Решение по дело №8100/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 375
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 12 септември 2020 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20184520108100
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 375

 

гр. Русе, 04.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав…в публично заседание на 04 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       Председател: Десислава Великова

 

При секретаря Дарина Великова и в присъствието на прокурора ……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 8100 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а.,клон България твърди че с Договор за потребителски заем № PLUS-13487028 от 24.06.2016 г. отпуснало на ответника С.Л.Ю. паричен кредит в размер на 10 000 лева и била закупена застраховка от 4704 лева. Сумата, предмет на сочения договор била изплатена от кредитора на ответника, като въз основа на чл. 3 от Договора ответника следвало да погаси заема на 84 месечни погасителни вноски, всяка от които по  275,06 лева, които представлявали изплащане на главницата по заема, заедно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите, който бил в размер 21,83 % и годишен лихвен процент -19,00 %. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.05.2017 г., като към този момент бил погасил 9 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора ищецът обявил отпуснатия кредит за предсрочно изискуем, т.к. били просрочени повече от две вноски. Била изпратена покана за доброволно изпълнение на ответника на адреса, посочен в договора, като съгласно чл. 9 от същия всички изявления на кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако били изпратени на адреса, посочен в него. Заявява, че за периода от настъпване на изискуемостта на кредита 20.06.2017 г. до 11.05.2018 г. им дължи сумата от 9921,06 лева; възнаградителна лихва в размер на 6843,45 лева и лихва за забава в размер на  899,23 лева. Било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр. дело № 3604/2018 г. по описа на РРС, като била издадена Заповед за изпълнение от 01.06.2018 г., с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 9921,06 лева  – главница; 6843,45 лева – възнаградителна лихва по договора за периода от 20.05.2017 г. до 20.07.2023 г.; 899,23 лева – мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г.до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 403,27 лева – разноски в заповедно производство, но ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което иска установяването им по исков ред.

Искат да бъде признато за установено, че ответника им дължи сумата от 9921,06 лева – главница по кредита; сумата от 6843,45 лева – възнаградителна лихва по договора, както и сумата от 899,23 лева –лихва за забава за периода от 20.06.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2018 г. до окончателното плащане на вземането.

Ответницата С.Л.Ю., чрез назначения си особен представител оспорва основателността на претенциите.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.06.2018 г. по гр. д. № 3604/2018  г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника С.Л.Ю. да заплати на ищеца сумата 9921.06 лева – главница, 6843.45 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 20.07.2023 г., 899.23 лева – мораторна лихва от 20.06.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите от 353.27 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.Ответницата била уведомена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Не е спорно, че страните по делото били сключили договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13487028 от 24.06.2016 г,съгласно който на последната бил предоставя кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв. На кредитополучателката бил предоставен и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията" в размер на 4 704 лв., който следва да се изплаща ежемесечно в размер на 1/84 част, ведно с погасителната вноска по кредита. Лихвеният процент по кредита бил в размер на 19 %, като размера на дължимата фиксирана лихва върху главницата по кредита била в общ размер 8 401,04 лв. Крайният срок за погасяване на кредита бил 20.07.2023 г. Общата стойност на плащанията били в размер на 23105,04 лв. В раздел „Условия по договор за кредит" било посочено, че кредитополучателят се съгласявал кредиторът да удържи 250 лв. такса ангажимент и сумата 2 820,26 лв. покриваща  изцяло задълженията  на ответника по договори за кредит № CRЕХ-12810480, №  PLUS- 11463384 и № СRЕХ-11401789. Съгласно  чл.5 от Раздел „Условия по Договор за кредит" при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода па забавата върху всяка забавена погасителна вноска, като при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер,- включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.

По делото е представена Последна покана изходяща от ищеца за това, че вземането му било обявено за предсрочно изискуемо, като липсват доказателства същата да е била изпращана до ответницата.

Съобразно заключението на назначената по делото съдебно-графологична експериза ответницата е положила подписите за клиент и застрахован на процесния договор.

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че на ответницата била преведена на сума в размер на 6929,74 лв. (10 000 лв. – 250 лв. - 2 820,26 лв.). Общата сума на извършените плащания по процесния договор за кредит за периода от 24.06.2016г - датата на усвояване на кредита до 31.05.2018г. - датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК била 2 476,55 лв., като последното плащане било извършено на 19.05.2017г.Вещото лице е дало варианти за дължимите суми, съобразно наличие на настъпила или не предсрочна изискуемост на кредита.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми  по договор за кредит, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, за която длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Предвид изложеното съдът приема, че не е налице твърдяната в исковата молба настъпила предсрочна изискуемост, тъй като няма данни обявяваното да е изпращано до ответника.

Последователна е практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – чл.148 от ЗЗП.

На първо място следва да се отбележи че, макар и поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в общите условия към него, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – арг. от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Няма спор, че кредиторът има право да начислява и събира от длъжника и предвидените в договора такси. Трябва обаче да се държи сметка за естеството на конкретното вземане – то е именно такса, т.е. възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга, която се дължи отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по договора. Дължимостта на таксата обаче е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за която се дължи тя. Таксата, за разлика от възнаградителната лихва, не съставлява възнаграждение за кредитора и не следва да се превръща в източник на печалба за него. В конкретния случай таксата ангажимент се изразява в това , че кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Следва да се посочи, че никъде не е посочено в договора как е бил определил този лихвен процент, какви компоненти включва при наличието на какви обективни условия може да бъде променен, поради което е налице преференция за неговата фиксация, което противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

На следващо място, следва да се посочи, че инкорпорираният в договора потребителски кредит погасителен план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, възнаградителната лихва и допълнителните разходи, както е предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10,ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което съдът приема , че на основание чл. 23 от ЗПК ответницата като потребител следва да върне  само чистата стойност на кредита и същата не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца само дължимата падежирала главница до 20.01.2020 г. – последна падежирала вноски преди датата на приключване на съдебното дирене- 04.02.2020 г., тъй като както бе посочено не е налице настъпила предсрочна изискуемост. На основание чл.162 от ГПК съдът след извършаване на необходимите изчисления приема, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 2398.45 лв.//10000-250 недължима такса/: 84 бр. вноски по договора Х.42 дължими вноски /настъпили в периода 20.08.2016 г. до 20.01.2020 г. – последна падежирала вноски преди датата на приключване на съдебното дирене-04.02.2020 г./  – платената от ответницата сума от 2 476,55//.

До този размер предявения иск за главница е основателен,и следва да се уважи, а над него следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, ответникът ищецът следва да заплати на ищеца сумата от 54.76 лв.– разноски по гр. д.  № 3604/2018  г. по описа на РРС.

Ответницата дължи на ищеца разноски по настоящото производство, съобразно уважената част от исковете в размер от общо 169.36  лв./367.31- заплатена държавна такса, 100 лв. юрисконсулско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, 530 лв.- депозит на за назначен особен представител и 250 лв.- депозит за вещо лице/.

Ищецът дължи по сметка на РРС сумата от 129.63 лв. за назначената по делото съдебно-графологична експертиза.

Ответницата дължи по сметка на РРС сумата от 20.37лв.- за назначената по делото съдебно-графологична експертиза.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ, С.Л.Ю., ЕГН: **********,***, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а.,клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 2398.45 лева – падежирала главница до 20.01.2020 г. по Договор за потребителски заем № PLUS-13487028 от 24.06.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от  31.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2018 г. по гр. д. № 3604/2018  г. по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ  предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а.,клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 против С.Л.Ю., ЕГН: **********,*** искове по чл.422 от ГПК с които се иска да се установи дължимостта на сумите:  над 2398.45 лева до 9921,06 лева – главница; сумата от 6843,45 лева – възнаградителна лихва по договора, както и сумата от 899,23 лева –лихва за забава за периода от 20.06.2017 г. до 11.05.2018 г. дължими по Договор за потребителски заем № PLUS-13487028 от 24.06.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2018 г. до окончателното плащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2018 г. по гр. д. № 3604/2018 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА С.Л.Ю., ЕГН ********** *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а.,клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 54.76 лв.– разноски по гр. д.  № 3604/2018  г. по описа на РРС, както и сумата от 169.36  лв. дължими разноски по настоящото дело.

ОСЪЖДА С.Л.Ю., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на РРС сумата от 20.37лв. за назначената по делото съдебно-графологична експертиза.

ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а.,клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 да заплати по сметка на РРС сумата от 129.63 лв. за назначената по делото съдебно-графологична експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: