Р Е Ш Е
Н И
Е №3130
гр. Пловдив, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12436 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано
е по
искова молба от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против И.К.А., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил
сключен договор за потребителски паричен кредит № ****** на 22.02.2016 г., по
силата на който на ответника бил отпуснат кредит. Страните се съгласили
главницата или общия размер на кредита да е 7350 лв., който представлява сбор
от чиста стойност на кредита 7000 лв. и комисионна от 350 лв. За кредита е
сключена и месечна застраховка със застрахователна премия от 11.22 лв., която е
включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска /общият размер
на застрахователната премия за срока на договора е 807.84 лв./. Съгласно
клаузите на сключения договор усвоената парична сума по кредита за срока на
договора се олихвява с договорна лихва в общ размер от 3 717.99 лева.
Договорната лихва била фиксирана, като годишният лихвен процент е в размер на
14.50 %. Така кредитополучателят се бил задължил да върне по кредита сумата в
общ размер на 11875.83 лева, платими на 72 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 164.95 лева, без последната вноска, която е в размер
на 164.38 лв. Крайният срок за издължаване на кредита бил – 14.02.2022 г.
Кредитополучателят не изпълнявал задълженията си. Кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ, неразделна част
от договора за кредит. Твърди, че
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуемо е получено от
длъжника на 30.11.2017 г. На длъжника било начислено и обезщетение за забава
върху размера на неплатената дължима главница от длъжника за всички просрочени
и неизплатени суми в размер на годишната законна лихва разделена на 360 дни, за
всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Излага, че на
20.11.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключени на основание чл. 2.1
от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016
г. сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД от 20.12.2016 г., с което са изкупени дължимите вземания,
ведно с всички привилегии и обезпечения, като длъжникът бил надлежно писмено
уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно
изпълнение не е постъпило. По договора ответникът заплатил общо 2189.28 лв.
Тъй като
ответникът не е изплатил задълженията си по договора за потребителски кредит,
то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било
образувано ч. гр. д. № 5410/2018 г. на ПРС, длъжникът бил уведомен за заповедта
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането.
Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца посочените суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5410/2018 г. на ПРС - сумата 6426,97 лева
главница; сумата 621,84 лева възнаградителна лихва за периода 14.04.2017 г. –
20.11.2017 г. и сумата 214,11 лева обезщетение за забава за периода от
14.04.2017 г. до 01.04.2018 г. Претендират се законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 02.04.2018 г. до окончателното изплащане/.
При
условията на евентуалност и, ако съдът отхвърли установителните претенции,
поради това, че предсрочната изискуемост не е обявена на длъжника преди
подаване на заявлението на посочената дата 30.11.2017 г., се предявяват
евентуални осъдителни претенции. Моли се при настъпването на това условие
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми по договора за
кредит 6426,97 лева главница; сумата 1180,79 лева възнаградителна лихва за
периода 14.04.2017 г. – 31.07.2018 г. и сумата 214,11 лева обезщетение за
забава за периода от 14.04.2017 г. до 31.07.2018 г. Претендира законна лихва
върху главницата по осъдителния иск от дата на подаване на исковата молба
31.07.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират се и
разноски за заповедното и исковото производство. Сочи банкова сметка *** - IBAN
***.
Исковата молба, уточнителните
молби и приложенията са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С
определение от 28.09.2018 г. е назначен за особен представител на ответника
адвокат Б.Б.. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от особения представител на ответника адв. Б.Б.. Оспорва се
исковата молба като неоснователна. Не оспорва сключения договор за кредит.
Ответникът не бил уведомен за цесията, поради което и на основание чл. 99, ал.
4 ЗЗД прехвърлянето на вземането нямало действие спрямо длъжника. Смята, че
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не може да уведоми ответника за извършената
цесия, предвид чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 5410/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени
са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1,
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ; евентуални осъдителни претенции чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК, 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието
на посоченото облигационно правоотношение по договор за потребителски паричен
кредит № ******на 22.02.2016 г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
предаването на сумата на кредитополучателя, уговорения падеж на погасителните
вноски, прехвърлянето на вземанията по договора с договор за цесия на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, уведомяването на длъжника. Ищецът следва да
докаже, че в договора е уговорена клауза за предсрочна изискуемост на
вземанията, настъпването на обстоятелствата даващи право на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем, както и уведомяването на кредитора за
предсрочната изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
по установителните претенции, респ. при условията на евентуалност уведомяването
на кредитора за предсрочната изискуемост в хода на производството по
осъдителните претенции. Следва да установи наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), забавата на
длъжника, както и да установи вземанията си по размер.
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване, а при установяването на фактическия състав на
вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.
Между страните не е спорно, а и от представения по делото договор за потребителски
кредит № ******от 22.02.2016 г. /л.6/
се установява, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответника И.К.А., като
заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е
предоставил заемна сума в размер на 7000 лева за срок до 14.02.2022 г. Бил
уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 14.50 %, ГПР 21.02 %, месечна
застрахователна премия в размер на 11.22 лева, както и такса за разглеждане на
кредита в размер на 350 лева. Всички плащания по договора възлизат в размер на
11 875.83 лева. Кредитът е следвало да се погасява на 72 броя месечни
вноски, съгласно подписан от страните погасителен план /л.11/. От изготвената
по делото ССчЕ се установява, че на ответника е преведена сума в размер на 7000
лева по договора.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /чл.4, ал.6 и ал.7/, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания /чл.4, ал.1/, право да се откаже от договора /чл.4, ал.3/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис
на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По материално-правната
легитимация на ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и
приложение № 1 към него /л.19 и л.30/ вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение
№ 1 от договора е неразделна част от него /пар.8, т.8.3 от договора/. Представено
е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 33/. Предишният кредитор има правото
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е
представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.36/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото
ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен
представител. Извод, че не настъпват последиците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с
факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на
предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на
ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на
уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор. В тази връзка възраженията на ответника за ненадлежно
съобщаване на цесията са неоснователни.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в
размер на 6 426.97 лева, която е
останала незаплатена по договора и за която се твърди да е настъпила предсрочна
изискуемост. Между страните не е спорно, че ответникът е заплатил по договора
сума в общ размер на 2189.28 лева, с която сума са погасени изцяло 13 броя
месечни вноски от вноска 1 до вноска 13 /включително/ от погасителния план,
което се установява и от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира в тази
част. Непогасени вноски по кредита за главница са от вноска № 14 до вноска №
72, които изчислени служебно от съда се равняват на сумата в общ размер на 6426.97
лева /сбор от вземанията по колона „изплатена част от главницата“ по
погасителния план от вноска 14 до вноска 72/. В договора за кредит е предвидена
сума в размер на 350 лева, представляваща такса за разглеждане на кредита,
която сума е част от главницата и така е уговорена от страните /общ размер на
кредита – главница 7350 лева – сбор от размера на кредита и таксата за
разглеждане/. Видно от погасителния план до датата на подаване на заявлението в
съда е настъпил падежа на вноски от 14 до 25 включително. Предсрочно изискуеми
са вземанията за вноски от 26 до 72.
В
чл.13, ал.2 от договора е предвидено, че кредиторът може да обяви кредита за
предсрочно изискуем в пълен размер при посочени в договора хипотези, една от
които е при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни месечни
вноски по кредита. В случая от ССчЕ се установява, че първата вноска по която
длъжникът е изпаднал в забава е вноска 14 с падеж 14.04.2017 г., като до датата
на подаване на заявлението не са платени 12 на брой месечни вноски.
За да настъпи предсрочната изискуемост е
необходимо същата да бъде обявена на длъжника, съгласно чл.60, ал2 от ЗКИ и
указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от известие за доставяне
до ответника от ищеца на същият е направен опит да бъде връчено, чрез пощенски
услуги, уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, но писмото не е
потърсено /л.37/. Длъжникът е търсен на заявения в договора адрес. Опит за
връчване е направен и чрез куриерска фирма на адреса, посочен в договора, но
отново длъжникът не е намерен /л.39-40/.
В тази връзка, съдът счита, че
няма пречка кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем от цесионара,
доколкото с договора за цесия придобива вземането с всичките му принадлежности
по чл.99, ал.2 ЗЗД, с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото
вземане права, включително право да обяви неговата предсрочна изискуемост. В
този смисъл Решение № 204/25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г., I ТО на ВКС.
Съдът приема, макар и реално
на длъжника да не му е връчено уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост, че ищецът в качеството си на титуляр на вземането по договора за
кредит, придобил и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, е положил
дължимата грижа да уведоми за това длъжника, като го е търсил на известния
адрес, посочен в договора. Именно със своето поведение ответникът е станал
причина да не му бъде връчено уведомлението, доколкото не е потърсил пратката,
както и не е заявил друг адрес, на който да може да бъде намерен. В подкрепа на
това е и обстоятелството, че длъжникът е търсен в заповедното производство на
адреса от договора, но не е намерен, като са събрани сведения от съсед, че той
и семейството му са заминали за чужбина. Ответникът е търсен и по настоящото
дело на адреса по договора, който съвпада с постоянния и настоящия адрес, като
са събрани сведения от съседи, че ответникът е напуснал адреса от преди 10
години. Предвид изложеното, съдът намира, че кредитът е надлежно обявен за
предсрочно изискуем на длъжника преди дата на подаване на заявлението в съда, а
именно към дата 07.03.2018 г., от която датата е известието от куриерската
фирма, няма данни по делото за по-ранно изпратено уведомление. Ищецът е положил
дължимата грижа за уведомяването на длъжника, като неговото бездействие – не е
потърсил пратката и е напуснал адреса, който е заявил, без да уведомява
кредитора си за новия си адрес, е причина да не му бъде връчено уведомлението.
В този смисъл Решение № 40/17.06.2015 г.
по т.д. № 601/2014 г. I TO на ВКС.
Предвид изложеното съдът
приема, че ищецът има вземане за главница спрямо ответника в общ размер на 6 426.97 лева, от които 962.29 лева,
с настъпил редовен падеж до датата на подаване на заявлението в съда и
5 464.68 лева – обявени за предсрочно изискуеми преди датата на подаване
на заявлението в съда. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на
погасяване на задълженията са за ответника. Искът за главница се явява
основателен до пълния предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.04.2018 г. до
окончателното плащане.
По отношение на възнаградителната
лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 621.84
лева за периода 14.04.2017 г. до 20.11.2017 г. /датата на която ищецът счита,
че е обявена предсрочната изискуемост/. По договора е предвиден фиксиран
годишен лихвен процент от 14.50 %. Няма пречка страните да уговорят договорна
надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който
извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на
договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо
размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на
предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Кредитът е отпуснат за
дълъг период от време 72 месеца, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната
престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова финансова институция,
която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не противоречи
на принципа за справедливост и добросъвестност. Предвид изложеното съдът
приема, че клаузата за възнаградителна лихва е валидно постигната. От ССчЕ се
установява, че за претендирания период възнаградителната лихва е в размер на
621.84 лева и липсват плащания по нея за този период.
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
лихва в претендирания от ищеца размер и искът следва да се уважи в пълен размер.
По отношение на обезщетението
за забава
В чл.13, ал.1 от договора за кредит е предвидено,
че при неизпълнение на задълженията за плащане на месечните погасителни вноски
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена
единствено върху главницата. В този случай лихва се дължи за всяка просрочена
вноска за главница от датата следваща падежа на вземането.
В чл.13, ал.3 от договора е предвидено, че
при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, длъжникът следва да заплати
вземането в 15 дневен срок от получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост, като при неизпълнение след този срок му се начислява законна лихва
върху цялата дължима главница. В този случай съдът счита, че датата на забава
на предсрочно изискуемата главница е 22.03.2018 г. с изтичане на 15 дневния
срок от уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост,
която съдът приема, че е датата 07.03.2018 г.
Съдът изчисли лихвата за забава по реда
на чл.162 ГПК, с използване на онлайн калкулатор, по следния начин за
просрочените вноски от вноска 14 до вноска 25 /когато е изтекъл срока за
заплащане на предсрочно изискуемата главница/, както и за предсрочно
изискуемата главница по следния начин:
-
вноска
за главница № 14 с падеж 14.04.2017 г. – размер на главница 73.48 лева – лихва
за периода 15.04.2017 – 01.02.2018 г. – 7.19 лева;
-
вноска
за главница № 15 с падеж 14.05.2017 г. – размер на главницата 76.96 лева– лихва
за периода 15.05.2017 г. - 01.04.2018 г. – 6.88 лева;
-
вноска
за главница № 16 с падеж 14.06.2017 г. – размер на главница – 75.36 – лихва за
периода 15.06.2017 г. до 01.04.2018 – 6.08 лева
-
вноска
№ 17 с падеж 14.07.2017 г. – размер на главница – 78.80 – лихва за периода
15.07.2017 г. до 01.04.2018 г. – 5.71 лева
-
вноска
№ 18 с падеж 14.08.2017 г. – размер на главница – 77.29 лева – лихва за периода
15.08.2017 г. до 01.02.2018 г. – 4.93
-
вноска
№ 19 с падеж 14.09.2017 г. – размер на главница 78.25 лева – лихва за периода
15.09.2017 г. до 01.04.2018 г. – 4.33 лева
-
вноска
№ 20 с падеж 14.10.2017 г. размер на главница 81.63 лева – лихва за периода
15.10.2017 г. до 01.04.2018 г. – 3.83 лева
-
вноска
№ 21 с падеж 14.11.2017 г. главница 80.25 лева – лихва за периода 15.11.2017 г.
до 01.04.2018 г. – 3.03 лева;
-
вноска
№ 22 с падеж 14.12.2017 г. главница в размер на 83.59 лева – лихва за периода
15.12.2017 г. до 01.04.2018 г. – 2.50 лева
-
вноска
№ 23 с падеж 14.01.2018 г. главница в размер на 82.29 лева – лихва за периода
15.01.2018 г. до 01.04.2018 г. – 1.76
лева
-
вноска
№ 24 с падеж 14.02.2018 г. главница в размер на 83.32 лева – лихва за периода
15.02.2018 г. до 01.04.2018 г. – 1.06 лева
-
вноска
№ 25 с падеж 14.03.2018 г. главница в размер на 91.07 лева – лихва за периода
15.03.2018 г. до 01.04.2018 г. – 0.46
лева
-
предсрочно
изискуема главница в размер на 5 464.68 лева с падеж от 21.03.2018 – лихва
за периода 22.03.2018 г. г. до 01.04.2018 г. – 16.70 лева
Съдът прием, че дължимата лихва за забава в
случая е в общ размер на 64.46 лева.
В тази връзка съдът не кредитира ССчЕ, доколкото приема различна дата на
настъпване на предсрочна изискуемост.
Предвид изложеното искът за обезщетение за
забава е основателен до сумата в размер на 64.46 лева, до която сума искът ще
бъде уважен, като за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 214.11
лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Предвид уважаването на главните искове, съдът
не дължи произнасяне по евентуално предявените осъдителни искове, доколкото не
се сбъднало условието за тяхното разглеждане, тъй като съдът е приел, че
предсрочна изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението в съда.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът е
участвал в производството чрез особен представител, поради което и не е
направил разноски.
От страна на ищеца са представени
доказателства за направата на разноските за ДТ в размер на 211.82 лева, 120
лева – депозит за ССчЕ и 693.15 лева – възнаграждение за особен представител.
Общо разноски в исковото производство – 1024.97 лева. В заповедното
производство ищецът е направил разноски както следва – 145.26 лева – държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно
уважената част от претенцията на ищецът следва да му бъдат заплатени следните
разноски за исковото производство – в общ размер на 1003.85 лева. За заповедното производство на ищецът следва да му
бъдат присъдени 142.27 лева – за държавна такса и 48.97 лева – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от претенциите или общо 191.24
лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.К.А., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.
Т. С. и М. Д. Д. – ***** сумата в размер на 6426.97 лв., главница
по договор
за потребителски кредит № ******от 22.02.2016 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, обявен за предсрочно изискуем, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение № 1 от 20.11.2017 г. към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.11.2017 г.;
621.84
лева - договорна възнаградителна лихва за периода 14.04.2017
г. до 20.11.2017 г. и 64.46 лева
– обезщетение за забава за периода 14.04.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 01.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 02.04.2018 г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 5410/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава
за горницата над уважения размер от 64.46 лева до пълния предявен размер от
214.11 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – *****,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1003.85 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 191.24 лева – разноски по ч.гр.д. № 5410/2018 г. на ПРС по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Л.М.
Вярно с оригинала.
К.К.