Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 194 от 09.12.2022 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 81 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по жалба от „Л.1.” ЕООД, с ЕИК *********, срещу Решение № 1139з-15/23.02.2022 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” в отдел „Охранителна полиция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, с което на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/24.03.2000 г.) е отказано да бъде извършена регистрация по подаденото от дружеството Заявление № **********/10.02.2022 г. за зачисляване в региона на товарен автомобил марка „***”, модел „Транзит”, с рег. *** В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените разноски по делото.
В хода на съдебното производство процесуалният представител по пълномощие на „Л.1.” ЕООД – адвокат К.Д., поддържа жалбата и представя списък на разноските.
Началникът на сектор „Пътна полиция” в отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил не се представлява в съдебните заседания по делото и не представя писмено становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е образувано по Заявление №
221139002731/10.02.2022 г. от „Л.1.” ЕООД, чрез пълномощника Таня Георгиева, за
промяна на регистрацията на товарен автомобил марка „***”, модел „Транзит”, с
рег. № Е0976КС и рама № WF0CXXGBVCXY31220. Дружеството е придобило
собствеността по отношение на автомобила въз основа на Постановление за
възлагане на движими вещи изх. № С220001-091-0000027/31.01.2022 г., издадено от
главен публичен изпълнител при Териториална дирекция (ТД) София на Националната
агенция за приходите (НАП),
офис Благоевград, по изпълнително дело №
*********/2018 г., образувано срещу „*** - Струма” ЕООД, с ЕИК *********. Във
връзка с идентификацията на товарния автомобил е извършена проверка от комисия
при ОД на МВР – Кюстендил, при която е установено, че по площадката за
идентификационния номер на рамата, на степенката до предната дясна гума, се
наблюдават следи от ремонтни дейности, поради което идентификационният номер на
рамата е заличен напълно. Обоснован е извод, че не се наблюдава умишлено
заличаване на този номер, доколкото са налице следи от корозия по детайла,
както и че същият не може да бъде възстановен, тъй като не е налице условието
на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8121з-1 от 02.01.2018 г. за
определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно
средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и
предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен
номер на пътно превозно средство (Наредба №
8121з-1/02.01.2018 г.). Комисията е установила и тип и
номер на двигател със следното съдържание: RY74780, които не отговарят на последните седем символа от идентификационния
номер на рамата по представените документи за регистрация, предвид марката и
модела на моторното превозно средство. В съставения от комисията Протокол №
221139002731/23.02.2022 г. е обективирано предложение да бъде отказана
регистрацията на автомобила, тъй като поставеният от производителя
идентификационен номер не може да бъде установен. С Решение № 1139з-15/23.02.2022 г.
началникът на сектор „Пътна полиция” в
отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил е отказал да бъде
извършена регистрация по подаденото от „Л.1.” ЕООД Заявление № **********/10.02.2022 г. Решението
е връчено на дружеството на 02.03.2022 г.
По делото е назначена съдебна техническа експертиза,
вещото лице по която е изготвило заключение с вх. № 2355/07.06.2022 г., а след
извършване на оглед на процесния автомобил в ОД на МВР – Кюстендил (в присъствието на служител – механик) – и допълнително заключение с вх. № 2734/24.06.2022
г. В допълнителното заключение и при изслушването му в съдебното заседание вещото
лице сочи, че идентификационният номер на рамата на автомобила, който
съответства на документите, представени със Заявление № **********/10.02.2022
г., се установява от табела при маската на радиатора и от стикер от вътрешната
страна вдясно на арматурното табло на автомобила, като на тези две места няма
следи от механична интервенция, както и че номерът на двигателя – RY74780, е различен от номера на двигателя по документи.
По делото е разпитан като свидетел К. Томов С. –
управител на „*** - Струма” ЕООД. Същият заявява, че докато автомобилът е бил
собственост на „*** - Струма” ЕООД е извършен ремонт на същия, при който са
подменени калниците и праговете му. Освен това е извършена и подмяна на
оригиналния му двигател с друг, демонтиран от лек автомобил марка и модел „***”,
собственост на „***” ООД (впоследствие с правна форма ЕООД). В приетото като
доказателство по делото свидетелство за регистрация част I, издадено на 24.11.2010 г., „***” ООД е посочено
като собственик на лек автомобил марка и модел „***”, с номер на рама WF0LXXGBVLRY74780
и номер на двигател RY74780.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните
съображения:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., а именно – началникът на сектор „Пътна полиция” в отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването му. Решението обаче е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до необосновани изводи по приложението на материалния закон.
Регистрацията/пререгистрацията
на пътно превозно средство по ЗДвП се извършва при наличието на две кумулативни
предпоставки – поставен от производителя идентификационен номер на превозното
средство и доказателство за собственост на същото. Съгласно чл. 143, ал. 1, предл.
1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик
по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство (в
частта по отношение на предл. 2 нормата е обявена за противоконституционна с
Решение № 11 от 30.09.2021 г. на Конституционния съд по к. д. № 7/2021 г., обн.
ДВ, бр. 84 от 08.10.2021 г.). С разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП се
забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера
на двигателя на превозното средство. Съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗДвП пътно
превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не
се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер,
поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето
в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като
регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов
идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра
на вътрешните работи (това е Наредба № 8121з-1/02.01.2018 г.). С разпоредбата
на чл. 5, ал. 3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. при регистрация на звената на
МВР е вменено задължение да извършват необходимите проверки за: идентификацията
на превозното средство, в случаите когато се изисква; достоверността на
представените документи и данните на собственика; произхода на превозното
средство; и техническата изправност на превозното средство и неговото
комплектоване. Съгласно § 2, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба №
І-45/24.03.2000 г. „идентификация” е съвкупност от действия, извършвани за:
сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху
превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка
в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по
регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в
масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани моторни
превозни средства; проверка в международните масиви за регистрирани моторни
превозни средства; проверка за съответствие на всички данни на представеното
превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; и
проверка на превозното средство за изменение в конструкцията. Информацията,
получена при извършването на тези действия, следва да се използва за
установяването на поставения от производителя идентификационен номер (според §
2, т. 9 от ДР на Наредба № І-45/24.03.2000 г. „идентификационен номер” е подредена комбинация от знаци,
поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му,
като отговаря на изискването на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO
4030). Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. предвижда,
че превозните средства, на които не може да се установи поставеният от
производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на
превозно средство, изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и
предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията му се
извършва след поставяне на нов идентификационен номер. Целта на
цитираните разпоредби е да не се допусне движението на пътни превозни средства,
които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция
за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените
стандарти.
В чл. 2, т.
1 и 2 от Регламент (ЕС) № 19/2011 на Комисията
от 11 януари 2011 г. относно изискванията за одобрение на типа на поставяните
от производителя задължителни табели и на идентификационния номер на превозното
средство за моторни превозни средства и техните ремаркета, и за прилагане на
Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно
изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на
моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни
технически възли, предназначени за тях, е дадена легална дефиниция съответно на
„задължителна табела на производителя”
и на „идентификационен номер на превозно средство” (VIN). „Задължителна табела на
производителя” означава
пластина или етикет, поставен(а) от производителя върху превозното средство,
съдържащ(а) основните технически характеристики, необходими за идентификацията
на превозното средство, и предоставящ(а) на компетентните органи съответната
информация за максимално допустимите маси в натоварено състояние, а
„идентификационен номер на превозното средство” (VIN) означава буквено-цифров код, присвоен на
превозното средство от производителя, за да гарантира правилната идентификация
на всяко превозно средство. В приложение І „Технически изисквания” на Регламент №
19/2011, част А „Задължителна табела на производителя” са регламентирани изискванията към
задължителните табели: задължителната табела на производителя се състои от един
от следните елементи: правоъгълна метална пластина или правоъгълен самозалепващ
етикет, като металните табели трябва да бъдат закрепени с нитове, а етикетите
трябва да позволяват проверка на целостта, да бъдат защитени срещу неправомерна
манипулация, да не позволяват подправяне и да се самоунищожават при опит за
отстраняване; а върху табелата трябва да бъде отпечатана незаличимо в посочения
ред следната информация: наименование на дружеството производител;
целият номер на одобрението на типа на превозното средство;
идентификационният номер на превозното средство;
технически максимално допустимата маса в натоварено състояние;
технически максимално допустимата маса в съчленено състояние; и
технически максимално допустимата маса на всяка от осите, изброени отпред назад;
като височината на шрифта на идентификационния номер не трябва да е по-малка от
4 mm, а останалата информация – от 2 mm.
Не се спори
по делото, а и от представеното Постановление за възлагане на
движими вещи изх. № С220001-091-0000027/31.01.2022 г., издадено от главен
публичен изпълнител при ТД София на НАП, офис Благоевград, по изпълнително дело № *********/2018 г., се
установява, че „Л.1.”
ЕООД е собственик на товарния автомобил марка „***”, модел
„Транзит”, с предходна регистрация в Република България с № Е0976КС, чиято
промяна е поискало със Заявление
№ **********/10.02.2022 г. Следователно в случая е
налице първото условие по чл. 143, ал.
1, предл. 1 от ЗДвП за пререгистрация на това превозно средство. По
отношение на второто условие – поставен от производителя идентификационен номер
на превозното средство, следва да се отбележи, че установяването на автентичния
идентификационен номер е задължение на компетентния орган по регистрацията,
който разполага съгласно Наредба № І-45/24.03.2000 г. с множество начини за
установяването му, както и с възможността да се възползва от общите процесуални
правила на АПК
относно събирането на доказателства и доказателствени средства. За да постанови
акт със съдържанието на процесния, административният орган е следвало да
установи по несъмнен начин наличие на обстоятелства по чл. 143, ал.
3 от ЗДвП, както и невъзможност за установяване на автентичния идентификационен
номер на автомобила (вж. в т. см. Решение № 2402/19.02.2013 г. на
ВАС по адм. д. № 14321/2012 г., VII о. и Решение № 7346/16.05.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 15468/2018 г., VII о.). В случая ответникът не е извършил всички
действия за идентификацията на превозното средство,
предвидени в § 2, т. 8 от ДР на Наредба № І-45/24.03.2000 г., и в
нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК се е произнесъл при
неизяснена фактическа обстановка.
Изводът на административния орган, че не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN) на процесния автомобил, не съответства на установените по делото факти. Както бе посочено по-горе, в допълнителното заключение по назначената съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, и при изслушването му в съдебното заседание вещото лице сочи, че идентификационният номер на рамата на автомобила, който съответства на документите, представени със заявлението за регистрация, се установява от табела при маската на радиатора и от стикер от вътрешната страна вдясно на арматурното табло на автомобила, като на тези две места няма следи от механична интервенция. Съобразно чл. 2, т. 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 19/2011, и при положение че поставеният от производителя идентификационен номер върху рамата на автомобила не може да бъде разчетен, следва да се приеме, че идентификационният номер на автомобила, поставен от производителя, е този, посочен върху горепосочените табела и стикер. Забраната за регистрация/пререгистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е щампован. Неслучайно производителят е задължен да поставя този номер и на други места (в случая на табелата при маската на радиатора и стикера от вътрешната страна вдясно на арматурното табло) и отричането на автентичността на данните в тях, без признаци за механична и/или друга умишлена интервенция на номера на рамата, не съответства на целта на закона – да се регистрират пътни превозни средства с установен идентификационен номер. Независимо от обстоятелството, че номерът на двигателя, установен от вещото лице – RY74780, е различен от номера на двигателя по документи, това несъответствие в случая не възпрепятства идентификацията на автомобила. От показанията на свидетеля К. Томов С. и свидетелството за регистрация част I, издадено на 24.11.2010 г., се установява, че този двигател е монтиран на процесния товарен автомобил след демонтирането му от лек автомобил марка и модел „***”, с рама № WF0LXXGBVLRY74780, собственост на „***” ЕООД. Двигателят е компонент на автомобила и няма пречка да бъде демонтиран и подменен (вж. в т. см. Решение № 4797/23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6979/2019 г., VII о.).
По изложените съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде отменено. В съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по Заявление № **********/10.02.2022 г., след извършване на цялостна проверка за идентификацията на процесното превозно средство при спазване на изискванията на § 2, т. 8 от ДР на Наредба № І-45/24.03.2000 г. и съобразно допълнителното заключение на вещото лице по настоящото дело. На основание чл. 174, изр. 1 от АПК следва да се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на „Л.1.” ЕООД направените от същото разноски по делото в размер общо на 1242,40 лв. (50 лв. – платена държавна такса, 392,40 лв. – платено възнаграждение на вещото лице, и 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1139з-15/23.02.2022 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” в отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил.
ИЗПРАЩА преписката на началника на сектор „Пътна полиция” в отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил за ново произнасяне по Заявление № **********/10.02.2022 г., при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от решението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – Кюстендил да заплати на „Л.1.” ЕООД, с ЕИК *********, сумата в
размер на 1242,40 лв. (хиляда двеста четиридесет и два лева и четиридесет
стотинки) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: