа власт в качеството на държател. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части съсобственикът – сънаследник следва да
превърне с едностранни действия държанието им във владение, които действия
освен, че трябва да са с продължителност повече от 10 години, но и трябва да са
явни и недвусмислени, да показват отричане владението на останалите
съсобственици, както и категорично да демонстрират промяната в намерението
спрямо тях по начин, че да достигне до знанието им, освен ако това е обективно
невъзможно. Предвид горното, очевидно към момента на сключване на
предварителния договор Фатме Исмаилова Ахмедова не е имала нито фактическо,
нито правно основание да претендира, че е едноличен собственик на имота и да се
разпорежда с него, както намери за добре, както и не е могла да прехвърля
повече права върху имота, отколкото притежава. Предприемайки точно такива действия,
тя го е напарвила по скрит за останалите наследници начин, като в годините
напред до преди смъртта си, при обективна възможност с оглед на поддържаните от
нея контакти с други сънаследници, никога не е предявила собствени права върху
имота, нито е заявила открито пред тях, че го е продала с предварителен
договор. Напротив, постоянно ги уверявала, че отдава нивата под наем и получава
рента от земята.
По
същият скрит начин е продължил да владее имота и ищеца С.Ш.С. през годините
след сключването на предварителния договор. Общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права
от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради
неведение, да се брани. Ищецът е следвало
явно да демонстрира владението си върху имота спрямо действителните му
собственици, т.е. спрямо всички наследници на Хюсеин Османов Мустан. При това
скритостта на владението (противното на яността) не се ограничава само до
незнанието на лицето, което е било лишено от него. Явното владение предполага
то да се упражнява по начин, че всеки който има интерес да знае за него и
всякога да може да научи за него. През всичките обсъждани години ищецът С.Ш.С.
по никакъв начин не е демонстрирал явно действията си на своене на имота и че
има претенции да е придобил собствеността върху него. По естеството си
предварителният договор е само едно договорно намерение на страните по него за
последващо прехвърляне, респ. придобиване на собствеността върху имота, изрично
уговорено в него, като в годините напред ищецът не е предприел никакви постъпки
за обявяването на този договор за окончателен или по друг начин да узакони
претендираните собствени права върху този имот, вкл. чрез снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение,
каквото претендира в настоящото производство. Единствените явни действия, които
се установиха спрямо този имот е отдаването му под наем на внука му и сина му,
по повод заявяването му за субсидии, които са само действия на управление
спрямо имота, с които ищецът по никакъв явен и несъмнен начин не е отрекъл
правата на наследниците на Хюсеин Османов Мустан върху същия имот. Такива явни
действия на отричане на правата на наследниците се установяват едва през
2010г., когато при посещение в дома му изрично отказал на наследниците Р.Х.А. и
Ахмет Г. да им заплаща наем, рента от ползването на нивата и заявил претенциите
си, че е купил имота. Считано от този момент, обаче, до 2016г., освен че не е
налице непрекъснато 10-годишно владение върху имота, но са били предприети вече
и реални постъпки от страна на наследниците за защита на правата им, които
прекъсват владението на ищеца – предвид образуваното на 17.06.2014г. гр.д.№
459/2014г. по описа на РС-гр.Исперих за делба на процесния имот и реалното
извършване на делбата с влязлото в сила на 22.03.2014г. решение по делото.
Предвид
всичко гореизложено, съдът прецени, че по отношение на ищеца не са доказани
необходимите признаци на фактическа власт върху процесния имот (понастоящем
четирите новообразувани имоти), даващи му основание да претентира собствеността
върху същите на основание придобивна давност.
От
своя страна ответниците се легитимират като безспорни собственици на
претендираните имоти въз основа на решението за извършване на съдебна делба,
цитирано по-горе и законосъобразно понастоящем владеят тези имоти на това
основание.
Предявеният
иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на оспореното по
реда на чл.193 от ГПК Удостоверение изх.№ РД-06-01-4-С13 от 24.01.2017г., издадено от
ОСЗ-гр.Исперих, относно верността на съдържанието му, то това оспорване се
явява недоказано в частта на удостоверените обстоятелства, че за периода от
1995г. до 2014г., няма подадена декларация от лицето С.Ш.С., ЕГН-**********, по
реда на чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б от ЗСПЗЗ за поземлен имот
№ 11449.26.10, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 26.932 дка, находящ
се в местността „Коджа Кьоше“ по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.Владимировци, обл.Разградска. Въз основа констатациите на заключението
вх.№ 1079/23.03.2017г. по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
съдържанието на документа беше опровергано само в частта, че същият имот не е
заявяван по реда на чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ от други лица – ползватели за
същия период 1995г.-2014г., доколкото се установи, че има такова заявяване от
Севгин Исметов Салимов и Исмет С.Ш.. Ето защо само в тази част и на основание
чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът следва да се произнесе с решението
си, че документът е неистински в тази част, респ. да признае за недоказано
оспорването на истинността на документа относно верността на съдържанието му в
останалата част.
Съобразно изхода на делото, поради
отхвърляне изцяло на предявения иск, не следва да се присъждат и претендираните
от ищеца разноски, направени в съдебното производство. Ответниците от своя
страна не претендират такива.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш
И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.194, ал.3
във вр. с ал.2 от ГПК, за НЕДОКАЗАНО оспорването на истиността на представеното
по делото Удостоверение изх.№ РД-06-01-4-С13 от 24.01.2017г., издадено от
ОСЗ-гр.Исперих, относно верността на съдържанието му В ЧАСТТА, която
удостоверява, че за периода от 1995г. до 2014г., няма подадена декларация от
лицето С.Ш.С., ЕГН-**********, по реда на чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ във връзка с
чл.37б от ЗСПЗЗ за поземлен имот № 11449.26.10, с начин на трайно ползване –
нива, с площ от 26.932 дка, находящ се в местността „Коджа Кьоше“ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска,
респ. на същото правно основание ПРИЗНАВА документът за НЕИСТИНСКИ (неверен по съдържание) В ЧАСТТА, която
удостоверява, че същият имот не е заявяван по реда на чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ
от други лица – ползватели за същия период 1995г.-2014г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска, предявен на основание чл.108 от Закона за собствеността, от С.Ш.С., ЕГН-********** *** против Р.Х.А., ЕГН-********** ***, Ахмет Г., роден на ***г., Е.Й.,
родена на ***г., последните двама граждани на РТурция и Б.М.М., ЕГН-********** ***,
за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на
имотите, описани в исковата молба и да ги осъди всеки един от тях да му предаде
владението на имота, който му е възложен в дял с решението по гр.д.№ 459/2014г.
на РС-гр.Исперих, както следва:
1.„Поземлен недвижим имот № 11449.26.22 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска,
в местността „Коджа кьоше“, с площ от 8266 кв.м., с начин на трайно
предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване –
нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.8; 11449.26.23; 11449.26.19;
11449.26.11 и 11449.26.7“, който имот се владее от ответницата Р.Х.А.;
2.„Поземлен недвижим имот № 11449.26.23 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска,
в местността „Коджа кьоше“, с площ от 7000 кв.м., с начин на трайно
предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване –
нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.24; 11449.26.19; 11449.26.22
и 11449.26.8“, който имот се владее от ответника Ахмет Г.;
3.„Поземлен недвижим имот № 11449.26.24 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска,
в местността „Коджа кьоше“, с площ от 7000 кв.м., с начин на трайно
предназначение на територията – земеделска земя и начин на трайно ползване –
нива, трета категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.25; 11449.26.19; 11449.26.23
и 11449.26.8“, който имот се владее от ответницата Е.Й. и
4.„Поземлен недвижим имот № 11449.26.25 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.Владимировци, обл.Разградска, в местността
„Коджа кьоше“, с площ от 4668 кв.м., с начин на трайно предназначение на
територията – земеделска земя и начин на трайно ползване – нива, трета
категория, при съседи: имоти №№ 11449.26.9; 11449.26.19; 11449.26.24 и 11449.26.8“,
който имот се владее от ответника Б.М.М., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: