мотиви към присъда по НЧХД №2118/2019г. по описа на Русенски
районен съд, ІV-ти наказателен състав
М.М. *** е обвинил А.И.А. *** в
това, че на 22.07.2019 г. в гр.Русе, в съучастие като извършител с Б.М.А. ***,
му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето му, неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 ал.2
от НК.
М.М. *** е обвинил и Б.М.А. *** в
това, че на 22.07.2019 г. в гр.Русе, в съучастие като извършител с А.И.А. ***,
му причинила лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето му, неопасно за живота- престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
М.М. *** е предявил граждански
иск против А.И.А. *** и Б.М.А. ***, солидарно, за сумата 15000лв.,
представляващо обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на деликта- 22.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и за разноските по делото.
Тъжителят
поддържа обвинението.
Подсъдимите
дават обяснения и не се признават за виновни.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната
цялост, счете за установено следното:
Подсъдимият А.И.А. е роден на ***г***, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
Подсъдимата Б.М.А. е родена на ***г***,
български гражданин, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********.
Подсъдимите и тъжителят били съседи и живеели съответно на №27 и №25 на
ул.”Екзарх Йосиф” в гр.Русе. А. и С. били колеги и работели като таксиметрови
шофьори. Помежду им тлеел дългогодишен конфликт, дължащ се на подозрение на
тъжителя, че подсъдимият е дал информация на властите за извършено от С.
престъпление. Тъжителят бил споделил тези свои подозрения с колегите си, поради
което те станали достояние и на подсъдимият.
На 22.07.2019г., около 21.00
часа, А. и С. се прибирали към домовете си и така се срещнали. Подсъдимият
повел разговор с тъжителя с цел да разсее убеждението му, че му е навредил по
описания вече начин. Това силно подразнило тъжителя и той нанесъл удар с юмрук
в лицето на подсъдимия, който попаднал в областта на дясната вежда и дясното
око, като така му причинил разкъсно-контузни рани на дясната вежда и
кръвонасядане на клепачите на дясното око. Двамата мъже започнали да се блъскат
един друг, което наложило намесата на подсъдимата, която в този момент била на
двора на къщата им и която се опитала да ги разтърве. Поради употребената сила
и насоченост на телата им, тримата паднали на земята и последвала борба в това
положение. Подсъдимите се изправили, а тъжителят останал да лежи на земята, тъй
като изпитвал болки от падането си върху твърдата повърхност на улицата. Тогава
подсъдимият взел намираща се на мястото стъклена, бирена бутилка и нанесъл с
нея силен удар в тилната област на легналия на земята тъжител, който попаднал в
ляво от средната линия на тила и предизвикал сътресение на мозъка на С..
Веднага след това подсъдимите се прибрали в дома си, а тъжителят се насочил към
намиращия се в близост магазин и помолил работещия там свид.М. да повика спешна
медицинска помощ. Свидетелят се обадил на тел.112 и по сигнала му били
изпратени на място полицейски екип, в чийто състав били свидетелите П. и И., и
медицински такъв, които отвели тъжителя в УМБАЛ „Канев”АД- гр.Русе за оказване
на помощ. Същата вечер С. бил освободен от медицинското заведение, но на
следващия ден бил приет за стационарно лечение и бил изписан на 26.07.2019г. в
добро соматично и неврологично състояние. Била му назначена терапевтична схема
на лечение чрез медикаменти.
Продължителен период от време след това тъжителят изпитвал болки в главата.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията
на подсъдимите, справки за съдимост, заключенията на назначените по делото
съдебномедицински експертизи, както и от показанията на свидетелите по делото. За
достигане до тази фактическа обстановка съдът не кредитира обясненията в частта
им, в която подсъдимите отричат удара, нанесен със стъклена бутилка от А. в
главата на С.. Тези обяснения, макар и косвено, се опровергават от целия
останал доказателствен материал, където това обстоятелство е засегнато
значително. Така в показанията си свидетелите М., С., П. и И. възпроизвеждат
такава интервенция на подсъдимия по отношение на тъжителя, възприятията си за
което получили от разказ на С. веднага след процесните събития, като П. и И.
категорично заявяват, че на местопрестъплението е имало празна бирена бутилка. Тук
следва да се посочи, че показанията на тези двама свидетели съдът кредитира
изцяло, като изходящи от напълно незаинтересовани от изхода на делото
свидетели. Отделно от това тези показания се потвърждават и от заключението на
съдебномедицинската експертиза на пострадалия, където е описана обективна
находка в тилната област на тъжителя, която отговаря на увреждане, получено по
представения по- горе начин.
Тази фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й
налагат правния извод, че с описаното деяние подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 22.07.2019г. в гр.Русе
причинил лека телесна повреда на М.М.С., изразяваща се във временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота. Съдът възприема тази
квалификация на извършеното, тъй като са налице нарушения на анатомичната
цялост на тъканите. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл- той е съзнавал, че предвид силата и насочеността на удара и
използваното средство - стъклена бутилка, той ще предизвика дадените увреждания
и именно това целял.
Причини за извършването на престъплението са незачитане на здравето на пострадалия и
липсата задръжки и намерение да спазва установения в страната ред на
разбирателство между гражданите.
Анализа на всички доказателства налага приложението на чл.78а от НК по
отношение на подсъдимия, предвид наличието на предпоставките на тази разпоредба
за него и деянието - за извършеното е предвидено наказание лишаване от свобода
до две години или пробация, той не е осъждан за престъпление от общ характер,
не освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава 8 от
НК и с деянието не са причинени имуществени вреди. Предвид изложеното подсъдимия
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание. При индивидуализацията на последното следва да бъдат отчетени като смекчаващи
вината обстоятелства чистото му съдебно минало и липсата на данни за други
предишни подобни прояви. Отегчаващо вината обстоятелство се явява нанасянето на
тежък удар в област от главата, от което биха могли да произтекат значителни
вредни последици за пострадалия. Представените индивидуализиращи обстоятелства,
превес сред които имат смекчаващите, налагат наказание към минимума, поради
което на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание глоба в
размер на 2000лв.
По делото не се събраха никакви доказателства подсъдимата да е увредила
по какъвто и да било начин здравето на тъжителя. В никое от доказателствата не
се съдържат данни за посегателство на А. над тъжителя. Единственото й участие в
процесните събития, видно от доказателствата, е намесата й в потушаване на
конфликта между съпруга й и С., което не
е общественоопасно. Поради изложеното Б.А. следва да бъде призната за невинна и
оправдана по обвинението против нея.
С установените по представения от съда
начин действия подсъдимият е увредил по недопустим начин здравето на
гражданския ищец, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД следва да понесе
деликтна отговорност. На репариране в конкретния случай подлежат преживените
болки и страдания, типични за процесния вид увреждане. Болките, вследствие на това увреждане са били с
много висок интензитет в началото, като пълното възстановяване на пострадалия е
настъпило месеци след увреждането, което довело до сравнително дълготраен дискомфорт.
Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване на критерия за справедливост на
чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че описаните неимуществени вреди най- пълно биха се
възмездили с размер на обезщетението от 3000лв. В
останалата част иска до 15000 лева се явява неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли. Предвид уважаването на главния иск частично следва да се уважи
и акцесорния за лихви от деня на деликта- 22.07.2019г. до окончателното
изплащане на главницата. Подсъдимият следва да заплати на ищеца и 1662 лв. за
разноски по производството, както и в полза на държавата сумата 120 лв. за
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и в полза на РРС сумата
150 лв. за разноски на съдебното следствие за възнаграждения на вещите лица.
В
установеното по представения от съда начин поведение на подсъдимата не са
налице действия, с които тя да е увредила противозаконно здравето на
гражданския ищец, поради което и няма деликт, който да бъде репариран. Поради
даденото гражданския иск против нея се явява неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК разноските, направени от подсъдимата по делото, в
размер на 400лв. следва да се възложат на тъжителя и той следва да бъде осъден
да й ги заплати.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия: