Присъда по дело №62/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 10
Дата: 30 май 2023 г. (в сила от 15 юни 2023 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20232200200062
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Сливен, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
СъдебниЖИВКО П. ПЕТРОВ

заседатели:Надка Т. Славова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно дело от общ
характер № 20232200200062 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. М. – роден на ********. в гр. Н. З., с
постоянен адрес: гр. Н. З., ж.к. „З.“ № ** вх. *, ет.*, ап.**, българин,
български гражданин, със средно образование, не работи, женен, неосъждан,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че:
На 05.01.2022 г. на път II-55 км. 98.100, в землището на с. Радево, общ.
Нова Загора, при управление на МПС – автобус марка „СЕТРА С215ХД“ с
рег. № ******** собственост на ЕТ „МАЦА-7-ДИНЬО Д.“ – Нова Загора, е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а
именно:
чл.42, ал.1 т.2 от ЗДвП – „Водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен:
2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път
на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в
пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
1
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“.
- чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е длъжен:
2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея“;
- чл.43 т.1 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на
пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от
необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение“
и по непредпазливост причинил смъртта на П. Г. Р., на 57 години от гр.
С. З. – водач на влекач м. „Скания Р 124“ с рег. № ********, ведно с
полуремарке с рег. № ********, собственост на ЕТ „П. П. – БУЛТРАНС“ –
Стара Загора и средна телесна повреда – многофрагментно счупване на
носните кости на А. В. А., на 56 години от гр. Н. З., изразяваща се в
„постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“, поради което и на
основание чл. 343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ предл.1 вр. чл. 343 ал.1 б.“в“ предл. 1 вр.
чл. 342 ал.1 от НК вр. чл.54 вр. чл. 58а ал.1 от НК му НАЛАГА наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на
което на основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 343Г от НК НАЛАГА на подсъдимия М. М. М.
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от
ПЕТ ГОДИНИ.
Вещественото доказателство автобус „Сетра С215ХД“ с рег. №
******** намиращо се на съхранение в склад МПС при ОД на МВР – Сливен,
след влизане в сила на присъдата, ДА СЕ ВЪРНЕ на ЕТ „ЗАРА-1-В. В.“, гр. Н.
З., правоприемник на ЕТ „МАЦА-7-ДИНЬО Д.“, гр. Н. З., представлявано от
В. Д. В., ЕГН **********, от гр. Н. З., ул. „П. М. Б.“ № **, ет.*, ап.*.
Веществените доказателства товарен автомобил влекач „Скания Р
124“ с рег. № ********, с прекачено към него полуремарке, тип „Гондола“, с
рег. № ********, намиращи се на съхранение в склад МПС при ОД на МВР –
Сливен, след влизане в сила на присъдата, ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика
ЕТ „П. П. – БУЛТРАНС“, гр. С. З., представлявано от П. В. П., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА подсъдимия М. М. М., с установена по делото самоличност,
2
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от
2752,70 лева, представляваща направените по делото разноски в досъдебното
производство.
ОСЪЖДА подсъдимият М. М. М., ЕГН **********, от гр. Н. З., ж.к.
„З.“ № ** вх. *, ет.*, ап.**, да заплати на частния обвинител Р. А. П., ЕГН
**********, сумата 3660,00 лв., представляващи направени от нея разноски
по делото.
ОСЪЖДА подсъдимият М. М. М., ЕГН **********, от гр. Н. З., ж.к.
„З.“ № ** вх. *, ет.*, ап.**, да заплати на частния обвинител И. Г. Р., ЕГН
**********, сумата 2250,00 лв., представляващи направени от него разноски
по делото.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен
съд – гр. Бургас в 15- дневен срок, считано от днес.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 1 / 30.05.2023г. по НОХД № 62 / 2023г. на СлОС
Окръжна прокуратура – С. е внесла против подс. М. М. М. обвинителен
акт за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. З, б. „б", предл. 1, вр. чл. 343, ал.
1, б. „в“ предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК затова, че на 05.01.2022 г. на път II-
55 км. 98.100, в землището на с.Р., общ.Н.З., при управление на МПС -
автобус марка „Сетра *****” с peг. № ******** собственост на ЕТ „Маца-7-
Д. Д.“ - Н.З. е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани
в ЗДвП, а именно:
- чл.42, ал.1 т.2 от ЗДвП – „Водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен:
2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път
на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в
пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.”
- чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е длъжен:
2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея”;
- чл.43 т.1 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на
пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от
необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение” и по
непредпазливост причинил смъртта на П. Г. Р., на 57 години от гр.С.З. - водач
на влекач м. „Скания Р 124” с peг. № ***, ведно с полуремарке с peг. №
********, собственост на ЕТ „П. П.-Бултранс” - С.З. и средна телесна повреда
- многофрагментно счупване на носните кости на А. В. А., на 56 години от
гр.Н.З., изразяваща се в „постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота”.
Гражданско – правни претенции не са предявени, респ. не са приети за
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Като частни обвинители по делото са конституирани пострадалите Р. А.
П. (фактическа съпруга на починалия П. Г. Р.) и И. Г. Р. (брат на починалия П.
Г. Р.).
В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно
следствие представителят на Окръжна прокуратура – С. поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за доказано
по несъмнен и категоричен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда, с която да
признае подс. М. за виновен в извършване на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност и да му наложи наказание при
1
условията на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства: подсъдимият нарушил три разпоредби на ЗДвП, в резултат на
които нарушения е настъпило ПТП; нарушенията на ЗДвП, които
подсъдимият е допускал преди настъпване на ПТП; подсъдимият управлявал
автобус с 12 на брой пътници в него, което обуславяло една по-висока
отговорност и освен това той управлявал автобуса по занятие, т.е. неговата
професия била професионален шофьор и именно поради това обстоятелство,
същият следвало да понесе по-висока отговорност от тази на водачите,
любители - шофьори. Моли на подс. М. да бъде определено наказание
лишаване от свобода над средния размер, предвиден в разпоредбата на чл.
343 ал.4 вр. с ал.3 от НК, предвиждаща наказание от 3 до 15 години
лишаване от свобода, а именно около 7 години лишаване от свобода, което по
реда на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 и подсъдимият да го изтърпи
ефективно при първоначален общ режим. Моли на подсъдимия да бъде
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок, равен на
срока на лишаването от свобода. По отношение на веществените
доказателства, предлага съдът да постанови връщане на иззетите МПС на
техните собственици.
Повереникът на частния обвинител Р. А. П. счита, че фактическата
обстановка по делото, описана в обвинителния акт се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Твърди, че нарушенията на ЗДвП, вменени във вина
на подсъдимия били изключително тежки. Моли съда при определяне на
наказанието, да се съобрази освен с отегчаващите отговорността
обстоятелства, посочени от представителя на държавното обвинение и с
поведението на водача по време на инцидента, начинът му на курмуване,
което също било отежняващо вината обстоятелство. В случай, че съдът
наложел на подсъдимия наказание лишаване от свобода под средния размер,
който бил девет години, моли наказанието лишаване от право да управлява
МПС да бъде за срок три години по-голям от наложеното наказание лишаване
от свобода. Претендира заплащане на направените разноски за адвокатска
защита на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса.
Повереникът на частния обвинител И. Г. Р. също преценява
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, за безспорно
установена от събраните по делото доказателства. Счита, че съдът следвало
да признае подс. М. за виновен за извършеното престъпление, квалифицирано
правилно от представителя на обвинението. По отношение размера на
наложеното наказание, същото следвало да бъде постановено при баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. От една страна,
действително били налице отегчаващи отговорността обстоятелства, но от
друга, имало и смекчаващи такива - чистото съдебно минало на подс. М.;
оказаното съдействие за разкрИ.е на обективната истина в хода на
производството; критичното отношение към деянието, което е извършил.
Твърди, че с оглед целите на специалната и генерална превенция, едно
наказание, определено към средния размер, редуцирано съобразно
2
разпоредбата на чл.58а от НК, би изпълнило в пълен обем целите на
наказанието. Наказанието лишаване от право да управлява МПС следвало да
бъде за период от време, равен на периода от време на наказанието лишаване
от свобода. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
съобразно издадения договор за правна помощ, приложен по делото.
Частните обвинители Р. А. П. и И. Г. Р. се присъединяват към
становищата на поверениците си.
Защитникът на подсъдимия счита квалификацията на престъплението за
безспорна, но от основно значение било само нарушението на чл. 43, ал. 1 от
ЗДвП, а не и на останалите две разпоредби – чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т.
2 от ЗДвП, които не били забранителни, а само пожелателни. Изразява
несъгласие с представителя на обвинението, че отегчаващите вината
обстоятелства по отношение на подсъдимия били качеството му на
професионален шофьор и миналите му нарушения по ЗДвП, тъй като
последното му нарушение било от 2016 г. Счита, че липсват основания за
налагане на наказание около средния размер (9 години), тъй като не били
отчетени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – направеното
съгласно тълкувателното решение за съкратеното съдебно следствие
самопризнание още на досъдебното производство; изказаното извинение;
чистото съдебно минало; добри характеристични данни; влошено
здравословно състояние - прекарал мозъчен инсулт, сменена му била ставата,
имал нужда от придружител, тъй като не можел да се обслужва сам,
предстояли му операции за премахване на импланти и продължителен
възстановителен период с рехабилитационни процедури и контролни
прегледи; от 9 години бил във фактическа раздяла със съпругата си; още на
досъдебното производство изразил искрено съжаление, изказал
съболезнования. Основно здравословното състояние на подсъдимия
обуславяло несъразмерност на исканото наказание, което нямало за цел да го
превъзпита, а по-скоро да го накаже. При наличие само на смекчаващи вината
обстоятелства моли съда да определи наказанието лишаване от свобода в
минималния, предвиден от закона размер и съобразно разпоредбата на чл. 58а
от НК да го намали с 1/3, като оставя на съда и преценката за приложението
на чл. 55 от НК. Моли наказанието да не бъде изтърпявано ефективно поради
невъзможността на подсъдимия да ходи и да се обслужва сам, а да бъде
приложена разпоредбата на чл.66 от НК. По отношение на предвиденото
наказание лишаване от право да управлява МПС твърди, че подсъдимият и да
иска, не може да управлява МПС.
В дадените му право на лична защита и право на последна дума подс.
М. се извинява и моли да не му бъде налагано ефективно наказание.
След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени
всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които
страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха
изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното
3
следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти,
изложени в обвинителния акт, съобрази представените пред съда медицински
документи за здравословното състояние на подсъдимия и изслуша доводите
на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. М. М. М. е на 59 години, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, но от девет години е във фактическа раздяла със
съпругата си. Не е осъждан. Правоспособен водач на МПС от 01.02.1983 г.,
категории С, В, ДЕ, М, Д, AM, ТКТ, BE, СЕ. Свидетелството му за
управление на МПС е валидно до 20.08.2023 г. Към момента на извършване
на деянието 05.01.2022г. е бил санкциониран по административен ред за
допуснати нарушения на ЗДвП пет пъти по административен ред с влезли в
сила наказателни постановления за допуснати нарушения на ЗДвП в периода
2004-2016 г. От 1997 година до деня на произшествието работел по трудово
правоотношение като професионален шофьор и управлявал различни
превозни средства. Бил любител на бързите скорости и затова някои колеги и
приятели го наричали „Шумахер“. От около 2 години подс. М. управлявал
автобус марка „Сетра *****”, с peг. № ******** собственост на ЕТ „Маца-7-
Д. Д.“ - Н.З., с който превозвал работници, съгласно предварително утвърден
график по направление от гр. Н. З. до Рудник 2 - „Трояново - Север“,
намиращ се в с. Ковачево, общ. Раднево, обл. С.З.. Транспортът се
осъществявал въз основа на сключен между „Мини Марица - Изток“ ЕАД -
Раднево и „Тони-ГМГ-Генака“ ООД - Н.З. договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги № МТ[1]- 136/2019 г. По силата на договор от
15.02.2019 г. дружеството „Тони-ГМГ-Генака“ ООД - Н.З. наело от ЕТ
„Маца-7-Д. Д.“ - Н.З. автобус марка „Сетра *****”, с peг. № ******** с който
фактически се извършвала услугата - специализиран превоз на работници и
служители на „Мини Марица - Изток“ ЕАД - Раднево по направление гр.Н.З. -
Рудник 2 - „Трояново - Север“, намиращ се в с.Ковачево, общ.Раднево,
обл.С.З.. Съгласно справка от КАП - ПП при ОД на МВР - С. и свидетелство
за регистрация на превозното средство автобус марка „Сетра *****”, с peг. №
*** е собственост на ЕТ „Маца-7-Д. Д.“ - Н.З.. На 18.09.2021 г. собственикът
Д. В. Д. от гр.Н.З. починал, поради което и на основание споразумение за
поемане на търговско предприятие, сина му - В. Д. В. се съгласил да поеме
предприятието на ЕТ „Маца-7-Д. Д.“ - Н.З., като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, в това число правото на собственост
върху недвижимите имоти и движимите вещи. На основание чл.60 ал.2 от
Търговския закон като приобритател на посочения едноличен собственик бил
вписан ЕТ„Зара - 1 - В. В.“- Н.З.. Към момента на пътнотранспортното
произшествие посочения автобус бил технически изправен, с работещи
спирачна, кормилна, светлинна и звукови системи. Преминал бил технически
преглед, имал сключена задължителна застраховка „злополука на пътниците в
средствата за обществен превоз“, лиценз № 10246 за „международен
автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение“ и
удостоверение № 23285237 за преминат допълнителен преглед за проверка на
4
оборудването на автобус за случаен, специализиран и превоз за собствена
сметка на деца и/или ученици.
На 05.01.2022 г. съгласно утвърденото маршрутно разписание за
специализиран превоз на работниците от гр.Н.З. до Рудник 2 - „Трояново -
Север“, намиращ се в с. Ковачево, общ. Раднево, обл. С.З. подс. М. потеглил с
автобуса „Сетра *****”, с peг. № *** в 6:00 часа от първа спирка - гр. Н. З.,
„Военен супер“. След това преминал през ул. „Цар Освободител“, спрял на
спирката в близост до светофарите за кв. „Шести“ в гр. Н. З., след което
продължил по маршрута, който преминавал през с. Езеро, с. Р., с. Млекарево,
с. Новоселец и с. Ковачево, където се намирал рудника. В автобуса пътували
12 пътника, всички работници в Рудник 2 - „Трояново - Север“, с.Ковачево,
общ.Раднево, обл.С.З. (списък на л. 106, том 1 от ДП). По график автобуса
следвало да пристигне на последна спирка в 6:50 часа. Времето било студено
и мъгливо, видимостта - намалена, а пътната настилка на места била заледена.
По същото време от гр. Раднево, обл. С.З. към с. Каменец пътувал
постр. П. Г. Р., на 57 години, управлявайки влекач м. „Скания Р 124” , с peг.
№ ***, ведно с полуремарке м. “Шмитц Ски 24”, с peг. № ********,
собственост ЕТ “П. П.-Бултранс” - С.З., с едноличен собственик и управител
П. В. П. от гр.С.З.. Към момента на пътнотранспортното произшествие
посочения товарен автомобил бил технически изправен, с работещи спирачна,
кормилна, светлинна и звукови системи. Преминал технически преглед, имал
сключена застраховка „гражданска отговорност“. Постр. П. Г. Р. бил
правоспособен водач на МПС категории С, В, ДЕ, М, Д, AM, ТКТ, BE, СЕ.
Работел на трудов договор като професионален шофьор към ЕТ “П. П.-
Бултранс” - С.З. и от около 2 години управлявал товарен автомобил - влекач
м. „Скания Р 124” , с peг. № ***, ведно с полуремарке м. “Шмитц Ски 24”, с
peг. № ********. От 2010 г. живеел на семейни начала със свид. Р. А. П. и
нейната дъщеря Р., в жилище в гр.С.З.. На 05.01.2022 г. постр. Р. се събудил в
04:30 часа сутринта, приготвил се и излязъл за работа. На този ден следвало
да извърши превоз на варовик от с. Каменец, общ. Тунджа до ТЕЦ 3 -
гр.Гълъбово. В изпълнение на служебните си задължения в 5:15 часа постр. Р.
потеглил с посочения товарен автомобил от гаража на фирмата - гр.С.З.,
ул.”Хрищенско шосе” към с.Каменец. Маршрутът му преминавал през гр. С.
З. - гр. Раднево - с. Новоселец - с. Млекарево - с. Р. - с. Бояджик - с. Каменец.
На 05.01.2022 г. сутринта подс. М. се движил по разписание по път II-
55, преминал през с. Р., общ. Н.З., където настигнал друг автобус, превозващ
пътници до рудника. На излизане от селото, въпреки силно ограничената
видимост подсъдимият предприел изпреварване и успял да изпревари
движещия се пред него автобус. След това продължил движението като
наближил лек автомобил м. „Хонда ХРВ” с peг. № *******, управляван от
свид. А. М., а пред него пък се намирал друг автобус със работници, движещ
се по същото направление към рудника. Подсъдимият скъсил опасно
дистанцията с лекия автомобил и отново предприел изпреварването му като
ускорил скоростта си. В района на км. 98.100, на път II-55, движейки се на
5
прав участък след като преминал с. Р. в посока към с. Млекарево, подс. М.
управлявал автобуса със скорост от 69 км/ч. Платното за движение било с
едрозърнеста структура на асфалта, при равен участък, с две ленти за
движение, по една във всяка посока. Движението в този прав участък от пътя
било двупосочно, разделено с разделителна прекъсната линия. Движението се
осъществявало при влажно време, влажна и хлъзгава пътна настилка със
заледяване на отделни места, видимостта била ограничена, поради ранния час
от денонощието и наличието на гъста мъгла.
По това време по горепосочения път, в противоположната на автобуса
посока, т.е. в посока към гр.Н.З., както е посочено по-горе се движил влекачът
м. “Скания Р 124” с peг. № ***, ведно с полуремарке с peг. № ********,
управляван от постр. П. Р.. Той се движил със скорост от около 66 км/ч, като
опасната му зона за спиране при тази скорост била 71 м. В същото време в
обратна посока автобусът, управляван от подсъдимия се движил със скорост
от 69 км/ч. Опасната му зона за спиране при тази скорост била около 91 м. В
зоната на прав участък, при наличието на прекъсната разделителна линия,
въпреки липсата на видимост подс. М. предприел маневра изпреварване на
движещия се пред него автомобил, управляван от свид. Мехмед, като
навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение. Постр. Р. възприел
автобуса, т.е. опасността в началото на нейното открИ.е, като в този момент
се намирал на разстояние от около 61 м. Подсъдимият от своя страна
възприел опасността, когато се намирал на разстояние от около 69 м. Поради
намалената видимост, подс. М. не успял да възприеме насрещно движещия се
влекач „Скания” като опасност за движението към момента на предприемане
на маневрата изпреварване, а го видял едва при изравняването му с
изпреварвания лек автомобил и когато се намирал изцяло в лентата за
насрещно движение. Подс. М. предприел действия като задействал
спирачната система на автобуса, за да намали скоростта и да спре и запазил
праволинейното си движение. Въпреки това, в лявата пътна лента настъпил
челен ексцентричен удар между двете превозни средства, като ударът бил
между челната лява част на „Скания“, с водач постр. Р. и челната лява част на
автобуса „Сетра“, управляван от подсъдмия, в лентата за движение на
„Скания“. Мястото на удара спрямо платното за движение било в лявата
лента (лентата на Сканията), на 54,3 м. преди мерната линия на ниво от 2,5 до
3 м. вляво от разделителната линия. В момента на удара автомобилът „Сетра“
бил изцяло в лентата за насрещно движение. След удара автомобилът „Сетра“
променил направлението на движение, като се е завъртял около вертикална ос
в посока обратна на часовата стрелка. В момента на удара товарният
автомобил „Скания“ бил изцяло в собствената лента за движение, като след
удара автомобилът продължил движението си към десния за него банкет,
завъртайки се около вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка.
След удара превозните средства достигнали крайно положение на покой в
лявото пътно платно (лентата на „Скания“-та) и банкета. В резултат на удара
постр. П. Г. Р. получил тежки увреждания и починал на място. Част от
6
пътуващите работници в автобуса, управляван от подс. М., вкл. и той самият,
получили различни травматични увреждания, като най-тежко пострадал
пътникът - свид. А. А.. На мястото на произшествието спрели пътуващите в
същата посока автобуси, които също превозвали работници за рудника и
започнали да помагат на ранените пътници. Пострадалите пътници А. А., А.
А., П. Ж., Т. Р., А. К. били преместени в друг автобус, който незабавно
потеглил към рудника, тъй като там имало медицинска служба. След като
били превозени до там, пострадалите пет пътници били откарани с линейки в
ЦСМП - С.З. за оказване на медицинска помощ. След няколко минути на
място пристигнали екип на РСПБЗН, както и полицейски екип от РУ на МВР
- Н.З., който запазил местопроизшествието. На място бил изпратен и
разследващ полицай, който извършил първоначалните действия по
разследването, вкл. оглед на местопроизшествието, на пътните превозни
средства, иззел като веществени доказателства по делото двете превозни
средства, както и множество предмети и следи, имащи значение за
разследването. При огледа са били установени спирачни следи както от
автобуса, управляван от подс. М., така и от товарния автомобил, управляван
от починалия П. Р..
При извършените прегледи и изследвания на пострадалите А. А., П. Ж.,
Т. Р. и А. К. били установени данни за различни увреждания, настъпили в
резултат на автомобилната травма, които осъществяват смисъла на медико
биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота им“, т.е. причинени леки телесни повреди. Тези
причинените увреждания са несъставомерни вреди от престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност подс. М.. Единствено постр.
А. А. е получил по - тежко увреждане, което е осъществило смисъла на
медико[1]биологичния характеризиращ признак постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота му, т.е. средна телесна повреда.
В хода на разследването е назначена химикотоксилогична експертиза
(т.2, л.7-8 от ДП), от заключението на която е видно, че в изследваните проби
кръв, взети от подс. М. не е установено наличие на алкохол и наркотични
вещества.
В хода на разследването е назначена съдебно автотехническа експертиза
(т.2, л.84-96 от делото) от заключението на която се изяснява следното:
1. Скоростта на движение на влекач „Скания“ преди пътнотранспортно
произшествие е около 66 км/ч, а към момента на удара е около 34 км/ч;
2. Скоростта на движение на автобус „Сетра S215HD“ преди
пътнотранспортно произшествие е около 69 км/ч, а към момента на удара
около 43 км/ч;
3. Опасната зона на влекач „Скания“ при определената скорост на
движение, е около 71 м;
4. Опасната зона на автобус „Сетра S215HD“ при определената скорост
на движение, е около 91 м;
7
5. Мястото на удара между автомобилите е в лентата за движение на
„Скания“, на 54,3 м преди мерната линия на ниво от 2,5 м до 3 м вляво от
разделителната линия. В момента на удара автобус „Сетра S215HD“ се е
движил изцяло в насрещната лента за движение, а автомобил „Скания“
изцяло в собствената лента за движение;
6. Водачът на автомобил „Скания“ е възприел опасността обективно на
около 61 м от мястото на удара;
7. Водачът на автобус „Сетра“ е възприел опасността обективно на
около 69 м от мястото на удара;
8. В момента на възприемане на опасността от водача на „Сетра“,
автомобил „Скания“ е бил на около 66 м от мястото на удара или общата
дистанция в този момент е около 135 м;
9. Водачът на товарен автомобил „Скания“ не е имал техническата
възможност да предотврати пътнотранспортно произшествие към момента на
открИ.е на възможността за възприемане на автобуса „Скания“, тъй като е
налице намалена видимост от мъгла;
10. Водачът на автобуса „Сетра“ е нямал техническата възможност да
предотврати пътнотранспортно произшествие при предприетата маневра
изпреварване на неизвестен автомобил и наличната намалена видимост. Той е
имал техническата възможност да се съобрази с намалената видимост и
запази движението в собствената лента, като по този начин не би настъпил
удар при определените скорости на движение.
11. Навлизането на автобуса „Сетра“ в насрещната лента е в резултат на
конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапна
техническа неизправност;
12. Техническата причина, довела до възникването на
пътнотранспортно произшествие е навлизането на автомобил „Сетра
S215HD“ в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ
се автомобил - влекач „Скания“ и полуремарке с цел извършване на маневра
изпреварване. С действията си водачът на „Сетра“ е предизвикал навлизане на
„Сетра“ в опасната зона за спиране на товарния автомобил „Скания“ при
наличната намалена видимост. Причината за навлизане на автомобила
„Сетра“ в насрещната лента са конкретни действия на водача и не се е
дължало на възникнала техническа неизправност. Водачът е имал
техническата възможност да запази движението в собствената лента без да я
напуска.
В хода на разследването са назначени съдебномедицински експертизи
за установяване на причината за смъртта на постр. П. Г. Р., на 57 г. и
получените травматични увреждания на постр. А. В. А., на 56 г., към момента
на настъпване на произшествието.
Според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на
труп № 7/22 г. (т.2, л.13-16 от ДП), причината за настъпването на смъртта на
8
постр. П. Г. Р. е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния кош,
гръбначния стълб, корема и крайниците. Непосредствената причина за
настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък
травматичен и хеморагичен шок, поради множествените травми в областта на
главата, гърдите, корема и крайниците, с установените масивни кръвоизливи.
Настъпването на смъртта на пострадалия е било неизбежно и неминуемо.
Животът му е бил неспасяем. Описаните увреждания са получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по
механизма на удряне и притискане на главата, гърдите, корема и останалите
травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тези
области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на получените
тежки травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно
произшествие и настъпилите усложнения в тази връзка. Описаните травми и
настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие. Локализацията на уврежданията сочи, че
най-силни са били травмите в областта на главата. Тежки са били и
уврежданията в областта на гръдния кош и корема. Установените увреждания
са получени вследствие удряне на травмираните области на тялото по
вътрешното обзавеждане на товарния автомобил и притискането на главата,
гръдния кош, корема и крайниците от деформиралите се части на купето на
автомобил вследствие блъскането му с автобуса. Установените увреждания се
дължат на силните удари по деформиралите се части на автомобила
вследствие нъзникналите центробежни и инерционни сили и притискането на
тялото на пострадалия в травмираните области.
От заключението на изготвена съдебномедицинска експертиза № 134/22
г. за установяване телесните увреждания, получени от постр. А. В. А. в
резултат на възникналото пътнотранспортно произшествие на 05.01.2022 г.
(т.2, л.39-54 от ДП), е видно следното: В резултат на настъпилото на
05.01.2022 г., 06:30 часа пътнотранспортно произшествие на път II-55, км.
98.100, в землището на с.Р., общ.Н.З., постр. А. В. А. е получил автомобилна
травма, изразяваща се следните телесни увреждания:
- контузия по предната повърхност на гръдния кош с умерено изразена
болезненост, без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на
костни структури, участващи в изграждането му, както и без видими
травматични изменения на белодробния паренхим;
- контузия на лявата ръка, в областта на гривнената й става без
клинични и от образните изследвания данни за фрактура на костни структури,
участващи в изграждането на ставата;
- контузия в областта на лицето с наличие на разкъсно-контузна рана на
меките тъкани по тръбната повърхност на носната пирамида, с клинични и от
физикалните и образни изследвания данни за счупване на носните кости с
дислокация на костните фрагменти, наложила тяхното репониране и
фиксиране с назална тампонада.
9
Описаните в материалите по досъдебно производство телесни
увреждания имат травматична генеза, дължат се на механичното действие на
твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по
време и в резултат на настъпилото на 05.01.2022 г. около 06.30 часа
пътнотранспортно произшествие на път II-55, км 98.100, в землището на с. Р.,
общ. Н.З.. В механогенезата на уврежданията при този вид автомобилни
травми, през различните фази на произшествието участие вземат различни по
своите характеристики травмиращи сили. В момента на челния удар между
автобусът и товарния автомобил нефиксираното тяло на постр. А. е полетяло
напред по посоката на първоначалното движение на автобуса под действието
на преносни инерционни сили. При това си придвижване на пространството
на автобусния салон, то е влязло с различни елементи от вътрешното
оборудване на салона, ударило се е в тях и се е наранило. По този механизъм
са настъпили всички описани травматични увреждания на пострадалия А..
В резултат на удар в областта на гърба на носа постр. А. е получил
многофрагментно счупване на носните кости с изразени дислокация на
костните фрагменти и деформация на носната пирамида, наложили
извършването на открита репозиция на костните фрагменти и фиксацията им
с носна тампонада. Това увреждане е било съпроводено със значително и
видима деформация на носната пирамида, която без извършената оперативна
корекция би довело до деформации и стеснения на някои от носните ходове
със съответното затрудняване на носното дишане. По този начин полученото
от постр. А. увреждане е осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота му. Разкъсно-контузната рана на гърба на носната пирамида по своя
характер представлява нарушение на анатомичната цялост на меките тъкани в
областта и както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите увреждания
на гръдния кош и лявата ръка е осъществило смисъла на
медико[1]биологичния характеризиращ признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на постр. А.. Увреждания от такъв характер
отзвучават в рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на оздравителните
процеси.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза № 133/22 г. за
установяване телесните увреждания, получени от постр. А. О. А. в резултат
на възникналото пътнотранспортно произшествие на 05.01.2022 г. (т.II, л.20-
35 от ДП), от заключението на която е видно че, постр. А. е получил
автомобилна травма, изразяваща се следните телесни увреждания: Контузия
на главата с наличие на болезнен травматичен оток на меките черепни
обвивки в теменната област с клинични данни за сътресение на мозъка;
Повърхностни охлузвания на кожата на челото и гърба на носа; Контузия на
двата крака в областта на подбедриците, в техните горни трети без клинични
и от образните изследвания данни за фрактури на костните структури,
участващи в изграждането им и контузия в областта на носа, с данни за
счупване на носните костици без дислокация и деформация, налагащи
10
оперативно лечение и репозиция. Полученото от постр. А. лекостепенно
сътресение на мозъка е осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота му“. Същият медико-биологичниен характеризиращ признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота му“ е осъществило и
установеното счупване на носните костици без дислокация и деформация,
налагащи оперативно лечение и репозиция както само по себе си, така и в
съвкупност с охлузванията на кожата на челото и гърба на носа.
По досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска
експертиза № 133/22 г. за установяване телесните увреждания, получени от
постр. П. Т. Ж. в резултат на възникналото пътнотранспортно произшествие
на 05.01.2022 г. (т. II, л.58-70), от заключението на която е видно, че постр. Ж.
е получил автомобилна травма, изразяваща се следните телесни увреждания:
Контузия на главата в областта на лицето и контузия на предните два горните
централни резеца, които осъществяват смисъла на медико[1]биологичния
характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота му“ т.е. леки телесни повреди.
По досъдебното производство е назначена и съдебно-оценителна
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на нанесените
щети на товарен автомобил „Скания“ (влекач) с peг. № *** към момента на
събитието, са както следва:
1. Справедливата пазарна стойност на автомобила към момента на
събитието е 12 802,65 лв.
2. Стойността на нанесената щета надхвърля 75% от справедливата
пазарна стойност на автомобила, което означава, че щетата е тотална.
3. Стойността на нанесената щета е в размер на 75% от справедливата
пазарна стойност или 9 601,98 лв., като разликата до пълната стойност към
момента на събитието е размерът на запазените части.
Стойността на нанесените щети на автобус „Сетра“ с peг. № *** към
момента на събитието, са както следва:
1. Справедливата пазарна стойност на автомобила към момента на
събитието е 16 890,95 лв.
2. Стойността на нанесената щета надхвърля 75% от справедливата
пазарна стойност на автомобила, което означава, че щетата е тотална.
3. Стойността на нанесената щета е в размер на 75% от справедливата
пазарна стойност или 12 668,21 лв., като разликата до пълната стойност към
момента на събитието е размерът на запазените части.
Към момента на събитието полуремарке „Шмитц“ с peг. № ******** не
е увредено.
Видно от последното издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р И.
Селимински - С.“ АД – гр. С. експертно решение № 91040 от 41 / 28.02.2023г.
на подс. М., му е определена 60% ТНР. За времето от 23.03.2023г. до
11
29.03.2023г. той е бил на лечение в МБАЛ „Света Каридад“ ЕАД - Пловдив с
диагноза „Други посттравматични гонартрози“, видно от представената
епикриза. В последната като придружаващи заболявания са отбелязани
„Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Последици от
мозъчен инфаркт. Исхемична кардиомиопатия“.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, преценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те са безпротиворечиви
и взаимно се допълват. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът
одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата
непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит
и експертни заключения. Предвид признанията на подс. М. относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че
ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно
въпросните факти.
Освен от коментираните по – горе неоспорени от страните заключения
на изготвените експертизи, признатите от подсъдимия факти се установяват
по категоричен начин и от анализа на останалия доказателствен материал,
събран на досъдебното производство и предявен на страните по реда,
предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие.
Безпротиворечиви са и взаимно се допълват показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели Р. П., И. Р., Г. К., Р. К., П. П., А.
А., А. А., П. Ж., Т. Р., А. К., К. К., А. М., И. В., В. С., Б. Х., Е. Т., С. С., А. П.,
Г. Д., П. Г., Ж. Ж. и П. М., обясненията на подс. М. и множеството документи,
приложени и приети като писмени доказателства по делото, всичките
неоспорени от страните - Протокол за оглед на пътно – транспортно
произшествие с фотоалбум; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
Документи за двете МПС (вкл. лицензи и договори за обществени поръчки,
наем и др.); Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
на П. Г. Р.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
на М. М. М.; протоколи за приемане/предаване на биологични проби за
химико[1]токсикологичен анализ в Химикотоксикологична лаборатория на
М. М. М.; Справка за нарушител за подс. М. от ПП-КАТ; Протоколи за
доброволно предаване на дискове, съдържащи записи от охранителните
камери на жилища в с. Р., общ. Н.З.; Протокол № 85 / 13.10.2022г. за
извършена видеотехническа експертиза с фотоалбум към него; медицинска
документация за подсъдимия; медицинска документация на свид.А., свид. А.;
свид.Ж.; свид. Р. и свид. К.; Акт за смърт на постр. Р.; Удостоверение за
наследници и родствени връзки на постр. Р.; Списъци на работниците от
рудник „Трояново – север“ – с. Ковачево, общ. Раднево, пътували в автобуса
по време на ПТП, СД, съдържащ запис на камери за видеонаблюдение (т.1, л.
12
109-111),; Справка за съдимост на подсъдимия и Декларация СМПИС, както
и представените в съдебно заседание експертно решение № 91040 от 41 /
28.02.2023г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р И. Селимински - С.“ АД – гр. С. на
подс. М. и Епикриза от МБАЛ „Света Каридад“ ЕАД - Пловдив.
Съдът взе в предвид и веществените доказателства по делото - автобус
„Сетра *****“ с рег. № *** и товарен автомобил влекач „Скания Р 124“ с рег.
№ ********, с прекачено към него полуремарке, тип „Гондола“, с рег. №
********, които с оглед обективните находки по тях също са допринесли за
разкрИ.е на обективната истина по делото.
Съдът възприе изцяло заключението на едноличната автотехническа
експертиза. Това заключение безспорно установява скоростите на движение
на управляваните от подс. М. и постр. Р. моторни превозни средства преди
ПТП, опасните им зони за спиране, мястото на удара, механизма на пътно-
транспортното произшествие и техническите причини за него.
Съдът даде вяра и на неоспореното заключение на съдебно-
медицинската експертиза на труп на постр. Р., от която се установява вида,
характера и локализацията на причинените му увреждания, механизмът на
получаването им, причината за настъпването на смъртта;
причинноследствената връзка между травмите му, причинени при пътно-
транспортното произшествие и настъпилата смърт.
Няма пречка съдът да не кредитира и заключенията на извършените
съдебно медицински експертизи на пострадалите А. А., А. А. и П. Ж., на
химикотоксилогичната експертиза за подс. М. и на съдебно – оценителната
експертиза за нанесените щети на товарен автомобил „Скания“ (влекач) и на
автобус „Сетра“.
Съдът намери, че горепосочения доказателствен материал категорично
установява описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основа на него своите фактически изводи.
По тези причини съдът прие, че категорично е установено както
авторството на деянието така и обстоятелствата около извършването му и въз
основа на възприетата фактическа обстановка изгради своите ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подс. М. е наказателноотговорен. Към момента на извършване на
престъплението той е бил пълнолетен и вменяем, разбирал е свойството и
значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си. След
деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в такова
разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му
позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да
ръководи постъпките си. Следователно подс. М. отговаря на изискванията на
чл. 31 от НК за наказателноотговорно лице, поради което на същия може и
следва да се търси наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление.
С деянието от описаната фактическа обстановка подс. М. е осъществил
13
обективните и субективни признаци на състава по чл. 343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“
предл.1 вр. чл. 343 ал.1 б.“в“ предл. 1 вр. чл. 342 ал.1 от НК, тъй като на
05.01.2022 г. на път II-55 км. 98.100, в землището на с. Р., общ. Н.З., при
управление на МПС – автобус марка „Сетра *****“ с рег. № ********
собственост на ЕТ „Маца-7-Д. Д.“ – Н.З., е нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно:
- чл.42, ал.1 т.2 от ЗДвП – „Водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен: 2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен
път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в
пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“;
- чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е длъжен: 2. когато
при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея“;
- чл.43 т.1 от ЗДвП – „Изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:
1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на
пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от
необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение“ и по
непредпазливост причинил смъртта на П. Г. Р., на 57 години от гр. С. З. –
водач на влекач м. „Скания Р 124“ с рег. № ********, ведно с полуремарке с
рег. № ********, собственост на ЕТ „П. П. – Бултранс“ – С.З. и средна
телесна повреда – многофрагментно счупване на носните кости на А. В. А., на
56 години от гр. Н. З., изразяваща се в „постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота“.
Безспорно е авторството на деянието. Подс. М. е управлявал процесния
автобус на инкриминираната дата и място със скорост на движение около 69
км/ч. при хлъзгава пътна настилка и намалена видимост от мъгла. В зоната на
прав участък при наличие на прекъсната разделителна линия е предприел
изпреварване на движещ се пред него лек автомобил и е навлязъл изцяло в
лентата за насрещно движение при наличие на насрещно движещ се
автомобил – влекач с полуремарке. Така нарушавайки забраната по чл. 43, т. 1
от ЗДвП, въпреки липсата на видимост предприел маневра изпреварване, в
резултат на което без да съобрази задълженията си по чл.42, ал.2 т.2 от ЗДвП
и по чл.42, ал.1 т.2 от ЗДвП навлязъл с автобуса в насрещната лента за
движение при наличие на насрещно движещ се товарен автомобил – влекач с
полуремарке, в следствие на което настъпил челен удар между двете
превозни средства. Причината за навлизане на автобуса в насрещната лента
са конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала техническа
неизправност. Подсъдимият е имал възможност да запази движението си в
собствената си лента без да я напуска. Липсват фактически обстоятелства за
виновно поведение на починалия водач, които да обосноват извод за
14
съпричиняване от негова страна.
Допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по
чл. 43, т. 1 от ЗДвП, чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП са много
тежки и груби, като сами по себе си крият висок риск от настъпване на
произшествия. Всяко едно от нарушенията е взаимно свързано с останалите и
всички заедно са довели до настъпване на произшествието и постигането на
общественоопасния и противоправен резултат.
По делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че
пътнотранспортното произшествие и причинените в резултат на него
съставомерни последици - смърт на постр. Р. (вследствие на изпадането му в
състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради множествените
травми в областта на главата, гръдния кош, гръбначния стълб, корема и
крайниците) и средна телесна повреда на постр. А. А. са пряка последица от
допуснатите от страна на подс. М. нарушения на цитираните по-горе правила
за движение от ЗДвП. В резултат на същото пътно транспортно произшествие
телесни увреждания – леки телесни повреди (несъставомерни) са получили и
свидетелите А. А., Т. Р., А. К. и П. Ж..
Характерът на причинените телесни увреждания на посочените лица,
механизма на получаването им, причината за смъртта на постр. Р., наличието
на пряка и непосредствена връзка между нарушаването на правилата за
движение от подс. М., възникването на ПТП и респ. последиците от него, са
несъмнени по делото.
От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК – действал е с
небрежност, тъй като не е целял пряко настъпването на престъпния резултат и
не е предвиждал общественоопасните последици, но е бил длъжен и
обективно е могъл да ги предвиди както и да ги предотврати, предвид
квалификацията си на водач на МПС и дългогодишната си работа като
професионален шофьор. В подкрепа на този извод следва да се посочи
заключението на автотехническата експертиза, досежно предотвратимостта
на ПТП. Подсъдимият е разполагал с обективната възможност да предотврати
ПТП и настъпването на съставомерния резултат, като съобразявайки се с
намалената видимост, запази движението си в собствената лента.
Поведението му е виновно.
Съдът счита, че причините и условията, способствали за извършване на
деянието се състоят в подценяване значението на правилата за движение по
пътищата от страна на подсъдимия. Съставомерността на деянието на
подсъдимия, т.е. обстоятелството, че той е извършил посоченото
престъпление и правната му квалификация не се оспорва от страните по
делото.
Налице са изискуемите законови предпоставки за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия. При индивидуализацията на
наложеното на подс. М. наказание, съдът се съобрази с принципите за
15
неговата законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете всички
обуславящи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства съдът
прецени чистото му съдебно минало; съдействието му на досъдебното
производство за своевременното установяване на обективната истина;
разкаянието и изказаното съжаление за стореното; добрите характеристични
данни; влошеното здравословно състояние.
Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прецени
обстоятелството, че той е извършил престъплението полагайки труд като
професионален шофьор - дейност, която предполага много по-високи
изисквания към него във връзка със съблюдаването на правилата за
движение, тъй като ежедневно на професионалните му умения са поверени
живота и здравето на голям брой граждани, особено като се има предвид, че в
конкретния случай се е придвижвал по път с интензивно движение и е
превозвал немалък брой пътници. Съдът не прецени като отегчаващи
отговорността подсъдимия обстоятелства сочените от обвинението като
такива – нарушение на три разпоредби на ЗДвП, в резултат на което е
предизвикано процесното ПТП и предишните му нарушения на ЗДвП, за
които е бил санкциониран по административен ред и последното от които е от
2016г.
Съдът отчете обстоятелството, че предвид големия брой транспортни
произшествия с човешки жертви, принципно този вид деяния са с повишена
степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от подс. М. деяние не е по - висока от характерната за
този вид престъпления. Безспорно предвид засегнатите важни обществени
отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на МПС,
респ. спазване на установените правила за управление на МПС, обществена
опасност на този вид престъпления е висока, но принципно тя е взета в
предвид от законодателя при определяне в санкционната част на специалната
разпоредба на материалния закон наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години.
Обществената опасност на подсъдимия не е висока предвид изброените
по – горе смекчаващи отговорността му обстоятелства и липсата на
противообществени прояви.
Съдът отчете и обстоятелството, че никой от пострадалите лица не е
допринесъл за възникването на ПТП.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК при постановяване на осъдителна
присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372,
ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК (както в настоящия случай),
наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК.
Според чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията
16
на чл. 54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице
условията на ал. 1 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК,
ако е по-благоприятен за дееца.
С оглед на цитираната по-горе разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК
относно задължителното приложение на чл. 58а от НК съдът намира, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от
НК, а именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде намален с една
трета по реда на чл. 58а ал.1 от НК.
При това положение съдът прецени, че на подсъдимия следва да се
определи наказание лишаване от свобода при значителен превес на
смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства, а
именно в размер към минималния, предвиден за престъплението по чл. 343
ал.4 вр. ал.3 б.“б“ предл.1 вр. чл. 343 ал.1 б.“в“ предл. 1 вр. чл. 342 ал.1 от НК.
В този смисъл съдът стигна до извода, че на подс. М. следва да се
определи наказание лишаване от свобода към минималния, предвиден в
закона размер (от три до петнадесет години), а именно за срок от четири
години и шест месеца.
Това наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно императивната
разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. М. наказание лишаване
от свобода за срок от три години.
Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанието на
подсъдимия при условията на чл. 55 от НК и стигна до извод, че не са налице
предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, но същите не са от съответния характер –
изключителни или многобройни, при наличието на които дори намаленото с
една трета – по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК – наказание от три години
лишаване от свобода да се явява несъразмерно тежко. Поради това, съдът
счете, че не са налице условията на чл. 58а, ал. 4 от НК и не приложи чл. 55
от НК.
Като взе предвид, че подсъдимият изобщо не е осъждан и че за
постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той
реално да изтърпи определеното му наказание от три години лишаване от
свобода, съдът приложи института на условното осъждане, регламентиран в
чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода
за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в
сила. Съдът счита, че данните по делото за подсъдимия (включително и
актуалното му здравословно състояние), липсата на противообществени
прояви, неговото чисто съдебно минало обуславят прилагането на условното
осъждане спрямо него и дават основание да се приеме, че този институт
успешно ще поправи и превъзпита извършителя. Решаващият съд прецени за
законосъобразно и уместно да отложи изтърпяването на наказанието
17
лишаване от свобода на подсъдимия, за да му осигури възможност през
изпитателния срок да се поправи, без да напуска нормалната среда, в която
той живее и без да бъде изолиран от обществото. Съдът определено счита, че
в случая условното осъждане представлява достатъчна наказателна репресия
спрямо подсъдимия, ще допринесе за резултатното поправяне на същия и за
успешното постигане на предупредително-възпиращите цели на наказанието.
Прилагането на условното осъждане с определения изпитателен срок в случая
не противоречи на целите на генералната превенция, които се намират в
закономерна връзка с целите на личната превенция. Не може да се очаква, че
наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на дееца, ще
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото и ще насърчи общественото съзнание към положителни промени
чрез примера на продължителна изолация в затвор. Чужда на българската
наказателна система е идеята за санкцията като формално възмездие и
назидание. Само справедливо по вид, размер и начин на изтърпяване
наказание, може да изпълни и превантивната функция на наказателната
репресия. Тези съображения мотивираха съда да прецени като неоснователно
искането на държавното и частното обвинение за постановяване ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Общата превенция е
значим фактор, но не следва да се надценява, тъй като законодателят не й е
придал водеща роля. Макар и общопревантивният ефект на наказанието да
следва винаги да бъде преценяван, то законодателят е отдал приоритет на
възможността осъденият да се поправи без изтърпяване на наложеното
наказание.
Освен наказанието лишаване от свобода, в приложение на
императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия и
второ наказание - лишаване от право да управлява МПС. Срокът на това
наказание, когато се налага заедно с лишаване от свобода съгласно чл. 49, ал.
2 от НК може да надминава срока на последното най – много с три години.
Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи за
конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се управлява
МПС – пет години.
С така наложените наказания, ще се постигнат в пълна степен целите,
визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за
поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат
възпитателно и предупредително възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
При горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подс. М. да заплати на частните обвинители направените от тях
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съответно на Р. А. П.
сумата 3 660 лева и на И. Г. Р. сумата 2 250 лева, а в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР - С. да заплати сумата 2 752,70 лева, представляваща
18
направените по делото разноски в досъдебното производство.
Съдът постанови след влизане в сила на присъдата веществените
доказателства: автобус „Сетра *****“ с рег. № ******** намиращ се на
съхранение в склад МПС при ОД на МВР – С., да се върне на ЕТ „ЗАРА-1-В.
В.“, гр. Н. З., правоприемник на ЕТ „Маца-7-Д. Д.“, гр. Н. З., представлявано
от В. Д. В., а товарен автомобил влекач „Скания Р 124“ с рег. № ********, с
прекачено към него полуремарке, тип „Гондола“, с рег. № ********,
намиращи се на съхранение в склад МПС при ОД на МВР – С., да се върнат
на собственика ЕТ „П. П. – Бултранс“, гр. С. З., представлявано от П. В. П..
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Окръжен съд - С.:
19
Съобщи за изтекли лични данни