Р Е Ш Е Н И Е
№ 337/23.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети април, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 114 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производство е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка със ЗПЗП
и е образувано по жалбата на „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велинград, индустриална зона Булгарцвет, представлявано
от управителя Н. Л. Л., подадена чрез адв. М.,***, против Уведомително писмо с изх.
№ 02-130-2600/285 от 13.01.2023 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г.
В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане е неправилно и незаконосъобразно. Моли
се за отмяна на обжалвания административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Постъпила е писмена молба вх. № 3488/25.04.2023 г., с която адв. М. по изложени
съображения моли съда да уважи жалбата, като основателна и доказана. Счита, че
липсва основание за налагане на санкции и намаления от ДФ „Земеделие“, тъй като
с влязло в сила съдебно решение е отменена заповедта, с която процесният парцел е изключен от допустимите
площи за подпомагане. Претендира направените по делото разноски съгласно списък
на разноските.
Ответникът по жалбата – Заместник-изпълнителният директор
на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Постъпило е писмено становище вх. № 3473/24.04.2023 г. от ст.
юрк. М., която счита процесния акт за правилен и законосъобразен, поради което
моли съда да го потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение в нормативно
определения размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е образувано с подаването на
заявление за подпомагане с УИН 13/040621/11982 за кампания 2021 г. по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. Общата оторизирана
сума за получаване е изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол
(ИСАК) и след извършени задължителни административни проверки и/или проверки на
място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление, към което са
подписани общите и задължителните декларации.
Издадено е обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2021 г. след подадено заявление от „Булгарцвет – Велинград“
ЕООД, с което е заявило за подпомагане по схеми и мерки, базирани на
декларирани площи (подмярка 13.1/НР1, СЕПП, СПП, СП, ЗДП и Възстановяване от
ФД).
Оспореното уведомително писмо е връчено на жалбоподателя на
25.01.2023 г., видно от датата на изтеглянето му от системата за електронни услуги
(СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София (л. 37), а жалбата е подадена на 03.02.2023
г. – в законоустановения 14-дневен срок.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна
съдът формира следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ
на оспорване административен акт, от лице с правен интерес от обжалването, адресат
на акта и чиито права и законни интереси са засегнати от него и е подадена в законоустановения
срок.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразена ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на административния акт.
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна
агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС (чл. 11а от Закона за подпомагане
на земеделските производители). Разплащателна агенция, съгласно параграф 1, т.
13 от ДР на ЗПЗП, е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове
и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според параграф 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП, е „процедура по признаване на статут на
Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите
за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове
съгласно законодателството на Европейския съюз“.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.
20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен директор
и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността ѝ и я представлява,
като разполага и с правомощието по вземане на решения за одобряване или отхвърляне
на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани
от Разплащателната агенция. От своя страна, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления
и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната
им компетентност. По делото е представена Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г.
(л. 53), с която Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал
на Заместник-изпълнителния директор В. И. К. правомощия по издаване и подписване
на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово
подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Уведомителното писмо представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК и следва да отговаря на изискванията, въведени с
чл. 59, ал. 2, т. 1 – т. 8 от АПК. В т. 4 от посочената разпоредба е прието, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването
му. Налице е императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите
на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята
на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност,
а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за
отмяна на административния акт.
В разглеждания случай, като фактически основания за издаване
на обжалваното уведомително писмо е посочено, че „Общата оторизирана сума е изчислена
чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП)
на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени
със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП“. Други фактически, а също така и правни
основания, не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до извод кои
изисквания не са спазени. Не е ясно за кои площи от заявените за подпомагане парцели
е прието, че са недопустими за подпомагане, по всяка една от заявените схеми и мерки,
наложило и намаление на заявеното подпомагане, за да е възможна проверката за съответствието
на фактическите констатации с действителното положение. Нито от Таблица 1 –
оторизирани суми, нито в Таблица 2 – извършени плащания не са направени пояснения
кои законови изисквания жалбоподателят не е спазил и респективно не може да се установи
конкретното правно основание за намаленията, посочени в Таблица 1. В същата е
посочена исканата сума по съответната схема/мярка, намаления в лева и
оторизираната сума в лева. Не е посочено основанието за извършеното намаление
по съответните схеми/мерки, а видовете намаления са посочени в легенда към
съдържанието на Таблица 1. Не е ясно не само основанието на намалението, но и
за кой заявен парцел се отнася то. От друга страна, в Таблица 2 оторизираната
сума, посочена в колона 3 е посочена като прихваната в колона 4. Към
съдържанието на Таблица 2 е посочено, че в колона 4 се отразява приспаднатите
от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани
суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения
по други схеми и мерки. Никъде в обжалвания административен акт и посочените
две таблици не е посочено основанието за приспадане на дължимите суми и от кой
акт следва то.
Уведомителното писмо следва да съдържа конкретна информация
за всеки един парцел, който не отговаря на изискванията, неговата площ и основанието
за извършеното намаление. От самото писмо по никакъв начин не може да се установи
каква е причината за извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане
суми. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях не позволява
установяване на конкретното фактическо и правно основание за извършената редукция
с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя. Няма
конкретни относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Дори и
в приложените към преписката доказателства липсва излагане на фактическите основания
за извършеното изчисление на размера на финансовото подпомагане.
В оспорения административен акт липсват и посочени правни
основания. В разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП са изброени хипотезите, в които
Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите
за директни плащания, но при липса на фактически установявания, не могат да бъдат
изведени и правните такива за издадения отказ. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, доказателствената
тежест за установяване на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане
следва да бъде намален, лежи върху административния орган, който следва да установи
фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид посочената
процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими
доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган да
изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното
уведомително писмо трябва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото
подпомагане, както и да се посочи актът или проверката, въз основа на която това
е направено. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност.
С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство
съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде административен
акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или
улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва.
Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически
и правни основания, но е недопустимо мотивите да се допълват впоследствие в съдебна
фаза със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната
преписка, към които актът препраща.
От друга страна, по делото е приложено и прието като
доказателство адм. д. № 430/2022 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, приключило с Решение № 89/22.02.2023 г., с което е отменена Заповед №
РД 09-150/25.02.2022 г. на Министъра на земеделието за окончателни специализирани
слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2021
г., част от Системата за идентификация на земеделските парцели, в частта, с която
извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г.
е останал парцел № 10450-831-1-4, с площ от 0,14 ха, в землището на гр. Велинград.
Посоченото решение е влязло в сила на 14.03.2023 г. Следователно с влязло в
сила съдебно решение е установено, че посоченият парцел не следва да бъде
изключен от допустимите за подпомагане площи за 2021 г., т.е. липсва основание
за налагане на санкции и намаления от страна на ДФ „Земеделие“ по отношение на
заявените от жалбоподателя суми за подпомагане. В този смисъл, неоснователно с
обжалвания административен акт е направено и прихващане на оторизираните суми
по съответните схеми и мерки.
Предвид изложеното, съдът намира, че уведомителното писмо
е издадено при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни
фактически основания за издаването му, както и поради съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва
да бъде отменено.
Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му
от съда, делото като административна преписка следва да се върне на компетентния
административен орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане
от „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, съобразно указанието, дадено в мотивите на настоящото
решение.
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане
за присъждане на разноски, Държавен фонд „Земеделие“ гр. София следва да бъде осъден
да заплати такива в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева, от които 50 лева държавна
такса и 1000 лева адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид на
фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/285 от
13.01.2023 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2021 г.
ВРЪЩА делото като административна преписка на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за ново произнасяне по заявлението
за подпомагане на „Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Велинград, индустриална зона Булгарцвет, представлявано от управителя
Н. Л. Л., съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, едномесечен срок за
издаване на административния акт, считано от датата на влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на
„Булгарцвет – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Велинград, индустриална зона Булгарцвет, представлявано от управителя Н. Л.
Л., сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: (п)