Р Е
Ш Е Н И Е № 2848
гр. Пловдив, 06.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16995 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от
Г.Д.Б., ЕГН **********,***
против И.В.В., ЕГН **********,***
, с която е предявен иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 288 ЗЗД за
признаване на установено по отношение на страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 280
лв. – главница, представляваща доплащане на дължимо възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2019 г. по гр.д. № 2527/2019 г.
по описа на РС- С., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от
18.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№14819/2019 г. на ПРС. Претендират се
разноски.
Ищецът
сочи, че на 07.05.2019 г. е сключил с
ответника Договор за правна помощ и съдействие, по силата на който ответникът
го е упълномощил като адвокат да образува дело срещу Б. Б., като *** и законен
представител на ***то им К. В. и да го представлява по делото, като се задължил
да заплати на ищеца възнаграждение в общ размер от 460 лв., по което е заплатил
сумата от 180 лв. Ищецът изпълнил задълженията си по договора, като написал
исковата молба, депозирал я пред РС-С., явил се на 07.08.2019 г. в открито
съдебно заседание, като на първото заседание разбрал, че ответникът е оттеглил
пълномощията си, без да го уведоми за това. Сочи, че съгласно чл. 26, ал. 2 от
Закона за адвокатурата при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът
има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се
дължи възнаграждение само за положения труд. В случая се сочи, че е налице
неоснователно оттегляне на пълномощията, поради и което на ищеца в качеството
му на процесуален представител му се дължи остатъкът от договореното
възнаграждение или сумата от 280 лв. До
момента се сочи, че същият не е платен. С оглед липсата на плащане ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за тази сума, което е
уважено. Ответникът е депозирал в срок възражение, като са дадени указания на
ищеца за предявяване на иска, предмет на настоящото производство, които той е
изпълнил в срок. Моли искът да се уважи, като претендира разноски в заповедното
и настоящото исково производство.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор на
исковата молба. Ответникът твърди, че не
е упълномощавал ищеца да заведе от негово име гр.д. № 2527/2019 г. пред РС – С.
срещу *** на малолетното им *** относно промяна на режима на родителските
права. Оспорва да е плащал адвокатско възнаграждение, както и такси по така
заведеното дело. Твърди, че е упълномощил
ищеца да изготви въззивна жалба против Решение 1668/02.05.2019 г. по гр.д. №
14590/2018 г. по описа на РС- Пловдив и да го представлява в производството
пред въззивен съд. За целта се договорили, ответникът да му заплати хонорар в
размер от 400 лв., като половината преди внасяне на жалбата и другата половина
до датата на съдебното заседание. Твърди, че е подписал празни бланки на
пълномощно и договор за правна защита и съдействие с оставено място за
изписване на номера на делото. Посочва, че е изплатил изцяло договореното
възнаграждение, като 200 лв. заплатил преди внасяне на жалбата в съда, а
останалите 200 лв. на датата на съдебното заседание – 22.07.2019 г. в
присъствието на негова позната, като адвокатът заявил, че отношенията им са
уредени изцяло. Ответникът оттеглил пълномощията си на адвоката по това дело
след последното заседание на ПОС, като сам написал писмената си защита. Бил
изненадан, че ищецът претендира още суми по делото, както и от факта, че
получил призовка от РС – С. за явяване като ищец по заведено гражданско дело.
Първоначално си помислил, че е производството по домашно насилие, което водил в
този съд, но впоследствие разбрал, че адв. Б. бил завел дело за режим на лични
контакти. Процесът бил много напреднал, като в срока за отговор на исковата
молба бил предявен насрещен иск от ответника. Ответникът уведомил съда, че е
оттеглил пълномощията на адв. Б., както и че му е давал такива по завеждане и
водене на делото. Твърди, че не дължи претендираната сума и разноски в заповедното
и настоящото исково производство. Твърди, че представените документи – договор
и пълномощно са същите, които са представени по възз.гр.д. № 1312/2019 г. на
ПОС, като за отразената сума от 460 лв. не е давал съгласие и тя не отговаря на
истината. Посочва, че по гражданското дело № 2527/2019 г. по описа на РС- С. не
е представен оригинал на пълномощно и договор. Посочва, че в кориците на
възз.гр.д. № 1312/2019 г. на ПОС също се намира копие на пълномощно, идентично
с настоящото. Посочва, че ищецът използва ксерокопия от едно и също пълномощно
и договор, като е налице злоупотреба с право от страна на ищеца. Моли искът да
се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът, въз основа на
доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното от
фактическа и правна страна:
По делото е прието като
доказателство Пълномощно от 07.05.2019 г., в което е отразено, че И.В.В. (с
вписани ЕГН и адрес) упълномощава адв. Г.Б. (с отразен адрес и телефон) да го
представлява и защитава, както и да завежда и води дела до окончателното им
свършване във всички инстанции, да признава искания, да изменя и да се отказва
от искания, да сключва спогодба, да подава заявления, жалби, молби и да
получава книжа, да преупълномощава други адвокати с посочените права: „ с/у Б.Я.Б.
**********, ***, като *** и законен представител на мал. К. И. В. от гр. С.”.
На гърба на пълномощното е писмен договор за правна защита и съдействие от
07.05.2019 г. между И.В.В. в качеството на клиент и адв. Г.Б. с вписано
основание и предмет- оказване на правна защита, правна помощ, консултации,
съдействие и процесуално представителство „ с/у Б.Я.Б. **********, гр. С., ***,
като *** и законен представител на мал. К. И. В. от гр. С.”. Страните са
договори възнаграждение в размер на 460 лв., от които като платена е отразена
сумата от 180 лв. Доколкото така приетите като доказателства пълномощно и
договор за правна защита и съдействие са оспорени от ответника и е открито
производство по чл. 193 ГПК, то по делото е приет оригинали на оспорените
документи, които напълно съответстват на приетите преписи. При предявяване на
оригиналите в съдебно заседание ответникът заявява, че подписът е негов, но
твърди, че това пълномощно касае представителство пред Окръжен съд Пловдив.
След това заявява, че подписът прилича на неговия, но не е негов. При
разпределената доказателствена тежест за оспорване на автентичността на
документите, съдът счита, че ответникът не успя да установи, че подписът на
пълномощно и договор за правна защита и съдействие не са положени от него,
поради и което същите представляват годни писмени доказателства.
Налице е спор между страните по
делото по отношение на предназначението на приетите като писмени доказателства
договор за правна защита и съдействие и пълномощно, като ответникът сочи, че
със същите ищецът е упълномощен и е договорено възнаграждение за представителство
пред Окръжен съд Пловдив. Ищецът оспорва да е представлявал ответника пред
Окръжен съд Пловдив.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 20. 05.2019 г. адв. Г.Б. е депозирал пред
РС- С. искова молба от И.В. против Б. Б.
за промяна на режима на лични отношения
с ***то му К. В.. По така депозираната искова молба е образувано гр.д. №
2527/2019 г. по описа на РС – С.. С разпореждане от 21.05.2019 г. исковата
молба е оставена без движение, като е
указано на ищеца в едноседмичен срок да представи документ за платена държавна
такса в размер на 30 лв. На 04.06.2019 г. с придружителна молба адв. Б. е
представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв. с оглед
на което са продължени по – нататъшните процесуално следствени действия, като е
връчен на ответника препис от исковата молба и приложенията. На 11.07.2019 г. е постъпил отговор на
исковата молба от ответника чрез адв. М. М., като с отговора е предявен и
насрещен иск, който е оставен без движение до представяне на доказателства за
заплатена държавна такса. След отстраняване на нередовностите препис от
насрещния иск е връчен на процесуалния представител на ищеца т.е. на адв. Б..
Заседанието по привременни мерки от 07.08.2019 г. е отложено поради нередовно
призоваване на И. И. и невъзможността да се яви в съдебно заседание поради
заболяване. На заседанието на 27.09.2019 г. са постановени привременни мерки.
Делото е насрочено за 11.12.2019 г. Видно от Протокол от съдебно заседание по
гр.д. № 2557/2019 г. по описа на РС- С., адв. Б. се е явил в съдебното
заседание. Докладвана е молба от И. И. за прекратяване на пълномощията на адв. Б.
и искането му всички призовки и съобщения да бъдат препращани лично на ищеца,
на посочения адрес.
От приетия по делото Протокол №
2 на Адвокатски съвет – Пловдив, се установява, че на 03.12.2019 г. ответникът
е депозирал против адв. Б. жалба пред адвокатския съвет, в която е посочил, че
адв. Б. е завел дело пред РС- С., без да е упълномощаван за това. Твърди се, че
представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие
всъщност касаят друго дело, а именно: в.гр.д. № 1312/2019 г. по описа на ПОС.
Снети са обяснения от адв. Б.. Констатирано е, че от съдържанието на
публикуваното в сайта на ОС- Пловдив Решение по в.гр.д. № 1312/2019 г. не може
да се направи извод, че ответникът е бил представляван от адв. Б., като е
отказано да се образува производство по дисциплинарната преписка срещу адв. Б.
по жалба от И.В..
По делото е приета като писмено
доказателство справка от деловодната система на ПОС по в.гр.д. № 1312/2019 г.,
в която е отразено участието по делото на адв. Б., като действително същият не
се споменава в диспозитива на постановеното решение, доколкото депозираната
жалба е отхвърлена и не са присъждани разноски в полза на жалбоподателя. Същият
обаче е посочен, като процесуален представител в депозираната на 17.05.2019 г.
въззивна жалба, въз основа на която е образувано производството пред ПОС. Към
въззивната жалба е приложено пълномощното и договора за правна защита и
съдействие от 07.05.2019 г., които са приложени към настоящата искова молба.
Изготвянето на въззивната жалба не се оспорва изрично от ищеца, който сочи, че
е имал единствено и само ангажимент да изготви въззивна жалба, но не и да
представлява ответника във въззивното производство. Видно от приетите писмени
доказателства това твърдение се опровергава. В протокол от съдебно заседание от
22.07.2019 г. по в.гр.д. № 1312/2019 г. по описа на ПОС, адв. Б. не само, че се
явява, като процесуален представител на ответника, но и взема становище, прави
доказателствени искания и прави искане за уважаване на въззивната жалба и
присъждане на разноски.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на св. З. М. – счетоводител, която споделя един и
същи офис с ищеца. Свидетелката посочва, че познава лично ответника, тъй като
същият е идвал в офиса на адв. Б.. Същата посочва, че са водили дело за
родителските права на ***то му, което живее в С.. Свидетелката посочва, че е
запозната с това, защото тя е била надлежно упълномощена да получава призовки и
на нея е връчено съобщение с указание за заплащане на държавна такса. След
получаване на съобщението свидетелката се обадила на адв. Б., че трябва да се
заплати държавна такса, като И.В. донесъл парите за таксата. Бил с колело и
гипсирана ръка. Тъй като свидетеката имала работа в банката заплатила
държавната такса и съответно платежното било изпратено в РС- С.. От адв. Б.
знае, че И.В. му дължи адвокатско възнаграждение. Знае и за настоящото дело. Свидетелката
посочва, че копира понякога документи за адв. Б. и от там знае и за пълномощното
и за договора, както и за делата на адв. Б.. Съдът кредитира показанията на св.
М., тъй като същите напълно съответстват на събраните по делото писмени
доказателства, от които се установява, както депозирането на исковата молба,
така и отстраняването на нередовностите. Относно твърдението, че се дължи
адвокатско възнаграждение за делото пред РС- С., то същото е в резултат на
разговор с ответника, а не възпроизвежда непосредствени впечатления от
финансовите взаимоотношения на адв. Б., поради и което не може да се приеме за
доказано това обстоятелство единствено и само въз основа на показанията. Св. Б.
изрично заявява, че не работи за адв. Б., поради и което не може да се направи
извод, че е запозната с получените и дължимите адвокатски хонорари.
За да се уважи предявения иск,
то следва ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните е сключен договор за правна защита и съдействие от 07.05.2019
г. с предмет – осъществяване на
процесуално представителство по гр.д. №
2527/ 2019 г. по описа на РС – С., че е постигнато съгласие между страните за всички
съществени клаузи по договора в т.ч. и не само – предмет- соченото гражданско
дело, цена, срок на договора и др., както и че ищецът е изпълнил точно задълженията си и за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената сума. Ищецът следва да установи, че са възникнали
предпоставките за заплащане на възнаграждение, както и неговия размер. В тежест
на ответника е установяване на направените от него възражения в отговора на исковата молба, а именно, че
договорът за правна защита и съдействие, на който се основава претенцията на
ищеца касае друго дело.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че между страните е сключен
Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2019 г., като предметът на
договора е оказване на правна защита, правна помощ, консултации, съдействие и
процесуално представителство „ с/у Б.Я.Б. **********, гр. С., ***, като *** и
законен представител на мал. К. И. В. от гр. С.”. Установява се, че по този договор е заплатена
от ответника сумата от 180 лв. Доколкото в предмета на този договор за правна защита и съдействие не са
конкретизирани правата на ищеца, които ще се упражняват срещу Б.Я.Б. в
качеството й на законен представител на К. В., то не може да се направи
категоричен и еднозначен извод, че договорът е сключен за осъществяване на
процесуално представителство по соченото от ищеца гр.д. № 2527/2019 г. по описа
на ПРС. Договорът и пълномощното освен пред РС- С. е представено и към
въззивната жалба пред ОС- Пловдив, където ответникът е бил представляван от
адв. Б., който се е явил в единственото открито съдебно заседание и е
претендирал разноски.
Както от събраните писмени
доказателства, така и от гласните такива се установява, че адв. Б. е извършвал действия
по образуваното пред РС – С. гр.дело, като е заплатена от ответника и държавната
такса, но тези действия не се доказва да са в изпълнение именно на сключения на
07.05.2019 г. Договор за правна защита и съдействие, който е предмет на
заповедното производство и на настоящото производство по чл. 422 ГПК. С оглед
необходимостта от идентитет между заповедното производство и производството по
чл. 422 ГПК за вземането по заповедта, то не може в настоящото производство да
се променя основанието на предявената искова претенция.
Съгласно съдебната практика
мандатното правоотношение може да се докаже не само с писмен договор, но и чрез
други доказателствени средства, като се установят съществените елементи на
договора за поръчка. В случая се установява, че ищецът е извършвал действия по
гр.д. № 2527/2019 г. по описа на РС- С., но не се установява нито размера на
договореното възнаграждение, нито че процесуалното представителство е
извършвано именно на основание посочения в исковата молба и приет като
доказателство договор за правна защита и съдействие от 07.05.2019 г., който е
представен и по друго съдебно производство.
Доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява основанието на предявения иск, а именно:
сключване на договор от 07.05.2019 г. с предмет процесуално представителство по
гр.д. № 2527/2019 г. по описа на РС- С. и договаряне на възнаграждение за
осъществяване на това представителство в сочения размер от 460 лв., то и
предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства
за реализирането на разноски в размер от
200 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.Д.Б.,
ЕГН **********,*** против И.В.В., ЕГН **********,*** иск за признаване на установено по отношение на
страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 280 лв. – главница, представляваща доплащане на
дължимо възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2019
г. по гр.д. № 2527/2019 г. по описа на РС- С.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №14819/2019 г. на ПРС .
ОСЪЖДА Г.Д.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА И.В.В., ЕГН **********,*** сумата от 200 лв.- разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ