Р Е Ш Е Н И Е
№1824
гр. Пловдив, 21 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Недялка Петкова, като разгледа административно дело №1578 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
В.Т.В., ЕГН **********,***, представляван от адвокат С.К.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №22-0432-000148 от 08.05.2022г., издадена от началник на сектор в Първо районно управление (I-во РУ) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “СААБ 9-3“, с Рег.№****, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради незаконосъобразност.
Ответникът- К.Г. Л.- началник на сектор в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, изразява становище за неоснователност жалбата.
Освен това, като приложение към писмо с Вх.№11563 от 13.06.2022г. (лист 2) по делото постъпва молба-становище (листи 3-4) от началника на I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (листи 10-11, 48, 50) е получен на 23.05.2022г. от жалбоподателя, видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 6-9, 42-45) е подадена чрез Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 06.06.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2022г., около 03:25ч. е извършена проверка на място в гр. Пловдив, на ул. “***“ до №164, от служители в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че в посока на движение север – юг И.Й.К., ЕГН **********, управлява лек автомобил “СААБ 9-3“, с Рег.№****, собственост на жалбоподателя, според приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I (листи 32а-33), с №*********, издадено на 26.05.2021г.; както и според нарочна справка (лист 52). Прието е за установено, че К. е неправоспособен водач.
За установеното в рамките на проверката В.Г.П.- старши полицай в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GА, №599674 от 08.05.2022г. (лист 13, 49, 65) с който деянието на И.К., изразяващо в управление на ППС, без да е правоспособен водач, се квалифицира като административно нарушение по смисъла чл.150 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от И.К. са иззети: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №********* (вероятно част ІІ-ра (малък талон)); както и два броя регистрационни табели с №****.
Видно от съдържанието на процесния АУАН, същият е подписан от К., като в акта е отразено “НЯМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в жалбата възражение в тази насока.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 54) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 23, 53) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на сектори/групи Охранителна полиция в РУ (районни управления) на МВР (в ОД на МВР- Пловдив) са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.6. от заповедта).
Прието е заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 100-101, 109-110) на министъра на вътрешните работи, с която заповед се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г., считано от 01.01.2022г., и също са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 102) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед се отменя Заповед №317з-391 от 06.02.2017г., и началниците на сектори/групи Охранителна полиция в РУ (в ОД на МВР- Пловдив) отново са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.6. от заповедта). Според оспорената заповед, както и според удостоверение 317000-1139 от 23.06.2022г. (лист 51), издадено от изпълняващ длъжността (и.д.) началник на Сектор “Човешки ресурси“ в ОД на МВР- Пловдив, К.Г. Л., издал оспорената по делото заповед, считано от 29.10.2013г. до настоящия момент изпълнява длъжността “началник на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив“.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателя.
Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС), без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелствата, че на 08.05.2022г. И.Й.К. управлява собствения на жалбоподателя В. лек автомобил “СААБ 9-3”, с Рег.№****, както и че К. е неправоспобен водач (не притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС)), се явяват установени по делото, посредством съставения за целта АУАН, серия GА, №599674 от 08.05.2022г., както и приетата по делото справка за нарушител/водач (листи 14-19, 55-61, 66-72).
Според посочената справка, на И.К. е издадено СУМПС с №********* от 02.05.2017г., но същото му е иззето при съставянето на АУАН, серия АА, №576101 от 21.06.2020г. (неприложен по делото), въз основа на който АУАН са издадени наказателно постановление (НП) с №20-1030-006917 от 17.07.2020г. (неприложено по делото), влязло в сила на 11.08.2020г., както и ЗППАМ с №20-1030-001642 от 22.06.2020г. (неприложена по делото), с която е наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП “изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 (от ЗДвП)“. Нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП установява, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
Според чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач…
Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), Свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.
Съответно, издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да я установи. Респективно, водачът е неправосопсобен.
Вярно е, че според чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното НП, с което на водача са отнети контролни точки, и след като на К. последно му е наложено наказание, с което се отнемат контролни точки, с НП с №19-1030-010176 от 05.11.2019г. (неприложено по делото), влязло в сила на 22.01.2020г. (според посочената вече справка за нарушител/водач), то след 22.01.2022г. или към 08.05.2022г. на К. служебно са възстановени всички контролни точки.
Независимо от последно посоченото обаче, разпоредбата на чл.24, ал.4 от Наредба №I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба №I-157/01.10.2002г.), издадена на основание чл.159 от ЗДвП, установява, че отнетите свидетелства за управление на МПС с наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС поради отнемане на всички контролни точки не се връщат на лицето. На водача се издава ново свидетелство по реда на чл.14, ал.1 във връзка с чл.12, ал.1, т.3.
По делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от страните, че К. притежава СУМПС, издадено след датата 22.01.2022г., на която дата служебно са му възстановени всички контролни точки, поради което към 05.08.2022г. К. е неправоспособен водач по смисъла на ЗДвП.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено наличието на фактическото основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно управление на МПС от неправоспособен водач.
Собственият на жалбоподателя В. лек автомобил “СААБ 9-3“, с Рег.№****, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този автомобил е управляван от неправоспособния водач И.К. на 08.05.2022г.
А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая е именно жалбоподателят В.В..
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Вярно е, че в оспорената заповед е отразено, че правомощието на ответника да я издаде следва от Заповед №317з-391 от 06.02.2917г., вместо от Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. на директор на ОД на МВР- Пловдив, и в заповедта не са конкретно посочени обстоятелствата, поради които И.К. е неправоспособен водач, но тези обстоятелства, макар и да представляват нарушения на изискването за форма на административния акт, не са съществени такива, тъй като не препятстват правото на адресата на заповедта да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат негови права и законни интереси, нито пък препятстват съдебния контрол.
Написа се вече, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Оспорената по делото ПАМ е наложена за минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.
Що се отнася
до възраженията на жалбоподателя, че с наложената ПАМ е допуснато нарушение на
чл.17 от Конституцията на Република България (КРБ), на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи (КЗПЧОС, известна също и като Европейска конвенция за
правата на човека (ЕКПЧ)), както и на чл.8, §2 от КЗПЧОС, тъй като
жалбоподателят е лишен от правото да се разпорежда с автомобила си и не може да
бъде осъществена разпоредителна сделка със същия, то същите са неоснователни.
Разпоредбите на чл.144, ал.ал.1 и 2 от ЗДвП установяват, че собствеността върху МПС, включително когато регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, се извършва с писмен договор, с нотариално заверени подписи, стига регистрацията на МПС-то да не е прекратена на основание тотална щета и за него да няма последваща регистрация за движение от нов приобритател в страната, какъвто настоящият случай не е.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.В., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №22-0432-000148 от 08.05.2022г., издадена от началник на сектор в Първо районно управление в Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “СААБ 9-3“, с Рег.№****, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/