№ 365
гр. П., 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и втори декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500851 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.396 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба с вх.№22832/01.12.2021г. от
„Мост Компютърс“, с Управител М.Т.М. и от „СММ 97“ ООД, с Управител
М.Т.М., чрез пълномощника и на двете дружества адв. Х.А. против
Определение №1601 от 30.08.2021г., постановено по гр.д.
№20215220102718/2021г. по описа на РС- П., с което е допуснато обезпечение
на предявени от ЮР. ПР. Д. и „РПЛ- 2000“ ООД, представлявано от Д.С. Д.а
искове, с правно основание по чл.439 от ГПК.
Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е за отмяна на обжалваното определение, като се отмени
исканото обезпечение.
Писмени отговори от насрещните страни в процеса-ЮР. ПР. Д. и „РПЛ-
2000“ ООД не са постъпили.
Съдът, като прецени становището на жалбоподателят изложено
жалбата му, както и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна, следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ЮР. ПР. Д.
от гр.П. и „РПЛ- 2000“ООД, със седалище и адрес на управление
ж.к.“Дружба“№2 бл.273, вх.В, представлявано от Д.С. Д.а срещу „Мост
1
Компютърс“ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Шипченски проход“ бл.240, вх.Ж ет.3 и „СММ- 97“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Шипченски проход“, бл.240, вх.А, ет.2.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с определение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№10101/2010 от 19.03.2020г по описа на СРС е
издадена заповед за изпълнение и въз основа на нея изпълнителен лист по
полза на първия ответник за сумата от 694,49лв. С молба от 04.07.2011г. от
този ответник е подадена молба и е образувано изпълнително дело срещу
солидарно отговорните длъжници- ищци по настоящото дело.
Твърди се, че с определение по реда на чл.410 от ГПК от 11.03.2010г. по
ч.гр.д.№9955/2010г по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение в полза
на втория ответник срещу ищците за сумата от 4495,40лв. Издаден е и
изпълнителен лист от 12.12.2011г .
Сочи се, че с молба от 04.07.2021г., първият ответник е поискал да се
образува изпълнително производство срещу двамата ищци като в тази молба
не е посочен изпълнителен способ. Междувременно процесуалния
представител на двамата кредитори е подал молба до ЧСИ на 14.11.2011г. за
изпращане на ПДИ до длъжниците. Следваща молба за извършване на
изпълнителни действия срещу длъжниците е подадена на 13.11.2014г.
В тази връзка се твърди се, че е настъпила съгласно чл.433, ал.1т.8 от
ГПК перемпция. Това е така, тъй като спрямо първия ответник този срок е
започнал да тече от деня на последното действие по изпълнителното
производство и това е 14.11.2011г. За вторият взискател и втори ответник
този срок е започнал да тече на 13.02.2012г., когато се е присъединил като
кредитор по образуваното вече изпълнително производство №1322/2011г.
Визира се, че следващо действие от страна на двамата кредитори е
подаване на молба на 13.11.2014г. до ЧСИ Р.М. за предприемане на
изпълнително действие.
Приема се, че за двамата кредитори е изтекла предвидената в чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК перемпция и този факт е саниран с постановление на
съдебният изпълнител за прекратяване на производството понеже този срок е
изтекъл. След изтичане на този срок всички предприети изпълнителни
действия са невалидни, т.е. те не прекъсват давността.
2
Сочи се, че от взискателите са предприемани редица действия в
периода от 13.11.2014г до 08.10.2019г. когато изпълнителното дело
№1322/2011г по описа на ЧСИ Р.М. е прекратено. Кредиторите са изтеглили
изпълнителните си основания и са образували изпълнително производство
№629/2020г. по описа на ЧСИ Г.Т., с район на действие Окръжен съд- П..
Погасителната давност е изтекла най- късно на 13.02.2015г.
Иска се да се приеме за установено, на основание чл.439 от ГПК, че
ищците не дължат на ответниците посочените в уточнителната молба вх.
№14659 от 10.08.2021г. суми като главници, лихви, такси и разноски по
изпълнителното производство.
Иска се, съдът да допусне обезпечение на предявените искове чрез
спиране на изпълнението по изпълнително дело №629/2020г по описа на ЧСИ
Г.Т. с рег.№882 и район на действие ОС- П..
Във връзка с оставяне без движение на исковата молба от страна на
ищците е подадена уточняваща молба с вх.№14659/10.08.2021г.
С обжалваното Определение №1601 от 30.08.2021г., в производство по
реда на чл.389 от ГПК е допуснато обезпечение на предявените от ЮР. ПР. Д.
и „РПЛ- 2000“ООД, представлявано от Д.С. Д.а срещу „Мост
Компютърс“ООД и „СММ- 97“ООД, искове с правно основание чл.439 от
ГПК, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №20208820400629
по описа на ЧСИ Г.Т. с рег.№882 с район на действие ОС- П.. Въз основа на
това определение е и издадена Заповед №51 от 30.08.2021г., с която е
допуснато обезпечение на предявените искове с правно основание по чл.439
от ГПК, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело
№20208820400629 по описа на ЧСИ Г.Т. с рег.№882 с район на действие ОС-
П..
Видно от Разпореждане №5083 от 13.09.2021г., след проверка и
допустимостта на исковата молба на ищците е разпоредено препис от
исковата молба и приложенията към нея, както и препис от молба с вх.
№14659 от 10.08.2021г. да се връчат на ответника, като му е указано и
правото на писмен отговор, на основание чл.131 от ГПК.
В срок е от ответниците е постъпил писмен отговор с вх.№19652 от
25.10.2021г., като към него е приложено изпълнително дело №2020 в два
тома- том І- изпълнително дело №20117900401322 по описа на ЧСИ- Р.М..
3
При така установеното от правна страна се приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.396, ал.1 от ГПК, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.389, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението, в което се изразява
обезпечителната нужда и при наличието на две алтернативно предвидени
предпоставки: ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства,
обосноваващи извод за вероятната му основателност или срещу представяне
на гаранция в определен от съда размер, съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД,
чието предназначение е да обезщети ответника за вредите, които би
претърпял от евентуално неоснователно налагане на обезпечителната мярка,
като съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна
гаранция в определен от него размер и при допускане на обезпечението при
условията на първата хипотеза.
В т.5 от Тълкувателно решение №6 от 14.03.2014г. на ВКС- ОСГТК е
прието, че преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз
основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите го писмени
доказателства /чл.391, ал.1, т.1 от ГПК/, а когато ищецът не разполага с
убедителни писмени доказателства- при представяне на гаранция в определен
от съда срок, т.е. „законът задължава съда да допусне обезпечение винаги,
когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му
основателност /при липса на доказателства/ може да бъде базирана върху
изразената готовност да внесе гаранция за евентуалните преки и
непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е
неоснователно /чл.391, ал.3 от ГПК/.
В конкретният казус, районният съд изхождайки от фактическите
обстоятелства, изложени в исковата молба и формулирания петитум е счел, че
е сезиран с установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр.с
чл.124 от ГПК, който е процесуално допустим. Приел е, че са налице всички
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск. Не е установил да съществуват отрицателни
предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването на правото на
4
иск. В процесуалния и материалния закон е регламентирана защита на
твърдяното право.
Ето защо е счел, че исковете са и вероятно основателни с оглед
представените по делото писмени доказателства, а предложената
обезпечителна мярка е адекватна с оглед обезпечения интерес.
В случая, въззивният съд не споделя така изложените изводи на първата
инстанция.
Основанието за този извод се извежда от изложените в исковата молба
обстоятелства, уточняващата молба, във връзка с констатирани нередовности
на първата и съответно заявено искане. Всичко това не дава възможност за
категорична преценка относно вида и обема на търсената защита, тъй като
сочи, както на иск за оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК, така и на
производство по реда на чл.435 от ГПК.
Относно иска по чл.439 от ГПК, исковата молба не отговаря на
изискванията за редовност по чл.127, ал.1, т.3-5 от ГПК и чл.128, т.2 от ГПК.
На практика има посочена първоначална цена на иска в общ размер на
9794,61лв., върху която е изчислена ДТ и внесена такава в размер на 391,77лв.
В петитума на исковата молба е посочено, че се иска да се признае за
установено, на основание чл.439 от ГПК, че ЮР. ПР. Д. и „РПЛ- 2000“ ЕООД,
като солидарни длъжници не дължат на „Мост Компютърс“ ООД сумата от
1217,75лв., както и че не се дължат на „СММ- 97“ ООД, сумата от 8576,55лв.,
както посочените такси и разноски в общ размер на 979,27лв., както и
всякакви лихви върху главниците по изпълнителното дело. В уточняващата
молба с вх.№14659 от 10.08.2021г. се визират данни за лихви в размер на
429,36лв. по ИЛ в полза на „Мост Компютърс“ ООД и лихви в общ размер на
5029,99лв. по ИЛ издаден в полза на “СММ- 97“ ООД.
При тези данни следва да се приеме, че няма коректно посочена цена на
иска, същата не е определена коректно при наличните твърдения за размер и
произход на вземането оспорвано по реда на чл.439 от ГПК, съобразно
заявения петитум, което води до извод, че и държавната такса, която е
внесена е произволно определена, а на практика се дължи в по- голям размер,
но след надлежно уточняване.
Няма основание да се игнорира и обстоятелството, че в предмета на
установителния иск по чл.439 от ГПК, съобразно заявения петитум е
5
включена сума в общ размер на 979,27лв., за която сума в обстоятелствената
част на исковата молба няма данни, като следва да се предполага с оглед
посоченото в искането, че се касае за такси и разноски в изпълнителното
производство. Относно последните следва да се посочи, че ако тази сума е за
такива разходи, то за тяхното оспорване е предвиден друг ред, а именно,
обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 от ГПК.
След като е налице нередовна искова молба от това следва извод, че
първоинстанционният съд не е следвало да допуска обезпечение на така
предявения от страна на ищците иск, с правно основание по чл.439 от ГПК.
При тези си изводи, въззивният съд не намира, че има основания да се
произнася по останалите възражения изложени в подадената частна жалба.
За пълнота следва да се посочи, че не е необходимо да се обсъждат
подробно представените с частната жалба, респ. с отговора на исковата молба
писмени доказателства, тъй като същите не са били представени по делото в
първата инстанция към датата на допускане на обезпечението, съответно не
биха могли да бъдат съобразени от първоинстанционния съд към този
момент, а следва да бъдат отчитани евентуално с решението по
първоинстанционното дело в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства.
При тези правни изводи, настоящата въззивна инстанция приема, че
обжалваното определение на първоинстанционният съд е неправилно и
незаконосъобразно и следва да се отмени, а подадената частната жалба, като
неоснователна се остави без уважение. В последица от това следва да се
остави без уважение направеното искане за допускане на обезпечение от
страна на ЮР. ПР. Д. и „РПЛ- 2000“ ООД, представлявано от Д.С. Д.а, както
и да се обезсили издадената въз основа на отмененото определение,
Обезпечителна Заповед №51 от 30.08.2021г.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.3, във вр. с чл.396 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1601 от 30.08.2021г., постановено по гр.д.
6
№20215220102718/2021г. по описа на РС- П., с което е допуснато обезпечение
на предявени от ЮР. ПР. Д. и „РПЛ- 2000“ ООД, представлявано от Д.С. Д.а
искове, с правно основание по чл.439 от ГПК, чрез спиране на изпълнението
по изпълнително дело №629/2020г по описа на ЧСИ Г.Т. с рег.№882 и район
на действие ОС- П., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено от ЮР. ПР. Д. и
„РПЛ- 2000“ ООД, представлявано от Д.С. Д.а за допускане на обезпечение
на предявените от тях искове, с правно основание чл.439 от ГПК, чрез
спиране на изпълнението по изпълнително дело №629/2020г по описа на ЧСИ
Г.Т. с рег.№882 и район на действие ОС- П..
ОБЕЗСИЛВА Обезпечителна Заповед №51 от 30.08.2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7