№ 170
гр.***, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Д.
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500263 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Детска градина „Свобода“ гр.Ямбол,
представлявана от директора К.В.Т., чрез процесуален представител- адв. М. А. от АК-
Ямбол, против Решение №369/02.07.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.
№1313/2024 г. на същия съд, с което Детска градина „Свобода“ е осъдена да заплати на З. М.
И. от гр.*** следните суми: сумата от 2154.15 лв.- неплатено дължимо увеличение на
месечното възнаграждение за положения труд през периода 01.01.2023 г.- 01.08.2023 г.;
сумата от 3364.13 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ в
размер на 11 брутни работни заплати и сумата от 1209.97 лева, представляваща
увеличението на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 61 дни, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаването на
исковата молба- 30.04.2024 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 950.00 лв. Със същото решение Детска градина „Свобода" гр.*** е
осъдена да заплати и държавна такса в размер на 269.13 лв. и съдебни разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 300.00 лв. по сметката на ЯРС.
Оплакването на въззивната страна е за незаконосъобразност и неправилност на
решението на първата инстанция, като постановено в противоречие на материалния закон и
необосновано. Жалбоподателят счита, че неправилно ЯРС е приел, че бившия работодател
на ищцата е следвало да приложи нормативната уредба, уреждаща изменение на трудовото
възнаграждение на ищцата със задна дата, в резултат на което е извел извод, че ищцата има
право да получи предвиденото в КТД увеличение на работната й заплата за процесния
период, през който тя е била в трудово правоотношение с ответника и е полагала труд при
него. Оспорени са като неправилни изводите на съда, че изменението на КТД, извършено с
анекс от 10.08.2023 г. се прилага и за работници и служители, които към датата на сключване
на анекса са с прекратено трудово правоотношение. Въззивникът поддържа, че неправилно
1
ЯРС е приел, че КТД и Анекса от 10.08.2023 г. към него имат нормативен характер и е приел,
че за тях е приложима разпоредбата на чл.14 от ЗНА. Според въззивника неправилно съдът е
приел, че с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труд, която влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., е придадено обратно
действие и по отношение на лица, които към момента на влизане в сила на нормите
/01.01.2023 г./ са отговаряли на изискванията на закона- да са страни, полагащи труд по
трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си
правоотношение. Счита се, че не е отчетено от съда обстоятелството, че разпоредбата на
чл.27, ал.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приета с
Анекс от 10.08.2023 г., с която е предвидено увеличение на индивидуалните заплати на
заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти и непедагогически персонал, считано от 01.01.2023 г. е приложима за лицата,
които имат качеството работник/служител към датата 10.08.2023 г., като посочената в анекса
дата 01.01.2023 г. не е датата на влизане в сила на договорените клаузи, а началният момент,
от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на
работници/служители към момента на постигане на договореността- 10.08.2023 г. и това е
датата, към която следва да бъде очертан кръга на правоимащите лица. Жалбоподателят
сочи, че ЯРС не е отчел обстоятелството, че чл. 27, ал.2 от КТД за системата за
предучилищното и училищното възпитание, приет с анекс от 10.08.2023 г., с който се
преуреждат юридически факти, е преди влизането в сила на нормативния акт- Наредба за
изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда.
Излага съображения, съгласно които ЯРС не е обсъдил в пълнота всички доказателства по
делото и е дал погрешно тълкуване по реда на чл.20 от ЗЗД на чл.27, ал.2 от КТД за
системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекс от 10.08.2023 г.,
като не е изследвал действителната обща воля на страните- върху какво страните са се
споразумели и какъв е целения правен резултат. В обобщение, въззивната страна счита, че
датата, към която се определя кръга от лица, по отношение на които се прилагат
договореностите в анекса е 10.08.2023 г., към която дата ищцата не е имала качеството на
заето лице при ответника, тъй като трудовото й правоотношение е прекратено, считано от
02.08.2023 г. Позовава се и на липсата на допълнително споразумение между ищцата и
ответника, сключено по реда на чл. 118, ал.3 от КТ, като счита, че с анекса към КТД не се
договаря конкретен размер на индивидуалната работна заплата, а само се дават препоръки и
насоки за средно увеличение на индивидуалните работни заплати, като се определят условия
и правила, при които следва да бъде извършено това увеличение. По тези съображения
жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС. Прави искане за
присъждане на сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от З. М. И., чрез
процесуален представител- адв. И. Д. от ЯАК, в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение, споделяйки изцяло изводите на първоинстанционния съд.
Въззиваемата страна поддържа, че ЯРС е извършил пълна, всестранна и съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, при което е постановил обосновано, законосъобразно
и правилно решение. Счита се, че с §2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, е придадено обратно действие, с което се
преуреждат осъществили се юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт,
считано от 01.01.2023 г., към която дата ищцата е била в трудово правоотношение с
ответника. Заявена е претенция за присъждане на сторените в настоящата инстанция
разноски.
В съдебно заседание въззивната жалба и отговора на същата се поддържат от
процесуалните представители- пълномощници на страните.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
2
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС установи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от З. М. И. искове за следните
суми след допуснатото от съда изменение: иск по чл. 128 от КТ за заплащане на дължимо, но
незаплатено увеличение на трудовото й възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до
01.08.2023 г. в размер на 2154.15 лв.; иск по чл. 222, ал.3 от КТ за заплащане на сумата от
3364.13 лв., представляваща увеличен размер на обезщетението за придобиване право на
пенсия в размер на 11 брутни работни заплати и иск по чл. 244, ал.1 от КТ за заплащане на
сумата от 1209.07 лв., представляваща увеличен размер на обезщетението по чл. 244, ал.1 от
КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 61 дни, като всяка една от сумите се
претендира да бъде заплатена ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Исковите си претенции ищцата обосновава с това, че е работила по трудово
правоотношение в ответната детска градина на длъжност „Старши учител в детска градина“
до 02.08.2023 г. Със заповед на директора на детската градина трудовото правоотношение
между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ поради
придобиване право на пенсия. Ищцата е поддържала, че е член на синдикалната организация
в ДГ на СБУ на КНСБ и за трудовото й правоотношение се прилага КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. Сочи, че с Анекс от 10.08.2023
г. е бил променен чл.27 КТД, като е прието, че индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти се увеличават с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023 г.
Ищцата подала заявление от 14.09.2023 г. до директора на ответната детска градина за
заплащане на разликата в заплатите за времето от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г., както и за
преизчисляване на обезщетението от 11 брутни работни заплати поради пенсиониране, както
и на обезщетението за полагащ й се неизползван пратен годишен отпуск за този период, във
връзка с което получила отказ от плащане с доводи, че към 10.08.2023 г. ищцата не се намира
в ТПО с детската градина. Поддържа, че този отказ противоречи на Анекса към КТД от
10.08.2023 г. и §2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 ат 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда, тъй като увеличението от 15 % на трудовото
възнаграждение е в сила от 01.01.2023 г. и се дължи на ищцата, считано от тази дата до
датата на прекратяване на трудовото й правоотношевие.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете, с доводи, че искът,
който ищцата е следвало да предяви е за вреди /пропуснати ползи/, а не такъв по чл. 128 от
КТ. Предявеният иск ответникът счита за неоснователен, като сочи, че по отношение на
ищцата анекса от 10.08.2023 г. към КТД е неприложим, тъй като трудовото й
правоотношение е било прекратено, считано от 02.08.2023 г., а увеличението, предвидено в
анекса е за работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента
на увеличението, а ищцата не е имала качеството на заето лице при ответника към този
момент. По аналогични съображения за неоснователни се считат от ответник и претенциите
на ищцата за увеличен размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск,
както и за увеличения размер на обезщетението за придобиване правото на пенсия.
По делото е установено и между страните не е налице спор, че З. М. И. е
работила в Детска градина „Свобода“ гр.*** на длъжност „Старши учител в детска
градина“, категория педагогически персонал на 8 часов работен ден. Със Заповед №
550/01.08.2023 г. на Директора на детската градина, на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ-
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, трудовото
правоотношение между страните е било прекратено, считано от 02.08.2023 г. Със същата
заповед на основание чл.224, ал.1 КТ е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 61 работни дни в размер на 6 009.72 лв. и
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия в размер на 11 брутни
3
работни заплати- 22 757.79 лв.
Страните не спорят, а и от доказателства по делото е установено, че ищцата З. М.
И. членува в СБУ при ДГ „Свобода“ гр.***, редовно плаща членския си внос и за периода от
01.01.2023 г. до 02.08.2023 г. е синдикален член и продължава членството си.
След прекратяване на трудовото правоотношение между страните, между МОН,
Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България Синдиката на
българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и
Независимия учителски синдикат към КНСБ е сключен Анекс № Д01- 192 от 10.08.2023 г.
към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
№ Д 01- 269 от 06.12.2022 г., като е изменен чл.27 от КТД и считано от 01.01.2023 г. за
системата на училищното и предучилищното образование са определи нови размери на
минималните основни работни заплати. За педагогическите специалисти- „старши учител и
старши възпитател“, е предвидено минимално основно трудово възнаграждение в размер на
1763.00 лв. Съгласно анекса, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15 %.
На 14.09.2023 г. ищцата З. И. е подала заявление до директора на ответната
детска градина за заплащане на разликата на заплатите за периода от 31.01.2023 г. до
31.07.2023 г., за преизчисляване на полагащото й се обезщетение за придобиване право на
пенсия по чл. 222, ал.3 от КТ и на обезщетението по чл. 244, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск.
С писмо изх. № 009 от 03.10.2023 г. ищцата е уведомена за отказа на директора на
детската градина да й бъде изплатено претендираното увеличение, който отказ е мотивиран
с това, че ищцата към датата на сключване на анекса към КТД- 10.08.2023 г. няма качеството
на работник или служител в детската градина.
Пред районния съд е назначена и изслушана съдебно- счетоводна експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно. Съгласно заключението, изготвено въз основа на справки в счетоводството на
ДГ „Свобода“, в т.ч. и извлечения от ведомостите на заплати на ищцата за периода от м.
декември 2022 г. до м. август 2023 г. и дадените от вещото лице пояснения при разпита му в
съдебно заседание, при актуализация на трудовото възнаграждение на ищцата за периода от
01.01.2023 г. до 01.08.2023 г. съгласно чл. 27, ал.1, т.2 от Анекса към КТД от 10.08.2023 г.,
разликата между заплатеното и актуализираното възнаграждение за целия период е в размер
2 154.15 лв. бруто, като тази сума не е заплатена на ищцата. При актуализирано трудово
възнаграждение на ищцата, съгласно анекса към КТД от 10.08.2023 г., обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ, което е следва да бъде заплатено на ищцата е в брутен размер на 6 898.01
лв. и нетен размер 6 208.21 лв. При актуализация ще е налице разлика за доплащане на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ в нетен размер на
1209.97 лв. При актуализация на трудовото възнаграждение на ищцата, обезщетението по
чл. 222, ал.3 КТ би било в размер на бруто 26 121.92 лв., при което разлика за доплащане на
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е в брутен размер на 3 364.13 лв.
При тази фактическа обстановка, която е непроменена и пред въззивната
инстанция, с постановеното по спора решение ЯРС е уважил изцяло предявените от ищцата
искове. За да постанови този резултат, съдът е приел, че изменението на КТД, извършено с
Анекс № Д01192/10.08.2023 г., се прилага и за работниците и служителите, които към датата
на сключването на анекса са с прекратено трудово правоотношение, тъй като в анекса са
предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а
не от датата на сключването му. Съдът се е позовал на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № Д01-192/
10.08.2023 г. към КТД № Д01-269 от 06.12.2022 г., Наредба № 4/ 2017 г. и чл.14 ЗНА, като е
приел, че с тях е придадено ретроактивно действие на нормите, регламентиращи
4
увеличението на работните заплати на педагогическите специалисти и непедагогически
персонал от 01.01.2023 г., независимо, че са приети месеци по-късно и тези разпоредби се
прилагат и по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били страни по трудови
правоотношения, обхванати от действието на КТД. Съдът е посочил също така, че
последващото прекратяване на трудовото правоотношение между страните не засяга
правното положение на ищцата към по-ранния момент на приложимост на промяната и тъй
като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните
индивидуални правоотношения, е извел извод, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. По отношение на исковете с
правно основание чл.224, ал.1 КТ и чл. 222, ал.3 от КТ, ЯРС е приел, че с издадената заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът е признал правото на ищцата да
получи обезщетение за неползван платен отпуск в размер на 61 работни дни, както и
правото й да получи обезщетение поради придобиване право на пенсия в размер на 11
брутни работни заплати, като новия размер на трудовото възнаграждение следва да послужи
за основа за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ и на обезщетението по чл.
222, ал.3 от КТ към момента на прекратяване на трудовия договор.
Възражението на ответника за недопустимост на иска по чл.128 от КТ са
преценени от ЯРС за неоснователни, поради липсата на твърдения от ищцата, че е
претърпяла вреди (пропуснати ползи) от незаплатеното й трудово възнаграждение,
напротив, исковата претенция е била обоснована и поддържана с твърдения за полаган от
ищцата труд при ответника- работодател и неизплащане от последния на уговореното
трудово възнаграждение.
При тези данни, ЯОС приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При преценка по същество, обжалваното решение се прецени за правилно.
Правилно предявените от ищцата искове са квалифицирани от първата инстанция
като такива по чл. 128 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 222, ал.3 от КТ.
Спорният въпрос в настоящото производство се свежда до това дала лицата,
чието трудово правоотношение е било прекратено към датата на сключване на анекса към
КТД- 10.08.2023 г. могат основателно да претендират изплащането на предвиденото
увеличение на основните си трудови възнаграждения, считано от 01.01.2023 г. до датата на
прекратяване на трудовия договор, респективно кой е релевантният момент, към който
следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на
трудовите възнаграждения.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е разрешил правилно този
въпрос, като е приел, че на ищцата се дължи увеличен размер на трудовото възнаграждение
за процесния период, както и увеличен размер на обезщетенията по чл. 224, ал.1 от КТ и
чл.222, ал.3 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № Д01-192/10.08.2023
5
г. към КТД № Д01-269/06.12.2022 г., действащ в системата на училищното и
предучилищното образование, индивидуалните основни трудови възнаграждения на
предучилищните специалисти, които към момента на сключване на анекса са били в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са били по-високи от тях
е предвидено да бъдат увеличени с 15 %. Относно основното трудово възнаграждение на
въззиваемата И. не е налице спор, че същият попада в хипотезата на тази разпоредба.
Налице са събрани доказателства пред първата инстанция- служебна бележка на СБУ при
ДГ „Свобода“ гр.***, за това, че ищцата членува в СБУ към КНСБ и към настоящия момент
продължава членството си в синдиката.
Според анекса от 10.08.2023 г. към КТД, ефектът на договореното изменение на
основното трудово възнаграждение е с обратно действие, тъй като изрично е посочено, че за
системата на училищното и предучилищното образование се определят минимални основни
работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването на анекса-
10.08.2023 г. В настоящия случай следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.54, ал.1 от
КТ за това, че колективния трудов договор влиза в сила от деня на сключването му,
доколкото в него не е уговорено друго, т.е. разпоредбата не е императивна, тъй като
разрешава на страните по КТД да договарят относно началния срок, от който ще породи
действие договора. Затова и обсъжданият по настоящото дело анекс не противоречи на
закона и следва да бъде зачетен. В процесния анекс от 10.08.2023 г. е уговорено друго, а
именно че увеличението за системата на предучилищното и училищно образование на
основните трудови възнаграждения е считано от 01.01.2023 г. Законът е дал възможност на
страните по КТД да договарят, включително и относно началният срок, от който ще породи
своето действие договора и след като същите са постигнали съгласие за момента, от който
следва да действа приетото изменение, не са налице законови пречки тази уговорка да бъде
зачетена, както от страните по този анекс, така и от съда. В този смисъл въззивният съд
счита, че правилата на Анекс № Д-01- 192/10.08.2023 г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование, са приложими и към трудови правоотношения,
които са прекратени преди сключване на анекса, но са съществували към момента, считано
от който страните по КТД са договорили да е началния момент на приетото изменение на
трудовото възнаграждение. Няма спор, че в периода 01.01.2023 г.– 01.08.2023 г. въззиваемата
З. И. е била заета по трудов договор в системата на предучилищното и училищно
образование, като конкретно е изпълнявала длъжността „старши учител в детска градина“ в
ДГ „Свобода“ гр.***. След като с определяне на момента, от който следва да бъдат
увеличени основните трудови възнаграждения- считано от 01.01.2023 г., безспорно следва
извода, че е прието преуреждане със задна дата на размера на основното трудово
възнаграждение. След като ищцата е полагала труд по трудово правоотношение в периода,
обхванат от увеличението на основното й трудово възнаграждение, независимо от
прекратяване на същото преди сключване на анекса за изменението, съдът счита, че нейното
основно трудово възнаграждение също следва да бъде коригирано, тъй като тя попада в
кръга на лицата, заети към 01.01.2023 г. в системата и доколкото с разпоредбите на КТД и на
процесния анекс не е предвидено изричното изключване на лицата, чийто трудови
правоотношения са прекратени към датата на сключването на анекса– 10.08.2023 г. Като е
достигнал до същите правни изводи и след като липсва спор относно размера на уважената
претенция, който е установен надлежно, въззивният съд счита, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази му част.
Правилно и законосъобразно е решението и в частта, с която са уважени
предявените искове с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ. По делото не
е налице спор, че при прекратяване на трудовото правоотношение между страните на
ищцата са заплатени обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 61 работни дни
и обезщетение поради придобиване право на пенсия в размер на 11 брутни работни заплати.
След уважаване на иска по чл.128 от КТ и промяната в размера на трудовото
6
възнаграждение на ищцата, въз основа на новия размер на същото следва да бъдат
преизчислени размерите на обезщетенията по чл. 224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ и
разликата между получените от ищцата обезщетения и увеличения им размер в резултат на
увеличението на основното й трудово възнаграждение с Анекса към КТД от 10.08.2023 г.,
съответно в размер на 1209.97 лв. за обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ и в размер на
3364.13 лв. за обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, установени от заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, правилно са присъдени на ищцата.
Правилно и законосъобразно ЯРС е присъдил сумите ведно с лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, съгласно
заявеното с исковата молба. По отношение на дължимите суми намира приложение
правилото на чл. 84, ал.2 от ЗЗД и същите се дължат при поискване, т.е. от датата на
поканата, тъй като страните не са обвързани от трудово правоотношение. В случая поканата
за изплащане на увеличения размер на трудовото възнаграждение по чл. 128 от КТ, както и
на обезщетенията по чл. 224, ал.1 и чл.222, ал.3 от КТ е от 14.09.2023 г. Исковата молба е
подадена на 30.04.2024 г., като правилно ЯРС е присъдил лихва за забава от тази дата,
съгласно отправеното до него искане.
Предвид всички изложени съображения, въззвината жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на ЯРС потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски пред въззивната
инстанция в размер на 950.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №369/02.07.2024 г. на Ямболския районен съд,
постановено по гр.д. №1313 по описа за 2024 г. на същия съд.
ОСЪЖДА Детска градина „Свобода" гр.Ямбол, с БУЛСТАТ *********,
представлявана от директора К.В.Т., с адрес: гр.***, ул.****"№**, да заплати на З. М. И., с
ЕГН **********, от гр.***, ж.к."**, бл.**, вх.**, ап.**, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски пред въззивната инстанция в размер на 950.00 /деветстотин и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.3 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7