РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 384
гр. Пловдив, 12.02. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на прокурора
РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3671 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба на ЦУ на НАП против Решение № 1886 от 21.10.2019 год.,
постановено по АНД № 3273/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ - ти
н.с., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 422551-F466929/26.03.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности” на ТД на НАП - Пловдив, с което на
„Мусони България” ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив, представлявано
от И.В.П.на основание чл. 185, ал. 1 от
Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 600 /шестотин/
лева за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н -18/13.12.2006 год. на МФ
/Наредбата/ вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението на Районния съд
с твърдение за неговата незаконосъобразност поради неправилно приложение на
материалния закон. Така наведените доводи в жалбата се съотнасят към касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
3. Ответникът
по касационната жалба –„Мусони България“ЕООД, чрез процесуалния си
представител, поддържа становище,че жалбата е неоснователна.
4.Представителят
на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така
подадената касационна жалба.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Производството
пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „Мусони България”
ЕООД против Наказателно постановление /НП/ № 422551-F466929/26.03.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности” на ТД на НАП - Пловдив, с което на „Мусони
България” ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив, представлявано от И.В.П.на
основание чл. 185, ал. 1 от Закон за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 600 /шестотин/ лева
за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н -18/13.12.2006 год. на МФ /Наредбата/
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 12.01.2019г. в 17.00часа в гр.Пловдив, в ресторант „Мемори”, стопанисван от дружеството жалбоподател било
констатирано, че на 07.01.2019г. била платена сума от 150/сто и петдесет/ лева,
представляваща капаро за 25.05.2019г.За това плащане на клиента Т.Т.не бил издаден касов бон от фискалното устройство в
обекта, а била издадена само квитанция към приходен касов ордер серия С номер
0590087/07.01.2019г.Сред проверяващите бил актосъставителя
Е.Г., която преценила, че с това дружеството е нарушило нормата на чл. 3, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ/Наредбата/ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и
съставила АУАН F466929/16.01.2019г., който бил редовно връчен на представител на
юридическото лице.
Въз основа на
АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
7. За да отмени процесното НП, Районен
съд – Пловдив е приел, че плащанията на суми по доставки на стоки или услуги,
които се третират като капаро /задатък/, не следва да
се регистрират и отчитат чрез издаване на фискални касови бележки от фискално
устройство, тъй като с тях не е осъществена доставка на стока или услуга - няма
прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока или
извършване на услуги, т. е. няма доставка на стоки или услуги по смисъла на чл.
6 и чл. 9 от ЗДДС. В тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 33 от Наредба
№ Н-18/2006 г., която предвижда, че извън случаите на продажби, всяка промяна
на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми.
ІV. За правото:
8. Така постановеното решение е правилно като краен резултат.
9. Понятието капаро се употребява в гражданския оборот като синоним
на „задатък”. По своята същност задатъкът представлява
имотно благо, което едната страна дава на другата в момента на сключване на
договора в потвърждение на това, че договорът е сключен и за осигуряване на
неговото изпълнение. Нормативно е уреден в чл. 93 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД). Задатъкът намира най-широко
приложение при сключване на предварителен договор като гаранция, че ще бъде
сключен окончателен договор.
10. Предварителните плащания (задатък,
капаро, предплата, депозит, гаранции и др.), извършени във връзка с бъдещи
доставки, имат различни облигационноправни функции - потвърдителна, обезпечителна (гаранционна), обезщетително
наказателна функция.
За определяне данъчното
третиране на тези предварителни плащания на първо място следва да се установи
дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, насрещна престация
за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно
идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане
представлява насрещна престация, следва да се приема,
че е налице авансово плащане по облагаема доставка. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, която гласи, че когато, преди да е
възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка,
данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с
изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна
доставка, като в тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на
извършеното плащане.
11. В § 50 на Решение на Съда на Европейския съюз С-419/02 е постановено, че плащания за доставка на стоки или услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС.
В друго Решение на Съда на
Европейския съюз С-277/05 съдът също напомня понятието за пряка връзка между
доставената услуга и получената за нея насрещна престация,
при която изплатените суми представляват една действителна насрещна престация за
доставена индивидуализирана услуга и това в рамките на правните
взаимоотношения, при които се разменят реципрочни престации.
В тази насока следва
да се подчертае, че в случая процесната ресторантьорска услуга не е индивидуализирана по никакъв
начин (като предмет и цена), поради което и с оглед цитираната практика на Съда на
Европейския съюз, не може да се приеме, че извършеното в тази връзка плащане
може да бъде предмет на облагане с ДДС, съответно на документиране по правилата
на чл. 111а -120 от ЗДДС, сред които е и чл. 118 от закона, посочен във връзка
с нарушения чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съдът на Европейския съюз
подчертава, че задатъците не се окачествяват като
възнаграждение за получена доставка, когато са индикатор за сключването на договор,
предполагат доброто му изпълнение и могат да имат характер на обезщетение в
предварително определен размер.
12. Според основните принципи на гражданското право всяка една от
страните по договор е длъжна да го спазва и изпълнява, както и да извърши предвидените
в него престации. Задължението за спазване на
договора не произтича от сключването на друго споразумение за тази цел.
Задължението за изпълнение на договора не зависи и от евентуално обезщетение
или неустойка, от обезпечаване или задатък, а произтича
от самия договор. С оглед обстоятелството, че задължението за доставка на
услуга произтича от договора за доставка, а не от платения задатък
(капаро), не е налице пряка връзка между доставената услуга и получената
насрещна престация.
Аналогични са изводите в
Решение № 11121 от 12.08.2011 г. на ВАС по адм. д. №
464/2011 г., както и в Решение № 14999 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2010 г.
В първото решение, ВАС
подчертава, че за целите на ЗДДС, за да е облагаема, предварително платената
сума следва да представлява насрещна престация за
предоставена услуга в рамките на правоотношение, възникнало между страните. В
този смисъл следва да се прецени дали срещу получената сума по договора е
предоставена услуга. Задатъкът (капарото) не е
съществен елемент от договора за продажба на услуга, поради което възникването
и изпълнението на облигаторното правоотношение не
зависи от плащането или неплащането на задатък. Ресторантьорската услуга, предмет на процесния
договор (сключен в устна, а не в писмена форма), се извършва във връзка и
в изпълнение на същия, а не заради и във връзка с платения задатък/капаро.
Липсва уговорка в представените квитанции към приходни касови ордери, че
капарото ще се приспадне от цената на предоставената на 25.05.2019 г. услуга. При
това положение изпълнението на договора не включва насрещна престация
за внесения задатък.
Тези съображения са още
едни аргумент, плащането на капарото в настоящия случай да не бъде възприето като
авансово възнаграждение за процесната услуга.
13. В този смисъл са и дадените указания от Изпълнителния директор на
НАП, обективирани в писмо изх. № 91-00-141 от
08.06.2012 г., според което:
“… при определяне дали едно предварително плащане по договор
следва в аспект на приложението на ЗДДС да се третира като аванс, следва да се
има предвид и следният критерий, който е с особено съществено значение: за да
се определи като авансово плащане за облагаема доставка за целите на ЗДДС
извършеното предварително плащане по договор следва да е насрещна престация за доставка, която може да бъде ясно
идентифицирана. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз C-419/02
…
… Изложеното по-горе е валидно и за данъчното третиране на суми,
предварително платени по договор и за които не може да бъде ясно идентифицирана
доставката на стока или услуга, за заплащането на която същите могат да бъдат
отнесени, независимо от обстоятелството, че паричната сума е предоставена на
доставчика по такъв начин, че същият да може да се разпорежда с нея. В подобни
случаи до конкретизиране на точното предназначение на плащането за облагаема
доставка изискуемост на ДДС не възниква.
При условие, че е налице
договореност между страните по наемното
правоотношение предварителното
плащане да се приспадне от дължими от наемателя наемни вноски, същото ще попадне в обхвата на ДДС и би имало характер на плащане по
доставката към момента, в който бъде постигнато съгласие за такова приспадане. Към този момент ще възникне изискуемост
на данъка. Ако при липса на
такава договореност сумата бъде приспадната от наемната цена, данъчното събитие следва да се
определи по общия ред на закона.“
14. Тези съображения са напълно достатъчни, за да обосноват извод за
незаконосъобразност на оспореното НП.
15. Само за пълнота следва да се добави, че в цитираната от касационния
жалбоподател съдебна практика на ВАС, платените като капаро суми са във връзка
с ясно индивидуализирани доставки на стоки и услуги, което именно е дало
основание на висшия по степен съд да квалифицира тези предварително платени
суми като авансови плащания. Ето защо обсъжданата съдебна практика няма как да
бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.
16. Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд е валидно и допустимо, и правилно като краен резултат, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1886 от 21.10.2019г. на Пловдивски
районен съд, ХI –
ти наказателен състав, постановено по АНД № 3273 по описа на същия съд за 2019 год.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.