Решение по дело №950/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.

Административното дело е образувано по жалба на С. К. Ц., [населено място], [улица]срещу заповед № ЗСП/Д-ЕН-5734/02.10.2023 година на директор на ДСП –Плевен, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво.

В жалбата лицето посочва, че отказът е незаконосъобразен, тъй като e издаден в нарушение на административно-производствените правила –заповедта не е мотивирана, противоречи на материалния закон и целта на закона.

Посочва , че за период, който следва да се вземе предвид за определяне на доход – 01.03.2023 година – 31.08.2023 година не е получавала доход от рента и неправилно е прието, че само притежанието на недвижимо имущество – земеделска земя е основание за отказ. Счита, че съгласно чл. 2 , ал. 1 от Наредба № РД-07-05/16.05.2008 година правото на целева помощ за отопление имат лицата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по –нисък или равен на деференцирания доход за отопление и отговарят на условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Счита, че не е извършена задълбочена оценка на социалната анкета и относимите факти по преписката и моли за отмяна на заповедта.

Представено е становище от директор на ДСП Плевен, в което се посочва, че жалбата е неоснователна и правилно е постановен отказ, тъй като лицето не отговаря на изискването по чл. 11, ал. 2 от ЗСП.

В съдебно заседание оспорващата- С. К. Ц., [населено място], [улица], не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] се представлява от юрк С., който намира, че жалбата е неоснователна, тъй като при извършената социална анкета е установено, че лицето притежава земеделска земя и рента и по този начин може да задоволи жизнените си потребности и не е налице основание за социално подпомагане, тъй като не са изчерпани възможностите за самоиздръжка. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление-декларация от 12.09.2023 година до Директора на Дирекция "СП" – Плевен лицето иска да му бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари.

На 28.09.2023 година е извършена социална анкета и на л.27 по делото е изготвен социален доклад, в който се посочва, че лицето получава доход от пенсия в размер на 3802,16 лева, на 84 години, живее сама в собствено жилище и СМДО за предходните 6 месеца е в размер на 221,73 лева при ДДО в размер на 279, 72 лева, но тъй като притежава земеделска земя съгласно справка от Агенция по вписвания обща в размер на 46,709 дка, отдадени под аренда, като за 27,705 дка е сключен договор с „АГРО-ЗЕМ ИНВЕСТ“ ЕООД, [населено място] , а за останалите – 19, 04 дка с ЕТ „АГРОИНВЕСТ –Б. Начев“, с .Садовец, макар и да не е получила рента, то не са изчерпани възможности за самоиздръжка съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСП и няма основание за социално подпомагане. Направено е предложение за отказ.

С обжалваната заповед директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен, въз основа на социалния доклад и на основание чл. 13, ал.2 от ЗСП и чл. 2, ал. 1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление постановява отказ да се отпусне целева помощ за отопление, защото не са изпълнени условия на Наредбата и не е налице основание за подпомагане по чл. 11, ал. 2 от ЗСП.

Заповедта е обжалвана и с решение № 15-РД06-0063/01.11.2023 година директор на РДСП -Плевен е преценил същата като неоснователна и я е отхвърлил. В мотивите са изложени съображения, че не са налице основания за социално подпомагане по чл. 11, ал. 2 от ЗСП, тъй като лицето притежава земеделска земя, от която получава рента и може да осигури гориво за отопление и не са изчерпани възможности за самоиздръжка.

Представени по делото са служебни бележки от „АГРО-ЗЕМ ИНВЕСТ“ ЕООД, [населено място] и от ЕТ „АГРОИНВЕСТ –Б. Начев“, [населено място], че лицето не е получавало доходи в периода от 01.03.2023 година – 31.08.2023 година.

Представена е заповед № 1506-РД01-0435/08.06.2023 г. на директора на ДСП Плевен, в която се посочва , че при законоустановено отсъствие на директора на ДСП Плевен за срок от 30 дни функциите му да се изпълняват в пълен обем от служителя, заемащ длъжността началник отдел –„Социална закрила“ –М. С. М., като при нейно отсъствие функциите да се изпълняват от Е. К. Б. - началник на отдел ИОХУСУ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 13, ал.2 от ЗСП помощите по ал.1 се отпускат със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице, след констатиране на всички данни и обстоятелства със социална анкета. Оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган – Е. К. Б. с отбелязване „за Директор на дирекция "Социално подпомагане".

Представена е заповед № 1506-РД01-0435/08.06.2023 г. на директора на ДСП Плевен, в която се посочва , че при законоустановено отсъствие на директора на ДСП Плевен за срок от 30 дни функциите му да се изпълняват в пълен обем от служителя, заемащ длъжността началник отдел –„Социална закрила“ –М. С. М., като при нейно отсъствие функциите да се изпълняват от Е. К. Б. -началник на отдел ИОХУСУ. Тази заповед е цитирана като основание за подписване на процесната заповед от Б., но не са представени никакви доказателства, за отсъствие на директора на ДСП Плевен до 30 дни, нито за отсъствие на М.М., за да се установи, че Б. следва да подписва за директор. Административният орган има задължение съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК да представи заверено копие на цялата административна преписка и при неизпълнение на това задължение и при липса на доказателства относно компетентност на подписалия „за директор“, то заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган.

Наред с това заповедта е постановена в несъответствие с материалния закон.

В Закона за социалното подпомагане е предвидена възможност за отпускане на месечни, целеви и еднократни социални помощ, а условията и редът за предоставянето на социалните помощи, както и прекратяването им са уредени с Правилник за прилагане на Закона за социалните помощи /ППЗСП/, както и с други подзаконови нормативни актове. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата регламентира условията, на които следва да отговарят лицата за отпускане на посочената целева помощ, а в чл. 4, ал. 1 от Наредбата е процедурата за отпускане на помощта.

Съгласно чл. 4, ал. 1 – ал. 3 от наредбата лицата и семействата подават заявление – декларация по образец в дирекции "Социално подпомагане" по настоящ адрес и при спазване изискванията на чл. 26 ППЗСП. /В заявлението – декларация по ал. 1 задължително се заявява видът на ползваното отопление – топлоенергия, електроенергия, твърдо гориво или природен газ. В срок до 20 дни от подаване на заявлението социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ.

В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта. Социалната анкета е дейност, по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършвана от социалните работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки на място, в проучване на документация и събиране на информация с цел установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби към ЗСП). Социалният работник извършва социална анкета по установения от чл. 27 от ППЗСП ред и след като вземе предвид всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер. Следователно, изготвянето на социална анкета е задължителен етап в административното производство по отпускане на социални помощи. В този смисъл социалната анкета е част от процедурата по отпускане или отказване на помощта.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението е по – нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. По делото не се спори, а и от събраните от съда доказателства се установява, че доходът на оспорващата е по –нисък от ДМД, отговаря и на условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП.

Основанието за отказ е ,че лицето не е изчерпало възможностите за самоиздръжка и не подлежи на социално подпомагане по чл. 11, ал. 2 от ЗСП, тъй като притежава земеделска земя и макар да не е получило рента, то е налице евентуален доход, от който може да осигури гориво за отопление.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ППЗСП регламентира мотивирането на предложение за отказ от страна на социалния работник, но крайното решение за отпускане на целева помощ или за отказ е в компетентността на административния орган - директора на ДСП, който следва да извърши задълбочена преценка не само на резултатите от социалната анкета, но и на всички относими за случая факти и обстоятелства.

Изискването на чл. 35 от АПК е индивидуалният административен акт да бъде издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Това означава, че социалният работник, съответно административният орган не следва да се ограничават до формални констатации, а следва да извършат цялостен анализ на събраната информация и доказателства, ведно с проучване на документацията и събиране на информация, включително служебна.

Собствеността на земеделска земя, евентуалното получаване на доход от отдаване под аренда или наем, не е основание за отказ, тъй като това са предположения, които не се установени и доказани.

Неправилно е прието от административният орган, че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и издръжка от лицата по чл. 140 от СК. Изводът относно обстоятелствата по чл. 11, ал. 2 ЗСП следва да бъде основан на надлежно събрани доказателства и друга информация, а не на предположения. Собствеността върху земеделска земя не означава, че доходите са достатъчни да покрият основните й жизнени потребности, а и в случая въобще не се посоча, какъв доход получава лицето от рента, за да мотивира извод, че може да се самоиздържа, а напротив – има данни, че не е получило рента за предходните 6 месеца, които са относими при преценка на правото на помощ и изводът, че не са изчерпани възможности за самоиздръжка е необоснован и лицето, с оглед факта, че отговаря на изискванията на Наредбата и на чл. 10 е 11 от ППЗСП, следва да поучи подпомагане.

Оспорената заповед не съответства и на установената в чл. 1, ал. 2 от ЗСП цел - подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации, както и осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел при постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите при които е възможно да бъде отказано, като в случая се отнася за лице на 84 години, което живее само , с доход под ДМД.

По изложените съображения съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява твърдяната от органа възможност лицето да се самоиздържа и е заповедта е постановена при неправилно приложение на закона, но с оглед установеното относно компетентност на подписалото длъжностно лице „за директор“, същата е нищожна и следва да бъде обявена за нищожна и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателкато за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/2024 г. по заявление-декларация от 12.09.2023 година, съобразно мотивите на настоящото решение в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо вр. чл. 173, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Обявява за нищожна заповед № ЗСП/Д-ЕН-5734/02.10.2023 година на за директор на ДСП –Плевен.

Изпраща преписката на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ -Плевен за ново произнасяне по заявление-декларация от 12.09.2023 година на С. К. Ц. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП.