РЕШЕНИЕ
№ …104
гр. Самоков, 06.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО
ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря
Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 240 по описа на същия съд за
Производството по
делото е висящо по предявения от Р.И.С.
*** срещу Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности” в Министерство на вътрешните работи, гр.
София, иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”,
наложено на ищцата със Заповед УРИ № 5875з-379/02.03.2018 г., издадена от
Директора на ответната дирекция в МВР.
Ищцата твърди, че
работи при ответника на основание трудов договор, сключен на 08.07.2010 г. и че
при предявяване на иска изпълнява трудовата функция „технически изпълнител по
заплащането на труда, той и касиер” в сектор База за отдих (БО) „Къпина” –
Боровец на отдел „Почивно дело” при дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности” в МВР, с място на работа – БО „Къпина”, находяща се в к. к.
„Боровец”. На 06.03.2018 г. на ищцата била връчена горепосочената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Ищцата
твърди, че тази заповед е неправилна, немотивирана и незаконосъобразна по
съображения, изложени в исковата молба.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил
иска, изразил е становище за неговата неоснователност по подробно изложени
съображения и е поискал неговото отхвърляне.
Пред съда ищцата
лично заявява, че поддържа иска.
Ответникът се
представлява от пълномощника си юрк. Емил Тодоров, който оспорва иска по
съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
Искът е допустим и
с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗМВР е
предявен срещу пасивно процесуално легитимиран ответник.
Искът е
основателен.
Страните не спорят
за обстоятелствата, че между тях съществува трудово правоотношение, основано на
трудов договор, сключен на 08.07.2010 г.; че към датата на предявяване на иска
ищцата изпълнява трудовата функция „технически изпълнител/по заплащането на
труда, той и касиер” в сектор „База за отдих „Къпина” – Боровец” на отдел
„Почивно дело” при Дирекция „УССД” – МВР; че със Заповед УРИ №
5785з-379/02.03.2018 г., издадена от Директора на Дирекция „УССД” в МВР на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за
описано в заповедта дисциплинарно нарушение, както и че заповедта е връчена
лично на ищцата срещу подпис на 06.03.2018 г. Освен че не са спорни между
страните, тези обстоятелства се установяват от писмените доказателства,
представени от ответника с отговора на исковата молба.
Дисциплинарната
отговорност на работника за нарушение на трудовата дисциплина чрез налагане на
дисциплинарно наказание се осъществява в срокове, установени в чл. 194, ал. 1
от приложимия в отношенията между страните Кодекс на труда (КТ) – двумесечен от
откриване на нарушението и едногодишен от извършването му. Тези срокове са
установени с императивна разпоредба и са преклузивни, тъй като с пропускането
им се погасява дисциплинарната отговорност на работника, респ. правото на
работодателя на дисциплинарно наказване. Поради това за спазването им съдът
следи служебно. Безпротиворечиво се възприема от правната теория и съдебната
практика, че двумесечният срок от откриване на нарушението се включва в
едногодишния срок от извършването му. Казано иначе, на работодателя не е
предоставено право на избор в кой от тези срокове да наложи дисциплинарно
наказание на работника, а следва да упражни дисциплинарната си власт всякога в
двумесечен срок от откриване на нарушението, стига да не е изтекъл едногодишен
срок от извършването му. Под откриване на нарушението следва да се разбира
узнаването от субекта на дисциплинарната власт на конкретни признаци на
нарушение на трудовата дисциплина относно лицето, което го е извършило, времето
и мястото на извършването му, както и относно съществените признаци на деянието
от обективна и субективна страна.
В конкретния случай
в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че на
неустановена дата в периода 14.07.2017 г. - 04.09.2017 г. ищцата е извършила
описаните в нея деяния, имащи за резултат увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на негови парични средства чрез допускане на липса
на стойност 100 лв. в касата на БО „Къпина” - нарушение на трудовата дисциплина
по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ, т. е. като най-късна възможна дата на извършване
на нарушението следва да се приеме 04.09.2017 г. Самите деяния, причинили този
противоправен резултат, са описани в заповедта като неправилно водене на
„Касова книга по код 01 и код 10 от 21.08.2015 г. до 02.10.2017 г.” и
неправилно приемо-предаване и водене на касова наличност, извършени в нарушение
на длъжностната й характеристика досежно задължението за познаване и спазване
на чл. 28 от Вътрешен правилник за документооборота в САД УССД – МВР.
За противоправния
резултат, чийто израз е липса на парични средства в касата на БО „Къпина“, установена
при проверка на 04.09.2017 г. на касовата наличност, за която отговаря ищцата,
началникът на БО „Къпина” – к. к. Боровец е уведомил Директора на Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности” в МВР с докладна записка УРИ
№ 326/06.11.2017 г. с приложени към нея писмени доказателства, която, видно от
първата резолюция по нея, е достигнала до последния на 09.11.2017 г.
Поради това следва
да се приеме, че на датата 09.11.2017 г. директорът на Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности” в МВР, като субект, оправомощен да наложи
дисциплинарно наказание за извършено от ищцата – служител в структурно звено на
тази дирекция – нарушение на трудовата дисциплина, е бил уведомен за
констатирано такова нарушение, извършено от ищцата, с достатъчно конкретни
характеристики на времето на извършването му (определено по крайния момент на
възможния период на извършването му – извършване на проверка на наличността в
касата на БО „Къпина” на 04.09.2017 г.), мястото на извършването му (мястото на
полагане на труд от ищцата – БО „Къпина”) и с конкретните обективни признаци на
неговия противоправен резултат – установена липса на парични средства в касата
на БО „Къпина”, за която следва да отговаря ищцата с оглед естеството на
трудовата й функция и която е послужила като основа за квалификация на
нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ съобразно този
резултат.
Нещо повече, въз
основа на последващо становище УРИ 5785р-26775/28.11.2017 г. от Юрий Попов,
действащ за Началник на сектор „ПНО”, адресирано до Мариета Грудева - Началник
на сектор „Човешки ресурси” в ответната дирекция, последната е изготвила
докладна записка с рег. № 5785р-27039/30.11.2017 г. до директора на дирекцията,
в която на стр. 2 е посочила изрично, че при установена липса законът въвежда
предположението за вина на отчетника (МОЛ), каквато безспорно е ищцата. С други
думи, най-късно към датата 30.11.2017 г., когато тази докладна записка е
официално заведена в дирекцията и откогато е датирана резолюция върху нея
„Съгласен”, директорът на Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности” в МВР е бил уведомен за всички признаци относно субекта на извършване
на процесното нарушение на трудовата дисциплина, относно времето и мястото на
извършването му, както и относно съществените негови признаци от обективна и
субективна страна. Ето защо следва да се приеме, че твърдяното като извършено
от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, е открито в гореизяснения смисъл
на това понятие от органа, компетентен да наложи за него дисциплинарно
наказание, най-късно на 30.11.2017 г., от която дата е започнал да тече установеният
в чл. 194, ал. 1 от КТ преклузивен двумесечен срок за налагане на дисциплинарно
наказание за това нарушение.
Така този срок е
изтекъл на 30.01.2018 г., до която дата ръководителят на ответната дирекция не
е упражнил дисциплинарната си власт спрямо ищцата относно това нарушение.
Със своя Заповед
УРИ 5785з-4059/01.12.2017 г. дисциплинарно-наказващият орган е назначил комисия
за проверка на данните, съдържащи се в докладната записка на началника на БО
„Къпина”. Продължителността на дейността на тази комисия обаче и актовете,
които тя е постановила, не са от естество да опровергаят извода, че процесната
заповед е издадена след изтичане на преклузивния двумесечен срок от откриване
на нарушението и съображенията на съда в тази насока са следните:
Извършването на собствена
допълнителна проверка на данни за дисциплинарно нарушение, за чието извършване от
определено лице при конкретни време, място на извършването му и конкретни данни
за обективната и субективната страна на нарушението дисциплинарно-наказващият
орган е уведомен, не спира сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ. Тези срокове
спират да текат само през времето, когато работникът е в законоустановен отпуск
или участва в стачка, а по делото изобщо липсват доказателства за такива
обстоятелства в периода от крайната възможна дата на извършване на нарушението
(04.09.2017 г.) до датата на издаване на процесната заповед (02.03.2018 г.). Да
се приеме обратното – че сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не
текат за времето, необходимо за изпълнение на разпорежданията на
дисциплинарно-наказващия орган за допълнително вътрешно-ведомствено разследване
на обстоятелства относно деяние, за което изначално при уведомяването му са
били налице достатъчно данни, че представлява нарушение на трудовата дисциплина
от определен работник, както и че тяхното течение се възстановява едва от
изготвяне на съответни заключения на подобни помощни органи (в случая –
комисия), би означавало по своя воля дисциплинарно-наказващият орган да
продължи сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, което пряко противоречи на
преклузивния им характер, установен от закона.
И на следващо място
в допълнение – с процесната заповед на ищцата е вменено нарушение на трудовата
дисциплина, визирано в чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ – увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на негови парични средства поради установена липса в
касата на БО „Къпина” – к. к. Боровец на сумата 100 лв., за която тя отговаря.
По всеобщо теоретическо и практическо разбиране липсата представлява вреда с
неустановен произход. Затова и всякакви изводи на назначената от Директора на
Дирекция „УССД” в МВР комисия за действия и бездействия на ищцата, намиращи се
в причинна връзка с тази липса, каквито изводи са отразени в справка УРИ
5785р-666/09.01.2018 г., изготвена от комисията до Директора на Дирекция „УССД”
са били без правно значение още към установяването на липсата, за която този
директор е бил уведомен на 09.11.2017 г. или най-късно на 30.11.2017 г. (по
вече изложените съображения от съда). Крайният акт на комисията – докладна
записка УРИ 5785р-5311/02.03.2018 г. – не е нищо повече от едно предложение до
дисциплинарно-наказващия орган да наложи на ищцата дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” извършеното от нея нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ, както и на същата да бъде потърси
пълна имуществена отговорност за обезщетяване на имуществените вреди от
нарушението по съдебен ред. Обективирането на това предложение в докладна
записка и достигането й до знанието на дисциплинарно-наказващия орган обаче не
представлява откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ. В
подкрепа на този извод е обстоятелството, че още преди тази докладна записка да
е била изготвена, дисциплинарно-наказващият орган е изискал с покана УРИ 5785р-1195/15.01.2018
г. писмени обяснения от ищцата именно за нарушения на трудовата дисциплина,
приети впоследствие от комисията като дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал.
1, т. 9 от КТ, за което тя е наказана с оспорената заповед.
По тези съображения
с процесната заповед ответникът е наложил на ищцата дисциплинарно наказание,
като към датата на издаването й правото му да стори това вече е било погасено
поради изтичане на установения в чл. 194, ал. 1 от КТ преклузивен двумесечен
срок за упражняването му от откриване на нарушението. Поради това заповедта е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, без съдът да изследва фактическото
поведение на дисциплинарно наказаното лице, съставомерността му като
дисциплинарно нарушение от обективна и субективна страна, както и останалите
предпоставки за законосъобразното упражняване на правото на ответника да наложи
на ищцата дисциплинарно наказание.
По разноските:
По силата на закона
– чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищцата е освободена от държавна такса при
предявяване на иска. С оглед изхода на делото заплащането на държавната такса
по предявения от нея неоценяем иск би следвало да се възложи на ответника, но
той е държавно учреждение и съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК също е освободен от
заплащане на държавна такса. Поради това не са налице основания по чл. 78, ал.
6 от ГПК за присъждане на разноски в полза на РС – Самоков за държавна такса.
Ищцата не е сторила
разноски по делото, а с оглед неговия изход ответникът няма право на разноски.
Поради това разноски не се присъждат и на страните.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ” на
Р.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, на длъжност „технически изпълнител/по
заплащането на труда, той и касиер” в сектор БО „Къпина“ – Боровец към отдел
„Почивно дело“ при Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ в
Министерството на вътрешните работи, наложено й със заповед УРИ № 5785з-379/02.03.2018
г., издадена от Директора на Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ в Министерството на вътрешните работи.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: