Решение по дело №15909/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 344
Дата: 15 януари 2018 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20151100115909
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-3 състав, в публичното заседание на  шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа гр.д. №15909 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.

Ищците П.И.Б. и Н.Ц.Б. твърдят, че са пострадали от ПТП, реализирано на 31.10.2014 г. на път ІІ-66, км.100, преди гр. Чирпан, вина за което има водачът на л.а. „Рено Канго” с  рег. № ********. Твърдят, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Ищецът П.И.Б. поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – счупване на VІ-то и VІІ-мо ребра в дясно на гръдната половина. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 26 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът Н.Ц.Б. поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – счупване на горния край на дясна срамна кост. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 40 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва механизма на процесното ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Рено Канго“, както и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищците вреди, както и размера на същите. Претендира разноски.

С определение, постановено в о.с.з., проведено на 24.04.2017 г., съдът на основание чл.227 ГПК е конституирал като ищци по делото наследниците на Н.Ц.Б. – П.И.Б., П.П.Б. и И.П.Б..

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

От представените по делото протокол за ПТП №1471327, съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, АУАН №718 от 31.10.2014 г., наказателно постановление №14-0375-000624 от 08.09.2015 г., постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.04.2015 г. на РП – гр. Чирпан и определение  №432 от 09.06.2015 г., постановено по ВЧНД №1136/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, се установява, че на 31.10.2014 г. в гр. Чирпан е реализирано ПТП между л.а. „Рено Канго“ с рег. № *******, управляван от П.П.Б., в който л.а. са пътували П.И.Б. и Н.Ц.Б., и л.а. „Фиат Добло“ с рег. № РВ 7132 РР, управляван от А.М.П., което ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Рено Канго“, който е отнел предимството на л.а. „Фиат Добло“.

От показанията на свид. А.П. се установява, че процесното ПТП е настъпило, тъй като водачът на л.а. „Рено Канго“ не е спрял на знак „Стоп“.

От приетото по делото заключение на комплексната СМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило на кръстовище, където водачът на л.а. „Рено Канго“ не е спрял на знак „Стоп“ и не е пропуснал л.а. „Фиат Добло“, движещ се по път с предимство, като това е причината за настъпването на ПТП, а водачът на л.а. „Рено Канго“ е имал техническа възможност за избегне ПТП, ако преди да навлезе в кръстовището е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „Фиат Добло“. От заключението се установява още, че скоростта на движение на л.а. „Рено Канго“ към момента на удара е била около 50 км/ч, а на л.а. „Фиат Добло“ - около 70 км/ч.

С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Рено Канго” с рег. № ******** П.П.Б. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.47 ЗДвП.

По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 31.10.2014 г. между ответника и собственика на л.а. „Рено Канго” с рег. № ******** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно основание.

            Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.

            В тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка с деликта са претърпели неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.

            По делото са представени амбулаторен журнал, книга за повиквания, фишове за спешна медицинска помощ, от които се установява, че на П.И.Б. и Н.Ц.Б. е оказана спешна медицинска помощ във връзка с процесното ПТП.

От приетото по делото заключение на комплексната СМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП П.И.Б. е получил счупване на VІ-то и VІІ-мо ребра в дясно, а Н.Ц.Б. е получила счупване на горния клон на дясната срамна кост, което е довело до трайно затруднения в движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, които увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещите лица сочат още, че счупването на ребрата е причинило на пострадалия болки страдания за период от 25-30 дни, като за първите 10-15 дни са били с интензивен характер, а счупването на горния клон на дясната срамна кост е причинило на пострадалата болки и страдания за период от около 2 мес., като през първия месец те са били с интензивен характер и е било необходимо спазване на постелен режим.

От показанията на свид. Т.Ч. се установява, че след процесното ПТП пострадалата Н.Ц.Б. е била много зле, не е могла да ходи около 3 мес., а ищецът П.И.Б. не е могъл да се движи около 1 мес.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП пострадалите са претърпели телесни повреди, вследствие на което за определен период от време са изпитвали болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Съдът, при определяне размера на обезщетението за пострадалия П.И.Б., отчита обстоятелството, че  контузията на гръдния кош е заболяване без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е с малка продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия, както и че същият не се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 61 години, т.е. в трудоспособна възраст, както и че болките са отзвучали и към настоящия момент няма остатъчни травми. С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 12 000,00 лв. 

Съдът, при определяне размера на обезщетението за пострадалия Н.Ц.Б., отчита обстоятелството, че фрактурата на срамната кост е заболяване без риск за живота на пострадалата, че интензивността на болката е била значителна, че на пострадалата е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със средна продължителност и се е налагало ограничен двигателен режим, както и че същата се е нуждаела от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП пострадалата е била на 56 години, т.е. в трудоспособна възраст, както и че тези болки са отзвучали и са липсвали остатъчни травми.  С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 20 000,00 лв.

 Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалите лица. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.

От приетото по делото заключение на комплексната СМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че в момента на процесното ПТП ищецът П.И.Б. е седял на задната седалка, а пострадалата Н.Ц.Б. – на предната лява седалка, а автомобилът „Рено Канго“ фабрично е оборудван с предпазни колани. Вещите лица сочат още, че липсват данни автомобилът „Рено Канго“ да е бил претоварен към момента на настъпване на процесното ПТП, като при страничен удар, какъвто е конкретният, предпазните колани са неефективни и поставянето помага само за задържане на тялото от изпадане, както и че не може да се определи по категоричен начин точното положение на двамата пострадали, а ако те са били с правилно поставени предпазни колани, не биха се променили получените от тях травматични увреждания. От заключението се установява още, че най-вероятно и двамата пострадали са били с поставени обезопасителни колани.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца П.И.Б. иск се явява частично основателен до размера на сумата от 12 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер, а предявеният от Н.Ц.Б. – до размера на сумата от 20 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.

С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищците на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата от 1280,00 лв., представляваща държавна такса, сумата от  96,96 лв., представляваща депозит за вещи лица и сумата от 1216,85 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.

При този изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на сумата от 103,04 лв., представляваща депозит за вещи лица, сумата от 20,61 лв., представляваща депозит за свидетел, сумата от 7,73 лв., представляваща такса за съдебни удостоверения и сумата от 154,56 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.Б., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 12 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 31.10.2014 г. на път ІІ-66, км.100, преди гр. Чирпан, неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 26 000,00 лв.,

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.Б., ЕГН **********, адрес: ***, П.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, и И.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 20 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от наследодателя им Н.Ц.Б., починала на 27.11.2016 г., от реализирано на 31.10.2014 г. на път ІІ-66, км.100, преди гр. Чирпан, неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 40 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати сумата от 1276,96 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***,  да заплати на адв. Д.С., адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 1216,85 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П.И.Б., ЕГН **********, адрес: ***, П.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, и И.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 285,94 лв., представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 СЪДИЯ: