№ 274
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Ст. Георгиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600285 по описа за 2021 година
За да се произнесе съобразно изискванията на чл. 339 НПК, съдът намери следното:
С присъда № 260056 от 26.11.2020 г., постановена по НОХД № 1542 по описа на Софийски
градски съд за 2020 година е бил признат подсъдимия И. М. Я. за ВИНОВЕН в това, че:
На 10.07.2019 г., около 15,00 ч., в гр. ***, ж. к. "***", ул. "***" № 35-37, ет. 5, в спалното
помещение на ап. 13, чрез използване на техническо средство - касов ключ, отнел сумата от
2 600 /две хиляди и шестстотин/ лева от владението на Х. И. Ч., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив.
На основание по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. "а" и „б" от НК, вр. чл. 54 от НК, Софийски градски съд е осъдил подсъдимия Я. на
4 години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и го ОПРАВДАВАЛ по обвинението, че предмет на
кражбата е била дебитна карта без стойност, както и за квалифициращото обстоятелство, че
деянието е осъществено чрез използване и на специален начин.
Определен е първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното наказание
лишаване от свобода.
1
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, от така наложеното наказание лишаване от свобода
времето, през което поде. И.Я. е бил задържан по силата на ЗМВР и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража", считано от 4.09.2019 г. до 22.05.2020 г. и от 4.11.2020 г. до
изменение на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража" по делото.
Подсъдимият И. М. Я. е бил признат за НЕВИНЕН в това че :
На 10.07.2019 г., през времето от 16,01 ч. до 16,02 ч., в гр. София, на банкомат, АТМ
устройство № 59922, собственост на "Райфайзенбанк -България" ЕАД, инсталирано в
магазин "БИЛЛА" на ул."Софийски герой" № 4, при условията на продължавано
престъпление, да е използвал платежен инструмент - дебитна карта марка "VISA" с №
487002******9632, издадена от "Банка ДСК" ЕАД на Х. И. Ч., без съгласието на титуляра на
картата, като деянията не съставляват по-тежко престъпление и бил ОПРАВДАН по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК.6
Подсъдимият И. М. Я. е бил признат за НЕВИНЕН в това че :
На 10.07.2019 г., в гр. София, през времето от 16,01 ч. до 16,02 ч., при условията на
продължавано престъпление, да е отнел чужди движими вещи - парични суми в общ размер
100 лв., собствени на Х. И. Ч., от владението на "Банка ДСК" ЕАД, без съгласието на
банката, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е
използван специален начин и при условията на опасен рецидив и ОПРАВДАН по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, aл. 1, б. "а" и „б" вр. чл. 26, aл. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на
държавния бюджет сумата от 79,48 лв. представляващи разноски по делото в досъдебната
му фаза, както и да заплати по сметка на СГС сумата от 40 лв. за разноски за
възнаграждение на вещо лице пред първата инстанция.
Така постановената присъда не е влязла в сила. В срока за обжалване е постъпила
саморъчна жалба от подсъдимия, която има следното основно съдържание:
При разглеждане на делото не му било разрешено да се ползва от разпоредбата на чл.371
НПК – съкратено съдебно следствие. Направени са възражения и по приетата фактическа
2
обстановка, като се оспорват част от изложените обстоятелства. Оспорва се това, че е
използвал при извършването на кражбата техническо средство, като твърди, че пострадалият
е оставил касата в жилището си отворена и той се възползвал от това. Подсъдимият смята за
несправедлив размера на наложеното му наказание, като излага доводи за влошено си
здравословно състояние и напреднала възраст. Иска от въззивния съд да му бъде намалено
наказанието и да бъде оправдан по квалифициращото обстоятелство - използване на
техническо средство.
На пренията пред Софийски апелативен съд, страните излагат доводи със следното кратко
съдържание:
Прокурорът отправя молба за потвърждаване изцяло на първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна. Счита, че не са налице нито едно от процесуалните нарушения
сочени в жалбата на подсъдимия Я.. Подсъдимият не е имал възможност да изрази желание
за провеждане на първоинстанционното производство по реда на диференцирана процедура,
предвид факта на неговото укриване. Съдът е положил максимални усилия за установяване
на негово местонахождение и след като не е успял да го издири е разгледал делото в негово
отсъствие. Намира за обоснован изводът на СГС, че деянието е извършено от подсъдимия
чрез използване на ключ от касата. Съпоставени и анализирани са обясненията на
подсъдимия с останалите доказателства и е изведен правно-обоснован извод за използване
на ключ от подсъдимия за да отвори касата и отнемане на сумата предмет на
престъплението. Прокурорът намира размера на наказанието определен от първата
инстанция правилно за правилен, тъй като са взети предвид съдебното минало на
подсъдимия, напредналата възраст на пострадалия и това, че отнетата сума представлява
неговите спестявания.
Адв. А. – служебен защитник на подсъдимия моли да бъде уважена жалбата на подсъдимия.
Счита, че няма доказателства, че касата е била оставена затворена и че е използвано така
нареченото техническо средство. С оглед на това моли за намаляване размера на
наказанието.
Подс. Я. в своя защита 6поддържа казаното от адвоката си и твърди, че пострадалият е
отворил касата след направения от него масаж и видял парите в нея. Като се възползвал от
това, че Ч. отишъл банята той взел парите и ги сложил в джоба си.
В последната си дума подсъдимият иска намаляване на наказанието.
3
Софийският апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се
произнесе приема за доказана от събраните материали по делото следната
фактическата обстановка:
Подс. И. М. Я. е роден на *** г. в гр. ***. Живее в гр. ***, ул. „***“ № 6, българин,
български гражданин, вдовец, със средно образование, безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан многократно, както следва:
С определение по НЧД № 4503/12 г. на СРС - НО, 105 с-в, в сила от 09.01.2013 г., на подс.
И.Я. било определено едно общо, най-тежко наказание “лишаване от свобода“ за срок от 4
години и 6 месеца, измежду наказанията му, наложени: по НОХД № 11843/08 г. на СРС -
НО; по НОХД № 1003/09 г. на СРС - НО, по НОХД № 13134/08 г. на СРС - НО, по НОХД №
2007/09 г. на СРС - НО, по НОХД № 4947/09 г. на СРС - НО, по НОХД № 2988/09 г. на СРС
- НО, по НОХД № 6552/09 г. на СРС - НО, по НОХД № 4660/09 г. на СРС - НО, по НОХД №
3853/10 г. на СРС - НО, по НОХД № 14853/10 г. на СРС - НО и по НОХД № 14411/11 г. на
СРС - НО, всичките за престъпления по чл. 196 от НК, като на основание чл. 24 от НК било
увеличено така определеното общо наказание “лишаване от свобода“ с една година и е
определено наказание от 5 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, при първоначален
строг режим на изтърпяване в затвор. И.Я. бил освободен от Затвора - *** на 05.11.2013 г.,
след изтърпяване на така наложеното общо наказание;
С присъда № 364/13.10.2015 г. по НОХД № 82/15 г. на Варненски районен съд, в сила от
29.10.2015 г., за престъпление по чл. 196 от НК на подс. И.Я. било наложено наказание
“лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален строг режим на изтърпяване в
затвор. Подс. И.Я. бил освободен от Затвора - *** на 16.10.2016 г., след изтърпяване на така
наложеното му наказание;
Със споразумение № 133/04.07.2017 г. по НОХД № 2991/17 г. на СГС - НО, 14 с-в, в сила от
04.07.2017 г., за престъпление по чл. 199 от НК, на подс. И.Я. било наложено наказание
“лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 10 месеца при първоначален строг режим на
изтърпяване. Подс. И.Я. бил освободен от Затвора - *** на 05.10.2018 г., след изтърпяване
на така наложеното му наказание.
В следобедните часове на 10.07.2019 г., около 15,00 ч., подс. И.Я. позвънил на входната
врата на жилището на свид. Х. Ч., намиращо се в гр. ***, ж. к. “***”, ул. “***” № 35-37, ет.
5, ап. 13.
След като свид. Х. Ч. отворил входната врата на жилището си, подс. И.Я. се представил с
името „С.“ и казал, че е рехабилитатор и може да му съдейства на свид. Ч. да постъпи в
4
специализирана болница за рехабилитация в гр. Банкя, тъй като разбрал, че той страда от
хронични заболявания.
Свид. Х. Ч. действително страдал от диабет и от други заболявания, и бил правил
неуспешни опити да се лекува в болницата в Банкя. Подс. Я. бил облечен с дрехи, които
приличали на носените по време на работа от рехабилитаторите. Това спечелило интерес
към предложението от страна на Ч. и той като по това време съпругата му си почивала, той
поканил И.Я. да слязат в партерно помещение, което пострадалият ползвал като офис.
Двамата слезли в партерното помещение, къдто подс. И.Я. продължил да убеждава Х. Ч., че
може да уреди да бъде настанен на лечение в съответната специализирана болница в Банкя,
като му предложил и да му направи масаж за облекчаване на състоянието. Свид. Ч. се
съгласил, но на въпрос на подсъдимия за наличието на топла вода, отговорил, че в
помещението няма такава. Тогава подсъдимият предложил на свид. Ч. да се качат в
апартамента му, като на възраженията на свидетеля, че жена му си почива, предложил
масажът да бъде извършен в друга стая.
Свид. Х. Ч. се върнал с подс. И.Я. в своя апартамент. Двамата отишли в спалнята. Скоро
след това звъннал мобилният телефон на подс. Я. и той провел разговор, от който свид. Ч.
предположил, че е със сина на подсъдимия, който имал нужда от 50 лв., но подс. Я. казал, че
има в себе си банкнота от 100 лв., поради което не може да помогне. Когато подсъдимият
приключил телефонния разговор, свид. Ч. изразил готовност да му развали банкнотата от
100 лв. , след което взел от бюро в стаята, ключ, с който отключил намираща се до бюрото
каса, в която се намирала дървена кутия. Когато Ч. отворил дървената кутия и подс Я.
видял, че в нея се намират банкноти. Тогава подсъдимият казал на Ч., че няма нужда да му
разваля банкнотата от 100 лв., тъй като щял да я даде цялата на сина си. Тогава свид. Ч.
затворил вратата на касата и оставил ключа за нея на същото място, откъдето преди това го
бил взел. След това подс. Я. казал на Ч., че му трябва леген с топла вода за масажа, както и
че трябва да събуе панталоните си. Свид. Х. Ч. отишъл до банята, за да напълни топла вода
в леген, а подс. И.Я. чу казал, че ще трябва да си вземе якето, за да се облече и да слезе да
даде пари на сина си, като обещал след това да се върне и направи обещания масаж.
Използвайки отсъствието на Х. Ч. от спалнята, докато последният се намирал в банята, подс.
Я. взел ключа за касата, отворил я с този ключ и като достигнал до дървената кутия, в която
свид. Ч. съхранявал свои спестявания. От кутията подсъдимият взел намиращи се в хартиен
плик 2 600 лв., които били спестявания на свид. Х. Ч., издадена на негово име дебитна карта
марка “VISA” с № 487002******9632 на “Банка ДСК” ЕАД, както и хартиен лист, на който
бил записан ПИН кода на дебитната карта, осигуряващ достъп до банкова сметка BG*** в
“Банка ДСК” ЕАД на Х. Ч.. След това подс. И.Я. напуснал жилището. Свид. Ч. се върнал в
спалнята на жилището, напразно чакал подсъдимият да се върне, и като се усъмнил
установил липсата на плика със спестяванията си и дебитната карта, както и листът с ПИН
кода й.
5
Същият ден, в 16,01 ч., неустановено по делото лице, чрез използване на дебитната карта
“VISA” с № 487002******9632 на “Банка ДСК” ЕАД на Х. Ч. от банкомат - АТМ № 59922
на “Райфайзенбанк България” ЕАД, монтирана в магазин “БИЛЛА” на ул. “Софийски герой”
№ 4, изтеглило от банковата сметка на свид. Х. Ч. сумата от 50 лв., а в 16,02 ч., чрез
използване на същата дебитна карта, на същия банкомат, била изтеглена от същата банкова
сметка на Х. Ч. сума от още 50 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложената фактическа обстановка е установена по делото въз основа на обясненията на
подс. И.Я. пред първата инстанция; показанията на свидетелите: на свид. Х. Ч.
/включително и показанията му от разпита в хода на досъдебното производство пред съдия/,
Е. Г. и К. М.. От заключението на дактилоскопията експертиза /л. 161 — 164 ОТ
досъдебното производство; писмените доказателства и протоколите за извършени действия
по разследването.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От събраната доказателствена съвкупност се установява присъствието на 10.07.2019 г.,
около 15.00 ч., на подс. И.Я. в жилището на свид. Х. Ч. находящо се в ***, ж. к. “***”, ул.
“***” № 35-37, ет. 5, ап. 13. Обясненията на подс. Я. и показанията на свид. Ч. по взаимно
безпротиворечиво установяват ,че подсъдимият е бил дома на Ч. в следобедните часове,
както и представянето на подс. Я. като рехабилитатор, изразената готовност да направи
масаж Ч., проведения разговор между двамата по повод развалянето на банкнота от 100 лв. ,
изявеното желание на Х. Ч. да му помогне да развали банкнота на по-дребни, както и
причината за отсъствието на свид. Ч. от спалнята и взимането на парите и дебитната карта
от касата, последвано от напускането на жилището на свидетеля. Констатираните
противоречия между обясненията на подс. Я. и показанията на свид. Ч. са обсъдени от
първата инстанция , взето е отношение по логичността на всеки от доказателствените
източника, като версиите на подсъдимия и пострадалия са съпоставени с установените от
останалите доказателствени източници обстоятелства.
Първостепенният съд не дал вяра на обясненията на подс. И.Я., в частта, в която твърди, че
е имал предходна среща с Х. Ч. и че поводът му за отиването в неговото жилище било
обещано от свидетелят Ч. съдействие за даване на съвет какво да направи приятелка на
подсъдимия, която имала проблеми във връзка с банков кредит, като е изложил убедителни
6
мотиви защо приеме обясненията на подсъдимия за недостоверни, нелогични и вътрешно
противоречиви.
Съществено противоречие между обясненията на подс. Я. и показанията на свид. Ч. е налице
относно размера сумата, която се е намирала в касата в жилището на Ч.. Първият съд
основателно е кредитирал показанията на свидетелят , който е твърдял, че му е отнета тази
сума при разпитите си на досъдебното производство, включително и проведения пред съдия
и при разпита му на съдебното следствие, като за тяхната достоверност се прави извод и от
това, че е посочил начинът, по който е спестил сумата, така и предназначението на тези
спестявания. В този смисъл обясненията на подсъдиимя се явяват единични и изолирани и,
не само защото не са подкрепени от други доказателства по делото, но и защото Я. не сочи
други свързани с твърдения от него размер на отнетите пари обстоятелства, които да
обусловят извод за достоверност на обясненията му в тази им част.
Подсъдимият повдига писмено в жалбата и устно на пренията пред въззивния съд спор за
обстоятелство дали вратата на касата в която са се намирали вратите е забравена отключена
от свидетеля Ч. или е използвал ключа за вратата на касата, до която подсъдимият е имал
достъп при отсъствието на пострадалия от стаята. Според показанията на свид. Ч., ако не е
бил оставил на видно за подс. Я. място ключа от вратата на касата, той не би успял да се
добере по време на отсъствието му, до намиращата се в касата сума и дебитната карта.
Освен от последователните и логични показания на Х. Ч., това фактическо положение
съответства на установените при огледа на местопроизшествие обстоятелства, според
които, за да бъде отворена вратата на касата, е необходимо да бъде отключена с намиращият
се в същата стая ключ.
Поради изложените причини настоящият състав на САС намира , че въз основа на приетите
за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил
законосъобразни изводи за правната оценка на деянието, извършено от подсъдимия.
Присъдата е правно обоснована. Основният съд е анализирал всички събрани доказателства
и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. В мотивите
си първоинстанционният съд е изложил какви фактически положения е приел за установени
и защо е сторил това.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
Жалбата е неоснователна и причините за това са следните:
7
Подсъдимият обжалва обстоятелството, че не му била дадена възможност да се ползва от
привилегията за редукция на наказанието при съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 НПК. Видно от протоколите на първата инстанция е , че същият се е укривал и
след като щателното издирване на Я. не е дало резултат е даден ход на делото в отсъствието
на подсъдимия. При тази ситуация процесуалните права на Я. не са били нарушени, тъй като
не е имал възможност да се възползва от тази правна възможност поради собственото му
поведение.
Обжалва се и размерът на наложеното наказание , който подсъдимият счита за
несправедливо завишен поради липсата на квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1 ,
т.4 , пр.2 от НК. Във въззивната жалба от подс. И.Я. оспорва фактическото положение, че е
използвал при извършването на кражбата техническо средство, като твърди, че пострадалият
е оставил касата в жилището си отворена и той не я е отключвал с ключ , а се възползвал от
това, че е оставена отворена. На това възражение е даден убедителен отговор в
първоинстанционната присъда, като аргументите за това се подържат и от настоящият
въззивен състав. По тези причини не следва да се възприема, че размерът на наложеното
наказание 4 години лишаване от свобода е явно несправедлив.
В тази насока следва да се отбележи също, че обществената опасност на дееца е висока,
предвид съдебното минало на извършителя,като начинът на извършване на деянието
показват наличието на умения и трайни престъпни наклонности в подсъдимия. Кражбата е
била извършена като подс. Я. е въвел е в заблуждение пострадалият, представяйки се за
рехабилитатор и с неистинско име, като престъплението е планирано предварително и за
извършването му Я. се е сдобил с превдарителна информация за здравословното състояние
на пострадалия.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определянето на вида и размера на наказанието от СГС правилно са отчетени
определящите отговорността обстоятелства, като предвид степента на обществена опасност
на деянието и дееца е било определено напълно наказание в съответствие със закона.
Поради тези причини присъдата на първата инстанция не следва да бъде изменена в тази й
част.
На основание чл. 314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция провери изцяло правилността на
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и намери, че не са налице
основания за отмяна на присъдата, но в същото време са налични основания за нейното
8
изменение, а именно:
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260056 от 26.11.2020 г., постановена по НОХД № 1542
по описа на Софийски градски съд за 2020 година.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9