Р Е Ш Е Н И Е
№ 354 04.12.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1200 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „НПМ Енерджи” ЕООД, с адрес за призоваване: *****, представлявано от управителя Н.С.А. срещу Наказателно постановление № 435426-F446983 от 16.05.2019 г., както е посочено в жалбата, на Директора на офис Хасково при ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 3 от ЗДДС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, без да се сочат конкретни оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на офис Хасково при ТД на НАП, град Пловдив.
В съдебно заседание, проведено пред Районен съд – Хасково, дружеството
- жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М. Ф. от АК -
Хасково, която заявява, че поддържа жалбата, като уточнява предмет на
обжалване, а именно Наказателно постановление № 435426-F4460503 от 16.05.2019
г., както е посочено в жалбата, на Директора на офис Хасково при ТД на НАП -
Пловдив и в хода по същество обстойно аргументира доводи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Директорът на ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск. Р. Б. – Х., оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване на санкционния акт, срещу подлежащ на обжалване акт, след уточнението в съдебно заседание, направено по отношение на предмета на обжалване, от правен субект, надлежно легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
При извършена към 17.09.2019 г. от свид. М.П.К. на длъжност към този момент „инспектор“ по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково проверка, въз основа на приложена разпечатка на данъчно – осигурителна сметка в частта на данъчни вземания и задължения по ЗДДС на „НПМ Енерджи” ЕООД, с адрес за призоваване: град ***, представлявано от управителя Н.С.А. било установено, че към 15.09.2018 г., дружеството – жалбоподател, в качеството на регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, не е подало, чрез съответните физически лица за данъчен период от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., справка - декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 от Закона за данък върху добавената стойност. Това обстоятелство било констатирано на 17.09.2018 г., като впоследствие било установено, че отчетните регистри, заедно със справката – декларация за процесния данъчен период са депозирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково на същата дата – 17.09.2018 г. В резултат на така установените обстоятелства и след достигнат извод за осъществено нарушение по ЗДДС, срешу дружеството - жалбоподател - „НПМ Енерджи” ЕООД, град Свиленград е съставен Акт за установяване на административно нарушение F446053/20.11.2018 г. за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от свид. М.П.К. в отсъствие на законния представител на „НПМ
Енерджи” ЕООД, град С., тъй като въпреки
изпратената до дружеството Покана изх. № 023-263114/18.09.2018 г., за съставяне на акта е върната, с отбелязване,
че е връчена, не е изпратен представител,
при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН бил удостоверен с подписа на свидетеля Р.М.С.
и К.К.К., двете на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис
Хасково.
Екземпляр от съставения АУАН е връчен от екип връчители при ТД на НАП –
Пловдив, офис Хасково на 24.01.2019 г. чрез упълномощено от представляващия
по закон дружеството – жалбоподател лице – Т. Д. А., а фактът на връчване на
свой ред е удостоверен с подписа на това лице в приложената към процесния АУАН
разписка.
Срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение е постъпило възражение от страна на дружеството – жалбоподател в установения срок за това, след връчване на екземпляр от него, в което се излагат твърдения за причините за неизпълнение на задължението по чл. 125 ЗДДС, свързани с технически затруднения, които свид. Т. А. изпитала при подаване на документите по електронен път във връзка с дейността на счетоводно обслужвани от нея дружества, сред които и „НПМ Енерджи“ ЕООД, град С., поради прекъсване на интернет връзката след обяд на последния ден от срока за подаването им – 14.08.2019 г. /петък/, който факт тя заявява и в показанията си, дадени пред съда в качеството на свидетел. Освен това, сочи се в подаденото възражение, че нарушението било първо и очевидно не било осъществено умишлено, като произтичащите от дейността на дружеството за процесния период данъчни задължения били платени.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 3 от ЗДДС по отношение „НПМ Енерджи“ ЕООД, град С., след като приел, че не е налице хипотеза по чл. 28 от ЗАНН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по
– горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля М.П.К. относно обстоятелствата,
изложени в АУАН, свързани с извършената проверка и констатациите, до които е
достигнал и фактите около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал. Поради това, съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията
на свидетеля Р.М.С. за изнесените от нея обстоятелства около съставяне н АУАН
при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и наличието на предпоставките за това, а
така също и на изложеното от свид. Т. А., чиито показания са вътрешно
безпротиворечиви и последователни, поради което се кредитират с доверие, а
тяхното коментиране по същество ще бъде направено в изложението на правните
изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност регистрирано лице, подава за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157, а в ал. 3 е вписано, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. В ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По силата на чл. 179 ЗДДС, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието, регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител на юридическото лице, сочено като нарушител, след като се констатира от съда наличието на предпоставките за това. В конкретната хипотеза изпратената до дружеството Покана изх. № 023-263114/18.09.2018 г., за съставяне на акта е върната с отбелязване, че е връчена, но въпреки това не е изпратен представител, което е достатъчно основание да се приеме, че са налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Фактът на съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е удостоверен с подписа на свидетеля Р.М.С. и К.К.К., двете на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, а изпълнението на последващото действие със самостоятелно правно значение – връчване на екземпляр от съставения АУАН е довело до предоставяне на възможност за реализиране правото на защита в съответния обем към този момент на развитие на административнонаказателното производство /явяващо се критерият за преценка дали дадено процесуално нарушение е съществено/. А именно да се подаде възражение, от която възможност привлеченият към административнонаказателна отговорност субект се е възползвал. Поради тези съображения, възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несъстоятелни. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че „НПМ Енерджи” ЕООД, град С., в качеството на регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, не е подало, чрез съответните, ангажиращи го с действията си физически лица, за данъчния период от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, заедно със справката – декларация по чл. 125 ЗДДС към 14.09.2018 г. /петък/ – присъствен ден, на която дата именно изтича законоустановения срок за предприемане на това действие, като са налице данни, че е сторено по – късно - на следващия ден, а именно на 17.09.2018 г. – първият работен ден след последния ден на срока.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 179, вр. чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗДДС, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата, когато регистрирано по ЗДДС лице е необходимо да подаде заедно справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 ЗДДС за съответния данъчен период – м. август2018 г. и отчетните регистри, съответно това да стане до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до 14.09.2018 г. в конкретната хипотеза, която дата е присъствен ден. Без значение в случая, от гледна точка съставомерността на деянието, е финансовият резултат на дружеството за съответния период и обстоятелството дали е налице данък върху добавената стойност за внасяне или не. Горният извод не се променя и от твърдението на пълномощника на законния представител на „НПМ Енерджи” ЕООД, град С. във вписаното възражение в жалбата, за пропуск при фактическото подаване на справката – декларация и отчетните регистри от страна на упълномощеното лице и закъснение от едва един ден. Въпреки, че това твърдение бе доказано по делото, то само по себе си не обосновава извод за наличие на извинителна причина за неизпълнение на законовото задължение. Нито пък следва да е водещ подходът, предприет по отношение на други търговски дружества, обслужвани счетоводно от свид. Т.А., доколкото преценката относно отговорността е за всеки конкретен случай и не е обусловена от реализиране или не на тази на други правни субекти, пък било то и при сходни обстоятелства. Освен това, отговорността на физическите лица в качеството им на еднолични търговци и на юридическите лица за неизпълнение на законоустановени задължения, обявени за административни нарушения е обективна и безвиновна, съгласно чл. 83 от ЗАНН, като делегиране изпълнението на тези задължения и оправомощаване на други лица, чрез упълномощаването им, както в случая, не води до прехвърляне на отговорността или до освобождаването от такава, а реализирането на отговорността е обстоятелство от значение единствено за уреждане на вътрешните им отношения. Отделно установеният факт на прекъсването на интернет връзката в счетоводната кантора, овластена да обслужва дружеството – жалбоподател и да го представлява пред органите на НАП сам по себе си, а и преценен във взаимовръзка и в съвкупност с останалите изброени обстоятелства също не изключва отговорност, доколкото прекъсването е било относително кратковременно, в последните часове преди изтичане на срока и ползването на друго оборудвано с компютър и интернет връзка е било въпрос на организация при изпълнение на задължението, а не на изключване на отговорността за процесното нарушение в хипотезата по чл. 28 ЗАНН. Поради тези доводи, не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза в която визираното деяние да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва юридически обоснована възможност, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление, като преценката на наказващия орган в рамките на проведения съдебен контрол за законосъобразноист на санкционния акт се явява обоснована. Още повече, че вече веднъж е била реализирана възможността за нарушение на данъчното законодателство, срещу „НПМ Енерджи“ ЕООД, град Свиленград да не бъде налагана санкция, а единствено да се отправи писмено предупреждение, поради което в настоящия случай е било необходимо проявяването на по –добра грижа при изпълнение в предвидените по ЗДДС срокове на задълженията по този закон.
Деянието, обявено от чл. 179 ЗДДС за наказуемо е неподаване на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС заедно със справката декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС в срока по чл. 125, ал. 5 от същия закон. Същото от обективна страна се осъществява чрез бездействие. Неизпълнението на задължение, вменено като такова по силата на закона води до ангажиране на отговорността на нарушителя, като законодателят е предвидил изключително широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. При тази индивидуализация наказващият орган е отчел всички релевантни обстоятелства – че нарушението е извършено за първи път и с него няма данни да са причинени щети за бюджета в контекста на краткия срок на забавяне и е определил размера на санкцията в минимален размер в съответствие с материалния закон и при възможно най – благоприятен за жалбоподателя режим.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 435426-F446053 от 16.05.2019 г. на Директора на офис Хасково при ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл. 179 от Закона за данък върху добавената стойност на „НПМ Енерджи“ ЕООД, град С. е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.