Решение по дело №327/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по повод подадена искова молба и уточнения от лишения от свобода Б. Р. С. с [ЕГН] изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца, чрез надлежно упълномощения адв. Д. Н. от АК – Враца против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, за това, че: на 31.05.2024г. администрацията на Затвора – Враца, чрез действие – незаконосъобразно поискала от Окръжна прокуратура – Враца, да бъде прекратен отпуска по болест, даден на л.св. Б. Р. С. по реда на чл.447, т.3 НПК, от което се е почувствал унизен, това е породило чувство на страх у него свързано със здравословното му състояние и чувство на унижение, че няма възможност свободно да избира времето и мястото за лечението си, а е изцяло зависим от действията или бездействията на затворническата администрация, с което са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 2500,00лв. /две хиляди и петстотин/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба; на 31.05.2024г. чрез действие администрацията на Затвора – Враца поискала от РУ на МВР – Козлодуй лишения от свобода Б. Р. С., да бъде задържан в килия на посоченото управление за срок от 24,00часа с което са накърнени правата на лишения от свобода, с което се е почувствал унизен, със засегнатото лично достойнство от обстоятелството, че неправомерно се нарежда неговото лишаване от свобода и от тези неправомерни действия са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 1000,00лв. /хиляда/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и за времето от 01.06.2024г. до 04.06.2024г. администрацията на Затвора – Враца, чрез бездействие – задържайки Б. Р. С. в килия на Затвора – Враца, не е взела мерки своевременно да бъде преведен в ЗО „Бойчиновци“, с което са накърнени правата му, тъй като след прекъсване на отпуска му по болест е следвало да бъде върнат за изтърпяване на наказанието си в ЗО „Бойчиновци“, а не в Затвора – Враца, тъй като пребивавайки в килия на Затвора – Враца е бил принуден да престоява в заключено килийно помещение по 23 часа в денонощието, докато в ЗО „Бойчиновци“ лишените от свобода могат да престояват по осем часа на открито, извън килията си за денонощие, като е бил принуден да търпи лоши хигиенни условия и нахапвания от насекоми, да не получава дължимата му се диета, както и да контактува нормално с други лишени от свобода, каквато възможност е имал в ЗО „Бойчиновци“. Въпреки, че ищеца на 01.06.2024г. е направил искане пред администрацията на Затвора – Враца да бъде конвоиран до ЗО „Бойчиновци“, това не е станало и администрацията на Затвора – Враца е бездействала до 04.06.2024г., нарушавайки ЗИНЗС, с което е създала у ищеца чувство на малоценност и унижаване на човешкото му достойнство, с което са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 1500,00лв. /хиляда и петстотин/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. В исковата молба се твърди, че по указания на ЛКК при Специализираната Болница за активно лечение на лишени от свобода – София, с постановление на Окръжна прокуратура – Враца от 23.05.2024г., считано от 28.05.2024г., по реда на чл.447, т.3 от НПК е прекъснато изпълнението на наказанието на Б. С. за срок от 10 дни. На 31.05.2024г. ищеца е изписан поради „отказ от лечение“ според администрацията на лечебното заведение. Твърди се, че ищеца не е отказал лечение, тъй като е постъпил в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД [населено място] за поставяне на „кардиодехибрилатор“, като при проведена визитация на 30.05.2024г. му било обяснено от лекуващия лекар, че изискуемото лечение не било от спешен порядък, да не взема прибързано решение, като лечението можело да се проведе и на по-късен етап. Ищеца сочи, че лекаря го е накарал да откаже поставянето на „кардиодехибрилатор“, като е поискал да бъде преведен от кардиологично отделение в неврологичното такова на болницата, за наблюдение и продължаване на лечението му. Със служебна бележка до Затвора гр.Враца, администрацията на лечебното заведение е информирала затворническата администрация, че лечението на С. е прекъснато. Последните информирали Окръжна прокуратура – Враца и с постановление от 31.05.2024г. прекъсването на изпълнението на наказанието на С. е прекратено. Сочи се, че по искане на администрацията на Затвора гр.Враца е бил задържан от органите на РУ на МВР – Козлодуй в килийно помещение на полицията за срок от 24 часа. На 01.06.2024г. е преведен в Затвора – Враца, а не в ЗО „Бойчиновци“, където съгласно определения му „общ“ режим на изтърпяване на наказанието е следвало да търпи същото. В Затвора – Враца е изтърпявал наказанието с други лишени от свобода, като три дни и три нощи до 04.06.2024г. е пребивавал в постоянно заключени помещения. Въпреки настояването му да бъде незабавно изпратен в ЗО „Бойчиновци“, това не било сторено, като същият търпял лошите хигиенни условия в килията в Затвора – Враца, където бил настанен временно, като бил нахапан от насекоми „дървеници“ и получил болки и сърбеж по цялото тяло. Бил лишен от възможността да се къпе и да получава диетична храна, съобразно предписанието на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – [населено място], дадени в епикризата му.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат Д. Н. от АК – Враца, като поддържа иска си. Претендира уважаване на иска за обезщетение за претърпените здравословни увреждания, вследствие действие и бездействия на администрацията на затвора по доводите изложени в иска и допълнението към него. Подробни доводи развива в представена по делото писмена защита. Моли за присъждане на разноски представляващи държавна такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействия.

Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ се представлява от надлежно упълномощения Р. В. служител с юридическо образование, който оспорва исковата претенция по основание и размер. Счита исковата молба за неоснователна и недоказана с оглед представените доказателства за предприетите действия от страна на администрацията на Затвора - Враца. В заключение моли да бъде отхвърлена исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана в подробно писмено заключение счита исковата претенция за недоказана и моли да бъде отхвърлена.

Административен съд - Монтана настоящия съдебен състав, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото и се установява от приложените справки, че ищеца Б. Р. С. с [ЕГН] изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца по влязла в законна сила присъда постановена по НОХД №704/2022г. по описа на РС – Ихтиман от шест месеца „лишаване от свобода“, по която е приведено в изпълнение и наложено наказание „лишаване от свобода“ на осн. чл.68, ал.1 от НК по НОХД №203/2022г. по описа на РС – Елин Пелин в размер на една година „лишаване от свобода“. За времето от 11.04.2023г. до 11.08.2024г. ищеца е изтърпявал приведеното на осн. чл.68, ал.1 от НК наказание от една година „лишаване от свобода“, а от 11.08.2024г. изтърпява наложеното наказание от шест месеца „лишаване от свобода“ по НОХД №704/2022г. по описа на РС – Ихтиман, като размерът на неизтърпяната част към 10.10.2024г. е 4 месеца.

С Постановление от 23.05.2024г. на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Враца, във връзка с постъпила молба адресирана чрез Началник Затвора – Враца до ОП – Враца от ищеца Б. Р. С., ведно със становище от Затвора – Враца за прекъсване изпълнението на наказанието му „лишаване от свобода“ по здравословни причини, на осн. чл.447, т.3 от НПК е прекъснато изпълнението на наложеното на ищеца наказание „лишаване от свобода“ поради изключителни причини от здравословен характер за срок от 10 дни, считано от 28.05.2024г. В същото Постановление е указано, по време на лечението, Началника на Затвора – Враца да извърши проверка дали ищеца е настанен в МБАЛ „Сърце и мозък“ на плануваната дата и дали е проведено съответното лечение, което налага прекъсване на наказанието, за да се избегне ползването на същото не по предназначение, като се уведоми ОП – Враца, с оглед своевременно изготвяне на постановление за преустановяване прекъсването на наказанието на „лишения от свобода“ Б. Р. С., при недобросъвестност от негова страна или обективна невъзможност да бъде извършена съответната медицинска интервенция.

С писмо изх.№8392 от 28.05.2024г. на Началник Затвора – Враца е уведомен Началник Затвора – Плевен, да извършват ежедневни проверки относно престоя на ищеца в лечебното заведение МБАЛ „Сърце и мозък“ – П***, във връзка с указанията на ОП - Враца.

Във връзка с депозираната молба от ищеца за прекъсване изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ от страна на Началник Затвора – Враца е изискано становище от ЛКК при СБАЛЛС – София, като видно от получения протокол №110 с изх.№317/22.05.2024г. на л.107 по делото е посочена диагнозата му, ведно с придружаващите заболявания, като е счетено за уместно прилагането на чл.447,т.3 от НПК за срок от 10 дни от 28.05.2024г. с цел хоспитализация в кардиологично отделение на МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен за имплантиране на сърдечен водач с дефибрилатор с оглед превенция на усложнения във връзка с тежката систолна дисфункция на сърцето. По повод същата молба е взето становище от Началник Затвора – Враца на л.105,106 по делото, изпратено на Окръжна прокуратура – Враца, като е посочено предходно прекъсване на наказанието по което по данни на МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен в периода 27.04.2024г. до 10.05.2024г. ищеца не е хоспитализиран в лечебното заведение, но не се е завърнал в Затвора – Враца, като е дадено отрицателно становище относно прекъсването на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Междувременно на 31.05.2024г. в Затвора – Враца е получена служебна бележка издадена от МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен на л.112 по делото, че ищеца е дехоспитализиран от отделение по кардиология, след пореден отказ от лечение от негова страна.

Във връзка с тази служебна бележка от страна на Началник Затвора – Враца е изпратено писмо изх.№8644/31.05.2024г. до ОП – Враца на л.111 по делото, с оглед преустановяване прекъсването на наказанието от 31.05.2024г. и обявяване на ищеца за ОДИ.

С Постановление от 31.05.2024г. на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Враца, видно от л.26 по делото на осн. чл.448 от НПК във връзка с полученото писмо от МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен, че ищеца е дехоспитализиран от отделение по кардиология, след пореден отказ от лечение от негова страна е прекратено прекъсването на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“.

Във връзка с преустановеното прекъсване на наказанието с Постановление на ОП – Враца ищеца е обявен с телеграма за издирване, видно от л.126 по делото, с посочено вероятно място за укриване в [населено място], общ.Козлодуй, обл.Враца. На л.127 по делото е приложен и констативен протокол до Главен директор на ГД“ИН“ - София, че на 31.05.2024г. в 15,30часа в Затвора – Враца е постъпило Постановлението на ОП – Враца с което е прекратено прекъсването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на ищеца, след което същият е обявен за издирване с телеграма №4/31.05.2024г. до ГДИН София с копие до ОД на МВР – Враца.

Видно от писмо на РУ – Враца на л.132 по делото ищеца Б. С. е обявен за издирване на 31.05.2024г. в 17:55часа от ГДНП с телеграма №13578/31.05.2024г., като е задържан на 31.05.2024г. в 18:15часа в [населено място] за срок от 24часа на осн. чл.72, ал.1,т.5 от ЗМВР, видно от заповед за задържане на л.133 по делото. На 01.06.2024г. в 10:15часа ищеца С. е освободен от РУ – Козлодуй и е преведен от служители на ОЗ „Охрана“ – Враца за конвоиране от РУ – Козлодуй до Затвора – Враца.

От приложеният по делото Амбулаторен лист 24211003D1F4 от 29.07.2024г. на л.45 по делото в терапия е положен собственоръчен подпис на ищеца и е изписано „отказва диспансеризация“ и са описани медикаменти.

Видно от медицинска справка на л.138 по делото се установява, че ищеца в периода от 04.06.2024г. до 15.06.2024г. е посещавал два пъти медицински кабинет, а именно на 06.06.2024г. за получаване на медикамента Вицетин 5мг., предписан от невролог във връзка с получен инсулт и на 11.06.2024г. за получаване на медикамента Р*** предписан от кардиолог.

От приложеното по делото Постановление от 23.04.2024г. на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Враца, видно от л.29,30 по делото по предходна молба на ищеца адресирана чрез Началник Затвора – Враца за прекъсване на изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по здравословни причини, на осн. чл.447, т.3 от НПК наложеното му наказание е било прекъсвано по здравословни причини за срок от 15 дни, считано от 27.04.2024г. При това предходно прекъсване ищеца не е бил хоспитализиран през периода от 27.04.2024г. до 10.05.2024г. в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен, поради влошено здравословно състояние на лекуващия лекар. Видно от докладната записка на ИСДВР на л.27 по делото, ищеца не е уведомил администрацията на Затвора – Враца и е използвал прекъсването не по предназначение, за което му е наложено дисциплинарно наказание със Заповед № Л-2348/16.07.2024 г. издадена от Началник ЗООТ гр. Враца, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл.96,т.3 от ЗИНЗС във вр. чл.100, ал.1 във вр. с ал.2, т.4 от ЗИНЗС., на основание чл.104, ал.1 във вр. чл.101,т.1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение", което е обжалвано и потвърдено с Решение по Адм. дело №332/2024г. по описа на АС – Монтана.

По делото е приложено Постановление от 07.06.2024г. на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Враца, видно от л.8 по делото във връзка с молба на ищеца адресирана чрез Началник Затвора – Враца за прекъсване на изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по здравословни причини, с което на осн. чл.447 от НПК е отказано прекъсването на наложеното му наказание. С последващо Постановление от 27.06.2024г. на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Враца, видно от л.6 по делото във връзка с молба на ищеца от 25.06.2024г. адресирана чрез Началник Затвора – Враца за прекъсване на изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по здравословни причини, с което на осн. чл.447 от НПК е отказано прекъсването на наложеното му наказание. В мотивите на постановения отказ е посочено, че във връзка с предходно прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на 31.05.2024г. ищеца е бил дехоспитализиран, тъй като е заявил отказ от лечение. Констатираното по отношение на ищеца е повторно, доколкото при предходно прекъсване за 10 дни, считано от 27.04.2024г. е установено, че ищеца не е постъпил в лечебното заведение МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен и не се е завърнал в Затвора – Враца. При същите мотиви е издадено и Постановление от 05.07.2024г. на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Враца, видно от л.10,11 по делото във връзка с молба на ищеца адресирана чрез Началник Затвора – Враца за прекъсване на изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по здравословни причини, с което на осн. чл.447 от НПК е отказано прекъсването на наложеното му наказание

От приложеният по делото протокол от разпределителна комисия изготвен на 03.06.2024г. по чл.35 от ППЗИНЗС на л.78 по делото е видно, че ищеца е разпределен от прекъсването в ЗООТ и съгласно приложената Заповед №ЛС-1196/04.06.2024г. е конвоиран до ЗООТ, видно от л.79 по делото.

Видно от изготвената докладна записка от ДГН инсп. В. П. на л.118 по делото се установява, че на 01.06.2024г. в 12:00часа ищеца е докаран в Затвора – Враца от служители на ГДО, като е настанен в спално помещение 121 до датата на разпределителната комисия. Пред ДГН не е заявил, че иска незабавно да бъде конвоиран до ЗООТ, нито е посочил специален хранителен режим, какъвто има съобразно утвърдения списък от Началник Затвора – Враца на л.119 по делото. От справка изготвена от Началник сектор НОД на л.122 по делото се установява, че ищеца е настанен в спално помещение на първия етаж, като не е имал контакт с лишени от свобода при строг режим и е ползвал престоя на открито от 13:55 до 15:25 когато е имал възможност за вербален контакт от дистанция с други лишени от свобода при „специален режим“ – обвиняеми и подсъдими.

От приложените копия от протоколи за извършена ДДД обработка от л.129-130 от делото се установява, че е налице реално извършване на дезинсекция и дератизация за бълхи, дървеници и др. на 17.04.2024г. и на 07.06.2024г.

При така установените факти, съобразно приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препращането от чл. 285, ал. 1 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът ГД "ИН"-София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр. Враца и затворническото общежитие от открит тип към него, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД "ИН"- София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Б. Р. С. с [ЕГН] изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 5000,00лева /пет хиляди/, причинени от действието и бездействието на администрацията на Затвора – гр.Враца, а именно, че на 31.05.2024г. администрацията на Затвора – Враца, чрез действие – незаконосъобразно поискала от Окръжна прокуратура – Враца, да бъде прекратен отпуска по болест, даден на л.св. Б. Р. С. по реда на чл.447, т.3 НПК, от което се е почувствал унизен, това е породило чувство на страх у него свързано със здравословното му състояние и чувство на унижение, че няма възможност свободно да избира времето и мястото за лечението си, а е изцяло зависим от действията или бездействията на затворническата администрация, с което са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 2500,00лв. /две хиляди и петстотин/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба; на 31.05.2024г. чрез действие администрацията на Затвора – Враца поискала от РУ на МВР – Козлодуй лишения от свобода Б. Р. С., да бъде задържан в килия на посоченото управление за срок от 24,00часа с което са накърнени правата на лишения от свобода, с което се е почувствал унизен, със засегнатото лично достойнство от обстоятелството, че неправомерно се нарежда неговото лишаване от свобода и от тези неправомерни действия са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 1000,00лв. /хиляда/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и за времето от 01.06.2024г. до 04.06.2024г. администрацията на Затвора – Враца, чрез бездействие – задържайки Б. Р. С. в килия на Затвора – Враца, не е взела мерки своевременно да бъде преведен в ЗО „Бойчиновци“, с което са накърнени правата му, тъй като след прекъсване на отпуска му по болест е следвало да бъде върнат за изтърпяване на наказанието си в ЗО „Бойчиновци“, а не в Затвора – Враца, тъй като пребивавайки в килия на Затвора – Враца е бил принуден да престоява в заключено килийно помещение по 23 часа в денонощието, докато в ЗО „Бойчиновци“ лишените от свобода могат да престояват по осем часа на открито, извън килията си за денонощие, като е бил принуден да търпи лоши хигиенни условия и нахапвания от насекоми, да не получава дължимата му се диета, както и да контактува нормално с други лишени от свобода, каквато възможност е имал в ЗО „Бойчиновци“.

Въпреки, че ищеца на 01.06.2024г. е направил искане пред администрацията на Затвора – Враца да бъде конвоиран до ЗО „Бойчиновци“, това не е станало и администрацията на Затвора – Враца е бездействала до 04.06.2024г., нарушавайки ЗИНЗС, с което е създала у ищеца чувство на малоценност и унижаване на човешкото му достойнство, с което са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 1500,00лв. /хиляда и петстотин/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

Ето защо и на основание чл. 204, ал. 4 от АПК исковата молба е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Фактическият състав на предявените искове с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС в процесния случай (с оглед фактическите твърдения на ищеца) включва в кумулативна даденост: наличие на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС; наличие на причинени на ищеца неимуществени вреди, състоящи се в нарушено лично достойнство, неудобства, стрес и унижение; причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца (по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК) е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

В съответствие с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Ал. 2 на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт и да е довело до влошаване на здравето на ищеца, както твърди в иска си.

Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС.В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС законодателя е разписал, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, а ал. 3 предвижда, че предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода, като медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя, но становището на специалистите от другите лечебни заведения има само консултативен характер. Те не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението. В този смисъла е разпоредбата на чл. 137, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. Същевременно в чл. 34 и сл. от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода предвижда провеждането на задължителни прегледи веднъж годишно, както и задължителни изследвания, които се провеждат след получаване на информирано съгласие от лишения от свобода. Изпращането на лишени от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода и извън лечебните заведения по чл. 56 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, се осъществява когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налага се лечение на инфекциозни заболявания, или са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора на СБАЛЛС или на медицинския център, който издава медицинско направление, в което задължително се отбелязват диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите, моментното състояние на болния, къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и конкретното искане. Директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи. Лечение на лишени от свобода извън населено място, каквото е в случая се провежда само с прекъсване по реда на чл. 447, ал. 3 НПК или след преместване със заповед на началника на ГДИН по реда на чл. 62, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС.

С оглед първата заявена претенция от ищеца, че на 31.05.2024г. администрацията на Затвора – Враца, чрез действие – незаконосъобразно поискала от Окръжна прокуратура – Враца, да бъде прекратен отпуска по болест, даден на л.св. Б. Р. С. по реда на чл.447, т.3 НПК, от което се е почувствал унизен, това е породило чувство на страх у него свързано със здравословното му състояние и чувство на унижение, че няма възможност свободно да избира времето и мястото за лечението си, а е изцяло зависим от действията или бездействията на затворническата администрация, с което са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 2500,00лв. /две хиляди и петстотин/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

За да породи едно действие/бездействие на длъжностно лице основание за търсене на отговорност за обезщетяване на вреди, то същото следва да е извършено неправомерно, т. е. да не съответства на заложеното на това длъжностно лице задължение, докато в случая действието по уведомяване на Окръжна прокуратура – Враца е извършено въз основа на дадени указания в Постановлението от 23.05.2024г. на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Враца, с което на осн. чл.447, т.3 от НПК е прекъснато изпълнението на наложеното на ищеца наказание „лишаване от свобода“ поради изключителни причини от здравословен характер за срок от 10 дни, считано от 28.05.2024г. Изрично в Постановлението е указано, по време на лечението, Началника на Затвора – Враца да извърши проверка дали ищеца е настанен в МБАЛ „Сърце и мозък“ на плануваната дата и дали е проведено съответното лечение, което налага прекъсване на наказанието, за да се избегне ползването на същото не по предназначение, като се уведоми ОП – Враца, с оглед своевременно изготвяне на постановление за преустановяване прекъсването на наказанието на „лишения от свобода“ Б. Р. С. при недобросъвестност от негова страна или обективна невъзможност да бъде извършена съответната медицинска интервенция.

Безспорно от писмените доказателства по делото и последващите Постановления на ОП – Враца се установява, че при предходно прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ по здравословни причини за 10 дни, считано от 27.04.2024г. ищеца не е постъпил в лечебното заведение МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен и не се е завърнал в Затвора – Враца в срока на това прекъсване, което е дало основание при последващото прекъсване да се уведоми ОП- Враца.

В случая именно ищеца е отказал предписаното му лечение в срока на прекъсването на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, видно от приложеният по делото Амбулаторен лист 24211003D1F4 от 29.07.2024г. на л.45 по делото в терапия е положен собственоръчен подпис на ищеца и е изписано „отказва диспансеризация“ и са описани медикаменти, станало причина и за издаване на Постановление от 31.05.2024г. на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Враца, видно от л.26 по делото, с което на осн. чл.448 от НПК е прекратено прекъсването на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“. Именно в мотивите на това прекратено прекъсване е посочено и писмо от МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен че ищеца е дехоспитализиран от отделение по кардиология, след пореден отказ от лечение от негова страна.

По отношение на тази претенция инициирането на производство по прекратяване прекъсването на наказанието от Началника на Затвора не е задължение, а е разпоредено в Постановлението на ОП – Враца, като сочените действия по уведомяване на ОП – Враца въз основа на писмото от болничното заведение, не може да се определи като неизпълнение на негови задължения и не е от естество да породи възможност да се търси отговорност за причинени вреди по реда на ЗОДОВ. В конкретния случай от писмените доказателства в съвкупност съдът приема, че не са налице нарушения на нормите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС или Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Нещо повече всички молби на лишения от свобода с искания за прекъсване изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по здравословни причини са изпращани, ведно с протокол от ЛКК при СБАЛЛС – София и становище на ОП – Враца. Липсва съставомерения главен факт на незаконосъобразно действие в посочения в исковата молба период, поради което искът за обезвреда на неимуществени вреди – породило чувство на страх у него свързано със здравословното му състояние и чувство на унижение остава недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед втората заявена претенция от ищеца, че на 31.05.2024г. чрез действие администрацията на Затвора – Враца поискала от РУ на МВР – Козлодуй лишения от свобода Б. Р. С., да бъде задържан в килия на посоченото управление за срок от 24,00часа с което са накърнени правата на лишения от свобода, с което се е почувствал унизен, със засегнатото лично достойнство от обстоятелството, че неправомерно се нарежда неговото лишаване от свобода и от тези неправомерни действия са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 1000,00лв. /хиляда/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, настоящия съдебен състав също намира, че липсва съставомерения главен факт на незаконосъобразно действие в посочения в исковата молба период. Това се установява от факта, че именно на 31.05.2024г. ищеца е дехоспитализиран от отделението по кардиология към МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – П***, за което е издадена и приложената служебна бележка на л.112 по делото и вместо да се завърне в пенитенциарното заведение и бил установен в дома си в [населено място] в 18:15часа когато е задържан от органите на РУ – Враца. Именно предходно прекъсване и неосъществено лечение в болнично заведение в който период ищеца не се е прибрал в Затвора – Враца, за което му е било наложено и дисциплинарно наказание, са дали повод да бъде обувен за издирване с телеграма 13578 от 31.05.2024г. от ГДНП. Повод за обявяване за издарване на ищеца е било именно Постановление от 31.05.2024г. на Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Враца, видно от л.26 по делото с което е прекратено прекъсването на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, вписано и в телеграмата. В случая действията на администрацията на Затвора – Враца не могат да се определят, като неизпълнение на техни задължения и не са от естеството да породи възможност да се търси отговорност за причинени вреди по реда на ЗОДОВ. Именно липсата на съставомерения главен факт на незаконосъобразно действие в посочения в исковата молба период, поради което искът за обезвреда на неимуществени вреди – породило чувство на унижение и засягане на лично достойнство остава недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед третата заявена претенция от ищеца, че за времето от 01.06.2024г. до 04.06.2024г. администрацията на Затвора – Враца, чрез бездействие – задържайки Б. Р. С. в килия на Затвора – Враца, не е взела мерки своевременно да бъде преведен в ЗО „Бойчиновци“, с което са накърнени правата му, тъй като след прекъсване на отпуска му по болест е следвало да бъде върнат за изтърпяване на наказанието си в ЗО „Бойчиновци“, а не в Затвора – Враца, тъй като пребивавайки в килия на Затвора – Враца е бил принуден да престоява в заключено килийно помещение по 23 часа в денонощието, докато в ЗО „Бойчиновци“ лишените от свобода могат да престояват по осем часа на открито, извън килията си за денонощие, като е бил принуден да търпи лоши хигиенни условия и нахапвания от насекоми, да не получава дължимата му се диета, както и да контактува нормално с други лишени от свобода, каквато възможност е имал в ЗО „Бойчиновци“. Както и, че на 01.06.2024г. е направил искане пред администрацията на Затвора – Враца да бъде конвоиран до ЗО „Бойчиновци“, това не е станало и администрацията на Затвора – Враца е бездействала до 04.06.2024г., нарушавайки ЗИНЗС, с което е създала у ищеца чувство на малоценност и унижаване на човешкото му достойнство, с което са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 1500,00лв. /хиляда и петстотин/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Настоящия съдебен състав отново намира, че липсва съставомерения главен факт на незаконосъобразно бездействие в посочения в исковата молба период. Тъй като на 01.06.2024г.в 10:15часа ищеца е бил предаден на органите на ОЗ „Охрана – Враца“ за конвоиране от РУ – Козлодуй до Затвора – Враца, видно от писмо на РУ – Враца на л.132 по делото и е докаран в 12,00часа в Затвора – Враца, където е настанен в 121 спално помещение до първата разпределителна комисия на 03.06.2024г. При превеждане на ищеца в Затвора – Враца, видно от приложената докладна записка на л.118 по делото същият не е заявявал желание за незабавно конвоиране до ЗООТ и не е информирал да е поставен на специален хранителен режим.

С оглед особеното положение, което лишените от свобода имат в обществото, то следва да се отбележи, че не съществува правна възможност те да избират къде да бъдат преместени, тъй като това се извършва от разпределителна комисия по чл.35 от ППЗИНЗ. Действително съгласно нормата на чл. 52, т. 2 и чл. 51, т. 2 от ППЗИНЗС лишените от свобода на общ режим се настаняват в помещения, които в заведенията от закрит тип през нощта се заключват, а в общежитията от открит тип се прилага разпоредбата на чл. 51, т. 2, според която лишените от свобода на лек режим се настаняват в помещения, коридорите на които през нощта се заключват. В чл. 71а, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да се движат в района на затворническото общежитие от открит тип самостоятелно или на групи без придружител. Същевременно обаче при настаняване на лишените от свобода в съответните пенитенциарни заведения е въведено изискване за спазване на диференцирания подход, залегнал като основен принцип при осъществяване целите на наказанието (чл. 2, т. 2 от ЗИНЗС и по аргумент от чл. 27а, ал. 3 от ППЗИНЗС). Посоченото изисква разграничаване на лишените от свобода съобразно определения им начин на изтърпяване на наказанието (режим, тип). Видно от приложената по делото справка от Началник сектор НОД ищеца е настанен в самостоятелно помещение обособена част от цялото общежитие, като заключеният коридор отделя общежитието от открит тип от останалата част на сградата, т. е. от общежитието от закрит тип. Отделно от това престоят на открито от 13:55 до 15:25часа е провеждат с обвиняеми и подсъдими намиращи се под специален режим. За неоснователно намира и твърдението на ищеца по отношение на неспазването от страна на затворническата администрация на разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗИНЗС, досежно диференцирано настаняване на лишените от свобода в затворите, поправителните домове и затворническите общежития. По делото не са налични и доказателства при превеждане на ищеца в Затвора – Враца същият да е подал молба през администрацията на Затвора Враца какъв точно режим следва да спазва и има ли медицинско предписание за това, поради което да бъдат предприети мерки от ответника в тази насока. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗИНЗС по предложение на министъра на правосъдието Министерският съвет приема Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода (задържан под стража). Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Ищецът е имал възможност за получаване на храна от други източници (пазаруване, получаване на хранителни продукти при свиждане) за задоволяване на своите потребности в зависимост от предпочитанията. Не се установява от наличните по делото доказателства ответника да не е изпълнил задълженията си по чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС по отношение на ищеца.

По отношение на санитарно-битови условия, отнасящи се до неефективността и неефикасността на осъществените дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Съгласно горепосочената справка се извършва дезинфекция, дезинсекция и дератизация на територията на целия затвор и общежитията към него, като в периода, през който ищеца е пребивавал на територията на затвора съгласно представени по делото протоколи за дезинфекция и дезинсекция в затвора, тези дейности са били извършени, в това число и при извънредни случай, т.е. установява се една системност и редовност в осигуряването от страна на ответника на извършваните мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. От друга страна – по делото не са ангажирани доказателства за регистрирани медицински прегледи по причина ухапвания в посочения от Б. С. исков период. При тези данни, съдът приема, че не е доказано нито незаконосъобразно действие/бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", нито претърпени вреди от Б. С. в изложения аспект.

Фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква да е налице поведение на специализираната администрация, което нарушава установените нормативни правили и/или стандартите за хуманно и достойно отношение, съответно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, при такива условия, които увреждат негативно правната и лична сфера на лишените от свобода в повече от неизбежното. Поради това и законодателя е обърнал тежестта на доказване като е възложил на ответника да установи фактите, при които се изпълнява наложеното наказание, съответно действията, които органите предприемат в приложение на ЗИНЗС и изпълнение на задълженията си. Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква кумулативното наличие на предпоставките: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца - същата се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.

Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че не е налице твърдяното незаконосъобразно действие, респ. бездействие на затворническата администрация, което да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Т. е. не е налице първата предпоставка на иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславяща неговата основателност. Не се установи и настъпила, в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Ето защо исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, в настоящият съдебен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск, подаден по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, от лишения от свобода Б. Р. С. с [ЕГН] изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ към Затвора гр.Враца, чрез надлежно упълномощения адв. Д. Н. от АК – Враца против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, за това, че: на 31.05.2024г. администрацията на Затвора – Враца, чрез действие – незаконосъобразно поискала от Окръжна прокуратура – Враца, да бъде прекратен отпуска по болест, даден на л.св. Б. Р. С. по реда на чл.447, т.3 НПК, от което се е почувствал унизен, това е породило чувство на страх у него свързано със здравословното му състояние и чувство на унижение, че няма възможност свободно да избира времето и мястото за лечението си, а е изцяло зависим от действията или бездействията на затворническата администрация, с което са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 2500,00лв. /две хиляди и петстотин/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба; на 31.05.2024г. чрез действие администрацията на Затвора – Враца поискала от РУ на МВР – Козлодуй лишения от свобода Б. Р. С., да бъде задържан в килия на посоченото управление за срок от 24,00часа с което са накърнени правата на лишения от свобода, с което се е почувствал унизен, със засегнатото лично достойнство от обстоятелството, че неправомерно се нарежда неговото лишаване от свобода и от тези неправомерни действия са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 1000,00лв. /хиляда/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и за времето от 01.06.2024г. до 04.06.2024г. администрацията на Затвора – Враца, чрез бездействие – задържайки Б. Р. С. в килия на Затвора – Враца, не е взела мерки своевременно да бъде преведен в ЗО „Бойчиновци“, с което са накърнени правата му, тъй като след прекъсване на отпуска му по болест е следвало да бъде върнат за изтърпяване на наказанието си в ЗО „Бойчиновци“, а не в Затвора – Враца, тъй като пребивавайки в килия на Затвора – Враца е бил принуден да престоява в заключено килийно помещение по 23 часа в денонощието, докато в ЗО „Бойчиновци“ лишените от свобода могат да престояват по осем часа на открито, извън килията си за денонощие, като е бил принуден да търпи лоши хигиенни условия и нахапвания от насекоми, да не получава дължимата му се диета, както и да контактува нормално с други лишени от свобода, каквато възможност е имал в ЗО „Бойчиновци“. Въпреки, че ищеца на 01.06.2024г. е направил искане пред администрацията на Затвора – Враца да бъде конвоиран до ЗО „Бойчиновци“, това не е станало и администрацията на Затвора – Враца е бездействала до 04.06.2024г., нарушавайки ЗИНЗС, с което е създала у ищеца чувство на малоценност и унижаване на човешкото му достойнство, с което са му причинени неимуществени вреди претендирани в размер на 1500,00лв. /хиляда и петстотин/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, като неоснователен.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Монтана в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, по реда на глава дванадесета от АПК.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.