Номер 145317.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502669 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260226/13.08.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник срещу Решение № 3383
от 23.07.2020г., постановено по гр.дело № 18295/2019г. на Районен съд Варна, 20 състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че В. К. В. , ЕГН: ********** с
адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Радко Димитриев“ № 53, вх. А, ап. 28, не дължи на въззивникът
сумата 6557,05 лв. - представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода
14.12.2017 г. до 13.12.2018 г. по отношение на обект в гр. Добрич, ул. „Хан Крум“, № 19, вх.
А, ап. 1, с клиентски № ********** и абонатен № **********,за която сума е издадена
фактура № **********/23.10.2019 г., на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната
процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума
за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с
представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган
и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в
имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД.
Констативният протокол отразява действителното фактическо положение. Ако се приеме
неприложимост на разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, то сумата се дължи на основание чл.
183 от ЗЗД.
Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в
производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по
1
делото разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемия в случай, че същото надвишава минималния
размер по наредбата.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата страна.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, с писмена
молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на въззивникът, в случай че същото надвишава минималния размер по
наредбата.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск предявен от В. К. В. , ЕГН: **********
с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Радко Димитриев“ № 53, вх. А, ап. 28 срещу “Енерго - Про
Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна
Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, с правно основание чл.124 от ГПК, за
приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 6557,05 лв. -
представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода 14.12.2017 г. до 13.12.2018
г. по отношение на обект в гр. Добрич, ул. „Хан Крум“, № 19, вх. А, ап. 1, с клиентски №
********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура
№ **********/23.10.2019 г., на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за
търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия,
поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.
Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на
корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в становището. Оспорва се периода на извършената корекция,
като произволно определен, както и поради незаконосъобразността на предвидените в
ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за положително решение по предявения иск и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в който
иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на
потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между
страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството
за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия.
За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.Изготвения
с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за
начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия. Абонатът е
потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи
заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
2
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на електрическа енергия за
обект, находящ се в гр. Добрич, ул. „Хан Крум“, № 19, вх. А, ап. 1, с клиентски №
********** и абонатен № ********** ул. „Хан Крум“, № 19, вх. А, ап. 1, с клиентски №
********** и абонатен № **********.
От КП № 1202521 от 13.12.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес
на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на
процесното СТИ, като са записали показанията на тарифи 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4.
Електромера е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ, като на негово място е монтиран
нов.
Представен по делото е КП № 2450/17.10.2019г. –АУ- Е- 000029-71547/14.12.2018г. на
БИМ – РО Варна, от метеорологична експертиза на процесното СТИ, при която е
констатирано преминала ел. енергия в регистър Т3 в размер на 034271.6 кВч. В протокола е
посочено, че електромера съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е че СТИ не съответства на
техническите характеристики. – установена е намеса в тарифната схема на електромера.Не
е осъществен достъп до вътрешността на електромера.
По делото е прието становище от 21.10.2019г., за начисляване на корекция на ел.
енергия за периода 14.12.2017г. до 13.12.2018г., като е посочено, че корекцията е извършена
на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Изготвена е фактура № **********/23.10.2019г. на стойност 6557.05 лева.
По делото е представен КП№ 12118977 от 04.11.2015г., от който е видно, че на
посочената дата, процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на
тарифи –дневна и нощна.
От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза се установява,
че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2015г., като
метрологичната му годност е шест години. Натрупването на ел.енергия в тарифа Т3 е
резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на
СТИ. Процесният електромер не е включен в системата за дистанционен отчет, поради това
не може да се определи началния момент на въздействието. В съдебно заседание вещото
лице е посочило,че след като СТИ е монтиран нов и с нулеви показания на тарифи Т1 и Т2 ,
то при монтажа всички тарифи са били с нулеви показания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
3
изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството
му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество
електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, че е извършена проверка изправността на електромера и е
използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция
на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от
16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено
посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са
издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол
№147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от
ПИКЕЕ.Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 13.12.2018г., с
констатациите от която, ответното дружество обосновава правата си за начисляване на
определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не могат да
намерят приложение.
От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и
заключението на вещото лице се установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на
процесния електромер са отчетени показания в регистър Т3 – 34271 кВтч, които не са били
визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и нощна, респективно не е бил
заплащан от абоната. Натрупаното количество енергия в регистър Т3 се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на
тарифната схема.
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ - В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
4
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния случай
установяването на показанията на т.н. скрит регистър, на което се позовава ответника, е
извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система /средството за
търговско измерване/, по силата на чл. 44 ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и
проверките за редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 - При извършване на проверки по реда на
чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид
отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда
за установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е регламентиран
начина на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния
протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е
незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на
потребителя.
В хода на производството, ответника не е представил доказателства, които при
условията на пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното дружество е
доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размер на 34271 кВтч, съдържащата се в
регистър Т3, установена след софтуерното му прочитане. Липсват данни за показанията на
тарифа Т3/скрит регистър/ на електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца.
Настоящия състав не кредитира заключението на вещото лице по СТхЕ, в частта, с която се
приема, че след като при монтажа на СТИ на обекта на ищеца показанията на тарифи Т1 и
Т2 са нулеви, то такива са и тези на останалите невизуализирани тарифи, доколкото същото
не се базира на конкретни доказателства. Съгласно заключението на вещото лице и
констатациите на БИМ, не може да се приеме за основателно възражението на ответника, че
показанията по тарифа Т3 са всъщност показания за ползвана от ищеца дневна и нощна
енергия. Начислената стойност на електроенергия само по показанията, снети от регистър
Т3, невизуализиран за потребителя, е приложена корекция на потребено количество
електроенергия за минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Следва да се
отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а
на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система,
са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Следва да се има предвид, че абоната е битов, а е
отчетена енергия в регистър Т3, без по делото да са представени данни електромерът му е
отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа. В настоящия случай ответника не е
доказал и кога натрупаната в скритата тарифа енергия е доставена на абоната.
Поради изложеното,въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 660.00
лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения списък по чл.80
от ГПК. Съда намира за неоснователно възражението на въззивика по чл.78 ал.5 от ГПК, с
оглед размера на договореното и заплатено по същото производство възнаграждение на
процесуалния представител на въззивника, а именно 1310.00 лева без ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3383 от 23.07.2020г., постановено по гр.дело №
18295/2019г. на Районен съд Варна, 20 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА ЗАПЛАТИ на В.
К. В. , ЕГН: ********** , ЕГН ********** , сумата от 660.00 /шестстотин и шестдесет/
лева – разноски за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6